Р Е Ш Е Н И
Е № 2256
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16935 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Бърз кредит“ ЕООД – гр. Ямбол, срещу Т.А.П. ***, с която се
предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 200 лв. - главница,
дължима по договор за потребителски кредит № ****/ 18.03.2019 г., сумата от 10,37 лв. – договорна лихва за периода
от 18.03.2019 г. до 18.05.2019 г., сумата от 20,11 лв. – такса „гаранция“, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
25.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5787/
26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10505 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
XII граждански състав.
Ищецът твърди в
исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/
18.03.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на 200 лв. Заемната сума била изплатена на заемополучателя
изцяло и в брой в деня на подписване на договора, за което бил издаден разходен
касов ордер № ****/ 18.03.2019 г. Освен главницата от 200 лв., ответникът се
задължил да върне на ищцовото дружество и сумата от 10,37 лв. – договорна лихва за периода от
18.03.2019 г. до 18.05.2019 г., както и сумата от 20,11 лв. – такса „гаранция“,
или общо 230,48 лв. на две анюитетни вноски, всяка в размер на 115,24 лв., с
краен срок на издължаване – 18.05.2019 г. Ответникът не изпълнил задължението
си на падежа, поради което ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава интерес
от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за тяхното уважаване и
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника Т.А.П., чрез назначения особен
представител адв. А.А., със становище за неоснователност на предявените искове.
Излага доводи за недействителност на процесния договор за кредит, поради
нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не била
посочена общата дължима сума, както и годишният процент на разходите не
съответствал на действителното оскъпяване на кредита. Твърди, че клаузата в
договора по чл.4, ал.2 противоречала на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Навежда
и довод за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта и предмета на
производството:
От приетото за послужване
ч.гр.д. № 10505 по описа за 2019 г. на ПРС, ХII гр. състав, се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящите искове.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания да предяви
искове за установяване на вземанията си, които са депозирани в законовия
преклузивен срок. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10505 по описа за 2019 г. на ПРС, ХII
гр.с., и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което
и производството е допустимо.
По
иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи иск с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума
от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По делото не е спорно, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 18.03.2019 г. е сключен
процесният договор за потребителски кредит №****, между ищеца, в качеството му
на заемател и ответника, в качеството му на заемополучател. Съгласно чл.1, ал.1
от договора, кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит под формата на паричен заем в размер на 200 лв., с краен срок за връщане
на сумата – 18.05.2019 г. В чл.4, ал.1 е уговорена и лихва в размер на 3,40 %
върху оставащата главница. Страните са договорили в чл.4, ал.2 от договора и
заплащането на еднократно начислена такса, срещу която кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, в размера посочен в чл.4, ал.1, в размер
на 20,11 лв., която да се заплаща на разсрочени месечни вноски без лихви и
неустойки.
По делото е представен и
разходен касов ордер № ****, съгласно който на дата 18.03.2019 г. на ответника
е предоставена заемната сума в размер на 200 лв., срещу което е положил подписа
си. По този начин се установява фактът на предаване на заемната сума на ответника.
Съгласно чл.3, ал.1 от
договора падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е настъпил
на 18.05.2019 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Възражението на ответника за
недействителност на процесния договор за заем на основание чл.22 ЗПК, във вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съдът намира за неоснователно. Съгласно цитираната
разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния лихвен
процент по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Съдът приема, че процесният договор отговаря на
законовите изисквания за минимално изискуемо съдържание, което в пълна степен
да защити потребителя и да обезпечи правото му на защита в настоящия процес.
Неразделна част от договора е погасителен план, в който точно и ясно са
посочени дължимите от длъжника суми, както в техния пълен размер, така и като
разбивка, включваща главница, лихва и такса. По този начин за
кредитополучателят е напълно ясно какви суми дължи, кога е техният падеж и
какво се включва в тях.
От изложеното следва, че са се
реализирали всички описани по-горе юридически факти, водещи до основателност на
предявения иск за главницата. Поради това той следва да се уважи до размера на
претендираната сума от 200 лв., доколкото по делото не са налице твърдения,
нито доказателства за извършени плащания. Като законна последица от уважаване
на иска с правно основание чл. 240, ал.1
ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.06.2019 г., до
окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация
чл. 240, ал.2 ЗЗД:
За уважаване на иск с правно
основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
Както се прие по-горе, по
делото се установява, че на 18.03.2019 г. между ответника и ищцовото дружество
е сключен договор за предоставяне на паричен заем № **** с уговорена
възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3,40 %. Видно
от погасителния план размерът на лихвата възлиза на сумата от 10,37 лв. за
периода от 18.03.2019 г. до 18.05.2019 г. В такъв размер е и исковата
претенция, поради което и този иск подлежи на уважаване.
По иска за признаване за
установена дължимостта на такса „гаранция“:
Посочената искова претенция
ищецът извлича от уговорката в чл.4, ал.2 от договора, съгласно която
кредитополучателят се задължава да заплати такса „неустойка“, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, в размера посочен в
чл.4, ал.1, в размер на 20,11 лв. Съдът намира тази уговорка за противоречаща
на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Така уговорената такса е начислена, за да се уговори
лихвен процент в размер на 3,40 %. По този начин се уговаря допълнително
възнаграждение по кредита, привидно извън договорения лихвен процент, като по
този начин се цели да се заобиколи изискването за яснота какъв именно е
размерът на възнаграждението на кредитора. Също така, в договора е посочено, че
така претендираната такса е „неустойка“. Дори да се приеме, че това е уговорка
за начисляване на неустойка, то съдът приема, че с оглед начина, по който е
формулиран текста на договора, не се касае за неустойка, доколкото нейните
основни функции са да обезпечи евентуално неизпълнение на задължението по
договора, като фиксира размер на вредите, без да е необходимо тяхното
доказване.
По така изложените
съображения, съдът намира, че претенцията за такса „гаранция“ в размер на 20,11
лв. е неоснователна, поради което искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право
на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., както и
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв., или общо – сумата от
445 лв. От тази сума, съразмерно на уважената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 406,17 лв. За заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 75 лева, като следва да му се присъдят по
съразмерност 68,46 лева. Ответникът не доказва да е сторил разноски, поради
което и няма да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с 422,
ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД в отношенията между
страните, че Т.А.П., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Бърз кредит“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Преслав“ №
82, представлявано от **** К. Р. Ж., сумата от 200 лв. (двеста лева) - главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ****/ 18.03.2019 г., сумата от 10,37 лв. (десет лева и тридесет и седем стотинки) – договорна
лихва за периода от 18.03.2019 г. до 18.05.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 25.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
5787/ 26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10505 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XII граждански състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по отношение на Т.А.П.,
ЕГН: **********, че дължи на „Бърз кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 20,11 лв. – такса „гаранция“.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.
78, ал.1 ГПК на „Бърз кредит“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 406,17 лв. (четиристотин и шест лева и
седемнадесет стотинки), представляващи съдебно деловодни разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 68,46 лв. (шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки),
представляващи съдебно деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 10505
по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII граждански състав.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.