Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043
гр. Първомай, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 468 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Н.Ф. в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на
Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда
да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът
Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
му дължи, както следва:
Ø сумата от 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева – главница;
Ø сумата от 230, 80 лева (двеста и тридесет лева и осемдесет стотинки) – лихва, начислена за десетмесечен период, считано от 28.09.2016 г.;
Ø сумата от 315, 63 лева (триста и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки) – еднократна такса при просрочие на заема, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 210/12.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор № 056513/28.09.2016 г. за предоставяне на
паричен заем от разстояние, сключен между страните в електронен формат по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, ищцовото дружество се задължило да отпусне на ответницата паричен заем в размер на 1 200, 00 лева, а заемателката,
предварително информирана за параметрите на сделката и за приложимите към нея Общи условия, се ангажирала да възстанови заемната сума
и да заплати уговорената възнаградителна лихва и такса за осъществено финансово
консултиране в размер съответно на 239, 68 лева и на 664, 10 лева чрез десет
месечни анюитетни вноски от по 209, 49 лева с падеж, посочен в т. 2.4 от
договора.
Релевира се, че кредитодателят престирал уговорените
заемни средства, нареждайки превода им на 28.09.2016 г. по посочена от кредитополучателя банкова
сметка, ***имата се на 28.02.2017 г. погасителна
вноска с повече от един работен ден на основание Раздел ХІ, т. 11.1, б. „б” от
Общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от
29.02.2017 г., за което последният бил уведомен с изпратена му на 13.03.2017 г.
покана за доброволно изпълнение.
Сочи се, че ответницата изпълнила частично
договорните си задължения, изплащайки сумата от 848, 47 лева, с която погасила изцяло таксата за финансово
консултиране в размер на 664, 10 лева и част от еднократната такава за
юридическа защита при предсрочна изискуемост на кредита, начислена й съгласно
т. 2.9 и Раздел VІ, т. 6.6 от Общите условия в размер на 500, 00 лева.
Кредиторът пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено
с издадена в негова полза Заповед
№ 210/12.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал
възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 7963/21.11.2017 г., с който ответницата чрез процесуалния си
представител адв. Д.М.Д. застъпва становище за неоснователност на исковете и пледира за
отхвърлянето им. Твърди, че заемната
сума не й е предоставена, поради което счита, че процесната сделка не поражда
валидно облигационно правоотношение.
Противопоставя
възражения и за недействителност на кредитния договор на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 19, ал. 5,
чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК поради противоречие на закона и в частност
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10,
т. 11, т. 12, т. 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
заобикаляне на закона и в частност на разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11
и т. 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК, накърняване на добрите нрави и липса на
съгласие.
Навежда, че в нарушение на чл. 8 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК не е получила от
заемодателя необходимата преддоговорна информация във формата на стандартен
европейски формуляр, както и общите условия, неразделна част от договора, които
не е подписвала и с които не се е запознавала.
В разрез с предписанията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 от ЗПК съглашението е формулирано неясно и непълно и цели въвеждане на
потребителя в заблуждение относно договорните параметри, а в погасителния план е указана единствено глобалната величина на
вноската, без да се диференцират компонентите й за главница, лихва и такси по кредита, да се конкретизира общият му размер, този
на лихвата и на дневния лихвен процент и
условията за издължаване и да се разясни наличието или липсата на право на
отказ от договора, срока и другите условия за неговото упражняване и задължението
за погасяване на усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6
от ЗПК. Предвидената в т. 2.8. от договора такса от 664, 10 лева за финансово консултиране не е
включена в подлежащата на заплащане сума и отчетена при изчисляване на
фиксирания годишен процент на разходите, а уговореният лихвен процент не
съответства на фактически удържания.
Отбелязва се, че непосочването в договора на
размера на лихвата се отъждествява с отсъствие на съгласие между контрагентите
относно съществен елемент на сделката и опорочава нейната валидност на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Опровергава се верността
на обстоятелствата, удостоверени в т. 6.1.6 и т. 6.1.7 на договора, и съобразно
чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се отрича
действителността на цитираните клаузи като неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 16, предл. последно
от ЗЗП и заобикалящи нормата на чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП, по съображения че
налагат на потребителя тежестта на
доказване на изразеното от него потвърждение, че е запознат, получил и
приел Общите условия, което според
правилото на чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП подлежи на установяване от насрещната страна
търговец.
Квалифицират се като нищожни и уговорките по т.
2.8 и т. 2.9 от договора, предвиждащи начисляване на такси за услуги, които
ответницата не е ползвала. Подчертава се, че клаузите заобикалят разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, както и тази
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въвеждащ забрана годишният процент на разходите
да надхвърля повече от пет пъти величината на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България.
Недължимостта на процесните суми се аргументира и
с твърдение за пропуск на кредитора да извести длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, което изключва настъпването й.
При евентуално признаване съществуването на
облигационно правоотношение ответницата обективира воля за прихващане с
платената от нея по кредита сума от 848, 47 лева.
Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски, а ищецът – и тези, понесени в заповедното
производство.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като със Становище вх.
№ 1635/14.03.2019 г., депозирано от пълномощника му, поддържа исковата молба, а
ответникът лично и чрез довереника си оспорва същата, като допълнителни
съображения в подкрепа на процесуалната си позиция излага и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Видно от Общите условия на
ищеца по договори за предоставяне на кредит от разстояние (л. 15 – л. 23) същият
се легитимира в качеството на финансова институция, вписана с рег. № BGR00263 в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, и
през процесния период осъществявал дейност по кредитиране с несъбрани чрез
публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, като за
целта администрирал електронна платформа, интегрирана на уебсайта си www.pb-finance.com. Отношенията
си с клиентите по дистанционно предоставяне на финансови услуги търговецът уеднаквил
с цитираните общи клаузи.
Според установения с тях регламент потребителят може да кандидатства за
финансиране, като подаде нарочен електронен формуляр директно пред кредитора
или с посредничеството на оторизиран от него финансов консултант и/или кредитен
посредник, след като е регистрирал успешно в системата свой индивидуален профил
чрез попълване на пълни и верни данни за самоличността си и адрес на персонална електронна поща в достъпна в
реално време електронна форма, избиране на потребителско име и парола,
натискане на бутон в уверение на изявлението си за запознаване и приемане на
Общите условия, които автоматизирания процес на регистрация му осигурява
възможност да проучи, и активиране
на получен на имейла си линк за стартиране на акаунта.
Впоследствие доставчикът изпраща
на електронната поща на кандидата известие за решението си за одобряване на
искането му, прикачен файл, съдържащ текста на договора за предоставяне на
кредит от разстояние и онлайн препратка за потвърждение, с натискане на която последният
изразява съгласие за сключването му и с приложимите към него Общи условия. От
този момент настъпва договорното обвързане и до края на деня, ако е
работен/присъствен, или в случай че не е – на първия следващ такъв, кредитодателят
превежда заемната сума по указана от кредитополучателя банкова сметка.
*** източници се изяснява, че
по силата на Договор № 056513/28.09.2016 г. за предоставяне на кредит от
разстояние (л. 8 – л. 10), сключен между страните чрез посредничеството на
„Кредит Маркет БГ” ООД, ЕИК: *********, при споменатите Общи условия (л. 15 –
л. 23), получаването и приемането на които ответницата декларирала в т. 6.1.6
от съглашението, ищцовото дружество се задължило да й
отпусне по банкова сметка *** ***азмер на 1 200, 00 лева, а заемателката следвало в 10-месечен срок да възстанови на кредитодателя посочената сума и да му плати лихва при
фиксиран лихвен процент от 50, 15% и такса от 664, 10 лева за осъществено
финансово консултиране по направления „Финансова терминология – актуална
информация и образователен панел”, „Правна рамка – актуална павна
информация и законова рамка в РБ”, „Кредитен скоринг”,
„Посредничество” и „Личен финансов асистент” чрез десет равни месечни вноски от
по 209, 49 лева с падеж на 28-о число на месеца в периода от 28.10.2016 г. до
28.07.2017 г.
В чл. 2.9. от контракта била
договорена дължимост от кредитополучателя и на такса от 500, 00 лева за
юридическа защита при предсрочна изискуемост, съгласно т. 6.6 от Раздел VІ на
Общите условия.
По данни от Преводно нареждане
за кредитен превод с уникален регистрационен номер П8540813/28.09.2016 г. (л.
13), издадено от „Централна кооперативна банка” АД, земодателят наредил трансфер
на отпуснатите 1 200, 00 лева по упоменатата банкова сметка ***.
Сред доказателствените материали
фигурира Счетоводна справка № 1362 за сметка 543 „Просрочени заеми на граждани”
(л. 14), изготвена на 27.04.2017 от ищцовото дружество, според която към
26.04.2017 г. в счетоводните му регистри по партида за въпросния заем е начислено
начално и крайно дебитно салдо в размер съответно на 2 594, 90 лева и 1 746,
43 лева и са записани кредитни обороти от 848, 47 лева.
Приложено е и електронно писмо
(л. 12), изпратено на 13.03.2017 г. в 12:22 часа от електронен адрес *** до електронен
адрес *** и съдържащо покана от екапа на FB-Finance.com до ответницата за доброволно погасяване в 3-дневен срок от получаването
й на сумата от 219, 49 лева, изискуема на 28.02.2017 г., съгласно процесния
договор.
Сезиран от кредитора с
подадено на 11.07.2017 г. Заявление вх.
№ 5017/11.07.2017 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай
издал Заповед № 210/12.07.2017
г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав (л. 12
от ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 17.07.2017
г., с която му разпоредил да заплати на заявителя исковите притезания, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2017
г. до окончатеното издължаване. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 5305/25.07.2017 г. (л. 17 от
ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд –
Първомай) по образец с довод, че са изплатени.
След като на 04.08.2017 г. било уведомено от заповедния съд по
регламента чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за правната възможност да предяви иск за
тяхното установяване, в законоустановения
преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищцовото дружество депозирало раглежданата искова молба.
При така очертаните фактически положения
съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на
подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към
осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Нормата гласи, че ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по
валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него
изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната
страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права
произтичат от Договор № 056513/28.09.2016 г. за предоставяне на кредит от
разстояние (л. 8 – л. 10), който, бидейки сключен от ищцовото дружество в
битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с
упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като
търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта
й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при
празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
По разбирането
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, а в понятието
на чл. 6 от ЗПФУР за договор за предоставяне на финансови услуги, сред които §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР нарежда и кредитирането, се
субсумира този, сключен между доставчик и потребител като част от организирана от първия за целта система, при
която от отправянето на предложението до договорното обвързване страните
използват изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние.
По разяснението на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР последните предразполагат обслужването
да се извършва без едновременното физическо присъствие на договарящите.
Дефиницията
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3 от ЗПФУР припознава съответно като
„кредитор” и „доставчик” физическото или юридическото лице, което
действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а като „потребител” чл. 9, ал. 3
от ЗПК и чл. 7, ал. 2 от ЗПФУР определят действащото извън обхвата на професионалното
или търговското си занимание физическо лице.
Особеният
режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален
предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена
форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и
предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен,
т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден
поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за
потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е
неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорено
писмено.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11,
ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения
кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5);
договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК
е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както
и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в
брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му
(т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11);
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и
условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и
условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и
лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи
за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и
за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи,
произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т.
14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на
сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички
разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за
последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на
свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване,
включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК,
както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на
потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и
условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на
кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
Чл. 11, ал. 2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите
условия, които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ търговецът е
утвърдил отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили
писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с подписа си.
Неспазването
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК се санкционира от чл. 22 от ЗПК с недействителност на
правоотношението, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява за нищожни тези
неиндивидуално договорени клаузи от него, които са неравноправни по определението
на чл. 143 от ЗЗП.
Без да дерогира
горевизираните императивни постановки, ЗПФУР детайлизира регулацията в областта на дистанционната търговия на финансови
услуги, която разкрива специфики предвид опосредеността на комуникацията между
договарящите от технически прибори за отдалечен достъп – телефон,
автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, интернет и др.
За доказване на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него отпраща към приложението на
чл. 293 от ТЗ, а за електронните такива – към
Закона за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП),
чието наименование със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в
ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено на Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Като електронно
се определя от чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП в меродавната му за казуса редакция от ДВ,
бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от
01.07.2011 г., словесното изявление, което е представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Когато е записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, даващ възможност да бъде възпроизвеждано, чл. 3, ал. 1 на същия закон (в
редакцията към 01.07.2011 г.) му придава качеството „електронен документ”. При
фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) със
съставянето му обикновената писмена форма, независимо дали се изисква от
законодателя за действителност или за доказване, се смята за спазена (в този
смисъл Определение № 249/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. №
892/2010 г., I т. о.), а всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство, се счита от чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) за „електронен подпис”. Значение на
саморъчен такъв ал. 4 от същата норма признава единствено на квалифицирания
електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.),
който едновременно притежава белезите на усъвършенстван и отговаря на
изискванията на чл. 16 от ЗЕДЕП (в
редакцията му към 01.07.2011 г.). Не се открива обаче легално
оправдание като електронен аналог на саморъчното подписване, изисквано от чл.
11, ал. 2 от ЗПК и чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП, да се възприема само квалифицираният
параф по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). При
отсъствие на изрична законова повеля аналогията на закона сочи, че в указаните
хипотези правна важимост на подпис не следва да се отрича и на идентификацията
по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.).
При спор тежестта да убеди решаващия орган в изразеното от потребителя
съгласие с частните и общите договорки, както и че му е предаден екземпляр от
последните към момента на контрактуването, се възлага от чл. 18, ал. 1, т. 3 от
ЗПФУР и чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП на доставчика на финансовите услуги, за чието
улеснение чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява с доказателствена
сила направени с разрешението на отсрещната страна записи на изявления чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща. Същевременно чл. 147а, ал.
5 от ЗЗП отнема доказателствения капацитет на
включената в индивидуалното съглашение клауза за приемане от потребителя на общите
условия и за деклариране на получаването им.
Съотнасяйки
конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и задължен да
следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови
отделни сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни
материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред, или с
добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост
(в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011
г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по
гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.),
съдът формира следните изводи:
Исковите претенции
се основават на неизпълнение на формален, реален, двустранен и възмезден договор за потребителски кредит при общи
условия с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР.
Независимо
че сделката се сключва в електронна среда, елементите на фактическия й състав иманентно
включват постигнато между страните съгласие за заемане на съответната парична
сума и фактическото й предаване от заемодателя на заемателя,
с доказването на които е натоварен от чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР именно ищецът (в този
смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение №
141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о.,
Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1727/2009 г., IV г. о., Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2519/2014 г., III г. о., Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1008/2014 г., I т. о.).
Наличните доказателства
обаче не обслужват ищцовата теза за насрещно
отправени по електронен път и съвпадащи по съдържание волеизявления на спорещите
субекти. По делото не се намират годни източници на данни за разменени помежду
им електронни съобщения с израз на воля за създаване на договорна връзка с твърдените
параметри, а още по-малко по алгоритъма за дистанционна комуникация, илюстриран
в Общите условия, който е предназначен да обезпечи идентификацията на
потребителя и валидност на изявленията му. Представени са по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК на хартиен носител като заверени
преписи единствено електронните документи с текста на съглашението и общите му
клаузи, но съществуването им все още не доказва желанието на ответницата да се
обвърже с тях. За да способства възпроизвеждането в процеса на обективираните
чрез средства за отдалечен достъп изявления, чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР предвижда
специфичен инструментариум, но в случая не се прилагат нито извлечения от
електронна кореспонденция, нито други записи на осъществени от клиента операции
в електронната платформа на доставчика. Сред доказателствените материали
фигурира документ, наименован Client confirmation, с неясна информационна ценност, а придружаващите
исковата молба електронна покана за доброволно плащане и счетоводна справка са
лишени от доказателствена стойност като изхождащи от
ищеца и пресъздаващи изгодни нему обстоятелства. Преводното нареждане с
уникален регистрационен номер П8540813/28.09.2016 г. (л. 13), издадено от
„Централна кооперативна банка” АД, удостоверява трансфер на заемната сума от
банковата му сметка по тази на ответницата, но не и самото съгласие, въз основа
на което е предприет и което под страх от недействителност следва да е материализирано
в писмена форма или в приравнената на нея електронна такава по чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП.
Несподелима е и репликата на търговеца, че въпросната трансакция с висока
степен на сигурност индикира за преждеактивиран
от кредитополучателя линк за потвърждение на договора, тъй като за такава
зависимост достоверни сведения също не се навеждат. В този контекст е уместно
да се отбележи, че изработените от търговеца Общи условия сами по себе си не
могат да служат като доказателство за практическата реализация на описаната в
тях систематизация на стъпките за отдалечено договаряне.
В обобщение, доказателственият масив не позволява да се заключи, че между
страните е учредено облигационно правоотношение, от което да произтичат
обременяващи правната сфера на ответницата задължения.
Гореизложеното мотивира настоящия
състав да постанови решение, с което да отхвърли исковете изцяло като
неоснователни, без да обсъжда останалите релевирани срещу тях възражения.
Доколкото
с оглед произнасянето са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за ангажиране
отговорността на ищеца за съдебно-деловодни разноски, а в чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) е регламентирано правото на адвокат, оказал
безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да
бъде възмезден за положения труд от насрещната в спора страна с адвокатско
възнаграждение, определено от съда, искането на довереника на ответника в
указаната насока следва да се уважи.
От депозирания Договор за правна
защита и съдействие от 26.03.2019 г. (л. 77) е видно, че адв. С.М. е бил ангажиран
с безвъзмездно процесуално представителство на доверителката си в хипотезата на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален
интерес от 1 746, 43 лева, хонорарът, който ищецът следва да бъде осъден
да заплати на правоимащия повереник, възлиза на 352, 25 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно
съединени искове, предявени от „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Б.Н.Ф. в качеството на управител и
по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца по сключен помежду им Договор №
056513/28.09.2016 г. за предоставяне на паричен заем от разстояние, както следва:
Ø сумата от 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева – главница;
Ø сумата от 230, 80 лева (двеста и тридесет лева и осемдесет стотинки) – лихва, начислена за десетмесечен период, считано от 28.09.2016 г.;
Ø сумата от 315, 63 лева (триста и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки) – еднократна такса при просрочие на заема, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 210/12.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Н.Ф. в
качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да заплати на адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: *** сумата от 352, 25 лева (триста петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) –
адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ответника Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 364/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от
решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ