Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Дилян
Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 41 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
Второ РУ при Областна дирекция на МВР – Русе против Решение № 260271 от 17.12.2020
г., постановено по АНД № 1041/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 20-3393-000201 от 15.05.2020 г.,
издадено от ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с което на Г.Р.Т. ***
са наложени административни наказания, както следва: по т.1 от НП, на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300лв., за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и по т.2 от НП, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложени административно наказание глоба в
размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение по чл.103 ЗДвП.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани
фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се
отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез
потвърждаване на наказателното постановление.
Прави се и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за частична основателност на жалбата по отношение на
нарушението по чл.103 от ЗДвП, като в тази част дава заключение, че решението
следва да се отмени и наказателното постановление да се потвърди. В останалата
част счита, че решението на РРС следва да се остави в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
Изцяло се споделя заключението на
въззивната инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се извежда категоричният извод
и за двете административни нарушения, че не може бъде обоснован единственият
възможен извод, че именно жалбоподателят е бил водач на посочения автомобил.
Съгласно правната норма
на чл.
303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин. В конкретния случай по делото не са ангажирани преки
доказателства, които да установяват, че именно жалбоподателят е бил водач на
автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час. Автомобилът не е собственост
на жалбоподателя и същевременно в хода на производството не е представена
декларация от собственика на същия, на основание чл.
188, ал. 1 ЗДвП, в която да се посочва именно жалбоподателят като лице, на
което е предоставено за управление моторното превозно средство.
Действително АУАН е
подписан от жалбоподателя, като същият е отразил, че няма възражения и самият
АУАН, съгласно нормата на чл.189,
ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, но съгласно
разпоредбата на чл.
116 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, обвинението и присъдата не могат да се основават само на
самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието на обвиняемия не освобождава
съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по
делото.
Нормата на чл.
303, ал. 2 НПК, по своята същност представлява развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за
невиновност, залегнал в чл.16 НПК
и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай, не са
налице преки доказателства, в подкрепа на административнонаказателното
обвинение, а изводите на административнонаказващия орган се градят единствено и
само на предположения и доказателствата по делото не могат да обосноват
единственият възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената в НП дата.
Касационният състав
приема, че от събраните по делото косвени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
не следва единствено възможеният извод, че именно жалбоподателят е бил водач на
автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час.
Изискването на чл.
303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл.84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да
е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да
създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на
съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи,
каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че
наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
Правилно и напълно
обосновано първата съдебна инстанция е приела, че не е доказано авторството на
административните нарушения, за които е наказан ответника по касационната
жалба, че наказаното лице е осъществило съставите на нарушенията, за което е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон. Съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260271
от 17.12.2020 г., постановено по АНД № 1041/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: