РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.София,
...................2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав, в открито заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Радка Георгиева и прокурора
Дочо Дочев, разгледа докладваното от съдия Костадинова ВAНД № 2187 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от
упълномощения защитник на обвиняемата Ю. П.Т.- адв. Т. срещу Решение от
29.01.2018г. по НАХД № 10428/2017г. по описа на СРС, НО, 137-ми състав, с която
обвиняемата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл. 78а,
ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 2 000лв. /две хиляди
лева/, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца. В тежест на обвиняемата са възложени направените по
делото разноски, както и ДТ в размер на 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде заплатена доброволно.
В жалбата и допълнението се излагат доводи, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди
се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения в дейността по оценка
на доказателствените средства, а изводите му относно спорния въпрос за наличие
или отсъствие на средна телесна повреда у пострадалата са формирани в разрез с
чл. 13, 14 и чл. 107, ал.3 от НПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което обвиняемата да бъда призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й обвинение.
По делото са постъпили писмени бележки от обв. Ю.Т., с
които се прави искане за отмяна на обжалваното решение, с твърдения, че същото
е неправилно. Излага се, че не е доказан един от елементите на престъпния
състав, а именно причиняване на средна телесна повреда. В този смисъл се
посочва, че съдът е пренебрегнал презумпцията за невиновност като е приел, че
тъй като няма данни телесната повреда да е получена от пострадалата по друго
време и място, то значи е причинена от обв. Т. при процесния инцидент. Посочва
се още, че съдът не е обърнал внимание на това, че пострадалата е посетила
лекар на следващия ден, а изводът на вещите лица, че увреждането е в резултат
именно на процесното ПТП се базира единствено въз основа показанията й. Излага
се, че липсата на колан е довела до съпричиняване и то до степен, че обосновава
липса на причинно-следствена връзка с нарушението. В заключение се заявява, че
е налице подписан двустранен протокол, в който е отбелязано, че при това ПТП
няма пострадали лица. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното решение на
СРС като неправилно.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата, свидетели и експерти
пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства в
настоящото производство.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
защитата на обвиняемата Т. – адв. Т. посочва, че първата инстанция е допуснала
съществени нарушения от процесуално естествено, тъй като е подминала правното
значение на доказателствените средства, подкрепящи теза, различна от
обвинителната. В този смисъл обсъжда протокола за ПТП, в който е посочено, че
няма пострадали лица, както и заключението на специалиста уши, нос, гърло,
който заявява, че при такова състояние давността на констатираните здравословни
увреждания не може да бъде определена. Според защитата всички тези
доказателства обуславят недоказаност на обвинителната теза и моли подзащитната му
да бъде оправдана.
Представителят на СГП намира въззивната жалба за
неоснователна и като такава иска да бъде оставена без уважение. Намира, че не
може да бъде придавано решаващо значение на протокола от ПТП, тъй като от
приетата техническа експертиза и извършеният разказ, а също и от всички други
свидетели става ясно, че деянието е осъществено както по време и място, така и
по начин, по какъвто се твърди в обвинението. С тези доводи предлага
атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.
Обв. Т. в правото си на лична защита посочва, че е
невинна. Заявява, че е човек с висока гражданска отговорност и независимо от
всичко би помогнала на пострадалата, ако се е случило подобно произшествие.
В правото си на последва дума обв. Т. заявява, че е
невинна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата
и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание
и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
съдебно решение, констатира, следното:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и след
проведеното въззивно съдебно следствие, второинстанционният съд не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемата Ю.П.Т. е родена в ***г***, българка,
българска гражданка, живуща ***, със средно-специално образование, омъжена,
неосъждана, с ЕГН **********. Същата е правоспособен водач на МПС,
притежава свидетелство за правоуправление.
Неосъждана.
На 22.12.2015
г. в гр. София около 15:30 часа, обв. Т. управлявала МПС – л.а. „Волво” с
рег. *******по ул. „Солун“ с посока на движение от ул. „Невестина скала“ към ул. „Топли дол“. Автомобилът се движел по
еднопосочната ул. „Солун“ в обратна на
разрешената посока за движение. В района на нерегулираното с пътни знаци
кръстовище, образувано от ул. „Солун“ и ул. „Борово“, обвиняемата нарушила правилата
за движение по пътищата, като навлязла в кръстовището, без да пропусне
приближаващия се от дясната й страна по ул.
„Борово“лек автомобил „Фолксваген – Голф” с рег. *******, управляван от свид. З.С.. Като не
спряла на кръстовището в нарушение на чл. 48 от ЗДвП управлявания от нея
автомобил, за да пропусне приближаващото се от дясната й страна МПС,
обвиняемата причинила пътно-транспортно произшествие с него.
Вследствие на
ПТП пострадала пътничката на задната седалка в автомобила „Фолксваген – Голф” –
свид. Р.С.. В автомобила, управляван от свид. З.С., освен пострадалата Р. С. пътували и свид. Д.С.и неустановена по
делото жена /брокер на недвижими имоти/. Свид. С. пътувал на предната седалка
до шофьора, а двете жени – на задните седалки. Пострадалата Р.С. седяла на
седалката зад шофьора, без поставен обезопасителен колан. При настъпване на
удара, същата ударила главата си в седалката пред нея. Усетила, че й потича
кръв от носа, както и че я болят главата и десния крак.
След известно,
неопределено по време, забавяне на мястото на ПТП, където бил съставен
двустранен констативен протокол между участниците в инцидента, пострадалата се
прибрала у дома си, като кръвотечението от носа й не спирало.
На следващия
ден, 23.12.2015 г. пострадалата посетила
съдебен лекар – специалист по съдебна медицина и деонтология, който при
прегледа й установил следните травматични увреждания: счупване на носните
кости, контузия на лявото коляно, състояние след травматичен кръвоизлив от носа.
В издаденото С. № 35, д-р З.Т.дал заключение, че тези увреждания са в резултат
от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени в
кабината на лек автомобил. Посочил е също така, че уврежданията са причинила на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Същият ден, на 23 декември, на пострадалата били
направени рентгенови снимки на носа в ДКЦ VII – София ЕООД, от които докторът
от кабинет „Рентгенова диагностика” установил, че има данни за фрактура на
носните кости, без дислокация на костните фрагменти.
Пострадалата Р.С. продължавала да има болки в носа и
главата повече от месец, поради което била направена консултация със специалист
УНГ в ДКЦ VII, който дал заключение, че при пациентката е налице фрактура на
носните кости, травматична девиация на носната преграда, периодични
епистаксиси. В издадената етапна епикриза, в графата „обективно състояние“ на
пациентаката било посочено: предна риноскопия – изкривена носна преграда
наляво, силно стеснени носни ходове, непокрити с лигавица кръвоносни сплитове
/киселбахии/ с белези за скорошно кървене от двата носни хода – малки кръвни
съсиреци.
На 10.03.2016г.
пострадалата отново посетила съдебен лекар, който след като я прегледал и взел
предвид представената му медицинска документация дал заключение в допълнително
СМУ № 35/16 г., че същата е получила усложнение на носната фрактура получена в
резултат на претърпяно ПТП, изразяващо се в изкривяване на носната пирамида,
което от своя страна причинява кървене и затруднение на дишането. Според
заключението на съдебния лекар, така описаното усложнение на счупването на
носните кости е реализирало на практика медико-биологичния признак „постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота” на пострадалата.
От заключението на първоначалната СМЕ /л. 27-29 от ДП/
се установява, че травматичните увреждания причинени на Р. К. С. в резултат от
претърпяното ПТП са счупване на носните кости и настъпила впоследствие
травматична девиация /изкривяване/ на носната преграда, които са причинили на
пострадалата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите
лица са посочили, че механизмът на получаването им е удар в областта на носа,
счупване на носните структури и впоследствие изкривяване на носната преграда,
резултат на процесното ПТП.
От заключението
на първоначалната автотехническата експертиза /л. 37-48 от ДП/ се установява
следното: Скоростта на автомобил „Волво” в момента на удара е бил от порядъка
на 20 км/час, а на л.а. „Фолксваген” около 25 км/час. Водачката на л.а.
„Фолксваген“, движейки се със скорост 25 км/час непосредствено преди ПТП, от
момента когато л.а. „Волво” е навлязъл в коридора за движение на л.а.
„Фолксваген”, не е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара.
От техническа и професионална гледна точка, основна причина за настъпване на
пътното произшествие е предприетото навлизане на водачката на л.а. „Волво”, от
посока, неразрешена за движение, в коридора на приближаващия от дясната й
страна лек автомобил „Фолксваген”, без да го пропусне да премине. При
използване на системата за обезопасяване на пътниците, монтирана в лекия
автомобил „Фолксваген - Голф” /предпазни колани/, при рязката промяна на
скоростта в момента на удара, при конкретните пътни условия и механизъм на
удар, тялото на пътничката би останало неподвижно и травмите на пътничката Р.С.
не биха настъпили.
От заключението
на повторната автотехническата експертиза, назначена на ДП / л. 54-63 от ДП /
се установява следното: Скоростта на двата автомобила, участници в ПТП, преди и
в момента на удара, е била от порядъка на 20 км/час. Скоростта на л.а.
„Фолксваген-Голф”, при която при своевременна реакция от страна на водач с
аварийно спиране не би настъпил удар с л.а. „Волво” е до 7 км/час. Водачът З.С., движейки се със скорост 20
км/час от момента, в който л.а. „Волво” е навлязъл в кръстовището не е имала
техническа възможност да спре преди мястото на удара. При използване на
обезопасителен колан, при рязката промяна на скоростта, при конкретните пътни
условия, механизъм на удара и скорост 20 км/час, тялото на пътничката би
останало неподвижно и травмите на Р.С. не биха настъпили.
На ДП е била
назначена тройна АТЕ /л. 82-91/, която потвърждава заключението на повторната АТЕ.
От заключението на назначената в хода на съдебното
производство допълнителна СМЕ /л. 54-55 от делото/ се установява, вследствие на
извършения актуален медицински преглед на пострадалата, че не е възможно да
бъде посочено кога са настъпили с точност описаните в експертизата травматични
промени в областта на носа. Вещото лице уточнява, че от прегледа на
предоставената му медицинска документация, може да се допусне, че травматичните
промени да настъпили в периода, определен от пострадалата.
От заключението на назначената в хода на съдебното
производство допълнителна САТЕ /л. 64-67 от делото/ се установява, че
процесният л.а. „Фолксваген-Голф” с рег. № РВ ******е снабден с 5 бр. колани за
водача и пътниците, които след проверка е установено, че са изправни. Всички
колани са инерционен тип.
От заключението
на назначената от съда комплексна СМАТЕ /л. 86-90 от делото/ се установява, че
при наличните по делото данни за скоростта на двата автомобила към момента на
ПТП под 60 км/час и останалите относими данни – пътни условия, механизъм на произшествие
и др., ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, не би настъпило
счупване на носа и последващите усложнения от това счупване; при поставен колан
не би получила травматичните увреждания.
От заключението
на допълнителната комплексна СМАТЕ /л. 102-105 от делото/ се установява, че
стопиращият механизъм на предпазния колан в автомобила се задейства в момента
на политане на тялото напред /под действие на собствената му инерция при
намаляване на скоростта на автомобила/ и че тялото на пострадалата е могло да
се придвижи само на около 2-3 см от положението, в което и било преди удара.
Т.нар. „шийни травми” обикновено съпътстват ПТП при скорост на МПС над 60-70
км/час. При нормално седнало положение на тялото с облегнат на седалката гръб, поставен
и заключен колан с работещ инерционен механизъм, какъвто е конкретният случай,
е невъзможно главата да достигне до предната седалка и да се получи удар в нея.
Само обикновените колани / но не и инерционните и тези с пиропатрони/ могат да
бъдат с хлабина, зададена от ползващия. При колан инерционен тип, какъвто е
конкретният случай, тялото има възможност за свободно движение, коланът във
всеки момент е притегнат и при задействане на механизма /рязко намаляване на
скоростта на автомобила/, тялото се задържа в позата, в която е в момента на
блокиране на механизма. Ако пътничката в момента на удара е била с изнесено
напред тяло, опъвайки предпазния колан, напр. да съобщи или покаже нещо на
намиращите се на предните седалки, е възможно при рязко намаляване на скоростта
на автомобила, главата да достигне до предните седалки. Силата на удара, при
правилно поставен колан, не влияе върху степента на придвижване на тялото
напред. Счупване на носа, при поставен колан е възможно когато тялото в момента
на удара е силно изнесено напред и главата е в близост до предната
седалка.
Така установената фактическа обстановка въззивният съд
възприе въз основа на събраните и приобщени в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
– показанията на свидетелите Р.С., св. Д.С., З.С., К.М., В.А., П.В., писмените доказателства и
доказателствени средства – заверено копие от двустранен протокол, СМУ № 35,
етапна епикриза от ДКЦ VII, както и заключенията на изпълнените
СМЕ, автотехническа експертиза, повторна двойна автотехническа експертиза, тройна
автотехническа експертиза, допълнителна СМЕ, съдебна автотехническа експертиза,
справка за нарушител, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с
направения доказателствен анализ на първостепенния съд, като счита, че районен
съд е интерпретирал правилно доказателствените източници, ангажирани по делото,
обосновавайки съображенията си защо дава вяра на едни, а не кредитира други,
извеждайки обосновани съждения относно фактите, които е приел за установени.
Обосновано първата инстанция е приела, че показанията
на Р.С. и св. С., в частта, в която твърдят, че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан не следва да бъдат кредитирани. За да направи горния извод съдът взе
предвид, че същите се опровергават напълно от заключенията на експертите,
изпълнили комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, които
достигат до извод, че тялото на Р.С. е могло да се придвижи само на около 2-3
см. от положението, в което е било преди удара. При колан инерционен тип,
какъвто е настоящият случай, коланът във всеки момент е притегнат и при
задействане на механизма /рязко намаляване на скоростта на автомобила/, тялото
се задържа в позата, в която е в момента на блокиране на механизма. Вещите лица са категорични, че при
поставен обезопасителен колан не би настъпило счупване на носа и последващите
усложнения от това счупване. От друга страна обосновано съдът е отбелязал, че
при разпита си в досъдебното производство нито св. С., нито св. Р.С. са
споменали пострадалата да е ползвала предпазен колан, а тази версия се излага
едва в проведения допълнителен разпит. Поради това и в съответствие с приетото
от контролираната инстанция настоящият съдебен състав оцени показанията на
свидетелите в тази им част като заинтересовани, необективни и тенденциозни,
считайки, че последните не представляват достоверно отражение на действително
случилите се събития.
От друга страна съдът кредитира показанията на св. Р.С.,
в частта, в която твърди, че е получила процесната телесна повреда по време на
инцидента. Това е така, защото показанията й не стоят изолирани, а си
кореспондират с тези на св. С., св. З.С. и св. П.В., а също и с писмената
документация, приобщена по делото, каквато е СМУ № 35, резултата от рентгенова
диагностика, етапна епикриза. Съгласно етапна епикриза /л.20 от ДП/ при
пострадалата е налице предна риноскопия – изкривена носна преграда наляво,
силно стеснени носни ходове, непокрити с лигавица кръвоносни сплитове с белези
за скорошно кървене от двата носни хода – кръвни съсиреци. В съдебно заседание
вещото лице, изпълнило СМЕ –д-р К.разяснява, че в случая е налице прясна
фрактура, която може да е настъпила най-много до месец преди рентгеновата
снимка. Той посочва, че при такава травма е налице първоначално кървене, което
потвърждава показанията на св. Р.С., която споделя, че е имала обилно кървене
от носа и кореспондира с установеното наличие на кръвни съсиреци в двата носни
хода на пострадалото лице.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Р.С., в
които посочва, че е имала обилно кървене от носа, която кръв е попивала с
пакетче носни кърпи, които е хвърляла в контейнер, до който се е намирала. Така
изложеното си кореспондира с показанията на св. З.С., а също и с тези на св. В.,
който като случаен очевидец е забелязал пострадалата да държи носна кърпа на
носа си. Отделно от това СГС счита, че отразеното в етапната експертиза –
наличие на кръвни съсиреци потвърждава показанията на св. С. относно фактът, че
е получила процесната травма именно по време на катастрофата.
Настоящият съдебен състав кредитира като логични и
последователни показанията на св. З.С., която внася информация относима към
настоящото производство касаеща механизма на настъпване на ПТП, разположението
на пътниците в автомобила, начина на получаване на инкриминираното увреждане. Данните,
изводими от посоченото доказателствено средство намират потвърждение в разказа
на свидетеля Д. С., който излага личните си възприятия относно хронологията на
събитията.
В тази насока са и показанията на свидетеля П.В.,
които са логични, последователни, обективни. Той свидетелства за споделеното
пред него от св. З.С., която посочила, че единствено майка й е пострадала от
ПТП-то. Освен това, същият този свидетел излага своите впечатления за
състоянието на Р.С., която държала носна кърпа на носа си. Следва да се
отбележи, че тази информация е в унисон с показанията на свидетелите С., З.С.,
а и синхронизира с изпълнените експертизи относно установеното травматично
увреждане, поради което този съд възприе показанията на обсъжданото лице с
доверие.
Съдът не кредитира показанията на св. М.в частта, в
която твърди, че когато е видяла пострадалата, същата не е имала кръвотечение
от носа. Горното противостои на всички доказателствени източници, кредитируеми
от съда, конкретно на установеното в СМУ досежно полученото от пострадалата
телесно увреждане, както и наличието на остатъци от кръв в носа й. В останала
си част показанията й кореспондират с останалите доказателства, поради което
съдът ги възприе като достоверни.
При този категоричен извод от страна
на свидетелите относно механизмът на получаване на инкриминираното увреждане,
съдът не кредитира обясненията на обвиняемата, в които отрича да е причинила
процесната травма на пострадалата Р.С.. Съдът прецени тези обяснения като защитна
версия, опровергана от останалите доказателства. Представените твърдения за
случилото се не намират опора в данните по делото, освен в изготвения протокол
от местопроизшествието, в който е отбелязано, че няма пострадали лица. Следва
да се отбележи, че видно от показанията на свидетелите пострадалата е стояла
встрани, докато си е попивала кръвта с носна кърпа, а св. З.С. заявява, че едва
на следващия ден е решила, че майка й има нужда от посещение на лекар, като към
момента на ПТП-то не е била наясно със състоянието й, при което е подписала
протокола, удостоверявайки, че от инцидента няма пострадали лица. Отделно от
това е нужно да се отбележи, че вещото лице, изпълнило СМЕ е категорично, че
тази травма е прясна, на не повече от месец, преди да бъде извършена
рентгеновата снимка, а в етапната епикриза е отразено, че при прегледа, който е
на следващия ден след настъпилото ПТП са налице белези от скорошно кървене,
което е съответно на показанията на всички разпитани свидетели, които заявяват,
че са възприели пострадалата да кърви.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и
приобщените и надлежно приобщени в процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на писмените
доказателствени материали, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват
изцяло на останалите доказателства, като по този начин се затвърждават изводите
досежно стеклите се събития.
Съдът кредитира заключението на
изпълнената СМЕ /л.27-29/, като
изготвена от вещи лица с необходимите знания и опит в областта и отговарящо на
поставените задачи. Съгласно него травматичните увреждания, установени при Р.С.
са счупване на носните кости. Травматична девиация на носната преграда.
Механизмът на счупването им е удар в областта на носа, счупване на носните
структури и впоследствие изкривяване на носната преграда, резултат от
процесното ПТП.
Съдът кредитира заключението на
изпълнената по делото автотехническа експертиза /л.37-л.48/ като компетентно
изготвено от вещи лица с необходимите знания и опит в областта. Въз основа нея се установява
следното: Скоростта на автомобил „Волво” в момента на удара е бил от порядъка
на 20 км/час, а на л.а. „Фолксваген” около 25 км/час. Водачката на л.а.
„Фолксваген“, движейки се със скорост 25 км/час непосредствено преди ПТП, от момента
когато л.а. „Волво” е навлязъл в коридора за движение на л.а. „Фолксваген”, не
е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. От техническа и
професионална гледна точка, основна причина за настъпване на пътното
произшествие е предприетото навлизане на водачката на л.а. „Волво”, от посока,
неразрешена за движение, в коридора на приближаващия от дясната й страна лек
автомобил „Фолксваген”, без да го пропусне да премине. При използване на
системата за обезопасяване на пътниците, монтирана в лекия автомобил
„Фолксваген - Голф” /предпазни колани/, при рязката промяна на скоростта в
момента на удара, при конкретните пътни условия и механизъм на удар, тялото на
пътничката би останало неподвижно и травмите на пътничката Р.С. не биха настъпили.
Съдът кредитира
заключението на заключението на повторната автотехническата експертиза,
назначена на ДП / л. 54-63 от ДП /, въз основа на което се установява, че скоростта
на двата автомобила, участници в ПТП, преди и в момента на удара, е била от
порядъка на 20 км/час. Скоростта на л.а. „Фолксваген-Голф”, при която при
своевременна реакция от страна на водач с аварийно спиране не би настъпил удар
с л.а. „Волво” е до 7 км/час. Водачът З.С.,
движейки се със скорост 20 км/час от момента, в който л.а. „Волво” е навлязъл в
кръстовището не е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара.
При използване на обезопасителен колан, при рязката промяна на скоростта, при
конкретните пътни условия, механизъм на удара и скорост 20 км/час, тялото на
пътничката би останало неподвижно и травмите на Р.С. не биха настъпили.
Съдът кредитира и заключението на назначената тройна
АТЕ /л. 82-91/, която потвърждава заключението на повторната АТЕ.
Като компетентно изготвено и отговарящо на поставените
задачи, съдът възприе заключението на
назначената в хода на съдебното производство допълнителна СМЕ /л. 54-55 от
делото/. Съгласно него вследствие на извършения актуален медицински преглед на
пострадалата, че не е възможно да бъде посочено кога са настъпили с точност
описаните в експертизата травматични промени в областта на носа. Вещото лице
уточнява, че от прегледа на предоставената му медицинска документация, може да
се допусне, че травматичните промени да настъпили в периода, определен от
пострадалата.
СГС кредитира заключението на назначената в хода на
съдебното производство допълнителна САТЕ /л. 64-67 от делото/, въз основа на
което се установява, че процесният л.а. „Фолксваген-Голф” с рег. №** ******е
снабден с 5 бр. колани за водача и пътниците, които след проверка е установено,
че са изправни. Всички колани са инерционен тип.
Съдът кредитира заключението на назначената от съда
комплексна СМАТЕ /л. 86-90 от делото/, от което се установява, че при наличните
по делото данни за скоростта на двата автомобила към момента на ПТП под 60
км/час и останалите относими данни – пътни условия, механизъм на произшествие и
др., ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, не би настъпило
счупване на носа и последващите усложнения от това счупване; при поставен колан
не би получила травматичните увреждания.
На свой ред този съд кредитира заключението на
допълнителната комплексна СМАТЕ /л. 102-105 от делото/, въз основа на което се
установява, че стопиращият механизъм на предпазния колан в автомобила се
задейства в момента на политане на тялото напред /под действие на собствената
му инерция при намаляване на скоростта на автомобила/ и че тялото на
пострадалата е могло да се придвижи само на около 2-3 см от положението, в
което и било преди удара. Т.нар. „шийни травми” обикновено съпътстват ПТП при
скорост на МПС над 60-70 км/час. При нормално седнало положение на тялото с
облегнат на седалката гръб, поставен и заключен колан с работещ инерционен
механизъм, какъвто е конкретният случай, е невъзможно главата да достигне до
предната седалка и да се получи удар в нея. Само обикновените колани / но не и
инерционните и тези с пиропатрони/ могат да бъдат с хлабина, зададена от
ползващия. При колан инерционен тип, какъвто е конкретният случай, тялото има
възможност за свободно движение, коланът във всеки момент е притегнат и при
задействане на механизма /рязко намаляване на скоростта на автомобила/, тялото
се задържа в позата, в която е в момента на блокиране на механизма. Ако
пътничката в момента на удара е била с изнесено напред тяло, опъвайки
предпазния колан, напр. да съобщи или покаже нещо на намиращите се на предните
седалки, е възможно при рязко намаляване на скоростта на автомобила, главата да
достигне до предните седалки. Силата на удара, при правилно поставен колан, не
влияе върху степента на придвижване на тялото напред. Счупване на носа, при
поставен колан е възможно когато тялото в момента на удара е силно изнесено
напред и главата е в близост до предната седалка.
Като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи съдът кредитира изготвеното в хода на въззивното съдебно
следствие заключение на изпълнената по делото СТЕ.
Въз основа на приетото от фактическа страна, СГС
намира, че обвиняемата Т. е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал.1,
б."б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна обв. Т. на 22.12.2015г.,около
15:30ч. , около 15:30 часа, в гр. София, по ул. „Солун“, с посока на движение
от ул. „Невестина скала“ към ул. „Топли дол“ и в района на кръстовището,
образувано от ул. „Солун“ и ул. „Борово“, при управление на лек автомобил марка
„Волво“, с рег. №*******, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 48
от ЗДвП: „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна…“ и реализирала ПТП, като не пропуснала
движещия се по ул. „Борово“ с посока на движение от ул. „Подуево“ към ул.
„Родопски извор“ от дясната й страна лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
РВ ******с водач З.И.С. и по непредпазливост причинила средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК на пътничката от лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № РВ ******– Р.К.С. с ЕГН **********, изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на носните кости, травматична девиация
/изкривяване/ на носната преграда, което й причинило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно е от обсъденото по-горе, че обвиняемата Т. се е
движела към кръстовище на равнозначни пътища, при което е следвало да пропусне
ППС, които са приближавали кръстовището от дясната й страна – в случая лекия
автомобил "Фолксваген", управляван от свидетелката З.С.. Като не е
сторила това, обвиняемата Т. е нарушила разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП: "На кръстовище на равнозначни
пътища, водачът пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна...". В
конкретния случай обвиняемата не осигурила предимство на лекия автомобил
"Фолксваген", който поради положението му от дясната страна на
управлявания от обвиняемата автомобил имал предимство на кръстовището на
равнозначните пътища. С това си поведение обвиняемата е причинила получените от
пострадалата травматични увреждания – средна телесна повреда.
Несъстоятелно е твърдението на защитата, че е налице
съпричиняване до степен изключваща вината на обвиняемата. Обективният принос на
пострадалата Р.С., която не е поставила обезопасителен колан и по този начин е
допринесла за настъпване на процесното телесно увреждане съставлява принос за
настъпване на вредоносния резултат и следва да бъде отчетен при ангажиране и на
наказателната отговорност на обвиняемата, но този принос не изключва тази
отговорност. Съображенията на първоинстанционния съд, че престъпният резултат
не би настъпил, ако обвиняемата не бе нарушила правилата за движение по
пътищата са правилни и обосновани и като такива се споделят изцяло от
настоящият съдебен състав.
Правилно първата инстанция е приела, че
от субективна страна обвиняемата Т. е извършила деянието при форма на вина
непредпазливост, във вида й – небрежност. Обвиняемата Т. не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици – причиняване на инкриминирания
резултат на пострадалата, но е бил длъжна и в конкретния случай е могла да го
предвиди.
Правилен и законосъобразен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като обв. Т. е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на XXVIII от НПК. За
престъплението, за което е призната за виновна се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години или пробация, като от него няма настъпили
имуществени вреди.
При индивидуализация на наказанието районният съд е
съобразил наличието отегчаващи обстоятелства – липсата на критичност към
стореното, както и фактът, че същата е наказвана многократно по административен
ред за нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи обстоятелства следва да бъде отчетено
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като
същата е пътувала без сложен обезопасителен колан. В този смисъл правилно
наказанието е определено в размер над законовия минимум, а именно 2000лв. като
това наказание е съответно на извършеното деяние.
Обосновано съдът е наложил
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 78а, ал.4 от НК –
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, което наказание е
справедливо и ще постигне в пълнота целите, предвидени в закона.
Правилно контролираният съд е
преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в тежест на обвиняемата. Пред настоящата инстанция бяха
направени разноски за 78.65лв., които също следва да бъдат присъдени в тежест
на обв. Т..
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подадената жалба -
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018г., постановено по н.а.х.д. №10428 по описа за
2017 година
на СРС, НО, 137 състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 189, ал.3 от НПК Ю.П.Т. /със снета по делото
самоличност/ да заплати по сметка на СГС сумата от 78,65лв. /седемдесет и осем
лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски и 5лв. държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.