Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
Гр.Оряхово,20.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховски районен съд, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.д.
№ 512 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
От „Агенция за събиране на вземания” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Люлин“ ж.к.„Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4, представлявано от
управителя Н.С, чрез юр.к. Е.И.
против Н.Б.Л. – с ЕГН **********,***, е предявен иск за приемане за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 354.98 лв., от
които 214.36 лв. - главница по Договор за паричен заем № 6018825 от 12.02.2015
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, като в последствие е
прехвърлено вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, договорна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 09.12.2015 г.,
в размер на 56.15лв., обезщетение за забава за периода от 12.08.2015 г. до
31.05.2019 г., в размер на 84.47 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2019
г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и сумата от 25.00 лв.
платена държавна такса и сумата от 50.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 234/04.06.2019 г. по ч.гр.д. № 347/2019 г. на ОРС.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство за
доплатена държавна такса в размер на 25,00 лв.и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лв.
Производството
е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, възразява
срещу иска. Сочи, че не дължи сумата, тъй като я е погасила. Представя писмени
доказателства-вносни бележки, за внесени суми.
В с.з. ищеца
чрез пълномощника си юр.к. Е.И. поддържа ИМ. Прави искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 347/2019 г. по описа на
Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 234/04.06.2019 г. в полза на заявителя-настоящ
ищец, против ответника, за сумата от 354.98
лв. /триста петдесет и четири лева и деветдесет и осем ст./, от които
214.36 лв. /двеста и четиринадесет лева и тридесет и шест ст./ - главница по
Договор за паричен заем № 6018825 от 12.02.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и длъжника, като в последствие е прехвърлено вземането по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, договорна лихва за
периода от 19.11.2015 г. до 09.12.2015 г., в размер на 56.15лв. /петдесет и
шест лева и петнадесет ст./, обезщетение за забава за периода от 12.08.2015 г.
до 31.05.2019 г., в размер на 84.47 лв. /осемдесет и четири лева и четиридесет
и седем ст./, ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. - датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата
от 25.00
лв. /двадесет и пет лева и нула ст./държавна такса и сумата от 50.00 лв. /седемдесет и пет лева и нула ст./юрисконсултско възнаграждение.
В срок е
подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 17.06.2019 г. и съдът с Разпореждане от 12.07.2019 г. е
указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е
подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за паричен заем № 6018825,
сключен на 12.02.2015 г. е видно, че между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е сключен договор за паричен заем. Според договора, в полза на ответника е предоставен
на ответницата паричен заем в размер на сумата от 400 лв., която е следвало да
се върне общо на 10 равни месечни погасителни вноски. Всяка погасителна вноска
е в размер на 46.69 лева, като в нея са включени част от дължимите главница,
лихва и такси за експресно разглеждане. Лихвеният процент е фиксиран за срока
на договора и е в размер на 35.00 %. Общият размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане е 466.90 лева, която сума е сборът от
общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 41.86%.
Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в 3-дневен срок от
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: 1. Двама поръчители-физически лица, което да представят
на заемодателя бележка от работодателя си, за нетен размер на възнаграждението
си над 1500 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем с „Изи
Асет Мениджмънт“, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да
нямат задължения към други банки или финансови институции и да подпишат договор за поръчителство ,
който да изпратят на адреса на заемодателя посочен в договора за паричен заем
сключен от ответницата или 2. Банкова
гаранция в полза на заемодателя за сумата от 466.90 лева със срок на валидност
30 дни след крайния срок на договора. Според чл.4, ал.2 страните се съгласяват,
че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 317,50 лева, като
уговорката, че тя се заплаща разсрочено на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай към дължимата вноска от 46.69 лева се
прибавя сумата от 31.75 лева.
Страните не спорят, че погасената до момента
сума по сключеният договор е в размер на 558.89 лв.
По делото не е спорно, че дата на падежа по
договора е 09.12.2015 г. и ответникът не е заплатил задължението си и до
настоящия момент към ищеца.
На 01.10.2016 г. на осн.чл.99
ЗЗД, е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на който вземането
произтичащо от Договор за паричен заем № 6018825 от 12.02.2015 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н.Б.Л., е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, като съгласно изискването на закона, ответникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
От приложеното по делото известие за
доставяне и уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/6018825 е видно, че ищецът изпратил до ответника
уведомително писмо от текста на
които се установява, че ответника е уведомен за сключения договор за цесия на
16.11.2010 г., като считано от датата на получаване на това уведомление на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД кредитор на ответника за сумата от 462.90 лв.,
дължима по Договор за паричен заем № 6018825 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е ищеца по делото.
Видно от известието за доставяне – пратката е получена от М.и.я.-член на
домакинството на 12.10.2016 г.
От заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно сключеният между
страните договор за паричен заем на ответницата е начислена неустойка в
началото на договора, като към всяка месечна вноска по заема в размер на 46.69
лева е прибавена сумата от 31.75 лева, и дължимата месечна вноска по съгласно
погасителния план е в размер на 78.44 лв., като общата сума на задължението е в
с включената неустойка е размер на 829.40 лв. От тях ответницата е погасила
сумата от 438.89 г.
Вещото
лице сочи, че при прехвърляне на вземане на кредита от „Изи Асет Мениджмънт АД
на ищеца, задължението на ответницата към 01.10.2016 г. е било в размер на
390.51 лв., от които договорна лихва в размер на 176.15 лв. и главница в размер
на 214.36 лв.
От тях ответницата е погасила 60.00 лв. на
07.11.2017 г. и още 60.00 лв. на 08.01.2018 г., или общо сума в размер на
120.00 лева, с която е погасила част от дължимата лихва и тя остава дължима в
размер на 56.15 лв. Остатъкът от
главницата е в размер на 214.36 лв.
или общото задължение по кредита е в размер на 270.51 лв. Законната лихва за
периода от 01.11.2016 г., до депозиране на исковата молба-28.08.2019 г. е в
размер на 61.40 лв.
В
заключението се сочи, че остатъкът от кредита е в размер на 331.91 лв., от
които главница в размер на 214.36 лв., договорна лихва в размер на 56.15 лв. и
законната лихва за забава е в размер на 61.40 лв.
Въз
основа на така приетото и неоспорено от страните заключение, ищецът не е
направил изменение на иска по отношение на дължимата лихва за забава.
Въз основа на така възприетата по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически
твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между ответника
в качеството на кредитополучател и на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в качеството на кредитор Договор
за паричен заем № 6018825, сключен на 12.02.2015 г., вземането по
който е цедирано на ищеца. Безспорно се установи, че е налице твърдяната
договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за кредит. Безспорно
се установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изпълнило
договорните си ангажименти към ответника по делото, като е дадената в заем сума
е предадена на заемателя по уговорения в договора начин, чрез предоставяне на
сумата по банковата сметка на продавача и е получил стоката описана в договора.
При това положение заемодателят се явява изправна страна по договора, тъй като
е изпълнил поетите задължения по облигационното правоотношение.
За
да бъде уважен така предявения положителен установителен иск следва да се
установи, че между „„Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и „Агенция за събиране на вземания“ АД е сключен валиден договор за
продажба и прехвърляне на вземането по процесния договор. Установи се след анализ на доказателствата,
че вземането по процесния Договор за паричен заем № 6018825 от
12.02.2015 г. е измежду прехвърлените вземания на ищеца.
Със сключването на договора за цесия, тоест
с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към
същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. С постигане на
съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права/ по аргумент на чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на
прехвърлянето. То е предвидено в интерес на новия кредитор и третите лица, а до
уведомяването длъжникът може валидно да погаси задължението си. В настоящия
случай уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземания, с което
ищцовото дружество е отправило покана за плащане на неизплатената сума по
процесния договор за кредит е получено от член на домакинството на ответника. В конкретния случай безспорно се установи, че ответника е не е
извършвал плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява
носител на цялата сума на процесното
вземане.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този
който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно
погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за
процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума.
Страните не спорят че
ответницата е извършила плащане по договора в размер на 558.89 лева. Като с нея
са погасени начислените от заемодателя, договорна лихва,неустойка и част от
главницата, като остават дължими главница в размер на 214.36 лева и лихва за
забава в размер на 56.15 лева.
В
случая в чл.4 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, но съдът намира, че фактически се дължи не неустойка,
а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е
така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които
обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен
трудов договор, да нямат неплатени осигуровки, за доста висок осигурителен
доход, да нямат лоша кредитна история, да не са поръчители или заематели по
други договори. Освен това следва тези поръчители да представят и надлежна
бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно не
по-рано от 3 дни от деня на представянето й. Както и да подпишат договор за
поръчителство, който да изпратят на заемателя. Налагането на толкова къси
срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да
изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на
всички посочени условия. Някои от тези условия всъщност не са нужни на
кредитора, като например да представи бележка от работодателя, издадена не
по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно защо се иска и поръчителят да
има неплатени осигуровки за две години назад. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то ОРС намира,
че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава
гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй
като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи
вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не
възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 317.50 лева
/при главница от 400 лева/ съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в
средство обогатяването на кредитора- заемодател. Ето защо тя е нищожна.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора.
След
като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора
трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 41.86%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако
в него участва и вземането от 317.50 лева, формално уговорено като неустойка.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Доколкото по
делото обаче ответницата е заплатила начислената неустойка, която съдът намира,
че е недължима нищожността на договорната
клауза, и същата е направила искане за прихващане на сумата за погасяване на
главницата по договора следва да се
приеме за установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 331.91 лв.,от които 214.36 лв. представляваща цедирано на
заявителя непогасено договорно задължение по Договор за паричен заем № 6018825 сключен
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 12.02.2015 г., след което по
силата на цесия от 16.11.2010 г. вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, договорна лихва в размер на 56.15 лв. за периода от 19.11.2015
г. до 09.12.2015 г., лихва за забава, за периода от 12.08.2015 г. до 28.08.2019
г., в размер на 61.40 лв. /шестдесет
и един лева и четиридесет ст./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет
лева и нула ст. /- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лв. /петдесет лева и нула ст./ за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 234/04.06.2019 г. по ч.гр.д.
№ 347/2019 г. на ОРС.
С оглед
заключението на вещото лице, искът за лихва за забава от 84.47 лв. следва да
бъде отхвърлен до размера на установения в размер на 61.40 лв.
При този изход на спора следва
да се приеме, че разноските, направени от ищеца в заповедното производство,
както и тези, сторени в производството по общия исков ред следва да се възложат
на ответника. Те възлизат общо в размер на 600.00 лв., от които 75.00 лв.-в заповедното и 525.00 лв. пред
настоящата инстанция, от които: 25.00 лв. д.т. за образуване на делото, 150.00 лв. депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.Л. – с ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4,
представлявано от управителя Н.С,
чрез юр.к. Е.И., сумата от 331.91 лв./триста
тридесет и един лева и деветдесет и една ст./, от които 214.36 лв. - главница
по Договор за паричен заем № 6018825 от 12.02.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, като в последствие е прехвърлено вземането по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, договорна
лихва за периода от 19.11.2015 г. до 09.12.2015 г., в размер на 56.15 лв.,
обезщетение за забава за периода от 12.08.2015 г. до 31.05.2019 г., в размер на
61.40 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. - датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата
от 25.00 лв. платена държавна такса
и сумата от 50.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 234/04.06.2019 г. по ч.гр.д. № 347/2019 г. на ОРС.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за забава 12.08.2015
г. до 31.05.2019 г., над уважения размер сумата от 61.40 лв. до предявения размер на сумата от 84.47 до лв.
ОСЪЖДА Н.Б.Л. – с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4,
представлявано от управителя Н.С,
чрез юр.к. Е.И.,направените деловодни разноски по настоящото производство в
размер общо на 525.00 лв., от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева и нула ст./ – държавна такса, и 350,00
лв. /триста и петдесет лева и нула ст./ юрисконсултско възнаграждение и 150.00
лв. /сто и петдесет лева и нула ст./ възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: