Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1107/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ
„Е.Х.Д.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.“Георги
Димитров“ № 69, ет.1, ап.1, представлявано от Х. Н.Д., ЕГН: **********, чрез
адвокат Х.Г., срещу Решение № 29 от 22.03.2022г., постановено по н.а.х.д. № 49/2022г.
на Районен съд гр. Провадия, четвърти състав.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение
е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото
с него наказателното постановление. В условията на евентуалност е направено
искане за намаляване на наложената санкция с оглед приложението на чл.415в от КТ. С молба с.д. № 9342/14.06.2022г., поддържа касационната жалба на
основанията, посочени в нея.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна чрез процесуалния си представител Д.О. оспорва касационната жалба, като счита същата
за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С НП № 03-013621 от 20.05.2021г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на ЕТ „Е.Х.Д.“,
ЕИК ***, за извършено нарушение по чл. 319 от Кодекса на труда КТ/ и на
основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1600.00 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е установил от фактическа страна следното: На 12.04.2021г., представители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – Р М – старши юрисконсулт и Р П – главен инспектор, съгласно разпоредбите на
чл.26, ал.1 от АПК са извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство /КТ и ЗЗБУТ/ на ЕТ „Е.Х.Д.“, със седалище и адрес на управление
гр.Провадия, ул.“Георги Димитров“ № 69, ет.1, ап.1, с основна дейност търговия
на едро със зърно, семена, фуражи и други суровини от растителен и животински
произход. Проверката е била извършена във връзка с изпълнение плана за
контролната дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна за 2021г. по
Оперативна цел „Осъществяване на ефективен контрол относно спазване на
законодателството в областта на труда, държавната служба и трудовата мобилност
и трудовата миграция“, Програма 1 Мярка № 2. Установено било, че ЕТ „Е.Х.Д.“, в
качеството на работодател е осигурил ползването на платен годишен отпуск за
2020г. в размер на 20 работни дни на лицето И Х Х , ЕГН: **********, „водач на
селскостопански машини“, който е лице с трайно намалена работоспособност – 50 на
сто, съгласно Експертно решение № 2409/130/19.08.2019г. на ТЕЛК, видно от
уведомление на основание чл.155, ал.1 от КТ. Нарушението било извършено на
31.12.2020г., към който момент на лицето е следвало да бъде осигурено
ползването на платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 26 работни дни, като
лице с трайно намалена работоспособност. На 11.05.2021г. св. Р М Б съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу едноличния търговец за извършено нарушение на
чл.319 от КТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил
наказателното постановление. В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел
за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и наказателното постановление. Приел
е, че административнонаказателното производство е било проведено
законосъобразно, както и че нарушението извършено от страна на санкционираното
лице е безспорно доказано.
Така постановеното решение е правилно.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал необходимите за
правилното му изясняване доказателства. В резултат на техния задълбочен анализ
и след изясняване на фактическата обстановка по делото е достигнал до
направените от него правни изводи водещи до потвърждаване на оспореното
наказателно постановление, които са обосновани и законосъобразни. Направените
от въззивния съд изводи се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, който
не намира за необходимо да приповтаря същите в своето решение, съобразно
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Направените в АУАН и НП констатации,
относно извършено нарушение по чл.319 от КТ от страна на касатора са установени
по безспорен начин от събраните по делото доказателства, поради което правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец с
издаденото наказателно постановление. В проведеното административнонаказателно
производство от страна на ответника не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление, както е
приел и РС в своето решение.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 лева.
С оглед горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 22.03.2022г.
на Районен съд гр.Провадия, постановено по н.а.х.д. № 49/2022г.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.Х.Д.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Провадия, ул.“Георги Димитров“ № 69, ет.1, ап.1, представлявано
от Х. Н.Д., ЕГН: **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: