МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 107 / 2016 г. по описа на ВРС, XXII
състав, постановена на 07.02.2017 г..
Подсъдимата М.Т.К. - родена на *** ***, българска
гражданка, със средно-специално образование, разведена, работи, неосъждана, ЕГН:
********** е предаден на съд с
обвинение по:
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, именно за това, че в периода от 09.02.2013 г. до 29.08.2013 г. в
гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у С.С.И. и с това му
причинила имотна вреда в размер на 7 789,30 лв..
Представителят на ВРП в хода на съдебните прения
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение. Твърди, че в хода на делото
са били събрани достатъчни доказателства установяващи авторството на деянието
предмет на обвинението, както и неговите елементи. Моли съда да наложи на подс.
К. наказание лишаване от свобода около минималния размер предвиден в закона,
което да бъде отложено с определен изпитателен срок.
Процесуалният представител на частния обвинител и гр.
ищец твърди, че в производството по делото са били събрани доказателства от
които може да се направи несъмнен извод, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл. 209, ал. 1 от НК. В пледоарията си
предлагат на съда да признае К. за виновна.
Процесуалният представител на подс. К., адв. А. заявява,
че обвинението е недоказано и неговата доверителка следва да бъде оправдана.
Твърди се, че от доказателственият материал събран по делото не може с
категоричност да се приеме, че е осъществен състава на престъплението, както от
обективна така и от субективна страна. Сочи, че К. не е имала за цел нито да
заблуди, още по малко да нанесе вреди пострадалия.
Подс. К. дава обяснения пред съда. В последната си
дума изразява становище за невиновност и моли да бъде оправдана.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Св. С.И. и подс. К. се познавали. През 2012 г. отношенията им се
задълбочи и преминали в интимни. Към него момент подс. К. ***. Св. И. нямал
намерение да задълбочава повече отношенията си с К., а последната желаела да живеят
на семейни начала. След неговият отказ, подс. К. казала на св. И., че отива да
работи и живее в Германия. В началото на лятото на 2013 г., същата напуснала
гр. Варна и се установила трайно да живее в гр. *я.
Непосредствено след това подс. К. казала на св. И., че вече се
установила на територията на Г*. От този момент св. И.
бил убеден че подс. К. е в Г* и започнали да
комуникират помежду си чрез електронни съобщения и имейли.
След няколко седмици подс. К. обявила на св. И., че не може да си намери
постоянна работа и затова има намерение да се върне обратно в Б*.
В този период от време
св. И. имал желанието да си закупи употребяван лек автомобил. След като разбрал
за намерението на подс. К. да се завърне в Б*я, той отправил запитване към нея, дали ще й е проблем да му намери
такъв.
Подс. К. отговорила положително и заявила, че няма средства за закупуване
на лек автомобил. Затова помолила св. И. да и изпрати парична сума. Подс. К. му казала, че има познат в Г* който може да му избере запазено МПС, като и казала, че посещава
различни авто-къщи за да му избере подходящ автомобил. В началото на месец юни
подс. К. се свързала със св. И. по посочения по-горе начин и му съобщила, че е
намерила л.а. М*с за сумата от 1200 евро,
за който следва да й бъдат изпратени пари. Подс. К. му казала да изпраща
паричните средства по банковите сметки на св. В.Т.И. и С.И.А. ***. Обяснението
на подс. К. било, че същата не притежава нито разплащателни карти, нито сметка
на нейно име и тъй като двамата свидетели й били близки приятели и живеели
близко до квартирата й в Германия, те ще й предават преведените средства. На
16.07.2013 г. св. И. изпратил сумата от 1400.00 евро..
След получаване на сумата, под. К. съобщила на св. И., че тръгва с
автомобила за България. Непосредствено след това подсъдимата се свързала с И. и
му казала, че отлага пътуването, а в последствие неколкократно му давала
различни обяснения за това, че отново отлага пътуването си. Последно му
съобщила, че ще пътува за България в средата на месец август.
Св. И.
изчакал още седмица, но след като подс. К. не се обаждала, той се усъмнил за
това, че ще получи обещаният лек автомобил. На 29.08.2013 г. св. И. заминал за
Г* посочения от подс. К. ***. Св. И. се обадил на
мобилния телефон на подс. К. и я попитал къде се намира в момента и ако има
възможност да се видят. Тогава подсъдимата му обяснила, че тя се намира в гр.С* и няма как да осъществят срещата в него момент на територията на ФР Г*.
След като св. И. се завърнал от Ф.Р Г*я в страната, провел няколко разговора с подс. К. и тогава той
установил, че нито ще получи обещания лек автомобил, нито парите. Подс. К.
категорично отказала да възстанови паричните средства.
Посочената
фактическата обстановка съдът прие за установена от депозираните в о.с.з. обяснения
на подс. К., показанията на свидетелите И., Ц., Кр. Г.,
К., М*, И* М. И.,
И* Сл. И., В. И., Н. Г., Р. Н. и А.
/последните три изцяло приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, Банкови
извлечения, Справка за съдимост на подсъдимата.
Съдът
възприе изцяло показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, И., Г., К., Н. и А., давайки им вяра, като
прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с
останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства и са относими към
предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът има сериозни резерви по отношение показанията на св. Ц., М* и И., доколкото първо те противоречат на показанията на
горепосочените свидетели, имат вътрешни противоречия, както и обстоятелството,
че свидетелите са близки отношения с подсъдимата.
Такива са и резервите на съда по отношение обясненията на подс. К.. Многократното
сменяне на фактите и основанията за получаване на парични суми от св. И.,
техните отношения, както и времето когато е заболяла /напр. получена сума то
300,00 евро за лечение през месец юни на 2013 г., а съответната екиприза е от
месец декември на 2013 г./, навежда съда на извод, че тези обяснения изграждат
защитна теза.
Останалите събрани по ДП № 33 / 2014
г. по описа на ОД на МВР гр. Варна и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че
са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните
по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По отношение на обвинението за
престъпление по чл. чл. 209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:
Подсъдимата е била предадена на съд
за деяние съставляващо измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. За
съставомерността на основаният състав на измамата е необходимо да бъдат налице
следните обективните и субективни елементи, а именно: да бъде въведено в
заблуждение лице или да се поддържа такова заблуждение, в резултат на което се
стига до акт на имуществено разпореждане; причинява се имотна вреда на
въведеното в заблуждение или на някое друго лице; деецът извлича за себе си
имотна облага.
В случая държавното обвинение цели
да докаже договорна измама и според съда успешно, поради следните съображения:
За да е налице такава измама на първо място следва дееца изначално преди или
към момента /доколкото последваща вина няма/ на сключване на договора по който
същия ще се обогати, да няма намерение на изпълни задължението си по него. В
процесният случай такива доказателства са налице.
Видно
от приобщените по делото писмени доказателства, а именно банкови извлечения се
установява, че на 16.07.2013 г. св. Св. И. е превел по сметка на В. И. сумата
от 1400,00 евро, т.е 2742,60 лева. Категорични доказателства съществуват и че
посочената сума е изтеглена от В. И. и предадена на подс. К..
На
първо място следва да се отдели внимание на основания въпрос - налице ли е
облигационно отношение между подс. К. и св. И. възникнало на договорно
основание, в случая договор за посредничество. Посоченият договор е неформален,
а в наказателния процес за разлика от гражданския такъв /чл.164, ал. 1, т. 3 от ГПК/, не съществуват ограничения на доказателства и доказателствени средства за
установяване на сключването на договора, както и неговите основни елементи –
страни и стойност. В тази връзка от показанията на св. Св. И. се установява, че
подс. К. е изразила съгласие, а и желание да посредничи /намери, плати и
предостави/ за закупуване на лек автомобил на св. И.. Посоченият факт първоначално
не се оспорва и от подс. К., но в последствие версията е заменена, с такава, че
автомобилът е следвало да представлява подарък от св. И..
Поради горните съображения съдът намира, че между И. и
К. е сключен договор за посредничество.
Приемайки горното, следва да се отговори имала ли е
намерение К. да изпълни задължението си. Както бе посочено по-горе следва
подсъдимата изначално да не е възнамерявала да изпълни, в противен случай ще е
налице единствено неизпълнение на договор. Доказателствената съвкупност
обаче води до извод, че тази деятелност носи белезите на престъпление. От
показанията на голяма част от свидетелите и най-вече от показанията на св. Св. И.
се установява, че между него и подс. К. е имало кореспонденция, в която
подсъдимата е предлагала на И. да му закупи автомобил от ФР Ге* Същата многократно
му е заявява, че заминава за Г* да работи, а в последваща
кореспонденция, същата му е казала, че към него момент се намира в гр. З* Доказателствената
съвкупност обаче се установяват изцяло други факти. Подс. К. в рамките на
посочения в ОА период изобщо не е пътувала за цитираната дестинация. Същата се е
устроила и е живяла в гр. С* Всички преводи
от страна на И. са изпращани до трети лица, които в последствие са предоставяли
сумите на подс. К.. Горното налага категоричния извод, че подс. К. е предприела
активни действия, с които е възбудила и поддържала заблуждение, като е създала
неправилни представи у И., че има възможност да закупи автомобил от ФР Г*я, а в
действителност такава възможност изобщо не е съществувала. Това, че св. И. е
бил заблуден в тази насока и това заблуждение е поддържано в рамките на два
месеца се потвърждава и от факта, че И. е предприел пътуване до Германия, с цел
да се срещне с подс. К., след като последната за пореден път не е изпълнила
това, което са се уговорили – да предостави автомобила в края на месец август
на 2013 г.. Поради горните съображения съдът прие за категорично установено, че
подс. К. изобщо – изначално не е имала намерение да изпълни задължението си към
И., поради което прие, че е налице измама по смисъла на чл. 209 от НК.
Съдът
прие, че посочените измама е осъществена /довършена/ на 16.07.2013 г., а имотната
облага е в размер на 2742.60 лв., респ. съдът оправда подс. К. за останалата
сума посочена в ОА, както и че престъплението е продължавано. До горният извод
съдът достигна след анализ на показанията на гр.ищец и ч.о И.. В тези показания
се съдържат вътрешни противоречия, като в рамките на наказателното производство
те са допълвани и частично променяни, но това най-вероятно е поради техния обем,
както и от значителния период от време изминал от датата на деянието. Така или
иначе съдът ги възприе по отношение настоящият предмет на доказване. В рамките
на съдебното производство, св. И. категорично сочи при въпроси на съда /стр.
47/, че сумата от 300,00 евро е била изпратена на подс. К. за лечение, сумата
от 1400,00 евро за автомобил, а останалите суми са изпратени за узаконяване на
парцел. При това положение по делото отсъстват каквито и да е доказателства, че
суми различни от 2 742.60 лева са предоставяни от св. И. на подс. К. за
автомобил. Вярно е, че в банковите бордера от 02.09.2013 г. и от 01.08.2013 г.
е посочено като основание за плащане „закупуване на автомобил”, но това е по инициатива
на наредителя на сумата и не се контролира от трето лице. В посочената графа
може да бъде записано каквото и да е основание за плащане, поради което следва
да се провери с други доказателствени източници. Без съмнение такива са
показанията на св. И. и като пострадало лице, съдът няма каквото и да е
основание да не му даде вяра за тези факти. Поради горното съдът прие, че св. И.
е ощетен от разглежданото престъпление единствено със сумата от 2 742.60 лева..
Останалите
суми, с оглед твърденията на св. И. нямат отношение към настоящият предмет на
делото, доколкото обвинителната рамка е обхванала единствено факти касаещи
измамливи действия относно лек автомобил. При липса на други обвинения е
недопустимо съдът да се произнася е и взема отношение по тях.
При
наличието на доказано едно разпореждане, то осъществяване на твърдяното от ВРП
престъпление е невъзможно да бъде конструирано от повече от едно деяния, респ. чл.
26, ал. 1 от НК е неприложим. Поради горното съдът оправда подс. К..
От субективна страна деянието е извършено с предварително
сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимата е съзнавала ясно, общественоопасния
характер на деянието, като желала извършване на разпореждане от страна на И.,
респ. е искала получаването на определена сума пари, т.е. настъпването на
съставомерните последици.
В тази връзка е неоснователно
възражението за липса на субективен елемент. Обективните действия на подс. К. извлечени от съдържащи се в материалите по
делото доказателства, сочат за формирана ясна представа у подсъдимата, че
извършва неправомерна деятелност, изразена в действия изцяло целенасочени. Горното
е и в противоречие изцяло с твърдяното от защита, че разпореждането на св. И. в
полза на подс. К. има
дарствен характер, което пък се възприема като липса на отношение на
подсъдимата към настъпилия резултат.
Обстоятелствата, че И. е
подарявал на К. вещи и
пари, не може да доведе до извод, че и настоящото разпореждане е акт на дарение.
И това е така, доколкото споменатите от свидетелите актове, И. е правил с
пълното съзнание, че предоставя определено имущество безвъзмездно на К., а тя
очевидно го приема с благодарност /и тази сделка е двустранна/. Не така са
сложени нещата за обсъжданото разпореждане и за това говори не само изложеното
от него, а в тази насока са и обясненията на подс. К..
Не почиват на
доказателствената съвкупност и твърденията, че И. и К. са живеели на семейни начала, което изключвало заемни
отношения между двамата. Ако това е било така, то най-малкото е било
безпредметно И. да подарява или запише на името на подс. К. процесния автомобил, както тя твърди. Още по неприемливи за съда са твърденията
на защита, че тези разпореждания на И. са безвъзмездни, като по този начин е
целяно преодоляване на срива в отношенията между двамата и едностранното
желание на И. за подновяване на връзката им.
Поради горните съображения съдът,
намира, че подс. К. е осъществила от обективна и субективна страна основания състав
престъплението измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК.
Относно
вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието по отношение престъплението
по чл. 209 от НК съдът прие, че отегчаващи вината обстоятелства се явяват проявената от К. упоритост при осъществяване на престъпните й намерения, както и интензитета на престъпната деятелност и изключителната дързост.
Като смекчаващи обстоятелства следва да се приеме чистото съдебно
минало на К. към датата на извършване на деянието, липсата на каквито и да е
отрицателни характеристични данни за нея, поради което следва да заключи, че К. не лице с високата обществена опасност.
Тези обстоятелства мотивират съда да й наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – около
минималния размер, като счете, че адекватно на деятелността и личността на подсъдимата е наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Съдът като взе предвид,
че в процесният случай са налице материалноправните предпоставки за приложение
на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на К. наказание "лишаване от свобода" е за срок от една
година, подсъдимата към датата на извършване на деянието е неосъждана, намери,
че определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че
трябва да бъде отложено със срок под максималния, а именно четири години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че с този размер
на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция,
а определения изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимата да осмисли
извършеното и да се въздържа от подобни прояви.
По отношение на гражданския иск:
Съдът
намира, че предявеният граждански иск е допустим, доколкото настъпилите за ощетеното лице вреди имат за
източник деянието на подсъдимия, което е предмет на обвинението. В предвид
изложеното съдът счита, че искът за имуществени вреди е доказан в размер на
2742,60 лева. В останалата му част до пълния предявен размер съдът го отхвърли
като неоснователен. Съдът уважи и иска по чл. 86, ал. 1 то ЗЗД, като присъди
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, в размер
на законната такава.
Съдът
осъди подс. К. да заплати ДТ в размер на 109.70 лева полза на държавата,
съобразно уважения граждански иск.
Съдът
осъди подс. К. да заплати на св. И. сумата от 1000,00 лева, представляваща
направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
