Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 385 01.07.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 492 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, представлявано от Д.К.и М.С., действащи чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че между него и ответника А.А.М. с ЕГН ********** ***, като потербител с клиентски № ********* били сключени Договор за мобилни услуги от 05.05.2016г. по програма ”нонстоп 29,99лв.“ ”за номер ********** със срок 2 години, изтекъл на 05.05.2018г., по който ответникът взел с преференциални условия и мобилно устройство „Lenovo A2010 Black“ на изплащане на 23 месечни вноски от по 3,59лв. месечно, съгл. сключения лизингов договор от 05.05.2016г., както и втори Договор мобилни услуги от 09.03.2017г. за номер ********** със срок 24 месеца, или до 09.03.2019г.Сключен бил и Договор за лизинг на мобилно устройство „HWAWEI Y3 II Gold” от 09.03.2017г., за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска от 6,99лв. Излага, че за дължимите плащания по тези договори, ищецът е издал три фактури, а именно- фактура № **********/10.03.2017г. с начислена обща сума от 74,41лв., платима до 25.03.2017г.; фактура № **********/10.04.2017г. за обща сума от 157,75лв. с падеж на плащане 25.04.2017г. и фактура № **********/10.05.2017г. с начислена обща сума от 51,06лв. с падеж на 25.05.2017г., на обща стойност на потребените мобилни услуги за трите месеца март, април и май 2017г. в размер на 283,22лв.Издадено е и кредитно известие № **********/10.06.2017г. за извършена корекция по дълга, целия дълг е изчислен в размер на 279,44лв., като след извършено плащане от ответника, останалата непогасена част от дължимите суми е в размер на 269,44лв.Ищецът твърди също, че поради неизпълнението на задълженията на ответника за заплащане на дължимите суми, услугите са деактивирани на 04.08.2018г., а лизинговите договори са прекратени едностранно от ищеца, като за устройство „Lenovo A2010 Black“ са останали неизплатени лизингови вноски в размер на 35,90лв., а за устройство „HWAWEI Y3 II Gold” са останали неизплатени лизингови вноски в размер на 139,70лв. Данни за това длъжникът да е уведомен за прекратяването на лизинговите договори, не са представени по делото. С оглед на посочените обстоятелства и доколкото е останало задължение по посочените договори за мобилни услуги, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 60/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 112/2019г. по описа на РСТ (обезсилена в частта за сумата над 269,44лв. до 445,14лв.), против която длъжникът е възразил, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за сумата от 269,44лв.; предявил е и осъдителен иск за неизплатените лизингови вноски в размер на 175,50лв. по двата лизингови договора, претендира законната лихва и разноските в настоящото и в заповедното производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпили са писмени молби с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника се излага становище за недопустимост на установителния иск, доколкото заповедта за изпълнение, на която се основава е обезсилена от заповедния съд (прието от съда за неоснователно, предвид частичното обезсилване на заповедта); по същество исковете се оспорват, като неоснователни, с твърдение за липса на задължение към ищеца.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично като не оспорва обстоятелствата, че е сключил двата договора за мобилни услуги и двата лизингови договора и е взел мобилните устройства, които не е върнал на ищеца, но излага, че може да изплаща дължимите суми по договорите за мобилни услуги разсрочено, тъй като е инвалид и не разполага със средства и макар да е взел двете мобилни устройства, бил “подведен“ да сключи лизинговите договори за тях.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че помежду им са съществували договорни отношения въз основа на представените по делото Договор за мобилни услуги от 05.05.2016г. по програма”нонстоп 29,99лв.“ ”за номер ********** със срок 2 години, изтекъл на 05.05.2018г., по който ответникът взел с преференциални условия и мобилно устройство „Lenovo A2010 Black“ на изплащане на 23 месечни вноски от по 3,59лв. месечно, съгл. сключения лизингов договор от 05.05.2016г., както и втори Договор мобилни услуги от 09.03.2017г. за номер ********** със срок 24 месеца, или до 09.03.2019г.Сключен бил и Договор за лизинг на мобилно устройство „HWAWEI Y3 II Gold” от 09.03.2017г., за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска от 6,99лв. Твърденията на ищеца за наличието на договорни правоотношения с ответника по посочените четири договора се установяват и от представените по делото писмени доказателства-самите договори, както и посочените по-горе фактури.Ответникът не оспорва размерите на дължимите суми по договорите за мобилни услуги, но оспорва в съдебно заседание дължимостта на сумата за лизингови вноски с твърдения, че бил „подведен“, които съдът приема изцяло за неоснователни и неподкрепени от доказателства по делото.Същият не твърди да е изплатил претендираните суми. Представил е ЕР ТЕЛК от което се установява, че същият е освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност за две години, до 2020г. Независимо от обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за прекратяването на договорите за лизинг, съдът приема, че доколкото сроковете им са изтекли в хода на процеса, това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235,ал.3 от ГПК, при което и при липса на доказателства ответникът да е изплатил дължимите към ищеца суми, съдът приема, че след изтичане сроковете на четирите договора, ответникът е останал задължен за тези суми към ищеца.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че предявеният установителен иск за съществуване на
вземане в размер на 269,44лв. главница за ползваните далекосъобщителни услуги
по двата договора за предоставени далекосъобщителни услуги, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
60/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 112/2019г. по описа на РСТ в посочената част, е
основателен и доказан в претендирания размер и следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК-21.01.2019г. до изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.С
оглед на изложените мотиви, съдът приема, че и осъдителният иск за присъждане на сумата от 175,50лв.
дължими лизингови вноски по договора за лизинг, е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба-19.03.2019г., до изплащане
на задължението, на осн.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелството, че в съдебно
заседание ответникът изразява желание да заплаща разсрочено дължимата сума от
269,44лв., при липса на оправено искане до съда за разсрочване на изпълнението
на съдебното решение по см. на чл. 241,ал.1 от ГПК, то посоченото искане
ответникът следва да отправи към съдебния изпълнител.
По разноските: С оглед изхода от спора
съдът приема, че съобразно частичното обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК, от направените от ищеца в заповедното производство разноски в общ размер
на 205лв. той има право на 124,05лв., а тези, направени в исковото производство
в размер на 75лв. д. такса, 180лв. а.. възнаграждение, или общо 255лв. има
право да получи в пълен размер, съобразно уважаването на исковете изцяло, при
което ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер общо на 379,05лв.,
определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Д.К.и М.С., действащи чрез а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, против А.А.М. с ЕГН ********** ***, за сумата от 269,44лв. главница за ползваните далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.05.2016г. по програма”нонстоп 29,99лв.“ ”за номер ********** и Договор мобилни услуги от 09.03.2017г. за номер **********, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 60/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 112/2019г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Д.К.и М.С., действащи чрез
а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, сумата от 175,50лв. дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство „Lenovo A2010 Black“ от 05.05.2016г. и
Договор за лизинг на мобилно устройство „HWAWEI Y3 II Gold” от 09.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-19.03.2019г.,
до изплащане на задължението, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
А.А.М. с ЕГН ********** ***, да
заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано
от Д.К.и М.С., действащи чрез а.. В.Г.-САК,
съдебен адрес ***, разноските в заповедното и в настоящото
производство в размер общо на 379,05лв., определени по съразмерност, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: