Присъда по дело №315/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 22/13.05.2015 г.

по НОХД № 315 по описа за 2014 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

Срещу подсъдимата П.К.И. е повдигнато обвинение и същата се предава на съд за престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това,  че през периода 10.11.2008 г. – 09.06.2010 г. в гр. Стара Загора, като извършител (пряк и посредствен чрез свидетелката Марияна Х.П.) и като едноличен собственик на капитала и представител на”***” ЕООД – С., ЕИК ***, в съучастие с подсъдимия О.Т.Б., като помагач, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – общо за 323 035,34 лв., като:

І. При упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на дружеството, съставила с подсъдимия О.Т.Б. документи с невярно съдържание – процесните 121 броя данъчни фактури, в които невярно се документирало, че ”***” ЕООД –  С., ЕИК *** е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от ЕТ “***”, ЕИК ***, ЕТ “***”, ЕИК ***, “***” ЕООД, ЕИК *** и “***” ЕООД, ЕИК ***, които данъчни фактури използвала при воденето на счетоводството на ”***” ЕООД –  С., като въз основа на тях, неправомерно, за неосъществени покупки, начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 323 035,34 лева за данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м.  юни 2010 г., и като

ІІ. потвърдила неистина в подадени справки декларации от  името на „***“ ЕООД – С., ЕИК *** в НАП-ТД - Пловдив, Офис Стара Загора, ведно с дневниците за покупки към тях за данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м.  юни 2010 г., подробно индивидуализирани във внесения за разглеждане обвинителен акт /както и в присъдата/, че дружеството е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от ЕТ “***”, ЕИК ***, ЕТ “***”, ЕИК ***, “***” ЕООД, ЕИК *** и “***” ЕООД, ЕИК *** по издадени от тези търговци данъчни фактури, конкретизирани по всеки данъчен период и поради това, без основание по съответните инкриминирани фактури, неправомерно начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 323 035,34 лв.

 

Срещу подсъдимия О.Т.Б. е повдигнато обвинение и същият се предава на съд за престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това,  че в периода 10.11.2008 г. - 09.06.2010 г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в съучастие - като помагач, умишлено улеснил подсъдимата П.К.И., като извършител - едноличен собственик на капитала и представител на "***" ЕООД – С., ЕИК ***, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в особено големи размери - 323 035,34 лв., като при упражняване на стопанската й дейност от името и за сметка на „***“ ЕООД –  С., ЕИК ***, я улеснил при съставянето на документи с невярно съдържание, като е осигурил лично и непосредствено чрез М.К.П. /управител на “***” ЕООД/ и И.П.С. /като ЕТ “***”/ издаването на данъчни фактури, в които невярно се документира, че “***” ЕООД – С. е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от ЕТ “***”, ЕИК ***, ЕТ “***”, ЕИК ***, “***” ЕООД, ЕИК *** и “***” ЕООД, ЕИК *** по издадени от тези търговци 121 броя данъчни фактури /индивидуализирани във внесения за разглеждане обвинителен акт/, които данъчни фактури подсъдимата П.И. да използва при водене счетоводството на дружеството, като въз основа на тях неправомерно начисли ДДС по неосъществени покупки и приспадне неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 323 035,34 лв., за данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м.  юни 2010 г.

 

В пледоарията си представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка, като развива съображения за доказаност изцяло на обвиненията срещу всеки от подсъдимите П.И. и О.Б.. Предлага на съда да наложи на подсъдимата П.И.  наказание “лишаване от свобода” под средния, към минималния размер от три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира за приложение института на условното осъждане и отлагане изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години. Предлага на съда да не налага наказанието “конфискация” поради липсата на установено имущество.

По отношение на подсъдимия Б. прокурорът пледира за определяне на наказание “лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства около средния размер - пет години, което с оглед на предишните му осъждания да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит” тип. Предлага съдът да извърши ново групиране на осъжданията на подсъдимия Б., като измежду наказанията по настоящото дело и това по НОХД № 376/2011 г. на ОС – Стара Загора му определи и наложи едно общо наказание, най-тежкото от тях, и да постанови отделното изтърпяване на наказанието една година “лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 30/2007 г. по описа на РС – Стара Загора. Счита, че и по отношение на подсъдимия Б. не следва да се налага кумулативното наказание “конфискация”.

 

Защитника на подсъдимата И. – адв. С.Ч. ***, в хода на съдебните прения излага подробно защитната си теза, като развива пространни доводи за недоказаност на престъплението по обвинението, както и за несъставомерност на деянията, включени в продължаваното престъпление по обвинението, поради липсата на субективен елемент (подсъдимата не знаела, че инкриминираните фактури са документи с невярно съдържание). Пледира подзащитната му да бъде призната за невинна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд и да бъде оправдана.

Подсъдимата П.К.И. в обясненията си по фактическите обстоятелства на престъплението по обвинението оспорва това, сделките осчетоводени с инкриминираните фактури реално да не са били осъществени, а от там и да е извършила престъплението по повдигнатото й обвинение.

В хода на съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си, като в последната дума моли за справедливост.

 

Защитника на подсъдимия Б. – адв. Н.М. ***, в хода на съдебните прения излага подробно защитната си теза, като развива пространни доводи за недоказаност на престъплението по обвинението, като счита, че същото е изградено единствено върху констатациите на данъчно ревизионният акт. С оглед на това пледира подзащитният му да бъде признат за невинен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и да бъде оправдан. Алтернативно моли съда, ако признае подсъдимия Б. за виновен, да му определи наказание “лишаване от свобода” към минимума, предвиден в закона.

Подсъдимият О.Т.Б. в обясненията си по фактическите обстоятелства на престъплението по обвинението прави частични признания, че част от инкриминираните фактури са издавани без реално да са били осъществени доставки на стоки и услуги към дружеството на подсъдимата И., а по отношение на останалите заема позиция за реалност на доставките.

В хода на съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си, като в последната дума моли за справедливост и за налагане на по-леко наказание.

 

Подсъдимата П.К.И. е родена на *** г.  в гр. С., българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, майка на три деца ( декларация т.17, л.59), с настоящ адрес ***, неосъждана, с ЕГН **********.

През месец ноември 2007 г. подсъдимата П.И. учредила търговско дружество с наименование „***” ЕООД, което с Решение № 4094 от 30.11.2007 г., постановено от Окръжен съд -  Стара Загора по ф.д. № 1965/2007 г. (приложено в т.VІІІ от ДП, л.3-5) е вписано в търговския регистър, със седалище и адрес на управление в гр.***. Дружеството се представлява и управлява от едноличния собственик на капитала - подсъдимата И.. „***” ЕООД е регистрирано по ДОПК  в ТД на НАП – Стара Загора с ЕИК по БУЛСТАТ ***.

Подсъдимата П.И., като представител на „***” ЕООД подала в ТД на НАП – Стара Загора Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 24391070070471/11.12.2007 г. (приложено в т.VІІ от ДП, л.16-17). С Акт за регистрация от 18.12.2007 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 19.12.2007 г. (л.18 същия том).

В периода 2008 г. – 2010 г. подсъдимата П.И.  със своето дружество ”***” ЕООД – С. развивала два вида търговска дейност: строително–монтажни и ремонтни работи и фризьорски услуги, като основна дейност била СМР.

Строително - монтажните работи подсъдимата И. извършвала като доставчик основно към три дружества:   „***”,  ЕТ „***” гр. К. и ”***” ЕООД гр. К., които от своя страна били преки изпълнители на доставки към „***”, на улична инфраструктура и на сгради в населени места по българското Черноморие  и др. (т.ІІ, л.1-296; т.І, л.99).

При изпълнението на тези доставки за дружеството на   подсъдимата И. възниквало задължение за начисляване и плащане на ДДС към републиканския бюджет.

Счетоводството на дружеството се водело от свидетелката М.Х.П. - счетоводител, която технически изготвяла месечните справки декларации по ЗДДС (СД), както и дневниците за покупки и за продажби към тях. Дневниците и СД изготвяла въз основа на първичните счетоводни документи, които получавала от подсъдимата П.И.. След изготвянето на СД, същите се подписвали от подсъдимата И. и  се подавали в ТД на НАП – офис Сара Загора.

До м.февруари 2009 г. СД се изготвяли и подавали на хартиен носител, като се подписвали от подсъдимата П.К.И., а от м.март 2009 г. - по електронен път чрез електронен подпис, който ползвала счетоводителката - свидетелката М.П. (т.VІІ, л.9-15; т.ХІІ, л.14-25).

През 2010 г. на управляваното от подсъдимата П.И. дружество „***” ЕООД – С. била извършена данъчна ревизия от служители на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, която обхващала определянето на данъчните задължения по ЗДДС в периода от 01.11.2008 г. до 31.03.2010 г. и е приключила с Ревизионен акт  № 1003131/15.10.2010 г., с който били установени данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери 293 643,08 лева. Ревизионният акт бил връчен на свидетелката М.П. като пълномощник на подсъдимата П.И. на 18.11.2010 г. (т.І, л.27-38), а издадения преди това Ревизионен доклад № 1003131/15.10.2010 бил връчен лично на подсъдимата И. на 04.06.2010 г. (т.І, л.58-97). Подсъдимата след изготвяне на ревизионния доклад е изготвила възражение по него, като е представила доказателства в подкрепа на твърденията си за реалност на доставките (всички приложени в т. ІІ от ДП), които са разгледани от органа по приходите в издадения ревизионен акт и са приети за неоснователни.

Видно от Договор за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на «***» ЕООД, на 27.10.2010 г. по време на данъчната ревизия подсъдимата И. след като лично е получила ревизионния доклад, но преди съставяне на РА е прехвърлила дружествените си дялове от дружеството – данъчно задължено лице с констатирани задължения по ЗДДС в особено големи размери на С.Х.П.,***.  Тази промяна в собствеността на капитала и управлението е вписана в Търговския регистър  на 02.03.2011 г. (т.VІІІ, л.8-12).

С Решение № 271 от 11.07.2012 г., постановено по търговско дело № 412/2012 г. по описа на ОС – Стара Загора на основание чл.155, т.3 от ТЗ «***» ЕООД с ЕИК ***, с едноличен собственик на капитала и управител С.Х.П. е прекратено, поради настъпила смърт на управителя, като решението е влязло в сила на 07.08.2012 г.. След това дружеството е обявено в ликвидация със срок до 10.06.2013 г. (т.VІІІ, л.1-14).

Срещу издадения РА е подадена жалба от ДЗЛ чрез подсъдимата И. като негов представител  (т.І, л.44-51). Видно от Решение № 31/14.01.2011 г. на Директора на Дирекция «ОУИ» - Пловдив при ЦУ на НАП (т.І, л.52-57) жалбата е оставена без уважение и е потвърден издадения ревизионен акт срещу «***» ЕООД за задължения по ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че подсъдимата в качеството й на управител на данъчно задълженото и ревизирано лице ”***” ЕООД е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит по ДДС по данъчни фактури, издадени от името на четири търговеца, за които липсват доказателства, удостоверяващи наличието на реално получени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС и при липсата на основание за начисляване на данък, от следните доставчици:

ЕТ ”***” - с.М., ЕИК: *** ,

ЕТ ” ***„ - С., ЕИК:***,

ЕООД „Камелия 2001”- с.Петрово - ЕИК:*** и

ЕООД „***” – С.-  ЕИК:***. 

Органите по приходите са приели, че данъкът, който е отразен във фактурите, предмет на ревизията и съвпадащи с данъчните фактури, предмет на настоящото дело за периода от м.11.2008 г. до м.03.2010 г. е начислен неправомерно и съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не дава право на приспадане на данъчен кредит от страна на «***» ЕООД.  

Констатираните с РА данъчни задължения не са погасени.

За тези констатации органите по приходите сигнализирали прокуратурата  ( уведомление на НАП –ТД-Пловдив, офис Ст.Загора –л.25-26,т..І от ДП).

 

Подсъдимият О.Т.Б. е роден на *** г. в гр. К., българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, с настоящ адрес ***, с ЕГН **********.

Видно от справката за съдимост и бюлетините към нея подсъдимият Б. е осъждан за други две данъчни престъпления, както следва :

- с присъда № 22/22.02.2007 г. по НОХД № 30/2007 г. по описа на РС – Стара Загора, за извършено в периода 15.08.2000 г. - 14.03.2001 г., престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл.256, вр. чл.20, ал.2 е чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,  изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Присъдата е влязла в законна сила от 08.03.2007 г.

Настоящото деяние, предмет на разглежданото обвинение е извършено в изпитателния срок на посоченото осъждане.

- с присъда № 243/12.07.2011 г. по НОХД № 376/2011 г. на ОС – Стара Загора за извършено в периода 14.07.2005 г. – 14.10.2005 г. престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.256, вр. чл.26, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден  на една година лишаване от свобода,  изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. С тази присъда на подсъдимия Б. е било определено общо наказание по реда на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1от НК от една година лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за срок от 3 години. Присъдата е влязла в законна сила от 28.07.2011 г.

От свидетелските показания на свидетелите Д.В.В. и В.И.В., приобщени към доказателствата по делото на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК чрез прочитане на протоколите за разпитите им от хода на досъдебното производство /т.ХІV, л.30-34/ се установява, че тези двама свидетели са съпрузи и съдружници в търговско дружество «***» ООД – С., чийто управител е свидетелката В.. Дейността на търговеца се изразява в сервиз и продажба на фискални устройства, както и с предлагане на таксиметрови услуги. През м. май 2008 г. свидетелят Г.С.Г. като собственик на ЕТ «***» - с. М., придружаван от подсъдимия Б. закупили от «***» ООД – С. фискално устройство и сключили договор за гаранционното му сервизно обслужване. Фискалното устройство е надлежно регистрирано в ТД на НАП – Стара Загора. Няколко месеца по-късно, през м. септември 2008 г., подсъдимият Б. се срещнал със свидетеля В., който отговарял за таксиметровата дейност на фирмата и пожелал да наеме автомобил от името на ЕТ «***» - с. М., с който да предлага таксиметрови услуги. Постигнато било съгласие помежду им, като свидетелят В. предоставил на подсъдимия лек автомобил марка «Деу», модел «Ланос» с метанова уредба. Подсъдимият Б. три месеца ползвал автомобила и заплащал наем в размер на 50 лева на месец, за което от «***» ООД – С. в полза на ЕТ «***» - с. М. са издадени 3 бр. данъчни фактури, последната от м. ноември 2008 г. (т.ХІІІ, л.13-15). При срещите им подсъдимия бил придружаван от «един възрастен човек» на име Г.С., който подписвал документите за ЕТ-ц. Факта, че подсъдимият лично е извършвал с наетия автомобил таксиметрова дейност се установява от съставения срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 61579 от 27.10.2008 г.(т.ХІІІ, л.26) и писмо от ДАИ – Стара Загора (т.ХІІІ, л.23). От посочените две писмени доказателства се установява, че ЕТ «***» не е притежавал издавано по надлежния ред на Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, нито е подавал заявление за издаване на такова, а подсъдимият Б. не е притежавал Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и с оглед на констатираните нарушения срещу него е бил съставен АУАН от ДАИ.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите В. и от обсъдените писмени доказателства, приложени в т.ХІІІ, л.13-26.

Непосредствено след преустановяване от подсъдимия Б. на дейността му като водач на таксиметров автомобил, през м. ноември 2008 г. е започнало издаването на данъчни фактури с получател дружеството на подсъдимата И. «***» ЕООД от четири  фирми доставчици, а именно: ЕТ ”***” с. М., ЕТ ”***„ гр. С., „***” ЕООД с.П. и „***” ЕООД гр.С., които са били проверявани от данъчните органи с насрещни проверки и за които с издадения ревизионен акт е прието, че не са осъществявани реални доставки и неправомерно е бил начисляван ДДС, както и без основание е било упражнено право на приспадане на данъчен кредит от дружеството получател чрез подсъдимата И.. 

През есента на 2008 г. подсъдимият О.Б. установил отношения с подсъдимата П.И..

През 2008 г., както и през периода по обвинението, подсъдимата П.И. като управител на „***” ЕООД – С. по силата на сключени договори, приложени в т. ІІ от ДП, била в търговски отношения с «***» ООД, «***» ЕООД гр. К. и ЕТ «***» гр. К. като изпълнител на строително-монтажни работи на различни обекти. Подсъдимата И. реализирала значителни парични приходи от своите доставки и търсела възможности да избегне плащането към републиканския бюджет на получения по тях ДДС в големи размери.  

Подсъдимият О.Б. се съгласил да й окаже помощ,  като й осигури издаването на данъчни фактури, с които да се документират  фиктивни доставки на стоки и услуги и че начисленото по тях ДДС е платено, които фактури да се използват от подсъдимата в счетоводството на дружеството за приспадане на данъчен кредит в полза на ДЗЛ «***». Подсъдимата И. споделила с подсъдимия Б., че има финансови затруднения и не може да обслужва добре търговската си дейност, тъй като срещу нейното дружество бил издаден предшестващ ревизионен акт по ЗДДС, по който са допуснати обезпечения върху имуществото й, в т.ч. и върху банковите сметки на дружеството. Това се установява от обясненията на подсъдимия Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приетото като писмено доказателство по делото (чрез прочитането му) Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1 от ДОПК, приложено на л.6 в т.VІІІ. От съдържанието на посоченото постановление се установява, че срещу «***» ЕООД, представлявано от подсъдимата И. има издаден предшестващ РА № 900180/22.04.2009 г. на ТД на НАП – Стара Загора, с който е установено изискуемо публично задължение в размер на 276 841,91 лв., в т.ч. ДДС 223 961,48 лв., лихва върху ДДС 33 731,02 лв. и данък по ЗКПО – 16 400,16 лв. и лихви 2 746,25 лв., като за обезпечаване на публичното вземане са допуснати горепосочените обезпечения. Именно в тази връзка подсъдимата И. потърсила съдействието на подсъдимия Б., който да й осигури издаването на данъчни фактури по неосъществени доставки на стоки и услуги в полза на представлявания от нея търговец, въз основа на които да приспада данъчен кредит и така да намалява размера на дължимото от «***» ДДС по извършваните доставки.

 

За тези нужди подсъдимият О.Б. използвал следните търговци: ЕТ «***» гр. С., ЕТ «***» с. М., «***» ЕООД с.П.и «***» ЕООД гр.С. за доставчици на «***» ЕООД, както следва:

ЕТ “***”, с ЕИК *** – е вписано в ТР при ОС – Стара Загора с решение от 22.01.1998 г. по ф.д. № 80/1998 г. по описа на същия съд със седалище и адрес на управление ***, със собственик и управляващ И.П.С. (т.VІІІ, л.27). Предмета на дейност на ЕТ “***” по националния класификатор на икономическите дейности е търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (Справка от НАП – т.ІV, л.6).

Впоследствие е извършена покупко-продажба на търговското предприятие на ЕТ-ц, съгласно Договор от 23.10.2009 г. (т.VІІІ, л.32) и с решение от 05.11.2009 г. по ф.д. № 80/1998 г. на Окръжен съд – Стара Загора е вписана в ТР за ЕТ продажба на търговското предприятие от ЕТ “***”, представлявано от И.П.С. на И.А.Д.. Вписана е покупката от И. Д. на търговското предприятие на посочения ЕТ-ц, с ново фирмено наименование – ЕТ “***” (т.VІІІ, л.30-31). Именно с оглед на това в хода на ДР насрещната проверка е адресирана и извършвана по отношение на ЕТ “***” катоправоприемник на ЕТ “И.С. - 98”.

ЕТ е регистриран по ЗДДС на 16.04.2008 г. и дерегистриран на 05.11.2009 г. по инициатива на данъчен орган (т.4, л.6), като дерегистрацията следва непосредствено прехвърлянето на ЕТ-ц. От приложенията към актовете за регистрация и дерегистрация по ЗДДС се установява, че през целия период, в който ЕТ “***” е бил регистриран по този закон, който обхваща периодите по обвинението /м.11 и м.12.2008г./, търговеца няма ДМА, няма упълномощени лица да представляват ЗЛ, не разполага със собствена складова, търговска и производствена база и не разполага с трудови ресурси (т.ІV, л.130-136).

От приетата като писмено доказателство по делото Справка от ТД на НАП – Пловдив вх. № 1251/30.01.2015 г. (на л.250 от НОХД № 315/2014 г.) се установява, че за ЕТ “И.С. – 98” през периода 01.01.2008 г. - 30.06.2009 г. няма данни за наети лица по трудови правоотношения и към 26.01.2015 г. в информационната система на НАП няма подадени уведомления по чл.62 от КТ от този ЕТ.

Първите данъчни фактури, предмет на обвинението, които  подсъдимият Б. предоставил на подсъдимата И. за осчетоводяване са издадени именно от ЕТ „***» като доставчик, за данъчните периоди на м.11 и м.12.2008 г. Това са данъчни фактури с номера:  № 6/10.11.2008 г., 7/25.11.2008 г., 8/26.11.2008 г., 13/15.12.2008 г., 14/16.12.2008 г., 15/19.12.2008 г., всички с предмет на доставката «СМР по договор». Във всяка от фактурите, предмета е посочен общо «СМР по договор», като не е конкретизиран договора, чрез посочване на дата, нито са посочени индивидуализиращи белези на фактурираните услуги.

От показанията на свидетеля И.П.С. (собственик на ЕТ-ц), дадени в хода на ДП и прочетени от съда в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.2, т.2, предл.2 от НПК (т.ХІV, л.27-29) се установява,  че от регистрирането на ЕТ „***» през 1998 г. до пролетта на 2008 г. не е извършвал търговска дейност, тъй като до този момент бил в  Испания. С ЕТ-ц свидетелят С. е осъществил само една доставка - извършване на строително-монтажни работи във  Военна болница – гр. Стара Загора. Именно за изпълнението на тази поръчка свидетеля С. регистрирал търговеца по ЗДДС, с помощта на свидетелката М.Г. (счетоводител), която приела да му води счетоводството. След извършване на сделката свидетелят С. посетил НАП-офис Ст.Загора, за да внесе дължимото по нея ДДС, като бил придружаван от негов познат, който нарича бай К. по прякор „***” - чичо на подсъдимия О.Т.Б..

Есента на 2008 г. именно К. «***» му поискал „да ползва  ЕТ „***“ за извършване на търговска дейност. Тъй като свидетелят С. му дължал пари, се съгласил да му предостави фискалния апарат, кочана с фактури и печата на ЕТ „***“. Свидетелят С. заявява, че от този момент нататък данъчни фактури от името на ЕТ-ц са съставяли и подписвали К. «***» и лице с малко име А., както и подсъдимия О.Б., който е започнал да съставя и подписва фактури от името на ЕТ «***» по-късно. Свидетелят С. установява, че с подсъдимия Б. го е запознал неговия чичо – К. «***». Категорично заявява, че в качеството му на ЕТ-ц с посоченото наименование е извършил само една реална доставка и тя е към Военна болница – Стара Загора.  Свидетелят заявява, че «към други фирми не съм извършвал реални доставки. К., А. и О. пускаха фактури от името на ЕТ «***», даваха ми да ги нося на моята счетоводителка М.Г., като ме уверяваха, че всичко е законно. ..... Те ми даваха месечно около 400 лв. за да плащам на счетоводителката.».

От прочетените показания на свидетеля С. се установява, че К. «***» няколко пъти го е водил при племенника си - подсъдимия О.Б. в квартирата му  до V - ОУ в гр. С., където станал очевидец как Б. съставя и подписва фактури от името на ЕТ „***“ с получател неговата  фирма - ЕТ „***“ без да е извършвана никаква дейност между двете фирми. Тези фактури по волята на подсъдимия Б. свидетелят С. носел на счетоводителката си свидетелката М.Г., която ги осчетоводявала като покупки на ЕТ „***“. Подсъдимият  му  обяснявал, че по този начин  той му правил  „покритие“ на сделките, по които ЕТ „***“ се явява доставчик. В показанията си свидетелят С. е конкретизирал, че му е било известно, че ЕТ „***“ е собственост на Г.С.Г., «един възрастен човек от с. М., общ. С., но О. пускаше фактурите към моя ЕТ-ц. О. ми казваше, че Г.Г. го е упълномощил да работи с ЕТ „***“. Самият Г. ми се е оплаквал, че иска да спира ЕТ „***“, но О. не му дава..». 

В потвърждение показанията на свидетеля са дневниците за покупки на ЕТ „***“ за периодите м. ноември и м.декември 2008г., видно от записванията по които ЕТ „***“ е единствен негов доставчик ( т. ХІV, л.121 и л.124). При съпоставката на дневниците за покупки с дневниците за продажби на ЕТ „***“  за същите периоди, през които се е явявал доставчик на дружеството на подсъдимата се вижда, че предмета на доставките, по които ЕТ „***“ е получател от ЕТ „***“ е идентичен с този, по които се явява доставчик към «***» ЕООД( т. ХІV, л.121 - л.125). 

От показанията на свидетеля С. се установява, че наименованието «***» ЕООД нищо не му говори и не е извършвал реални доставки към такова дружество, както и не свързва  „***“ ЕООД с подсъдимата И.. Заявява, че познанството му с подсъдимата П.И. е по повод изясняване на ситуация около пуснати фактури от А. с ЕТ «***» и взети от него пари, след което се е укрил. Поради това К. «***» го завел до дома на подсъдимата П.И., за да се изясни ситуацията. Свидетелят С. в отговор на въпроси на страните в съдебно заседание допълва, че след като А. е избягал с парите и като посетили посдсъдимата, тя им дала повторно пари по пуснатите фактури, като им обяснила, че «така трябвало». При предявяване на процесните 6 бр. фактури в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие свидетелят С. категорично заявява, че не ги е съставял и подписвал. Свидетелят С. в хода на съдебното следствие, при отговори на въпроси на страните заявява, че не е упълномощавал никой да представлява и да работи с ЕТ-ц; чистосърдечно заявява «Направо се обърках, не знаех какво става, водят ме тук – издават се документи, водят ме там – предават се пари.».

В подкрепа показанията на свидетеля С. са и показанията на свидетелката М.С.Г., вършила счетоводното обслужване на ЕТ „***“ дадени  в хода на съдебното следствие, така и заключенията на почерковите  експертизи  извършени в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, които съдът възприема като обосновани и компетентно изготвени. От показанията на свидетелката Г. се установява, че свидетеля С. лично й е носел данъчните фактури за двата данъчни периода по обвинението с прикачен към всяка фискален бон, без други доказателства, които тя вписвала в дневниците за покупки и продажби през м. ноември и декември 2008 г. и въз основа на тях изготвила справките-декларации в т.ч. и процесните с №№ 24001039890/12.12.2008 г. и № 24001046552/13.01.2009 г., които подавала в НАП по електронен път. Експертизите са обосновали заключение, че  текста в данъчна фактура № 15/19.12.2008 г., издадена от ЕТ „***“ с получател «***» ЕООД е изпълнен от подсъдимия О.Т.Б., който не е автор на останалите 5 бр. изследвани фактури (Протокол № 19/08.09.2013 г., приложен в т.ХІV, л.54-70). От заключението на  криминалистическата експертиза (Протокол № 28/31.10.2013 г., приложен в т.ХVІ, л.118-130) се установява, че  подписът, положен срещу реквизит „получател“ и на шестте данъчни фактури, издадени от ЕТ „***“, е изпълнен от подсъдимата И., като И. не е автор на текста и подписа за «издател» по фактури с номера 6/10.11.2008 г., № 7/25.11.208 г. и № 8/26.11.2008 г., които са изпълнени от едно и също лице, както и на данъчни фактури с № 13/15.12.2008 г. и № 14/16.12.2008 г., които са изпълнени от едно и също лице, различно от първото.

Показанията на свидетеля С., че автори на шестте данъчни фактури са посочените от него три лица, в т.ч. и подсъдимия О.Б., изцяло кореспондират на заключенията на обсъдените експертизи.

Подсъдимата П.И. в дадените обяснения в хода на съдебното следствие твърди, че реално са извършени доставките по предявените й 6 бр. фактури с доставчик ЕТ «***» с предмет «СМР по договор», като обяснява, че дейността се изразява в предоставени й от свидетеля И.С. 5-6 работника за обект, на който «***» ЕООД извършвала СМР, а именно на територията на ***. Обяснява също така, че по-късно, през периода 2008 – 2011 г. когато нейното ЕООД е работило на *** е имала назначени по трудови договори 150 човека. Впоследствие обяснява, че И.С. и осигурил още 8 работника, които извършвали СМР в полза на нейното дружество на обекти възложени им по договори в гр. Черноморец.

С оглед констатираното от съда противоречие между показанията на свидетеля С. и обясненията на подсъдимата И. относно повода и мястото на срещата им през 2008 г., както и за изясняване на това извършвани ли са с работници на ЕТ «***» СМР на територията на *** и в гр. Черноморец в хода на съдебното следствие беше допусната и проведена очна ставка между тях. При проведената очна ставка свидетелят С. потвърди показанията си, че повода за срещата му с подсъдимата са били фактурите, които се издавали от други лица от името на ЕТ «***» и наложилото се второ плащане по изяснените вече причини. Свидетелят категорично, на няколко пъти по време на очната ставка заявява, че «нито съм давал работници на П., за да върши дейност с нейната фирма, нито пък аз като ЕТ с мои работници съм извършвал строителни дейности за нея...., Нито зная къде е имала обекти, къде е работила, нито съм извършвал някаква работа за нея било лично, било чрез други хора.....» На въпроса на подсъдимата към него дали си спомня, че й е предоставял работници, свидетелят С. заявява, че «Това абсолютно не е вярно.». На твърденията на подсъдимата, че се е запознала с него по време на извършвани от него СМР до Окръжна болница, свидетелят С. категорично отрича това да се е случвало, като я репликира, че е подсъдимата «е чула, но не е разбрала, тъй като аз работех във Военна болница, а не до Окръжна болница.».

Съдът, като анализира така изложените противоречиви гласни доказателства намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля С., тъй като непротиворечиво свидетелства за относимите факти, както при разпита му в хода на досъдебното производство, при отговорите на въпроси в хода на съдебното следствие и при проведената очна ставка с подсъдимата. Показанията му са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като освен това кореспондират на писмените доказателства, обсъдени по-горе и установяващи липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на ЕТ “***” да извърши фактурираните доставки с процесните 6 бр. данъчни фактури.  От показанията на свидетеля С. и от обсъдените писмените доказателства по несъмнен начин се установява, че ЕТ-ц през процесните  данъчни период – м. ноември и м. декември 2008 г., когато са издадени инкриминираните фактури, не е извършвал реална търговска дейност и не е извършвал фактурираните СМР в полза на дружеството на подсъдимата И.. Установява се, че дейността на свидетеля С. се е свеждала до това да предоставя на счетоводителката си данъчни фактури, издавани от други лица, по които собственият му ЕТ-ц се е явявал получател или доставчик, за осчетоводяването им чрез включване в дневниците за покупки и за продажби и в СД за съответните данъчни периоди, а дейността на ЕТ-ц се е свеждала до това да бъде използван за съставяне на данъчни фактури с невярно съдържание, в които невярно да се документират доставки на стоки и услуги (както такива, по които ЕТ-ц се явява получател, така и такива, по които е доставчик) , каквито реално не са осъществени между вписаните във фактурите търговци и за неправомерно полване на ДДС. Реално възникнали договорни отношения между “***” ЕООД и ЕТ “***” не е имало, още едно доказателство за което са представените от подсъдимата Договор за строителство от 01.11.2008 г. с възложител “***” ЕООД и изпълнител ЕТ “***”, приложени в т.ІІ, л. 83-88 от ДП, ведно с Протоколите обр.19, на които липсва подпис и печат за изпълнител.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата И., дадени в обратния смисъл и ги приема за израз на защитната й позиция, тъй като освен, че противоречат на така обсъдените доказателства, противоречат и на писмените доказателства за наети от “***” ЕООД, като работодател на 82 работника (т.VІІ, л.21-70) със специалности - монтажници, заварчици и общи работници, като наемането им е започнало през 2008 г., но далеч преди издаването на процесните фактури през м. ноември и м. декември 2008 г.. Самата подсъдима разяснява, че извършваните от нейното дружество по силата на договор с «***» ООД СМР на територията на *** се изразявали в монтаж на метална конструкция чрез заварки, която е доставяна от «Хилгерс». За да се изпълнят конструкциите фирмата й е ползвала скеле, собственост на американската фирма ***. Наличието на наети по трудови правоотношения работници със специалности, необходими за извършването от “***” ЕООД на възлаганите й СМР с договори, по които дружеството се явява изпълнител налага извода за недостоверност на обясненията й за ползване на работници от чужди фирми, на които не може да посочи дори едно малко име и специалност. Освен това, дадените обяснения, за вида на извършваната дейност по 6-те фактури “наети работници” противоречат на документираната такава “СМР по договор”, извършени от доставчика ЕТ “***”.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че данъчни фактури с номера:  № 6/10.11.2008 г., 7/25.11.2008 г., 8/26.11.2008 г., 13/15.12.2008 г., 14/16.12.2008 г., 15/19.12.2008 г., издадени от името на ЕТ „***“ като доставчик на „***“ ЕООД като получател са документи с невярно съдържание, тъй като документират неосъществени доставки.

ЕТ “КОМЕРСИАЛ - Г.С.” - е вписано в Регистъра за едноличните търговци при Окръжен съд – Стара Загора, въз основа на решение от 21.04.2008 г. със собственик и управляващ Г.С.Г.. ЕТ “***” е със седалище и адрес на управление ***, с предмет на дейност по националния класификатор на икономическите дейности – търговия на дребно. Няма вписани промени в търговския регистър по партидата на ЕТ-ц.

ЕТ е регистриран по ЗДДС на 07.05.2008 г. и дерегистриран на 30.07.2010 г.. по инициатива на данъчен орган.

От приетата като писмено доказателство по делото Справка от ТД на НАП – Пловдив вх. № 1251/30.01.2015 г. (на л.250 от НОХД № 315/2014 г.) се установява, че за ЕТ “***” през периода 01.01.2008 г. - 30.06.2009 г. няма данни за наети лица по трудови правоотношения и към 26.01.2015 г. в информационната система на НАП няма подадени уведомления по чл.62 от КТ от този ЕТ.

Собственика на този ЕТ-ц Г.С.Г. е разпитан в хода на досъдебното производство пред съдия от ОС – Стара Загора (Протокол по ЧНД № 353/2013 г. – т.ХІV, л.21-25). Свидетелят Г. е починал на 06.08.2013 г. (л.96 от НОХД № 315/2014 г.), поради което и на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.2 от НПК съдът прочете показанията му от досъдебната фаза. Свидетелят Г. бил пенсионер, с основно образование. В показанията си е потвърдил съпричастността си към търговската регистрация на ЕТ „***”, но категорично се е разграничил от извършваната търговска дейност. От показанията на свидетеля се установява, че никога не се е занимавал с търговска дейност.  Свидетелства, че пролетта на 2008 г., т.е.  в периода, когато е регистриран  ЕТ „***”, изпитвал сериозни материални затруднения, като не разполагал с пари и дори обикалял по варелите за храна. Точно тогава, срещу обещание да получава парична сума от 400 лева месечно, бил склонен от подсъдимия Б. да се регистрира като ЕТ-ц и да му «предостави фирмата да работи с нея», като му обяснил, че смята да извършва законна стопанска дейност с цел печалба. Свидетелят заявява, че подсъдимия О.Б. е поел всички разходи по учредяването на ЕТ „***“. Заявява, че след учредяването на ЕТ-ц О. му платил два или три пъти по триста лева след което престанал да го търси, като дори се укривал от него. Заявява също, че О. не го е уведомявал за дейността на търговеца. Категоричен е, че никога не е извършвал сделки от името на ЕТ-ц, « От самото начало се бях разбрал с О., че само той ще работи с ЕТ «***». Попитах О. дали му трябва пълномощно, издадено от мен и той каза, че не му трябва.». Установява също, че подсъдимия не го е карал да подписва документи, свързани с дейността на ЕТ-ц – фактури, договори, протоколи за извършени СМР. Свидетелства, че не е поръчвал и не е държал печат за ЕТ-ц. При предявяване на инкриминираните 20 бр. данъчни фактури, по които ЕТ-ц е доставчик на дружеството на подсъдимата, свидетелят Г. е заявил, че за първи път ги вижда, като текста и подписите върху тези фактури не са изпълнени от него. Предявени са му изследваните в хода на ДП данъчни фактури, издадени от ЕТ «***» с получател «***» ЕООД, за които е заявил същото. На свидетеля от разследващия орган са предявени и договори и актове обр. 19, приложени в т.ІІ от ДП, между «***» ЕООД като възложител и ЕТ «***» като изпълнител, за които е заявил, че за първи път ги вижда и не е полагал подпис върху нито един от тези документи, като уточнява, че наименованието «Арт Медия Хаус» ЕООД не му е познато и не познава лице с имена П.К.И..

Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, тъй като са обективни и се подкрепят от писмените доказателства, касаещи дейността на ЕТ-ц и от заключенията на криминалистическите (графологичните) експертизи.

След регистрането на ЕТ-ц, подсъдимият Б. се свързал със своята позната – свидетелката С.Х.Х. – счетоводител, която приела да го обслужва счетоводно. В тази връзка свидетелят Г. като собственик на ЕТ „***“  с. М., с пълномощно рег. № 2905 от 09.05.2008 г. по описа на Нотариус М.И., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Стара Загора ( л. 45, т.ХІІІ от ДП) упълномощил свидетелката Х. да осъществява счетоводното обслужване на ЕТ и да го представлява където е необходимо.

 Свидетелката Х.  обслужвала счетоводно  ЕТ „***“  с. М. от регистрацията му, до месец юли 2010 г. (т.ХІІ, л.27-33; и от показанията на свидетелката). 

 От показанията на свидетелката, които съдът кредитира като незаинтересовани, се установява, че като счетоводител технически е изготвяла дневниците за покупки и продажби и СД въз основа на тях за съответните данъчни периоди по представените й от подсъдимия Б. първични счетоводни документи – данъчни фактури с прикачени фискални бонове. СД подавала по електронен път в НАП-офис Ст.Загора. Свидетелката Х. нямала преки впечатления доколко реална е дейността на едноличния търговец, както и дали сделките, отразени във фактурите, които осчетоводява са реално извършени. Всяко вписване в дневниците за покупки и продажби на ЕТ „***“ за данъчни периоди по обвинението м.ХІІ.2008г. до м.V.2009г. вкл., свидетелката Х. правела по предоставените й фактури от подсъдимия О.Б., които й се предоставяли готови и без съпроводителни докумени. Заявява категорично, че търговеца не е имал назначени работници (не е водила ведомости и не е изпращала уведомления до НОИ), не знае да е имал офис, склад, транспортни средства. Заявява, че търговеца не е имал ДМА.

След регистрацията на ЕТ „***”, всички документи и печата държал подсъдимия Б., който започнал от името на ЕТ-ц да издава данъчни фактури в полза на дружеството на подсъдимата, считано от месец ХІІ.2008г., като през периода м.ХІІ.2008г. до м.V.2009 г. вкл. издал инкриминираните 20 броя фактури, по-голяма част от които с предмет на доставките «СМР по договор» и «Аванс по договор» без вписване на конкретен договор. Малка част от фактурите съдържат посочване на вида на СМР, като например «Изкопни работи, подова настилка, тротоарни плочи, ремонтни работи – изкоп», но в нито една от тях не е посочено количеството на извършената услуга и единичната й цена, а е посочена общата данъчна основа, стойността на начисленото ДДС и общата сума за плащане по фактурата. Същото касае и фактурите с предмет «СМР по договор» и «Аванс по договор».

От заключението на  криминалистическата експертиза (Протокол № 19/08.09.2013 г., приложен в т.ХІV, л.54-70) се установява по несъмнен начин, че всички подписи, положени срещу реквизита „съставител“ на процесните 20 данъчни фактури с доставчик ЕТ «***» и получател «***» ЕООД са изпълнени от подсъдимия О.Б., а 9 от фактурите за «получател» са подписани от подсъдимата И.. Видно от заключението Б. е автор и на ръкописно изписания буквен и цифров текст, с който са попълнени реквизитите на всички тези данъчни фактури.

Авторството на тези данъчни фактури не се оспорва от подсъдимия Б., който на предявяването им по време на съдебното следствие признава, че е съставил и подписал всички 20 фактури с доставчик ЕТ «***», които лично е предал на подсъдимата И. за да ги използва, екземпляр от които е носил за осчетоводяване на свидетелката С.Х.. Подсъдимият признава също, че след регистриране на ЕТ-ц свидетелят Г.С. му е предоставил на него фирмата «за да оперира с нея». В обясненията си заявява, че когато е взел фирмата е нямало работници, както офис и складове. Седалището и адреса на управление на търговеца били в с.М., но той издавал фактурите в дома си. С транспортни средства ЕТ-ц също не разполагал. По отношение на част от фактурите – 60 % заявява, че са истински, а останалите 40 % - неистински. За съдържание на употребеното понятие «неистински» разяснява «няма сделки, има фактури».

С оглед така дадените обяснения и за обективното и пълно изясняване на фактическите обстоятелства съдът предяви на подсъдимия Б. всички фактури, предмет на обвинението, в т.ч. и фактурите с доставчик ЕТ «***», за да даде обяснения по коя от фактурите има доставка и в какво се изразява тя, и по коя няма. Дадените от подсъдимия Б. обяснения при предявяването могат да се систематизират по следния начин:  За данъчните фактури, в които за предмет е записано «СМР по договор» без посочване на обекта, на който са извършени заяви, че няма извършвани реални услуги, а по отношение на фактурите, в които е посочен обекта, за който са фактурирани СМР, като например по фактури с № 155/25.05.2009 г., № 157/26.05.2009 г. и № 159/27.05.2009 г., всички с предмет «СМР по договор Черноморец» заявява, че са реално извършени, тъй като с подсъдимата И. имали сключен такъв договор.

Предявени му бяха и договорите между ЕТ «***» и «***» ЕООД и изготвените към тях протоколи обр.19 (приложени в т.ІІ, л.102-126 от ДП) във връзка с които и за обстоятелствата, при които са били съставяни подсъдимият Б. даде следните обяснения «Когато ми е трябвал договор П. ми е давала. Аз й се обаждам и й казвам да ми направи договор за издадени фактури. Случвало се е тя да ги изготви и да ми ги носи, а се е случвало и аз да ги пиша ......... Подписвахме договорите след като постъпи окончателно плащане по фактурите. Иначе как ще разпишеш договора, като няма да свършиш работата.».

Точно тези обяснения на подсъдимия съдът намира за достоверни, тъй като видно от съдържанието на част от договорите, сключени между дружеството на подсъдимата с фирмите доставчици липсва подпис на една от страните  - при коментираните по-горе договори за ЕТ «***» липсва подпис и печат на ЕТ-то като изпълнител, а на Договор за извършване на СМР от 15.12.2008 г. между «***» ЕООД и ЕТ «***» липсва подпис за възложител. Обясненията на подсъдимия относно начина на съставяне на договорите, обсъдени наред с представените недействителни двустранни договори установяват, че договорите и изготвените към тях протоколи обр.19, стоковите разписки, заявки за доставки на стоки са били изготвени с цел да се осигури привидна документална обоснованост на фактурираните стоки и услуги.

Това, че договорите и съпътстващите ги документи са съставени впоследствие, след изготвяне на фактурите (а не както е при постигнати реални договорености – първо се сключва договора и впоследствие се пристъпва към изпълнението му и фактуриране на извършените дейности) се потвърждава и от обясненията на подсъдимата П.И., дадени в хода на съдебното следствие (протокол от 15.01.2015 г. – л.19), която обяснява, че 20 % от стойността на всяка фактура плащала след донасяне на документите от страна на подсъдимият Б.. Подсъдимата И. не даде смислено обяснение относно липсата на нейн подпис като представител на дружеството, вписано като възложител по някои от документите – двустранни договори, протоколи обр.19 и стокови разписки. Подсъдимата като представител на «***» ЕООД – възложител не можа да обясни и по какъв начин е проверявала и приемала извършените дейности от фирмите изпълнители. За протоколите образец 19 (които следва да бъдат изготвени от фирмата изпълнител по договора след извършване на конкретните СМР) разяснява, че ги е изготвяла лично тя на компютър «след като се извършеше дадена работа и се извършеше плащането» (л.21 от протокола). С други думи, от обясненията на подсъдимата излиза, че след като е извършела плащането е приемала изпълнението. От тези обяснения на подсъдимата се установява единствено липсата на реално сключени договори и действително възникнали договорни отношения между представляваното от нея дружество и четирите фирми доставчици, издали й фактурите по обвинението. В подкрепа на този извод на съда са и обясненията на подсъдимата, в частта им в която заявява, че не познава никой от представителите на ЕТ «***», «***» ЕООД и на «***» ЕООД, не се е срещала с тях и не е имала договорености с тях. За техен представител приемала подсъдимия О.Б., за когото знаела, че е пълномощник на тези фирми. Същевременно подсъдимата заяви, че не се е интересувала дали подсъдимият Б. има офис, търговска база, складова база, както и че не е проверявала състоянието на фирмите чрез които извършва доставките. По въпроси на съда не можа да обясни, какво й е доставял подсъдимият Б. чрез всяка от фирмите. Заяви, че е извършвал за нейното дружество покривна изолация в Черноморец, което подсъдимият категорично отрече в дадените от него обяснения. Подсъдимата обяснява, че плащанията по фактурите е извършвала в дома си, като на няколко пъти акцентира върху това, че след като има издадени фактури и плащания по тях, както и договори «значи работата е извършена». Обясненията на подсъдимата за реалност на доставките, фактурирани в процесните данъчни фактури, са недостоверни, тъй като се опровергават се от показанията на свидетелите, вписани като управители на фирмите доставчици, а и от обясненията на другия подсъдим, в часста им в които прави признания по обвинението, както и от писмените доказателства, установяващи липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на фирмите – доставчици за да извършат реално фактурираните доставки. Съдът ги възприема, като израз на защитната й позиция.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Б., че 60 % от издадените фактури, в т.ч. и от името на ЕТ «***» са реални, тъй като са изолирани и в пълно противоречие с. анализираните дотук писмени и гласни доказателства, в т.ч. и с направените от него признания. Тези му обяснения съдът възприема за защитна позиция на подсъдимия.

 

От съвкупния анализ на записванията в дневниците за покупки и дневниците за продажби на ЕТ «***» се установява ( приложени в т.ІХ), че през периода по обвинението ЕТ-ц е бил не само доставчик на дружеството на подсъдимата «***» ЕООД, но и доставчик към останалите трима търговеца, явяващи се негови преки доставчици – ЕТ «***», «***» ЕООД и «***» ЕООД, или с други думи, същият се е явявал пряк доставчик на дружеството на подсъдимата и нейн предходен доставчик на доставките, фактурирани й от тези три търговеца.

 

За онагледяване на това съдът счита, че следва да използва изготвената от прокурора таблица:

 

получател	Пряк доставчик	1-ви предходен	2-ри предходен
ЕООД „***”	ЕТ „***”  пряк доставчик  за  м.11,м.12.2008	ЕТ „***”	„***” „***” „***” „***” „ ***”
	ЕООД „***” пряк доставчик  за м.07.09 –м.05.10г	ЕТ „***”	„***” „***” „***” „***” „ ***”
	ЕООД „ *** ” пряк доставчик  за  м.04.09-м.02.10г	ЕТ „***”	„***” „***” „***” „***” „ ***”
	ЕТ „*** пряк доставчик за м.12.08-м.06.2009г	„***” „***” „***” „***” „ ***”

В хода на ДР срещу дружеството на подсъдимата е извършена проверка на доставките на ЕТ „***” към ЕООД „***” – С. за периодите м.12 от 2008г., и м.1, м.2, м.3, м.4, м.5, м.06 от 2009 г.. Органите по приходите не могли да проверят счетоводството на този търговец. Не бил осъществен контакт с негов представител на адресите за кореспонденция и седалище – с. М., обл. С. и извършили проверка в информационната система на НАП, при която установили, че за посочените периоди, в подаваните от името на ЕТ ”***„СД и дневниците за продажби,  данъчните фактури към  ЕООД „***”, обхванати от ревизията са включени за съответните периоди. Поради невъзможността обаче за непосредствен контакт с представител на ЕТ-ц, който да представи доказателства за реалност на фактурираните доставки към  ЕООД „***” гр. С., органите по приходите извършили проверка на  контрагентите му, т.е. на предходните доставчици, от които ЕТ „***” от своя страна закупувал стоките и услугите, които впоследствие доставял на подсъдимата И. ( виж  т.ІV, л.86-91).

В дневниците за покупки подадени от името на ЕТ „***” в НАП, за периодите от м.12 от 2008г. до  м. 06.2009г. било вписано, че негови преки доставчици в ревизирания период са следните  търговски дружества:

„***“ ООД с ЕИК *** ,

„***“ ЕООД с  ЕИК ***,

„***“ ЕООД с ЕИК ***,

„***“ ЕООД с ЕИК ***,

и  „***“ ООД с ЕИК ***.

При насрещните проверки на посочените дружества се установило, че отразените от ЕТ „***” в дневниците за покупки фактури за получени стоки и услуги не са издавани от посочените доставчици. Според декларациите от управителите на фирмите, посочени като доставчици се установило, че те никога не са имали търговски взаимоотношения с ЕТ «***» и не са извършвали никакви доставки към този контрагент (протоколи за насрещни проверки в т.ІV, л.132-134, л.142-145, л.159-160, л.163-182, л.186, л.188-191).

Въз основа на така установените обстоятелства данъчните органи приели, че ЕТ „***” не е разполагал с необходимите ресурси да извърши доставките, предмет на проверяваните данъчни фактури, по които се явява доставчик, а «***» ЕООД - получател, нито са осъществени доставки от горните подизпълнители, вписани в дневниците за покупки. Данъчните органи са приели липсата на реално получени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС и неправилно начисляване на ДДС от доставчика ЕТ «***» и без основание ползване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна на «***» ЕООД.

             В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на  свидетели управителите на петте дружества, документирани от подсъдимия в счетоводството на ЕТ «***» като негови доставчици през всеки от данъчните периоди по обвинението от м. ноември 2008 г. до м. май 2010 г. включително. Показанията на свидетелите И.К.Б., Н.П.Г., В.И.С., И.И.Р., Д.С.С., Н.С.Н. и Я.П.Н. бяха приобщени от съда към доказателствата по делото на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК чрез прочитане на протоколите за разпитите им от хода на досъдебното производство /т.ХV и т.ХVІ/ и ги кредитира с доверие, тъй като са незаинтересовани и кореспондират помежду си. От съвкупния анализ на показанията на тези свидетели по несъмнен начин се установява, че  „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ООД, ЕООД” „***” София и ЕООД  „***” С. никога не са извършвали доставки на ЕТ ”***”, не познават подсъдимия О.Б., както и че не са издавали данъчни фактури за доставки на стоки и услуги към този ЕТ-ц.

От показанията на свидетелката И.Б. - управител на  „***” ЕООД - С ЕИК:*** се установява, че това дружество няма реална дейност. През данъчния период месец декември 2008 г. (а не както е посочено в обвинителния акт и за данъчните периоди - месеците ноември и декември 2008 г. и януари  2009 г.), когато подсъдимият е вписал в дневника за покупки на ЕТ «***» доставки от това дружество, негови представители са били няколко лица, които разпитани като свидетели отричат да са имали отношения с подсъдимия О.Б. и дейност с ЕТ ”***». Свидетелката Б. е заявила в с категоричност в показанията си, че не е извършвана реална дейност    „ ... на мое име има 7-8 фирми на които незнам имената въобще. Придобила съм ги за някой лев тъй като трябва да се изхранваме. Мъжът ми има над 40-50 фирми ,които  ги е придобил по същия начин.С нито една от фирмите, които са мое име  не съм работила. Фирма „*** ЕООД е моя и постоянно ме викат да давам показания за нея..” (т.ХV,л.56-57). Свидетелят Н. П.Г., на който дружеството е прехвърлено е заявил, че го е придобил от ромско семейство,  за да кандидатства за кредит. Свидетелят Г. установява, че не е вършил никаква търговска дейност, не е издавал  данъчни фактури към  подсъдимия О.Б. и ЕТ”***” (т.ХV,л.64-65)

В хода на ДП управителите на дружествата са представили СД и дневници за продажба в потвърждение на показанията си, че не са извършвали търговска дейност и не са издавали данъчни фактури в полза на ЕТ «***». От представените писмени доказателства за ЕООД „***” - София е видно, че за данъчния период м. декември 2008 г., за който в дневника за покупки  (всички СД, дневници за покупки и продажби на ЕТ «***» са приложени в т.ІХ от ДП) подсъдимият О.Б. е вписал доставки от този търговец, дружеството е било дерегистрирано по ДДС и няма как да издава данъчни фактури, а освен това в дневника за продажба не са отразени доставки към ЕТ ”***”. ЕООД „***” - София е дерегистрирано, считано от 06.11.2008 г. (т.ХV,л.20,л.48-53).

За „***„  ЕООД - София от представените СД и дневници за продажби се установява, че за данъчните периоди - м.януари, м. март и м.април 2009 г., за които ЕТ ”***” е вписало в дневниците си за покупки доставки от това търговско дружество, същото не е вписало доставки към ЕТ-ц (т.ХV, л.20-47).  Показанията на свидетеля В.И.С. – управител на ЕООД-то потвърждават, че е нямал търговски взаимоотношения с ЕТ «***» и не е издавал фактури (т.ХV,л.70-72).

Относно „***“ ООД -  от показанията на  свидетеля И.Р. - управител на дружеството се установява, че дружеството извършва строителни дейности, но само в гр. С. Дружеството никога не е имало търговски отношения и не е издавало фактури  към ЕТ ”***” (т.ХV, л.77-78; т.ХV, л.31-65; т.ХVІ, л.87). В подкрепа на твърденията си свидетелят Р. е предал по делото СД по ДДС с дневници за продажби, от които е видно, че няма осчетоводени фактури за доставки към ЕТ ”***” за данъчните периоди – м. ноември 2008 г., м. февруари, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г. и м. април 2010 г., за които подсъдимият е представил данъчни фактури за вписване в дневниците за покупки на «Комерсиал» и същите са вписани като покупки за съответните периоди.

От показанията на свидетелката Д.С.Н.-С., собственик и управител на „***“ ЕООД – С. се установява, че и това дружество не е извършвало никакви доставки към ЕТ „***“  с. М. (т.ХV,л.89-91; т.ХVІ,л.69-71). Свидетелката С. установява, че от регистрацията на дружеството през 1997 г. до настоящия момент не е упълномощавала никой да представлява търговеца, като убедително е заявила, че не е имала търговски взаимоотношения с ЕТ «***» и не е издавала каквито и да било фактури към него, като за първи път чува това с. М., както и имената Г.Г. и О.Б.. В подкрепа на твърденията си свидетелката С. също е предала по делото СД по ДДС с дневници за продажба, в които не са осчетоводявани фактури за доставки към ЕТ „***” (т.ХV, л.93-114; т.ХVІ, л.72-76) за данъчните периоди – м. май и юни 2009 г., за които подсъдимият е представил данъчни фактури за вписване в дневниците за покупки на «***» и същите са вписани като покупки за съответните данъчни периоди.

Съдружници и управители на „***“ ООД са свидетелите Н.С.Н. и Я.П.Н., които представляват заедно и поотделно дружеството, като заявяват, че не са упълномощавали други лица да развиват дейност с търговеца. От показанията им се установява, че основния предмет на дейност на дружеството е търговия с канцеларски материали, офис консумативи и компютърна периферия, която продават единствено на територията на гр. С.. И двамата свидетели непротиворечиво установяват, че никога не са имали търговски отношения с ЕТ „***” с. М. и не познават негови предснтавители. Заявяват, че не са издавали фактури към  този търговец.  (т.ХVІ, л.9-10а, л.14-25; л.3). В подкрепа на твърденията си са представели по делото СД по ДДС с дневници за продажби, от които е видно, че няма осчетоводени фактури за доставки към ЕТ ”***” за данъчните периоди – м. декември 2009 г., януари, февруари, март и май 2010 г., за които подсъдимият е представил данъчни фактури за вписване в дневниците за покупки на «Комерсиал» и същите са вписани като покупки за съответните данъчни периоди (а не за посочените в Обвинителния акт данъчни периоди, както следва – м. ноември 2008 г., м. февруари, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г. и м. април 2010 г.), за които подсъдимият е представил данъчни фактури за вписване в дневниците за покупки на ЕТ «***» и същите са вписани като покупки за съответните периоди.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за установено по делото, независимо от констатациите на данъчните органи в хода на данъчната проверка, че от така обсъдените и анализирани гласни и писмени доказателства, събрани в хода на разследването по досъдебното производство по несъмнен начин се установява, че подсъдимият Б. е «покрил» фиктивните доставки на ЕТ «***» към дружеството на подсъдимата И. – като пряк доставчик и като нейн предходен доставчик чрез доставките към търговците ЕТ «***», «***» ЕООД и «***» ЕООД , като в дневниците за покупки на ЕТ «***» за всеки от данъчните периоди по обвинението вписал фактури с невярно съдържание, удостоверяващи невярно, че ЕТ «***» от своя страна е получил предмета на доставките, на които краен получател е «***» ЕООД от търговците „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД, без такива в действителност да са извършвани.

 

Като схемата използавания от подсъдимия Б. способ за «покриване на доставките» изглеждала  по следния начин:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Установено по делото е, че и трите търговеца ЕТ «***», «***» ЕООД и «***» ЕООД, които наред с ЕТ «***» са преки доставчици на ”***”ЕООД са получили «предмета на доставките» от един и същ търговец и това е ЕТ „***”, представляван от подсъдимия О.Б., който по този начин ги « покривал » или с др. думи създавал произход на фактурираните стоки и услуги по доставките към дружеството на посдимата. От своя страна подсъдимият Б. в дневниците за покупки на ЕТ „Комерсиал –Г.С.” с цел да документира произход удостоверявал, че бил получил предмета на доставките си от петте софийски дружества «***» ЕООД, „***“ ООД, „***“ ООД, ЕООД” „***” С. и ЕООД  „***” С., каквито доказано е, че не били реално извършени.

В подкрепа на така установените обстоятелства, че се касае за вирига от фирми и за фиктивно документиране на доставки, са и обясненията на подсъдимия Б., дадени в хода на съдебното следствие (протокол от съдебно заседание на 12.03.2015 г. – л.17 от протокола), в които прави признания, че не знае кои са тези софийски фирми доставчици към ЕТ «***» и че нищо не е договарял с тях. Признава следното: «Дал съм данъчните фактури на счетоводителката да ги осчетоводи, защото крайната цел е да имам насрещна фактура, която да удостовери движение на стоки и пари и да изтегля ДДС. Трябва да удостоверя, че има реални сделки с «***» ЕООД.».

С оглед на така установеното за ЕТ «***» и дейността на подсъдимия Б. с него, съдът намира за безспорно установено по делото, че ЕТ-ц не е разполагал с кадрова, материална и техническа обезпеченост да осъществи реално доставките –различни по вид услуги свързани със СМР, документирани в процесните 20 бр. данъчни фактури с получател дружеството на подсъдимата. Освен това по несъмнен начин се доказа,  че ЕТ «***.» чрез подсъдимия Б. не е получил предмета по тези доставки от обсъдените пет софийски дружества. Подсъдимият Б. е използвал този ЕТ-ц не за да извършва реална търговска дейност, а за да се издават и осчетоводяват данъчни фактури, по които не са извършени реални доставки с цел неправомерно да се начислява ДДС от доставчика и да се ползва правото на данъчен кредит от подсъдимата чрез нейното ЕООД.

Поради всичко изложено, съдът намира, че издадените от подсъдимия от името на ЕТ «***» в полза на дружеството на подсъдимата И. «***» ЕООД данъчни фактури, както следва:

Д.ф.№ 86/29.12.2008 г. с ДО 7 700.00 лв. и ДДС 1 540.00 лв., с предмет  «СМР по договор Черноморец» (т.VІІ, л.103)

Д.ф. № 100/22.01.2009 г. с ДО 12 333.33 лв. и ДДС 2 466.67 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.101)

Д.ф. № 101/23.01.2009 г. с ДО 13 250.00 лв. и ДДС 2 650.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.100).

Д.ф. № 103/29.01.2009 г. с ДО 8 500.00 лв. и ДДС 1 700.00 лв., с предмет «извършено СМР по договор» (т.VІІ, л.102)

Д.ф. № 110/27.02.2009 г. с ДО 5 833.34 лв. и ДДС 1 166.66 лв., с предмет «Извършено СМР съгласно договор» (т.VІІ, л.98)

Д.ф. № 113/27.02.2009 г. с ДО 6 666.67 лв. и ДДС 1 333.33 лв., с предмет «Покривна изолация» (т.VІІ, л.96)

Д.ф. № 111/27.02.2009 г. с ДО 12 666.67 лв. и ДДС 2 533.33 лв., с предмет «Покривна изолация с. Черноморец» (т.VІІ, л.99)

Д.ф. № 112/27.02.2009 г. с ДО 6 666.67 лв. и ДДС 1 333.33 лв., с предмет «Изкопни работи, шпакловка и боядисване» (т.VІІ, л.97)

Д.ф. № 114/28.02.2009 г. с ДО 9 166.67 лв. и ДДС 1 833.33 лв., с предмет «Подова настилка на тротоарни плочи с. Черноморец» (т.VІІ, л.86)

Д.ф. № 116/28.02.2009 г. с ДО 8 333.34 лв. и ДДС 1 666.66 лв., с предмет «Изравняване и подготовка за тротоарни плочи с. Черноморец» (т.VІІ, л.95)

Д.ф. № 117/06.03.2009 г. с ДО 13 333.33 лв. и ДДС 2 666.67 лв., с предмет «Авансово плащане по договор» (т.VІІ, л.87)

Д.ф. № 122/21.03.2009 г. с ДО 22 916,67 лв. и ДДС 4 583,33 лв., с предмет «Авансово плащане по договор»  (т.VІІ, л.85)

Д.ф. № 123/27.03.2009 г. с ДО 24 583.33 лв. и ДДС 4 916,67 лв., с предмет «Окончателно плащане по договор, съгласно  СМР акт 19 и фактури № 117 и № 122» (т.VІІ, л.94)

Д.ф. № 124/30.03.2009 г. с ДО 23 708.33 лв. и ДДС 4 741.67 лв., с предмет «СМР съгласно договор и акт 19 с. Черноморец» (т.VІІ, л.93).

Д.ф. № 125/30.03.2009 г. с ДО 5 250.00 лв. и ДДС 1 050.00 лв., с предмет «Извършване ремонтни работи – изкоп» (т.VІІ, л.88)

Д.ф. № 142/27.04.2009 г. с ДО 14 800.00 лв. и ДДС 2 960.00 лв., с предмет «Окончателно плащане по договор» (т.VІІ, л.89)

Д.ф. № 144/28.04.2009 г. с ДО 17 700.00 лв. и ДДС 3 540.00 лв., с предмет «Окончателно плащане по договор» (т.VІІ, л.84)

Д.ф. № 159/27.05.2009 г. с ДО 16 666.67 лв. и ДДС 3 333.33 лв., с предмет «СМР съгласно договор и акт 19 Черноморец» (т.VІІ, л.92)

Д.ф. № 155/25.05.2009 г. с ДО 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с предмет «СМР по договор съгласно акт 19 обект Черноморец» (т.VІІ, л.90)

Д.ф. № 157/26.05.2009 г. с ДО 7 160.00 лв. и ДДС 1 432.00 лв., с предмет «СМР съгласно договор обр.акт 19 Черноморец» (т.VІІ, л.91)

са документи с невярно съдържание, тъй като удостоверяват нереални -неосъществени доставки на услуги.

 

“***” ООД – е регистрирано въз основа на Решение № 152/24.01.2007 г.  по ф.д. № 75/2007 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора (т.VІІІ, л.17) със седалище и адрес на управление с. П., общ. С., с предмет на дейност по националния класификатор на икономическите дейности – търговия на едро с отпадъци и скрап. Дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала К.И.П. С решение от 14.05.2008 г. е вписана промяна в собствеността и управлението на дружеството, като съгласно договор за продажба от 27.02.2008 г. собственика К.П. е прехвърлила дружествените си дялове чрез продажба на К.П.К., който е вписан за управител и представител на дружеството (т.8, л.23).

Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 28.05.2008 г.

В хода на разследването по отношение „***“ ЕООД е установено, че това дружество, макар и реално да развива търговска дейност, не е извършвало реални доставки към „***” ЕООД по издадените 18 бр. данъчни фактури, предмет на обвинението.

Съдът намира, че това по несъмнен начин се доказа и в хода на съдебното следствие, тъй като от съвкупния анализ на свидетелските показанията на М.К.П. и К.П.К., и писмените доказателства касаещи този доставчик се установява, че „***“ ЕООД през периода, в който е издала инкриминираните 18 бр. данъчни фактури – м. април 2009 г. до м. февруари 2010 г. включително се е занимавало единствено и само с търговия на едро на отпадни метали и скрап (подлежащи на облагане с ДДС по специален режим и на отбелязване във фактурата, че се касае за покупка или продажба на скрап), а и осемнадесетте фактурирани доставки по фактурите, издадени в полза на «***» ЕООД са за продажба на нови строителни материали – железен винкел, стоманен профил, ламарина, тръби, Т-лайзен и др., с каквито реално дружеството не разполагало.

От показанията на свидетеля М.К.П., дадени в хода на ДП и прочетени от съда в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.2, т.2, предл.2 от НПК (т.ХІV, л.42-45), допълнени в съдебно заседание, се установява, че от регистрирането на дружеството до момента, в т.ч. и през периода по обвинението, макар управители на дружеството да са били първоначално съпругата му, а впоследствие баща му – свидетеля К.К., единствено той се е занимавал с дейността на търговеца. В показанията си пред разследващия орган свидетелят П. е разкрил действителните отношения  и  договорки с подсъдимия О.Б..

От прочетените показания се установява, че през 2009 г. търговията на дружеството се развивала в три бази, като най-интензивна била дейността на базата в с. П., общ. С.. В началото на 2009 г. свидетелят П. се запознал с подсъдимия Б.. Тогава дружеството му развивало дейност на територията на бившето предприятие „***“ – С., където фирмата на негов приятел С. (впоследствие починал) „***“ разрушавала постройки – цехове, халета и други конструкции. Преди това цялото оборудване на цеховете се изнасяло и разпродавало и свидетелят П. чрез дружеството „***“ ЕООД  го купувал.

Свидетелят П. и подсъдимият Б. постигнали договорка взаимно да си издават данъчни фактури за нереални доставки с нарочно определен предмет и  начислено по тях ДДС.  

Свидетелят П. подробно е обяснил договорката, която постигнал с подсъдимия Б. - да се документират фиктивни доставки. Свидетелят е обяснил, че закупувал електрически двигатели, но тъй като му ги продавали с кантарни бележки и складови разписки, които не му вършели работа като счетоводни документи. Трябвали му фактури, издадени от регистриран по ЗДДС търговец, който фиктивно да му продава електрическите двигатели, за да може да си прихваща ДДС-то. В този период С. го запознал с подсъдимия О.Т.Б. ***. Свидетелят заявява следното: «О. веднага си предложи услугите – каза ми, че може да издаде фактури от неговата фирма ЕТ „***“***, с получател „***“ ЕООД. В замяна О. поиска от мен, в качеството ми на управител на „***“ ЕООД, да издавам фактури за строителни железа на съответната стойност – тръби, профили, лайзен и строителна арматура на съответната стойност с получател „***“ ЕООД. Това беше изгодно и за двама ни. О.Б. ми носеше фактури с предмет на доставката електрически двигатели, издадени от ЕТ „***“ – с. М. с получател „***“, а аз издавах фактури от името на „***“ ЕООД с получател „***“ ЕООД, като той ми казваше вида, количеството и цената на стоката, която фиктивно продавах на „***“ ЕОО. Първият път, когато получих фактури, издадени от ЕТ „***“*** разбрах, че О. не е собственик на този ЕТ-ц, нито е упълномощен да го представлява. Поисках му пълномощно, нямам спомен той да ми го е представил. Спомням си, че О. ме запозна със счетоводителката на ЕТ „***“, която се казваше С..”  (т.ХІV.л.42-45)

Подсъдимият О.Б. изпълнил обещаното и издал фактури от ЕТ ”***» за доставки към ”***” ЕООД. С част от издадените фактури, които в своя предмет не касаят доставка на мотори, а строителни работи и строителни материали, подсъдимият Б. „покрил„ фиктивните доставки на ”***” ЕООД към дружеството на подсъдимата И. ”***”  ЕООД, а именно  фактури с номера: № 150/30.04.2009 г., № 151/30.04.2009 г., № 182/30.07.2009 г., № 183/30.07.2009 г., № 214/24.09.2009 г.,  № 216/28.09.2009 г., № 215/25.09.2009 г., № 217/29.09.2009 г., № 218/30.09.2009 г.

В хода на съдебното следствие, при предявяване на издадените данъчни фактури от ЕТ ”***» към ”***” ЕООД подсъдимият Б. направи признание, че се касае за нереални сделки, като обясни, че фактурите са издадени за укриване «защото ми трябва насрещна фактури, за да го има по счетоводството.... Цялата работа я вършехме в полза на «***» ЕООД, в полза на всички по редицата. Ако я няма «***» ЕООД, тези фирми няма да съществуват.... Създадохме тази верига от фирми, които аз представлявах и издавахме фактури една на друга, за да се приспадне ДДС. Това го правехме за да дължи по-малко данък «***» ЕООД.»

Свидетелят П. с протокол от 13.03.2013 г. доброволно е предал издадените му от подсъдимия Б. данъчни фактури (т.ХІІІ, л.101-124) от ЕТ ”***», с които са документирани  доставки, които реално не са осъществени, както следва:

№ 140/21.04.2009 г. с ДО 19 627.00 лв. и ДДС 3 925.40 лв., с предмет «363 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.106)

№ 148/21.04.2009 г. с ДО 14735.00 лв. и ДДС 2 947.00 лв.,  с предмет «265 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.109)

№ 149/21.04.2009 г. с ДОО 16 799.00 лв. и ДДС 3 359.80 лв., с предмет «315 бр. мотори» (т.ХІІІ, л.110)

№ 150/30.04.2009 г. с ДО 14 900.00 лв. и ДДС 2 980.00 лв., с предмет «Извършена покривна изолация» (т.ХІІІ, л.111)

№ 151/30.04.2009 г. с ДО 5 000.00 лв. и ДДС 1 000.00 лв., с предмет «извършена строителна услуга» (т.ХІІІ, л.108)

№ 156/25.05.2009 г. с ДО 9 700.00 лв. и ДДС 1 940.00 лв., с предмет «194 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.112)

№ 158/27.05.2009 г. с ДО 8 909.00 лв. и ДДС 1 781.00 лв., с предмет «151 бр.мотори»  (т.ХІІІ, л.107)

№ 160/27.05.2009 г. с ДО 8 000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв., с предмет «160 бр.мотори» (т.ХІІІ, л.105)

№ 169/30.06.2009 г. с ДО 19 800.00 лв. и ДДС 3 960.00 лв., с предмет «396 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.113)

№ 170/30.06.2009 г. с ДО 20 200.00 лв. и ДДС 4 040.00 лв., с предмет «505 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.114)

№ 171/30.06.2009 г. с ДО 20 000.00 лв. и ДДС 4 000.00 лв., с предмет «500 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.115)

№ 172/30.06.2009 г. с ДО 22 000.00 лв. и ДДС 4 400.00 лв., с предмет «440 бр. мотори»  (т.ХІІІ, л.116)

№ 173/30.06.2009 г. с ДО 18 000.00 лв. и ДДС 3 600.00 лв., с предмет «360 бр мотори»  (т.ХІІІ, л.117)

№ 182/30.07.2009 г. с ДО 12 800.00 лв. и ДДС 2 560.00 лв., с предмет «90 000 бр отделяне тухли от инертен материал и                                    изрязване 400 т.арматура от инертен материал» (т.ХІІІ, л.123)

№ 183/30.07.2009 г. с ДО 14 013.30 лв. и ДДС 2 802.66 лв., с предмет « полагане траверси 1800 бр. и разстилане инертен материал 8570 т.» (т.ХІІІ, л.104)

№ 187/31.07.2009 г. с ДО 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет «50 бр.мотори» (т.ХІІІ, л.118)

№ 214/24.09.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «10 000 кг. Ламарина» (т.ХІІІ, л.119)

№ 216/28.09.2009 г. с ДО 16 000.00 лв. и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «16 т. тръби черни» (т.ХІІІ, л.120)

№ 215/25.09.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «10000 кг арматура роксел» (т.ХІІІ, л.121)

№ 217/29.09.2009 г. с ДО 16 000.00 лв. и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «10 т. П3 50/50» (т.ХІІІ, л.122)

№ 218/30.09.2009 г. с ДО 16 000.00 лв. и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «5т ламарина 5мм и 11т.арматура роксел» (т.ХІІІ, л.124).

За изброените по-горе фактури свидетелят П. при разпита си от ДП категорично е заявил, че те не удостоверяват реални доставки, което се установява и от признанията на подсъдимия Б..

Сведетелят П. в хода на съдебното следствие, потвърди прочетените му показания от ДП, дадени пред съдия. В потвърждение на тези си показания свидетеля при разпита му в съдебната фаза заяви, че с О. са изготвяли фактурите само документално, като по предявените му фактури с доставчик „***“ ЕООД и получател «***» разясни, че «нито на О., нито на П. съм извършвал доставките по фактурите. Продавал съм на други фирми, а на мен ми трябваха фактурите, за да си осчетоводя дейностите.».( л.16 долу, протокол от о.с.з. 03.12.2014г.).

По описания начин, по искане на подсъдимия Б., свидетелят П. издавал данъчни фактури за нереални доставки в полза на дружеството на подсъдимата И. през данъчните периоди м.април, м.май, м.юни, м.септември 2009 г. и м.февруари 2010 г.

Фактурите, с прикачен към тях фискален бон подсъдимият Б. получавал от свидетеля П. и предавал на подсъдимата И., за да ги използва като ги осчетоводи в своето дружество и приспадне по тях данъчен кредит по ДДС.

Така свидетелят П. с помощта на подсъдимия Б. издал в полза на «***» ЕООД следните данъчни фактури, с които се удостоверявали неосъществени доставки, както следва :

Д.ф. № 23/14.04.2009 г. с ДО 15 176.00 лв. и ДДС 3 035.20 лв., с предмет «Железен винкел с р-р 60/60» (т.V, л.22)

Д.ф.  № 24/17.04.2009 г. с ДО 17 280.00 лв. и ДДС 3 456.00 лв., с предмет «Стоманен винкел с р-р 30/30» (т.V, л.22а)

Д.ф. № 25/22.04.2009 г. с ДО 18 620.00 лв. и ДДС 3 724 .00 лв., с предмет «Стоманен профил от вид Р» (т.V, л.23)

Д.ф. № 38/26.05.2009 г. с ДО  9 000.00 лв. и ДДС 1 800.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 24» (т.V, л.24)

Д.ф. № 39/29.05.2009 г. с ДО 8 505.00 лв. и ДДС 1 701.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.V, л.25)

Д.ф. № 45/25.05.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 22» (т.V, л.28)

Д.ф. № 59/30.06.2009 г. с ДО 21 495.00 лв. и ДДС 4 299.00 лв., с предмет «Строителна арматура» (т.V, л.29)

Д.ф. № 60/30.06.2009 г. с ДО 22 015.00 лв. и ДДС 4 403.00 лв., с предмет «Тръби» (т.V, л.30)

Д.ф.  № 61/30.06.2009 г. с ДО 24 492.00 лв. и ДДС 4 898.40 лв., с предмет «Двойно «ТЕ» лайзен 30/30» (т.V, л.31)

Д.ф. № 62/30.06.2009 г. с ДО 23 940.00 лв. и ДДС 4 788.00 лв., с предмет «Двойно «ТЕ» лайзен 40/40» (т.V, л.32)

Д.ф.  № 63/30.06.2009 г. с ДО 23 003.00 лв. и ДДС 4 600.80 лв., с предмет «Двойно «ТЕ» лайзен 45/45» (т.V, л.33).

Д.ф. № 88/25.09.2009 г. с ДО 10 829.00 лв. и ДДС 2 165.80 лв., с предмет «ПЗ 50/50; Ламарина 5 мм» (т.V, л.34)

Д.ф. № 89/28.09.2009 г. с ДО 19 818.00 лв. и ДДС 3 963.60 лв., с предмет «ПЗ 50/50; Ламарина 5 мм» (т.V, л.35)

Д.ф. № 90/28.09.2009 г. с ДО 19 332.00 лв. и ДДС 3 866.40 лв., с предмет «ПЗ 100/100» (т.V, л.36)

Д.ф. № 92/29.09.2009 г. с ДО 30 500.00 лв. и ДДС 6 100.00 лв., с предмет «Ламарина 8 мм» (т.V, л.37)

Д.ф. № 94/30.09.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Ламарина 6 мм; ПЗ 100/100; Черни тръби» (т.V, л.40)

Д.ф.№ 124/25.02.2010 г. с ДО  10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина» (т.V, л.41)

Д.ф. № 125/26.02.2010 г.  с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Пе профил» (т.V, л.42)

При предявяването на тези 18 бр. данъчни фактури в хода на съдебното следствие свидетелят П. заявил, че той ги е съставил собственоръчно и се е подписал за «издател». Относно съдържанието им разяснява, че с подсъдимия Б. са уточнявали цените на стоките, като са вписвали реалната пазарна цена. Своите екземпляри предавал на счетоводителката си за осчетоводяване.

Свидетелят П. и пред разследващия орган и пред съда заяви, че не познава подсъдимата И., а нейното дружество ”***” ЕООД е чувал само във връзка с издаваните фактури. Установява, че с нея не е постигал договорености, нито и е доставял стоки и услуги, а също и че не е транспортирал стоки за дружеството й.

Установено по делото от показанията на свидетеля П. и от обясненията на подсъдимия Б. е, че с посредничеството на последния между подсъдимата И. и свидетеля П. били изготвени  съпътстващи фактурите документи, чрез които да се удостовери, че между двете дружества има реално възникнали договарености, както и изпълнение по тях, за да предадат вид на реалност на иначе фактурираните фиктивни доставки от ”***” ЕООД за „***” ЕООД. Тези документи – договори, заявки, стокови разписки, впоследствие били представени на органите по приходите при насрещната проверка на «***» ЕООД (т.V, л.8-137 и т.ІІ, л.212-249), както и от подсъдимата.   

За съставянето на съпътстващите фиктивните доставки документи, свидетелят П. получил пълно съдействие от подсъдимия Б., който вземал от него изготвените договори, заявки и стокови разписки, държал ги два-три дни, след което му ги връщал подписани и подпечатани. При предявяването им в съдебно заседание свидетелят  заяви, че е съставял и подписвал договори и стоковите разписки от името ”***” ЕООД тъй като «закона ги изисква; към всяка фактура трябва да има договор, приемо-предавателен протокол ...».

Непосредствено след предявяването на тези писмени документи свидетелят П. започна да дава уклончиви показания като твърдеше пред съда, че «по принцип има такива продажби». С оглед на дадените противоречиви показания по стоковите разписки, касаещи това, имало ли е доставки и предавал ли е на някой описаните стоманени профили, ламарини и др. съдът повторно прочете показанията му от ДП в тази им част ( л.18 долу, протокол от о.с.з. 03.12.2014г.), след което свидетелят П. потвърди прочетените му показания, и това, че на подсъдимата като търговец не е доставял стоки – нито до склад, нито до обекти.

Съдът не кредитира с доверие тези изолирани показания на свидетеля П., а освен това и същият сам се отрече от тях след прочитане на показанията, които е дал пред разследващия орган. Съдът възприема като достоверни и незаинтересовани, показанията на свидетеля П. от ДП, които приобщи чрез прочитането им, както и тези от хода на съдебното следствие, дадени при предявяването на писмените доказателства и при отговори на въпроси.

От показанията на свидетелката М.К.М., която е счетоводител на обсъжданото дружество се установява, че тя е водела счетоводството на «***» ЕООД от регистрацията му до прехвърлянето му през 2013 г., като е осчетоводявала всички първични документи, представени й от М.П., действащ като пълномощник, в т.ч. и процесните предявени й данъчни фактури. Свидетелката М. е вписала представените й от П. данъчни фактури с получател «***» ЕООД в дневниците за продажба за съответните данъчни периоди и въз оснонва на тях изготвяла СД по ЗДДС, които подавала в НАП с електронен подпис. По същия начин процедирала и с фактурите, по които «***» ЕООД е получател на доставки. Свидетелката М. не се познавала и нямала контакти с подсъдимите О.Б. и П.И.. Същата е категорична, че «Камелия 2001» ЕООД се е запимавало основно с търговия на скрап и установява, че във всяка от издаваните от ”***” ЕООД фактури за продажба на отпадни метали се е правело нарочно отбелязване, въз основа на което се ползвал специален режим на облагане с ДДС. По предявените й фактури заявява, че констатира липсата на такова вписване, поради което с тях са фактурирани продажби на нови материали от различни видове метали.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че процесните 18 бр. данъчни фактури – с предмет доставка на строителни материали (посочени по-горе) с доставчик «***» ЕООД и получател «***» ЕООД са документи с невярно съдържание, тъй като удостоверяват нереални доставки на стоки. 

 

“***” ООД – е регистрирано въз основа на Решение № 1589/28.11.2006 г. по ф.д. № 814/2006 г. по описа на Окръжен съд – Сливен (т.VІІІ, л.45) със седалище и адрес на управление ***, с предмет на дейност по националния класификатор на икономическите дейности – ресторанти. Първоначално дружеството се е управлявало и представлявало от едноличния собственик на капитала К.Х.К. и К.А.Г.. С Решение № 1591 от 10.10.2007 г. (т.VІІІ, л.46) е вписана промяна в собствеността и управлението на дружеството, като К.Г. е прехвърлил дружествените дялове на К.Х.К.. К.К. е вписан като едноличен собственик на капитала, управител и представител на “***” ЕООД . Вписана е и промяна на фирмата от “***” ООД в “***” ЕООД.  Съгласно договор за продажба от 21.02.2008 г. собственика К.Х.К. е прехвърлил дружествените си дялове чрез продажба на Д.Д.К. (т.VІІІ, л.51), който с Договор от 28.05.2009 г. прехвърля собствеността върху капитала на “***” ЕООД на В.И.Т.. За управител и представител на дружеството в ТР е вписан В.И.Т. – свидетел по делото.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 11.01.2007 г. и е дерегистрирано на 28.06.2010 г. по инициатива на данъчен орган.

При извършена насрещна проверка на дружеството в хода на ДР се установило, че това дружество като ДЗЛ няма регистриран ЕКАФП и не са представени свидетелства за такава регистрация (т.VІІІ, л.12-14). На адреса за кореспонденция и по управление на дружеството не е открит негов представител.

От приетата като писмено доказателство по делото справката на ТД на НАП – Бургас за подадени уведомления по чл.62 от КТ се установява, че “Кока” ЕООД има назначен само един работник – продавач-консултант, считано от 11.06.2010 г., т.е. след периода по обвинението (л.248-249 от делото).

През периода м. май 2009 г. – м. декември 2010 г., който включва периода по обвинението, едноличен собственик на капитала и управител на „***” ЕООД бил свидетеля В.И.Т.. Свидетелят Т. бил мотивиран да придобие дружеството от подсъдимия Б., с когото се бил запознал чрез неговият син Г.О.Т.. Подсъдимият Б. предложил да му прехвърлят фирма на негово име, той да бъде управител,  като „за тази услуга”  обещал да му плаща по 200 лв. на месец.  Подсъдимият Б. искал лично да работи с тази фирма. Свидетелят Т. бил финансово затруднен и се съгласил. Свидетелят Т. в показанията си, дадени пред съда в хода на съдебното следствие относно дейността на дружеството заявява, че след като дружеството му било прехвърлено е упълномощил подсъдимия Б. да развива дейност от името и за сметка на дружеството, както и счетоводител, който да води счетоводството му. Не е радзполагал с нито един документ на фирмата, както и с печат на търговеца, тъй като при прехвърлянето на дяловдете цялата счетоводна и търговска документация останала при О.. Свидетелят категорично заявява, че не е развивал търговска дейност с дружеството, на което се явява управител, както и че не е сключвал договори. Не знае фирмата да притежава сгради или МПС-та. Свидетелства, че подсъдимият Б. отначало изпълнил уговорката и му давал по 200 лв., но впоследствие започнал да му дава по 20-30 лв. за това, че се води управител на фирмата. Категоричен е, че не е съставял и подписвал документи в качеството му на управител на „***” ЕООД, като при предявяването на инкриминираните фактури заявява, че не са съставяни от него, тъй като не е полагал текста и подписите за доставчик по фактурите. Установява също, че доставки на никой не е извършвал, не е чувал за дружеството «***» ЕООД, а за подсъдимата И. заяви, че за първи път я вижда в съдебната зала. Заявява също, че не знаел подсъдимият Б. за какво е използвал фирмата, но от свои приятели узнал, че «ще се използва за източване на ДДС».

Показанията на свидетеля Т. се подкрепят от показанията на свидетелката С.Х., извършвала счетоводното обслужване на «***» ЕООД, както и от обясненията на подсъдимия Б., с оглед на което съдът ги кредитира с доверие.

От показанията на Х. се потвърждава, че дружествените дялове на «***» ЕООД преди прехвърлянето им на свидетеля В.Т. са били на нейния син, който се занимавал с ресторантьорство и имал заведение «Ловна среща», наето под наем в гр. С. и тя е водила счетоводството още тогава. От показанията й се установява, че няколко месеца преди прехвърлянето на дружествените дялове ресторантьорската дейност, развивана от сина й, била преустановена и подавала само нулеви декларации за «***» ЕООД.

Свидетелката Х. продължила да обслужва счетоводно «***» ЕООД и след прехвърлянето на собствеността – до м. май 2010 г. включително. Същата категорично заявява, че дружеството и по време на управлението на нейния син, и след като собственик станал свидетеля Т., не е разполагало с ДМА и МПС. Не е имало склад за строителни материали нито в С., нито в С.. Същата не е подавала уведомления до НОИ за наети работници по трудови правоотношения и не е водила ведомости. От показанията й се установява, че данъчните фактури за «***» ЕООД й носел преимуществено подсъдимият, които тя осчетоводявала. Включвала ги съответно в дневниците за покупки и в дневниците за продажби по данъчни периоди и въз основа на тях изготвяла СД, които по електронен път подала в ТД на НАП – Бургас, офис – Сливен. Свидетелката заявява, че тъй като е водила счетовоството и на ЕТ „***“ и на «***» ЕООД й е правило впечатление, че за дълъг период от време единствен доставчик на „***“ ЕООД е само ЕТ „***“, като подсъдимият О.Б. преимуществено й носел фактурите и за двата търговеца. Свидетелства, че не е виждала договори между ЕТ „***“ и „***“ ЕООД или друга документация , която да удостоверява сделките по фактурите.

От обясненията на подсъдимия Б. се потвърждава, че дружеството «***» ЕООД не е било собственик на сгради, складове, машини и съоръжения, както и че не е имало наети работници. За дейността на дружеството заявява «Аз щях да работя с тази фирма. Щях да правя покупко-продажби на профили, железа, тръби, доставка на каквото е нужно на «***» ЕООД». Подсъдимият признава, че с това дружество е извършвал доставки само на дружеството на подсъдимата И..

От съвкупния анализ на данните от дневниците за покупки и дневниците за продажби на «***» ЕООД през целия инкриминиран период – от м. юли 2009 г. до м. май 2010 г. включително, през който са издадени процесните данъчни фактури за доставки на различни видове строителни материали и за извършване на СМР, с доставчик «***» ЕООД и получател «***» ЕООД  се установява, че единствен доставчик на «***» ЕООД е бил другият търговец, с който е оперирал  подсъдимият Б., а именно ЕТ «***» (т.Х, л.122-177). Установява се, че «***» ЕООД чрез подсъдимия Б. е извършвало продажби на «така придобитите стоки и услуги» преимуществено на «***» ЕООД. От анализа на записванията в дневниците за покупки на  ЕТ «***» (т.ІХ, л.64-104) се установява, че през същия период предмета на доставките, които е извършвал е получавал единствено от «***» ООД – С. и „***”  ЕООД – С., за които доказано е, че не са извършвали доставки в полза на ЕТ «***» (виж, обсъждането за тези дружества при изложението за ЕТ «***» ) .

Данъчните фактури с доставчик ”***” ЕООД и получател ”***” ЕООД, представлявано от подсъдимата И. предмет на обвинението са общо 77 на брой, от които 68 броя са приложени към материалите по ДП, а именно:

Д.ф. № 40/27.07.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 22» (т.VІІ, л.169)

Д.ф. № 56/28.07.2009 г. с ДО 60 500.00 лв. и ДДС 12 100.00 лв., с предмет «Гидероси; Тръби за скеле; Електрожени; Тръби за парапети; Арматура роксел ф 28» (т.VІІ, л.168)

Д.ф. № 60/23.07.2009 г. с ДО 10 833.33 лв. и ДДС 2 166.67 лв., с предмет «Доставяне и поставяне на базалтови плочи и бордюр» (т.VІІ, л.105)

Д.ф.  № 61/30.07.2009 г. с ДО 3 333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет «Почистване на баки съвместно» (т.VІІ, л.167).

Д.ф. № 53/23.07.2009 г. с ДО 10 829.00 лв. и ДДС 2 165.80 лв., с предмет «Листов материал» (т.VІІ, л.166)

Д.ф. № 54/24.07.2009 г. с ДО 19 818.00 лв. и ДДС 3 963.60 лв., с предмет «Изолация Воалит» (т.VІІ, л.165)

Д.ф. № 58/29.07.2009 г. с ДО 19 332.00 лв. и ДДС 3 866.40 лв., с предмет «Изолация за корабостроителница» (т.VІІ, л.164)

Д.ф.  № 63/28.08.2009 г. с ДО 30 500.00 лв. и ДДС 6 100.00 лв., с предмет «Бетон  8 курса; Цимент; Керемиди; Воалит; Греди; Дъски» (т.VІІ, л.163)

Д.ф. № 64/28.08.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Ламперия; Улуци; Водосточни тръби; Водни казанчета; Латекс; Ютонг; Арматура роксел» (т.VІІ, л.162)

Д.ф. № 65/29.08.2009 г. с ДО 16 000.00 лв. и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.161)

Д.ф. № 66/31.08.2009 г. с ДО 18 000.00 лв. и ДДС 3 600.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 28» (т.VІІ, л.158)

Д.ф. № 67/31.08.2009 г. с ДО 16 000.00 лв и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «Тръби за парапети – ц.1 ф 57» (т.VІІ, л.159)

Д.ф. № 68/07.09.2009 г. с ДО 5000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет «Ламарина 5 мм» (т.VІІ, л.160)

Д.ф. № 69/07.09.2009 г. с ДО 5000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет «ПЗ 50/50» (т.VІІ, л.107)

Д.ф. № 70/08.09.2009 г. с ДО 6000.00 лв. и ДДС 1200.00 лв., с предмет «Черни тръби» (т.VІІ, л.156)

Д.ф. № 71/08.09.2009 г. с ДО 4000.00 лв. и ДДС 800.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.171)

Д.ф. № 72/09.09.2009 г. с ДО 5000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет «Профил затворен 50/50» (т.VІІ, л.157)

Д.ф. № 73/09.09.2009 г. с ДО 8000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.170)

Д.ф. № 78/28.09.2009 г. с ДО 8 400.00 лв. и ДДС 1 680.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм; Товаро-разтоварна дейност труд» (т.VІІ, л.152)

Д.ф. № 79/29.09.2009 г. с ДО 9 600.00 лв. и ДДС 1 920.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.153)

Д.ф. № 80/09.10.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 5 мм» (т.VІІ, л.154)

Д.ф. № 81/09.10.2009 г. с ДО 12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.155)

Д.ф. № 82/20.10.2009 г. с ДО 12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.151)

Д.ф. № 83/21.10.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Тръби за парапети ц.1, ф 57» (т.VІІ, л.150)

Д.ф. № 84/21.10.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Профил затворен 50/50» (т.VІІ, л.149)

Д.ф. № 85/28.10.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.148)

Д.ф. № 86/29.10.2009 г. с ДО 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет «Арматура роксел» (т.VІІ, л.113)

Д.ф. № 89/21.11.2009 г. с ДО 5 000.00 лв. и ДДС 1 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел» (т.VІІ, л.147)

Д.ф. № 90/25.11.2009 г. с ДО 10 500.00 лв. и ДДС 2100.00 лв., с предмет «Ламарина 5 мм» (т.VІІ, л.146)

Д.ф. № 91/25.11.2009 г. с ДО  9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с презмет «Профил затворен 50/50» (т.VІІ, л.109)

Д.ф. № 93/26.11.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.130)

Д.ф. № 94/26.11.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет (т.VІІ, л.145)

Д.ф. № 95/27.11.2009 г. с ДО  8 000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв., с предмет «Тръби за парапети ц 1 ф 57» (т.VІІ, л.132)

Д.ф. № 96/27.11.2009 г. с ДО  12 000.00 лв. и ДДС  2 400.00 лв., с предмет «Черни тръби» (т.VІІ, л.131)

Д.ф. № 97/28.11.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС  2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 10 мм» (т.VІІ, л.143)

Д.ф. № 98/28.11.2009 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.144)

Д.ф. № 100/27.11.2009 г. с ДО 29 000.00 лв. и ДДС 5 800.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.114)

Д.ф. № 101/27.11.2009 г. с ДО  11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.115)

Д.ф. № 99/30.11.2009 г. с ДО  18 000.00 лв. и ДДС   3 600.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.141)

Д.ф. № 102/30.11.2009 г. с ДО 18 000.00 лв. и ДДС 3 600.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.133)

Д.ф. № 103/30.11.2009 г. с ДО  12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.116)

Д.ф. № 104/30.11.2009 г. с ДО  12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.142)

Д.ф. № 106/23.12.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.140)

Д.ф. № 107/28.12.2009 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.108)

Д.ф. № 108/28.12.2009 г. с ДО 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с предмет «Ламарина 10 мм» (т.VІІ, л.139)

Д.ф. № 109/29.12.2009 г. с ДО 10 500.00 лв. и ДДС 2 100.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.VІІ, л.138)

Д.ф. № 110/29.12.2009 г. с ДО 11 500.00 лв. и ДДС 2 300.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.117)

Д.ф. № 111/29.12.2009 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.118)

Д.ф. № 112/30.12.2009 г. с ДО 18 400.00 лв. и ДДС 3 680.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.119)

Д.ф. № 113/30.12.2009 г. с ДО 11 700.00 лв. и ДДС 2 340.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.120)

Д.ф. № 114/30.12.2009 г. с ДО  5 840.00 лв. и ДДС 1 168.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.121)

Д.ф.№ 118/19.01.2010 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.110)

Д.ф. № 119/22.01.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.137)

Д.ф. № 120/25.01.2010 г. с ДО 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.111)

Д.ф. № 121/26.01.2010 г. с ДО  2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.112)

Д.ф. № 122/10.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2000.00 лв. (т.VІІ, л.136)

Д.ф. № 123/11.02.2010 г. с ДО 10 500.00 лв. и ДДС 2 100.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.135)

Д.ф. № 125/15.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 24» (т.VІІ, л.134)

Д.ф. № 126/18.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.129)

Д.ф. № 124/12.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.VІІ, л.128)

Д.ф. № 131/19.03.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2000.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.106)

Д.ф. № 132/19.03.2010 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.127)

Д.ф. № 133/12.03.2010 г. с ДО 9 800.00 лв. и ДДС 1 960.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 28» (т.VІІ, л.125)

Д.ф. № 134/22.03.2010 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.VІІ, л.126)

Д.ф. № 135/23.03.2010 г. с ДО 11 500.00 лв. и ДДС 2 300.00 лв., с предмет «Ламарина 10 мм» (т.VІІ, л.124)

Д.ф. № 136/23.03.2010 г. с ДО 9 700.00 лв. и ДДС 1 940.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.104)

Д.ф. № 137/24.03.2010 г. с ДО 4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.122)

Д.ф. № 138/24.03.2010 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Парапети» (т.VІІ, л.123).

Тези данъчни фактури с доставчик ”***” ЕООД са били изследвани в хода на досъдебното производство досежно авторството им, като от заключението на криминалистическата експертиза, материализирана в Протокол № 19/08.09.2013 г. (приложен в т.ХІV, л.54-70) се установява по несъмнен начин, че всички подписи, положени срещу реквизита „съставител“ на тези 68 бр. данъчни фактури с доставчик ЕТ «***» ЕООД и получател «***» ЕООД са изпълнени от подсъдимия О.Б., както и че той е автор и на ръкописно изписания буквен и цифров текст, с който са попълнени реквизитите им . А от заключението на криминалистическата експертиза, материализирана в Протокол № 28/31.10.2013 г. (приложен в т.ХVІ, л.118-130) се установява, че само 7 от фактурите за «получател» са подписани от подсъдимата И., като останалите са без подпис.

Останалите фактури, предмет на обвинението, а именно:

Д.ф. № 139/25.04.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2000.00 лв. 

Д.ф. № 140/25.04.2010 г. с ДО  4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв.

Д.ф. № 146/15.04.2010 г. с ДО 10 000.0 лв. и ДДС 2 000.00 лв.

Д.ф. № 147/15.04.2010 г. с ДО 11 300.00 лв. и ДДС 2 260.00 лв.

Д.ф. № 148/16.04.2010 г. с ДО 9 800.00 лв. и ДДС 1 960.00 лв.

Д.ф. № 149/16.04.2010 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв.

Д.ф.№ 152/23.05.2010 г. с ДО 20 000.00 лв. и ДДС 4 000.00 лв.

Д.ф. № 158/25.05.2010 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв.

Д.ф. № 159/25.05.2010 г. с ДО 13 000.00 лв. и ДДС 2 600.00 лв.

не са били представени в хода на досъдебното производство, а и в хода на съдебното следствие, въпреки дадената от съда възможност на страните за това. Описаните фактури не са били предмет на данъчната ревизия, тъй като попадат извън периода на ревизията. Посочените фактури, предвид липсата им, не са били предмет на изследване в хода на досъдебното производство относно авторството им. От дневниците за продажби на «***» ЕООД (т.ІІІ, л.146 и 151; т. Х, л.171, л.177) и дневниците за покупки на «***» ЕООД (т. VІ, л.84 и л.89) безспорно се установява по делото, че за данъчните периоди м. април и м. май 2010 г., данъчни фактури с посочените номера, дата на издаване, данъчни основи и начислено по тях ДДС са заведени в счетоводството на «***» ЕООД като продажби и на «***» ЕООД като покупки и стойностите по тях са взети предвид и отнесени от счетоводителките им (свидетелките Х. и П.) в изготвените въз основа на тях справки-декларации за същите данъчни периоди (т.ІІІ, л.144 и л. 149; т.VІ, л.82 и л.86). С оглед на така констатираните записвания следва да се приеме за устонавеното по делото, че такива фактури са били издадени.

С оглед на гореизложеното, в хода на съдебното следствие съдът предяви на подсъдимия Б. приложените по досъдебното производство 68 броя данъчни фактури с доставчик «***» ЕООД и получател «***» ЕООД, като при предявяването същият направи признание, че той ги е изготвил и предадал на подсъдимата И. за да ги използва, а за място на съставянето им е заявил, че ги е съставял в дома си. При предявяване на фактурите подсъдимият заяви, че по част от тях има реални доставки, а по-голямата част от фактурите за доставки на стоки и услуги са нереални. Заяви, че само по фактурите за доставки на тръби за скеле, профил затворен и за малка част от фактурираната ламарина (около 10 – 15 тона) реално е доставил на подсъдимата. Относно произхода им обясни, че ги е закупувал от С. по прякор «***» - управител на фирма «***» и от М. – управител на «***» ЕООД. По отношение на фактурите, за които подсъдимият призна, че са издавани без да има реални доставки разясни, че е съставял съдържанието им след като подсъдимата П.И. му е казвала вида на стоката или услугата и стойността на ДДС-то, която й е необходима.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че по част от фактурите има реални доставки, тъй като за произхода на фактурираните стоки Б. обяснява, че ги е добил като извършени в полза на «***» ЕООД доставки от фирма «***» и от «***» ЕООД. Тези му обяснения са изолирани и изцяло се опровергават от  обсъдените по-горе писмени доказателства, от които безспорно се установява, че през целия период по обвинението единствен доставчик на «***» ЕООД е бил ЕТ «***», с който се занимавал само подсъдимия Б.. С други думи, подсъдимият е издавал данъчни фактури и за двата търговеца, за които установено по делото е, че не са извършвали реална търговска дейност, като и че същите не разполагат с материална, кадрова и техническа обезпеченост, за да извършат документираните по фактурите доставки, от което се установява нереалност на фактурираните доставки на стоки и услуги. Подсъдимият е използвал и ЕТ «***» и «***» ЕООД с една и съща цел – да издава данъчни фактури по нереални доставки от търговец на търговец с начислено ДДС, за да създаде привидно произход на стоките и услугите, които достигат до дружеството на подсъдимата И., и да се ползва неправомерно данъчен кредит, с крайната цел - укриване на реално дължимото ДДС.

При предявяването на Договор за СМР от 02.11.2009 г. с възложител ”***” ЕООД и изпълнител ”***” ЕООД, ведно с протоколи обр.19 и на Договор от 03.07.2009 г. за доставка между ”***” ЕООД и ”***” ЕООД, ведно със 139 бр. стокови разписки (т.ІІ, л.127-211) подсъдимият заяви, че той се е подписал за изпълнител, въпреки, че е вписано името на В.Т.. Не можа да обясни обстоятелствата, при които са съставяви договорите и съпътстващите ги докуметни. Видно от съдържанието на изготвените стокови разписки, по-голямата част от тях не съдържат подпис и печат за «***», което удостоверява едно единствено обстоятелство, а именно – че документираните стоки не са получени от дружеството на подсъдимата. С оглед на това съдът намира, че и между ”***” ЕООД и ”***” ЕООД не са налице реално възникнали договорни отношения. Тези документи са били съставяни от двамата подсъдими, с цел да се създаде привидна документална обоснованост на стоките и услугите, за които са съставяни и използвани инкриминираните фактури.  

С оглед на гореизложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимият Б. съставил описаните 68 бр. данъчни фактури от «***» ЕООД към дружеството на подсъдимата И. ”***” ЕООД през периода м. юли 2009 г. - м. март 2010 г., които са с невярно съдържание, тъй като удостоверяват неосъществени доставки на стоки и услуги, и ги предоставил на подсъдимата И., за да ги ползва в счетоводството на дружеството си и да приспадне по тях неследващ се данъчен кредит. А за данъчните периоди м.април и м. май 2010г., тъй като авторството на издадените през тях 9 броя данъчни фактури не е доказано по несъмнен начин, следва да се приеме че подсъдимият Б. само ги е предоставил на подсъдимата И. за включването им в дневниците за покупки и СД (което е и сторено). И за тези 9 бр. данъчни фактури, които поради липсата им не бяха предявени на страните и свидетелите, съдът намира за безспорно установено, че не удостоверяват реални доставки, с оглед на установеното за липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на «***» ЕООД да реализира доставките, и на това че «***» ЕООД през цели период по обвинението не е развивало никаква търговска дейност, а е било използвано единствено за издаване на фактури по нереални доставки за нуждите на неправомерно начисляване на ДДС и за приспадане на неследващ се данъчен кредит.

 

Така установеното по делото изцяло кореспондира на констатациите на органите по приходите, извършили данъчната ревизия на «***» ЕООД по издадения ревизионен акт, че по данъчните фактури, издадени от ЕТ ”***”,  ЕТ «***», „***” ЕООД и «***» ЕООД през данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м. март 2010 г. включително на дружеството, представлявано от подсъдимата П. Ивановане липсват реално осъществени облагаеми доставки, поради което данъчните органи не са признали ползвания от «***» ЕООД данъчен кредит в общ размер на 293 643,08 лв. и са приели, че това ДДС се явява дължимо.

 

Както бе посочено до тук, през целия период по обвинението, единствено подсъдимият Б. е предавал на подсъдимата П.И. в качеството й на управител на «***» ЕООД данъчните фактури с невярно съдържание. Това е извършвал както по отношение на фактурите, които лично издавал от името на ЕТ «***» и на «***» ЕООД, така и по отношение на фактурите, издадени от ЕТ «***» и тези издадени от свидетеля М.П. за «***» ЕООД. Поради безспорно установеното по делото (с оглед на изложеното вече), че доставки по всичките 121 броя данъчни фактури не са извършени в полза на дружество «***» ЕООД и подсъдимата И., като управител и представител на дружеството не е получила реално фактурираните стоки и услуги, следва да се приеме, че тя несъмнено е знаела, че получава от подсъдимия Б. данъчни фактури, издадени от четирите доставчика (вече обсъдени) с невярно съдържание. Безспорно установено по делото е, че през целия инкриминиран период единствено подсъдимата се е занимавала с търговската дейност и с представителството на «***» ЕООД и въпреки знанието за нереалност на фактурираните доставки, лично е предавала на счетоводителката си свидетелката М.Х.П. процесните данъчни фактури за включването им в счетоводството на собственото й дружество. Същите били осчетоводявани от свидетелката П., като били вписани в дневниците за покупки на «***» ЕООД за данъчните периоди месец ноември и месец декември 2008 г.,  месеците от януари до декември 2009 г. и месеци от януари до май 2010 г. включително, и въз основа на тях били оформяни резултатите по съответните СД и било упражнявано правото на приспадне на данъчен кредит по ДДС без основание (без да е възникнало данъчно събитие – липсват доставки), както следва:

 

1.  За данъчния период 01.11.2008 г. – 30.11.2008 г. от името на ”***” ЕООД – С. на 12.12.2008 г. е подадена до НАП офис Стара Загора Справка декларация по ЗДДС (съкр. СД) с вх. № 1038843/12.12.2008 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.ХV, л.8), в които подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на данъчната основа (ДО) – 90 861.96 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет 18 172.38 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е  получило облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит (ДК) с общ размер на ДО – 83 698.90 лв. и начислен по тях ДДС в размер на 16 739.80 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил ДДС за внасяне в размер на 1 432.58 лв..

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки и в СД подсъдимата И. потвърдила, че 15 550.00 лв. е начислен ДДС по издадени фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ ”***”, с предмет „извършено СМР”, а именно по:

Д.ф. № 8/26.11.2008 г. с ДО 20 600.00 лв. и ДДС 4 120.00 лв., с предмет «извършено СМР» (т.VІІ, л.173)

Д.ф. № 7/25.11.2008 г. с ДО 28 800.00 лв. и ДДС 5 760.00 лв. с предмет «извършено СМР» (т.VІІ, л.174)

Д.ф. № 6/10.11.2008 г. с ДО 28 350.00 лв. и ДДС 5 670.00 лв. с предмет «извършено СМР» (т.VІІ, л.177)

по които неправомерно е начислен ДДС, като въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 15 550.00 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец ноември 2008 г.

 

 2. За данъчния период 01.12.2008 г. – 31.12.2008 г. от името на ”***” ЕООД – С. на 13.01.2009 г., в подадена до НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № 1045411/13.01.2009  г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.ХV, л.3-7) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 144 493.85 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет 22 898.77 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило  облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 107 303.30 лв. и с начислен по тях ДДС в размер на 21 160.65 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 1 738.12 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки   и в СД подсъдимата И. потвърдила, че 14 940.00 лв. е начислен ДДС по издадени фактури с невярно съдржание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС от ЕТ ” ***” и от ЕТ «***», всички с предмет „извършено СМР”, както следва :

- от ЕТ «***»:

Д.ф.№ 86/29.12.2008 г. с ДО 7 700.00 лв. и ДДС 1 540.00 лв. (т.VІІ, л.103)

               - от ЕТ «***»:

               Д.ф. № 15/19.12.2008 г. с ДО 35 333.33 лв. и ДДС 7 066.67 лв. (т.VІІ, л.172)

               Д.ф. № 13/15.12.2008 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв. (т.VІІ, л.175)

Д.ф. № 14/16.12.2008 г. с ДО 21 666.67 лв. и ДДС 4 333.33 лв. (т.VІІ, л.176),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 14 940.00 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец декември 2008г..

 

3. За данъчния период 01.01.2009 г. – 31.01.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С., в подадена на 13.02.2009 г. до  НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № **********/13.02.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.5-10) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 42 345.96 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет 8 469.18 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че е дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 35 765.64 лв. и с начислен по тях ДДС в размер на 7 153.13 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 1 316.05 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки и в СД подсъдимата потвърдила, че 5 116,67 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдржание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ „***” с предмет „извършено СМР”, а именно по:

Д.ф. № 100/22.01.2009 г. с ДО 12 333.33 лв. и ДДС 2 466.67 лв. (т.VІІ, л.101)

Д.ф. № 101/23.01.2009 г. с ДО 13 250.00 лв. и ДДС 2 650.00 лв. (т.VІІ, л.100),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 5 116,67 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец януари 2009 г..

 

4. За данъчния период 01.02.2009 г. – 28.02.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 13.03.2009 г. до НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № 1061410/13.03.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.11-14) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 84 387.70 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет 16 877.54 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 77 298.79 лв. и с начислен по тях  ДДС в общ размер на 15 459.73 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 1 417.81 лв. ДДС за внасяне.

От общият  размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 11 566.64 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ „***”, а именно по:

Д.ф. № 103/29.01.2009 г. с ДО 8 500.00 лв. и ДДС 1 700.00 лв., с предмет «извършено СМР по договор» (т.VІІ, л.102)

Д.ф. № 110/27.02.2009 г. с ДО 5 833.34 лв. и ДДС 1 166.66 лв., с предмет «Извършено СМР съгласно договор» (т.VІІ, л.98)

Д.ф. № 113/27.02.2009 г. с ДО 6 666.67 лв. и ДДС 1 333.33 лв., с предмет «Покривна изолация» (т.VІІ, л.96)

Д.ф. № 111/27.02.2009 г. с ДО 12 666.67 лв. и ДДС 2 533.33 лв., с предмет «Покривна изолация с. Черноморец» (т.VІІ, л.99)

Д.ф. № 112/27.02.2009 г. с ДО 6 666.67 лв. и ДДС 1 333.33 лв., с предмет «Изкопни работи, шпакловка и боядисване» (т.VІІ, л.97)

Д.ф. № 114/28.02.2009 г. с ДО 9 166.67 лв. и ДДС 1 833.33 лв., с предмет «Подова настилка на тротоарни плочи с. Черноморец» (т.VІІ, л.86)

Д.ф. № 116/28.02.2009 г. с ДО 8 333.34 лв. и ДДС 1 666.66 лв., с предмет «Изравняване и подготовка за тротоарни плочи с. Черноморец» (т.VІІ, л.95),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 11 566.64 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец февруари 2009 г..

 

5. За данъчния период 01.03.2009 г. – 31.03.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 10.04.2009 г. до НАП офис Стара Загора СД по ЗДДС с вх. № 24001066297/10.04.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.16-20) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 104 854.38 лв., по които  е  начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет 20 970.89 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е  получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 101 201.78 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 20 240.38 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 730.51 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 16 908.34 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ „***”, а именно по:

Д.ф. № 117/06.03.2009 г. с ДО 13 333.33 лв. и ДДС 2 666.67 лв., с предмет «Авансово плащане по договор» (т.VІІ, л.87)

Д.ф. № 122/21.03.2009 г. с ДО 22 916,67 лв. и ДДС 4 583,33 лв., с предмет «Авансово плащане по договор»  (т.VІІ, л.85)

Д.ф. № 123/27.03.2009 г. с ДО 24 583.33 лв. и ДДС 4 916,67 лв., с предмет «Окончателно плащане по договор, съгласно  СМР акт 19 и фактури № 117 и № 122» (т.VІІ, л.94)

Д.ф. № 124/30.03.2009 г. с ДО 23 708.33 лв. и ДДС 4 741.67 лв., с предмет «СМР съгласно договор и акт 19 с. Черноморец» (т.VІІ, л.93),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 16 908.34 лв. от дължимия за внасяне през данъчния период месец март 2009 г..

 

6. За данъчния период 01.04.2009 г. – 30.04.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 12.05.2009 г.до НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № 24001072567/12.05.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.21-25) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството през този данъчен период е извършило доставки с общ размер на ДО 100 648.69лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 20 129.74 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 97 343.82 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 19 468.78 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 660.96 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 17 765.20 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ „***” и от ”***” ЕООД, а именно:

- от ЕТ «***» по:

Д.ф. № 125/30.03.2009 г. с ДО 5 250.00 лв. и ДДС 1 050.00 лв., с предмет «Извършване ремонтни работи – изкоп» (т.VІІ, л.88)

Д.ф. № 142/27.04.2009 г. с ДО 14 800.00 лв. и ДДС 2 960.00 лв., с предмет «Окончателно плащане по договор» (т.VІІ, л.89)

Д.ф. № 144/28.04.2009 г. с ДО 17 700.00 лв. и ДДС 3 540.00 лв., с предмет «Окончателно плащане по договор» (т.VІІ, л.84)

 - и от ”***” ЕООД по следните данъчни фактури :

 Д.ф. № 23/14.04.2009 г. с ДО 15 176.00 лв. и ДДС 3 035.20 лв., с предмет «Железен винкел с р-р 60/60» (т.V, л.22)

 Д.ф. № 25/22.04.2009 г. с ДО 18 620.00 лв. и ДДС 3 724 .00 лв., с предмет «Стоманен профил от вид Р» (т.V, л.23)

 Д.ф.  № 24/17.04.2009 г. с ДО 17 280.00 лв. и ДДС 3 456.00 лв., с предмет «Стоманен винкел с р-р 30/30» (т.V, л.22а),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 17 765.20 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец април 2009 г..

 

7. За данъчния период 01.05.2009 г. – 31.05.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 11.06.2009 г.до НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № 24001082191/11.06.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.26-25) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 67 540.30 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 13 508.06 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 60 785.91 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 12 157.21 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 1 350.85 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 10 734.33 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ „***” и от ”***” ЕООД, а именно :

- от ЕТ «***» по:

Д.ф. № 159/27.05.2009 г. с ДО 16 666.67 лв. и ДДС 3 333.33 лв., с предмет «СМР съгласно договор и акт 19 Черноморец» (т.VІІ, л.92)

Д.ф. № 155/25.05.2009 г. с ДО 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с предмет «СМР по договор съгласно акт 19 обект Черноморец» (т.VІІ, л.90)

- и от ”***” ЕООД по:

Д.ф. № 38/26.05.2009 г. с ДО  9 000.00 лв. и ДДС 1 800.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 24» (т.V, л.24)

Д.ф. № 39/29.05.2009 г. с ДО 8 505.00 лв. и ДДС 1 701.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.V, л.25)

Д.ф. № 45/25.05.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 22» (т.V, л.28),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 10 734.33 лв. от дължимия за внасяне през данъчния период месец май 2009 г..

 

8. За данъчния период 01.06.2009 г. – 30.06.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 09.07.2009 г до НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № 24001087476/09.07.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.30-33) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 146 223.97 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 29 244.79 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 132 124.74 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 26 424.96 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 2 819.83 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки и в СД подсъдимата потвърдила, че 24 421.20 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕТ „***” и ”***” ЕООД, а именно  :

- от ЕТ «***» по

Д.ф. № 157/26.05.2009 г. с ДО 7 160.00 лв. и ДДС 1 432.00 лв., с предмет «СМР съгласно договор обр.акт 19 Черноморец» (т.VІІ, л.91)

- и от ”***” ЕООД по:

Д.ф. № 59/30.06.2009 г. с ДО 21 495.00 лв. и ДДС 4 299.00 лв., с предмет «Строителна арматура» (т.V, л.29)

Д.ф. № 60/30.06.2009 г. с ДО 22 015.00 лв. и ДДС 4 403.00 лв., с предмет «Тръби» (т.V, л.30)

Д.ф.  № 61/30.06.2009 г. с ДО 24 492.00 лв. и ДДС 4 898.40 лв., с предмет «Двойно «ТЕ» лайзен 30/30» (т.V, л.31)

Д.ф. № 62/30.06.2009 г. с ДО 23 940.00 лв. и ДДС 4 788.00 лв., с предмет «Двойно «ТЕ» лайзен 40/40» (т.V, л.32)

Д.ф.  № 63/30.06.2009 г. с ДО 23 003.00 лв. и ДДС 4 600.80 лв., с предмет «Двойно «ТЕ» лайзен 45/45» (т.V, л.33),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 24 421.20 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец юни 2009 г..

 

9. За данъчния период 01.07.2009 г. – 31.07.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 11.08.2009 г. до НАП офис Стара Загора СД по ЗДДС с вх. № 24001096232/11.08.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.34-37) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 151 995.96 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от  30 399.18 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 143 707.72 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 28 741.56 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 1 657.62 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки и в СД  подсъдимата потвърдила, че 17 933.34 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС  от „***” ЕООД, а именно по:

Д.ф. № 40/27.07.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 22» (т.VІІ, л.169)

Д.ф. № 56/28.07.2009 г. с ДО 60 500.00 лв. и ДДС 12 100.00 лв., с предмет «Гидероси; Тръби за скеле; Електрожени; Тръби за парапети; Арматура роксел ф 28» (т.VІІ, л.168)

Д.ф. № 60/23.07.2009 г. с ДО 10 833.33 лв. и ДДС 2 166.67 лв., с предмет «Доставяне и поставяне на базалтови плочи и бордюр» (т.VІІ, л.105)

Д.ф.  № 61/30.07.2009 г. с ДО 3 333.33 лв. и ДДС 666.67 лв., с предмет «Почистване на баки съвместно» (т.VІІ, л.167),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 17 933.34 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец юли 2009 г..

 

 10. За данъчния период 01.08.2009 г. – 31.08.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 08.09.2009 г. в НАП офис Стара Загора  СД по ЗДДС с вх. № 24001101871/08.09.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.38-42) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 182 995.69 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 36 599.22 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 168 938.72 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 33 716.70 лв.  

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 2 882.52 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 29 095.80 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС с доставчик „***” ЕООД, а именно по:

Д.ф. № 53/23.07.2009 г. с ДО 10 829.00 лв. и ДДС 2 165.80 лв., с предмет «Листов материал» (т.VІІ, л.166)

Д.ф. № 54/24.07.2009 г. с ДО 19 818.00 лв. и ДДС 3 963.60 лв., с предмет «Изолация Воалит» (т.VІІ, л.165)

Д.ф. № 58/29.07.2009 г. с ДО 19 332.00 лв. и ДДС 3 866.40 лв., с предмет «Изолация за корабостроителница» (т.VІІ, л.164)

Д.ф.  № 63/28.08.2009 г. с ДО 30 500.00 лв. и ДДС 6 100.00 лв., с предмет «Бетон  8 курса; Цимент; Керемиди; Воалит; Греди; Дъски» (т.VІІ, л.163)

Д.ф. № 64/28.08.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Ламперия; Улуци; Водосточни тръби; Водни казанчета; Латекс; Ютонг; Арматура роксел» (т.VІІ, л.162)

Д.ф. № 65/29.08.2009 г. с ДО 16 000.00 лв. и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.161)

Д.ф. № 66/31.08.2009 г. с ДО 18 000.00 лв. и ДДС 3 600.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 28» (т.VІІ, л.158)

Д.ф. № 67/31.08.2009 г. с ДО 16 000.00 лв и ДДС 3 200.00 лв., с предмет «Тръби за парапети – ц.1 ф 57» (т.VІІ, л.159),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 29 095.80 лв. от дължимия за внасяне през данъчния период месец август 2009 г..

 

11. За данъчния период 01.09.2009 г. – 30.09.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 10.10.2009 г. до  НАП офис Стара Загора СД по ЗДДС с вх. № 24001110509/10.10.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.43-46) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 146 765.00 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 29 352.99 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 131 023.32 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 26 204.61 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 3 148.38 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки и в СД подсъдимата потвърдила, че 29 295.80 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС с доставчици „***” ЕООД и ”***”  ЕООД, а именно :

 - от „***” ЕООД по:

Д.ф. № 68/07.09.2009 г. с ДО 5000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет «Ламарина 5 мм» (т.VІІ, л.160)

Д.ф. № 69/07.09.2009 г. с ДО 5000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет «ПЗ 50/50» (т.VІІ, л.107)

Д.ф. № 70/08.09.2009 г. с ДО 6000.00 лв. и ДДС 1200.00 лв., с предмет «Черни тръби» (т.VІІ, л.156)

Д.ф. № 71/08.09.2009 г. с ДО 4000.00 лв. и ДДС 800.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.171)

Д.ф. № 72/09.09.2009 г. с ДО 5000.00 лв. и ДДС 1000.00 лв., с предмет «Профил затворен 50/50» (т.VІІ, л.157)

Д.ф. № 73/09.09.2009 г. с ДО 8000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.170)

Д.ф. № 78/28.09.2009 г. с ДО 8 400.00 лв. и ДДС 1 680.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм; Товаро-разтоварна дейност труд» (т.VІІ, л.152)

Д.ф. № 79/29.09.2009 г. с ДО 9 600.00 лв. и ДДС 1 920.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.153)

- и от „***” ЕООД по:

Д.ф. № 88/25.09.2009 г. с ДО 10 829.00 лв. и ДДС 2 165.80 лв., с предмет «ПЗ 50/50; Ламарина 5 мм» (т.V, л.34)

Д.ф. № 89/28.09.2009 г. с ДО 19 818.00 лв. и ДДС 3 963.60 лв., с предмет «ПЗ 50/50; Ламарина 5 мм» (т.V, л.35)

Д.ф. № 90/28.09.2009 г. с ДО 19 332.00 лв. и ДДС 3 866.40 лв., с предмет «ПЗ 100/100» (т.V, л.36)

Д.ф. № 92/29.09.2009 г. с ДО 30 500.00 лв. и ДДС 6 100.00 лв., с предмет «Ламарина 8 мм» (т.V, л.37)

Д.ф. № 94/30.09.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Ламарина 6 мм; ПЗ 100/100; Черни тръби» (т.V, л.40),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 29 295.80 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец септември 2009 г..

 

12. За данъчния период 01.10.2009 г. – 31.10.2009 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 11.11.2009 г. до НАП офис Стара Загора СД по ЗДДС с вх. № 24001118856/11.11.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.47-50) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 138 925.74 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от  27 785.12 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 113 301.99 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 22 660.39 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 5 124.73 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 14 500 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС с доставчик „***” ЕООД, а именно по:

Д.ф. № 80/09.10.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 5 мм» (т.VІІ, л.154)

Д.ф. № 81/09.10.2009 г. с ДО 12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.155)

Д.ф. № 82/20.10.2009 г. с ДО 12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.151)

Д.ф. № 83/21.10.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Тръби за парапети ц.1, ф 57» (т.VІІ, л.150)

Д.ф. № 84/21.10.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Профил затворен 50/50» (т.VІІ, л.149)

Д.ф. № 85/28.10.2009 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.148)

Д.ф. № 86/29.10.2009 г. с ДО 2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет «Арматура роксел» (т.VІІ, л.113),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 14 500 лв. от дължимия за внасяне през данъчния период месец октомври 2009 г..

  

 13. За данъчния период 01.11.2009 г. – 30.11.2009г от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 11.12.2009 г., до  НАП - офис Стара Загора, СД по ЗДДС с вх. № 24001128482/11.12.2009 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ,л.51-54) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 218 136.62 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 43 627.33 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 189 714.38 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 37 942.88 лв.

Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 5 684.45 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 37 400 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от доставчик ЕООД „***”, а именно по :

Д.ф. № 89/21.11.2009 г. с ДО 5 000.00 лв. и ДДС 1 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел» (т.VІІ, л.147)

Д.ф. № 90/25.11.2009 г. с ДО 10 500.00 лв. и ДДС 2100.00 лв., с предмет «Ламарина 5 мм» (т.VІІ, л.146)

Д.ф. № 91/25.11.2009 г. с ДО  9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с презмет «Профил затворен 50/50» (т.VІІ, л.109)

Д.ф. № 93/26.11.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.130)

Д.ф. № 94/26.11.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет (т.VІІ, л.145)

Д.ф. № 95/27.11.2009 г. с ДО  8 000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв., с предмет «Тръби за парапети ц 1 ф 57» (т.VІІ, л.132)

Д.ф. № 96/27.11.2009 г. с ДО  12 000.00 лв. и ДДС  2 400.00 лв., с предмет «Черни тръби» (т.VІІ, л.131)

Д.ф. № 97/28.11.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС  2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 10 мм» (т.VІІ, л.143)

Д.ф. № 98/28.11.2009 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Профил затворен 100/100» (т.VІІ, л.144)

Д.ф. № 100/27.11.2009 г. с ДО 29 000.00 лв. и ДДС 5 800.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.114)

Д.ф. № 101/27.11.2009 г. с ДО  11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.115)

Д.ф. № 99/30.11.2009 г. с ДО  18 000.00 лв. и ДДС   3 600.00 лв., с предмет «Листов материал 15 мм» (т.VІІ, л.141)

Д.ф. № 102/30.11.2009 г. с ДО 18 000.00 лв. и ДДС 3 600.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.133)

Д.ф. № 103/30.11.2009 г. с ДО  12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.116)

Д.ф. № 104/30.11.2009 г. с ДО  12 500.00 лв. и ДДС 2 500.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.142),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 37 400 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец ноември 2009 г..

 

14. За данъчния период 01.12.2009 г. – 31.12.2009 г. от името на ”***” ЕООД - С. в подадена на 13.01.2010 г. до  НАП - офис Стара Загора СД  по ЗДДС с вх. № 24001135053/13.01.2010 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.55-59) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 184 003.73 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 36 800.76 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 137 283.49 лв. и с начислен по тях  ДДС в общ размер на 27 456.71 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК  бил 9 344.05 лв. ДДС за внасяне.

От общия  размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата И. потвърдила, че 20 088 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от „***” ЕООД, а именно по :

Д.ф. № 106/23.12.2009 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.140)

Д.ф. № 107/28.12.2009 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.108)

Д.ф. № 108/28.12.2009 г. с ДО 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с предмет «Ламарина 10 мм» (т.VІІ, л.139)

Д.ф. № 109/29.12.2009 г. с ДО 10 500.00 лв. и ДДС 2 100.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.VІІ, л.138)

Д.ф. № 110/29.12.2009 г. с ДО 11 500.00 лв. и ДДС 2 300.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.117)

Д.ф. № 111/29.12.2009 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.118)

Д.ф. № 112/30.12.2009 г. с ДО 18 400.00 лв. и ДДС 3 680.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.119)

Д.ф. № 113/30.12.2009 г. с ДО 11 700.00 лв. и ДДС 2 340.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.120)

Д.ф. № 114/30.12.2009 г. с ДО  5 840.00 лв. и ДДС 1 168.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.121),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 20 088 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец декември 2009 г..

 

15. За данъчния период 01.01.2010 г. – 31.01.2010 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 10.02.2010 г. до  НАП - офис Стара Загора СД по ЗДДС с вх. № 24001140703/10.02.2010 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.60-67) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 79 833.23 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 15 966.64 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 34 476.66 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 6 895.39 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 9 071.25 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата И. потвърдила, че 7 400 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от ЕООД „***”, а именно :

Д.ф.№ 118/19.01.2010 г. с ДО 15 000.00 лв. и ДДС 3 000.00 лв., с предмет «СМР по договор» (т.VІІ, л.110)

Д.ф. № 119/22.01.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.137)

Д.ф. № 120/25.01.2010 г. с ДО 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.111)

Д.ф. № 121/26.01.2010 г. с ДО  2 500.00 лв. и ДДС 500.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.112)

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 7 400 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец януари 2010 г..

 

16. За данъчния период на 01.02.2010 г. – 28.02.2010 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 12.03.2010 г. до  НАП - офис Стара Загора  СД  по ЗДДС с вх. № 24001151464/12.03.2010 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.67-77)  подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 132 990.67 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 26 598.13 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 77 848.70 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 15 569.85 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК  бил 11 028.28 лв. ДДС за внасяне.

От общия  размер на приспаднатия ДК в дневника за покупки  и в СД подсъдимата потвърдила, че 14 100 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от „***” ЕООД и „***” ЕООД, а именно:

- от „***” ЕООД по:

Д.ф. № 125/26.02.2010 г.  с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Пе профил» (т.V, л.42)

Д.ф.№ 124/25.02.2010 г. с ДО  10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина» (т.V, л.41)

- от „***” ЕООД по:

Д.ф. № 122/10.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2000.00 лв. (т.VІІ, л.136)

Д.ф. № 123/11.02.2010 г. с ДО 10 500.00 лв. и ДДС 2 100.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.135)

Д.ф. № 125/15.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 24» (т.VІІ, л.134)

Д.ф. № 126/18.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.129)

Д.ф. № 124/12.02.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2 000.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.VІІ, л.128),

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 14 100 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец февруари 2010 г..

 

17. За данъчния период на 01.03.2010 г. – 31.03.2010 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 12.04.2010 г. до НАП - офис Стара Загора  СД  по ЗДДС с вх. № 24001157507/12.04.2010 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.77-81) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е  извършило доставки с общ размер на ДО 144 968.37 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 28 993.65 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 79 143.66 лв. и с начислен по тях  ДДС в общ размер на 15 828.76 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 13 164.89 лв. ДДС за внасяне.

От общия  размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки  подсъдимата потвърдила, че 15 800 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от „***” ЕООД , а именно :

Д.ф. № 131/19.03.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2000.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.106)

Д.ф. № 132/19.03.2010 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Ламарина 15 мм» (т.VІІ, л.127)

Д.ф. № 133/12.03.2010 г. с ДО 9 800.00 лв. и ДДС 1 960.00 лв., с предмет «Арматура роксел ф 28» (т.VІІ, л.125)

Д.ф. № 134/22.03.2010 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв., с предмет «Тръби за скеле» (т.VІІ, л.126)

Д.ф. № 135/23.03.2010 г. с ДО 11 500.00 лв. и ДДС 2 300.00 лв., с предмет «Ламарина 10 мм» (т.VІІ, л.124)

Д.ф. № 136/23.03.2010 г. с ДО 9 700.00 лв. и ДДС 1 940.00 лв., с предмет «Ламарина 20 мм» (т.VІІ, л.104)

Д.ф. № 137/24.03.2010 г. с ДО 4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв., с предмет «Профил затворен» (т.VІІ, л.122)

Д.ф. № 138/24.03.2010 г. с ДО 11 000.00 лв. и ДДС 2 200.00 лв., с предмет «Парапети» (т.VІІ, л.123)

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 15 800 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец март 2010 г..

 

18. За данъчния период на 01.04.2010 г. – 30.04.2010 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 11.05.2010 г. до  НАП - офис Стара Загора СД  по ЗДДС с вх. № 24001163769/11.05.2010 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.82-85) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 158 492.79 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 31 698.55 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 84 430.55 лв. и с начислен по тях ДДС в общ размер на 16 886.15 лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК бил 14 812.40 лв. ДДС за внасяне.

От общия размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки и в СД подсъдимата потвърдила, че 11 420 лв. е начислен ДДС по издадени данъчни фактури с невярно съдържание, по които липсват реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС от  „***” ЕООД, а именно по:

Д.ф. № 139/25.04.2010 г. с ДО 10 000.00 лв. и ДДС 2000.00 лв. 

Д.ф. № 140/25.04.2010 г. с ДО  4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв.

Д.ф. № 146/15.04.2010 г. с ДО 10 000.0 лв. и ДДС 2 000.00 лв.

Д.ф. № 147/15.04.2010 г. с ДО 11 300.00 лв. и ДДС 2 260.00 лв.

Д.ф. № 148/16.04.2010 г. с ДО 9 800.00 лв. и ДДС 1 960.00 лв.

Д.ф. № 149/16.04.2010 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв.

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 11 420 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец април  2010 г..

 

19. За данъчния период на 01.05.2010 г. – 31.05.2010 г. от името на ”***” ЕООД – С. в подадена на 09.06.2010 г. до  НАП - офис Стара Загора СД по ЗДДС с вх. № 24001172164/09.06.2010 г., ведно с извлечения от дневника за продажби (т.VІ, л.86-91) подсъдимата И. потвърдила, че дружеството е извършило доставки с общ размер на ДО 173 055.83 лв., по които е начислено ДДС за внасяне в републиканския бюджет от 34 696.23 лв. В СД и дневника за покупки към нея подсъдимата потвърдила, че дружеството е  получило облагаеми доставки с право на пълен ДК с общ размер на ДО 74473.95 лв. и с начислен по тях  ДДС в общ размер на 14 894.75лв. Декларираният в СД резултат след приспадане на ДК  бил 19 801.48 л.- ДДС за внасяне.

От общия  размер на приспаднатият ДК в дневника за покупки и в СД подсъдимата потвърдила, че 9 000 лв. е начислен ДДС по издадени фактури от  „***” ЕООД, а именно по:

Д.ф.№ 152/23.05.2010 г. с ДО 20 000.00 лв. и ДДС 4 000.00 лв.

Д.ф. № 158/25.05.2010 г. с ДО 12 000.00 лв. и ДДС 2 400.00 лв.

               Д.ф. № 159/25.05.2010 г. с ДО 13 000.00 лв. и ДДС 2 600.00 лв.,

по които неправомерно е начислен ДДС и въз основа на тях без основание приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 9000 лв. от дължимия за внасяне ДДС през данъчния период месец май 2010 г..

 

По описания начин през деветнадесетте данъчни периода, включени в рамките на периода по обвинението подсъдимата И. е приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 323 035,34 лв., от размера на дължимото от “***”ЕООД данъчно задължение по ЗДДС, който размер съвпада с този на укрития от нея като управител на ДЗЛ данък по ЗДДС.

 

Съдът намери гореизложените фактически обстоятелства за установени по несъмнен и категоричен начин въз основа на доказателствата, посочени и анализирани при фактологичното им  изложение. 

 

 

 

Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

Обект на посегателство на престъплението по чл.255 от НК   е данъчната система – т.е. данъчните обществени отношения във вид на финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо (надмощно) положение, тъй като  чрез  данъчни нормативни актове – законови и подзаконови –  регламентира възникването, вида и размера на данъчни задължения.  Данъчното задължение представлява  задължение за плащане на установено по вид и  размер  данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или акт на данъчен орган, като под избягнато за установяване и/или  плащане данъчно задължение или укрити данъци по смисъла на НК се разбират само данъците – данък върху добавената стойност, данък върху дохода, данък върху печалбата, акцизът като вид косвен данък, местните данъци. 

Субект на престъплението по чл.255 от НК е лицето, което управлява или представлява търговския субект (данъчно задълженото лице) като собственик или по пълномощие.

Основният състав на чл.255, ал.1 от НК предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени  от т.1 до т.7 на нормата, като отделните действия/бездействия – имащи  за резултат избягване установяване  и/или  плащане на данъчни задължения в големи размери – могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. 

В конкретния случай, двамата подсъдими – П.К.И. и О.Т. Божидалов - са обвинени, че са осъществили квалифицирания състав на престъплението по чл.255, ал.1 от НК, а именно по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 от НК  - избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в съучастие,  под формата на съизвършителство по см. на чл.20, ал.2 от НК за подсъдимата И., чрез четири от възможните форми на изпълнително деяние, а именно: 1. като е потвърдила неистина в подадени справки декларации (т.2),  2. като при упражняване на стопанска дейност от името и за сметка на "***" ЕООД е съставила с подсъдимия О.Т.Б. документи с невярно съдържание (т.6), 3. при водене счетоводството на дружеството е използвала документи с невярно съдържание  - поцесните фактури (т.6) и 4. като е приспаднала неследващ се данъчен кредит (т.7) и под формата на помагачество по см. на чл.20, ал.4 от НК за подсъдимия Б. чрез три от възможните форми на изпълнително деяние, а именно като: 1. умишлено улеснил подсъдимата И. при съставянето на документи с невярно съдържание (т.6), 2. осигурил й издаването на данъчни фактури с невярно съдържание, които тя да използва при водене счетоводството на "***" ЕООД (т.6) и 3. да приспадне неследващ се данъчен кредит (т.7).

Понятието “невярно съдържание” е изведено по тълкувателен път от Постановление на ВС № 3 от 1982 г., според което “невярно съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина”.

Процесните 121 броя данъчни фактури са документи с невярно съдържание (както не еднократно се посочи), тъй като с тях невярно е документирано, че доставките на стоки и услуги описани във всяка една от тях са реално осъществени.

Поради безспорно установеното по делото, че доставки по всичките 121 броя данъчни фактури не са извършени в полза на дружество «***» ЕООД и подсъдимата И., като управител и представител на дружеството не е получила реално фактурираните стоки и услуги, следва да се приеме, че тя несъмнено е знаела, че получава от подсъдимия Б. данъчни фактури, издадени от четирите доставчика с невярно съдържание. Безспорно установено по делото е, че през целия инкриминиран период единствено подсъдимата се е занимавала с търговската дейност и с представителството на «***» ЕООД и въпреки знанието за нереалност на фактурираните доставки, лично е предавала на счетоводителката си свидетелката процесните данъчни фактури за включването им в счетоводството на собственото й дружество. Същите били осчетоводявани от свидетелката П., като данните от тях били вписани в дневниците за покупки на «***» ЕООД за данъчните периоди месец ноември и месец декември 2008 г., месеците от януари до декември 2009 г. и месеци от януари до май 2010 г. включително, и въз основа на тях били сформирани резултатите по съответните СД, без последната да е знаела, че по фактурите няма осъществени реални сделки и начисленото ДДС е неправомерно.

С оглед на така установеното, съдът намира за доказано по делото, че подсъдимата И. при водене счетоводството на представляваното от нея дружеството «***» ЕООД е използвала документи с невярно съдържание - поцесните фактури, които посредствено чрез свидетелката М.Х.П. включвала в дневниците за покупки и в СД за всеки от данъчните периоди по обвинението от м. ноември 2008 г. до м. май 2010 г. включително.

С осчетоводяването от подсъдимата П.И. чрез  счетоводителка М.П. в счетоводството на “***” ЕООД на инкриминираните 121 броя данъчни фактури с невярно съдържание -  удостоверяващи доставки на стоки и  услуги, каквито реално не са били осъществени чрез описването им в дневниците за покупки и чрез включването им в справките - декларации за горепосочените 19 данъчни периоди, по този начин, както отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, така и справките-декларации по чл.125 от ЗДДС са придобили невярно съдържание, първите документи, защото в тях били описани данните от фактури, удостоверяващи облагаемо данъчно събитие, каквото реално не било осъществено, а вторите – защото документирали невярно размера на дължимо към бюджета данъчно задължение, сформиран след приспадане на неследващия се данъчен кредит, така конкретизиран по периоди.

Дневниците за покупки и тези за продажби като съдържание представляват хронологичен опис на извършените покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден месечен (данъчен)  период.  Този  счетоводен документ –  наречен регистър в чл.124 от ЗДДС   - възпроизвежда  съдържанието  на първичните счетоводни документи – фактурите, описани в него. Поради това, че първичните счетоводни документи са документи, установяващи истински факти и събития, ако същите са с невярно съдържание, независимо, че при осчетоводяването им  ще бъдат спазени правилата  и изискванията на Националните счетоводни стандарти за съставянето на вторичните счетоводни документи  (счетоводни регистри) и обобщаващите счетоводни документи (синтетични регистри), всички съставени счетоводни документи в резултат на осчетоводяването на неверни първични документи  ще бъдат с невярно съдържание, макар и привидно да създават впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка на изискванията на ЗС.  Посочените регистри – дневници  за покупки и продажби – са неразделна част от справката – декларация по чл.125 от ЗДДС,  изискуема  за всеки данъчен период от регистрираното по ЗДДС лице до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По единия раздел на справката – декларация задълженото лице декларира данъчно задължение, т.е. размера на ДДС, който то следва да внесе по сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има право да получи по фактурираните сделки, по които е получател. На внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата и то в случай, че начисленият данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото лице. Приложеният в конкретния случай механизъм, подчинен на резултата за избягване установяването и плащане на  данъчни задължения  по ЗДДС е, чрез описване на фактури за доставки на стоки и услуги, каквито реално не са били получени, да бъде завишена  в  справката декларация общата сума на  данъчния кредит,  в резултат на което чрез приспадане да бъде намалено данъчното задължение по ЗДДС, следващо от декларираната данъчна основа на извършените продажби и същото да не бъде платено от ДЗЛ «***» ЕООД представлявано от подсъдимата И., който механизъм е конкретизиран и описан в стойности за всеки от данъчните периоди, изложени по-горе. 

Установено по делото е, че за данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м. февруари 2009 г. СД са изготвяви от свидетелката П. на хартиен носител и са подавани от нея в НАП след подписването им от подсъдимата, а за останалите периоди до м. май 2010г. вкл. СД са изготвени с електронния подпис на счетоводителката и са подавани от нея по електронен път в НАП.

В съдебната практика на ВКС - Решение № 124/17.07.2012 г. по н.д. № 269/2012 г. се приема, че когато подсъдимият предоставя неверни данни и  документи с невярно съдържание, които ще послужат за съставяне на ежемесечни справки - декларации по ЗДДС, независимо, че същите са съставени и подадени от други лица, обслужващи счетоводни фирми, служители и др., същия съзнателно потвърждава неистина и ангажира своята наказателна отговорност.

   С оглед на това съдът намери, че следва да ангажира наказателната отговорност на подсъдимата И. за изпълнителното деяние по т.2 на чл.255, ал.1 от НК за потвърждаване на неистина в инкриминираните 19 бр. справки декларации, която е действала чрез свидетелката П., като посредствен извършител.  

От установените факти по делото, отнесени към гореизложеното,  е видно, че за периода 10.11.2008 г. – 09.06.2010 г., включващ 19 данъчни периода, ДЗЛ «***» ЕООД представлявано от подсъдимата И., е ползвало право на данъчен кредит, по неосъществени доставки и без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС, по които неправомерно е начислен ДДС. С оглед на това и на основание чл.70, ал.5 вр. с чл.68 и чл.69 от ЗДДС ползваното от подсъдимата като представител на ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит по неосъществени доставки е неправомерно и така същата е осъществила изпълнителното деяние по т.7 на чл.255, ал.1 от НК. В резултат от приспадането на неследващият се данъчен кредит от данъка, следващ се от данъчната основа на извършените продажби за съответния данъчен период (индивидуализирани по-горе), подсъдимата чрез счетоводителката си, която не е знаела за престъпните й намерения, е сформирала неверни резултати в СД – деклариран е по-малък размер на ДДС за внасяне в бюджета, от реално дължимия и така и е избягнала установяването и плащането на действителното данъчно задължение към фиска.

Подсъдимата И. е знаела, че счетоводно отразяване на процесните фактури с невярно съдържание ще доведе до неистински резултат в дневниците за покупки и справките-декларации, но не само, че се е съгласявала с това, но това е била и крайната й цел, а именно – формирането на този неистински резултат, за да осуети установяването и плащането на действителното данъчно задължение на «***» ЕООД към републиканския бюджет, която цел е преследвала през целия продължителен период по обвинението. 

С оглед на приетото за установено по делото, съдът намери за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата П.К.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода 10.11.2008 г. –  09.06.2010 г. в гр. Стара Загора, като извършител (пряк и посредствен чрез свидетелката М.Х.П.), като едноличен собственик на капитала и представител на ”***” ЕООД гр. С., ЕИК ***, в съучастие с подсъдимия О.Т.Б., като помагач, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – общо за 323 035,34 лв., като при водене счетоводството на дружеството използвала документи с невярно съдържание – процесните 121 броя данъчни фактури, в които невярно е документирано, че ”***” ЕООД е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от ЕТ “***”, ЕИК ***, ЕТ “***”, ЕИК ***, “***” ЕООД, ЕИК *** и “***” ЕООД, ЕИК *** и като въз основа на тях потвърдила неистина в подадените в ТД на НАП - Пловдив, Офис Стара Загора 19 броя справки декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки към тях, че представляваното от нея дружество е получател на реално осъществени облагаеми доставки от тези търговци и въз основа на тях неправомерно, за неосъществени доставки начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 323 035,34 лева, за данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м.  юни 2010 г. (м. май 2010 г. вкл.).

Посоченото стойностно изражение на постигнатия общ престъпен резултат ангажира наказателната отговорност на подсъдимата по чл.255, ал.3 от НК, тъй като поради това, че сумата от 323 035,34 лева надхвърля дванадесет хиляди лева, същата  представлява данъци в особено големи размери според дефиницията на чл.93, т.14 от НК.

Извършените от подсъдимата деяния през деветнадесетте   данъчни периода в рамките на инкриминирания са осъществени през непродължителен период от време  (едно след друго),  осъществяват поотделно състави  на  едно  и също престъпление – чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК,  извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл,  подчинен на преследвания и постигнат чрез всяко от деянията краен резултат - избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, общата стойност на които за целия период е  323 035,34 лева. Това определя правната квалификация на извършеното от подсъдимата П.И. престъпление като такова, осъществено при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата П.К.И. е действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им.

Безспорно установено по делото е, че подсъдимата И. е осъществила общият престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е действала в съучастие с другия подсъдим О.Т.Б., като помагач по см. на чл.20, ал.4 от НК. Подсъдимата е извършител на престъплението по чл.255, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като в качеството й на  едноличен собственик на капитала и представител на ДЗЛ ”***” ЕООД гр. С. чрез нейните действия, осъществяващи горепосочените форми на изпълнителните деяния по т.2, т.6 и т.7 е осъществен престъпният резултат, или с други думи същата е участвала в изпълнението на престъплението. Доказано по делото е, че подсъдимият Б. умишлено е улеснил подсъдимата И. като едноличен собственик на капитала и представител на “***” ЕООД в извършване на престъплението по обвинението - избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като й е осигурил издаването на данъчни фактури с невярно съдържание, които тя да използва при водене счетоводството на "***" ЕООД и въз основа на тях да приспадне неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Това подсъдимият осъществил, като през всеки от данъчните периоди по обвинението й осигурил, лично и чрез други лица, издаването на данъчни фактури, в които невярно се документирало, че “***” ЕООД е получател на реално осъществени облагаеми доставки от ЕТ “***”, ЕИК ***, ЕТ “***”, ЕИК ***, “***” ЕООД, ЕИК *** и “***” ЕООД, ЕИК ***, които предоставял лично на подсъдимата И. за да ги  използва в счетоводството на дружеството си и за да приспада неследващ се данъчен кредит, чрез който да намали размера на дължимото ДДС.

Подсъдимият Б. осигурил на подсъдимата И. за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2008 г. 6 броя данъчни фактури от доставчика ЕТ ” ***, от които лично е съставил само д.ф. № 15/19.12.2008 г., а останалите 5 броя данъчни фактури, описани по-горе в мотивите, са издадени от лица на име К. «***» и А. 

От името на ЕТ «***»  с. М. през периодите м. декември 2008 г., м. януари, м. февруари, м. март, м. април и м. май 2009.г. и  м.февруари 2010 г. подсъдимият Б. осигурил на подсъдимата И. описаните вече 20 броя данъчни фактури, които сътавил лично и предал на И. за осчетоводяването им.

За данъчните периоди м. април, м. май, м. юни, м. септември 2009 г. и м. февруари 2010 г. подсъдимият Б. е осигурил чрез свидетеля М.П., представител на «***» ЕООД издаването процесните 18 броя данъчни фактури с доставчика «***» ЕООД и получател дружеството на подсъдимата, които лично й предал. Тези фактури са съставени от свидетеля М.П..

Подсъдимият Б. осигурил на подсъдимата И. за данъчните периоди м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., м. януари, м. февруари, м. март, м. април и м. май 2010 г. по-горе описаните 77 броя данъчни фактури от доставчика «***» ЕООД, за 68 от които съдът прие за доказано, че техен автор е подсъдимия Б., а за останалите 9 броя данъчни фактури, които не са представени като доказателства по делото, прие за недоказано авторството им. По изложени вече съображения съдът прие, че всички  77 фактури са представени лично от подсъдимия на подсъдимата И. за осчетоводяването им.

Поради изложеното съдът намери за доказано по делото, че подсъдимата И. не е взела участие в съставянето на  инкриминираните 121 броя данъчни фактури. Същата не е участвала във фактическото изготвяне на фактурите като документи чрез попълване на текста по реквизитите и чрез подписването им за съставител. Доказано е, че на подсъдимата И. са й били предоставяни за осчетоводяване вече готовите фактури, изготвени от подсъдимия Б. лично или чрез посочените лица. Не може да се приеме, че фактическият състав на издаването на данъчна фактура завършва с полагане на подпис на представител на получателя, тъй като с оглед на измененията на Закона за счетоводството (ЗИД на ЗС, ДВ, бр.96 от 2004г.) в сила към момента на извършване на престъплението по обвинението, чл.7, ал.1, т.5 от този закон изисква подпис само на съставителя на данъчната фактура. Поради това, съдът намира, че не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимата И. за съставителство на инкриминираните данъчни фактури с невярно съдържъние. По тези съображения, съдът я призна за  невинна, в това да е извършила престъплението по обвинението и като при упражняване на стопанска дейност от името и за сметка на "***" ЕООД - Стара Загора, да е съставила с подсъдимия О.Т.Б. документи с невярно съдържание – процесните 121 броя данъчни фактури, поради което я оправда в тази част от повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С оглед на частичното оправдаване на подсъдимата И. и тъй като съгл. чл.21, ал.2 от НК помагачът огговаря само за онова, за което умишлено е подпомогнал извършителя, съдът признава подсъдимият О.Т.Б., за невинен в това, в съучастие - като помагач, умишлено да е улеснил подсъдимата П.К.И., като извършител да осъществи горепосоченото престъпление, като при упражняване на стопанска дейност от името и за сметка на "***" ЕООД - Стара Загора, ЕИК *** да я е улеснил при съставянето на документи с невярно съдържание – процесните 121 броя данъчни фактури и го оправдава в тази част от повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.  А, освен посоченото, доказано по несъмнен начин по делото е, че престъпната деятелност на подсъдимият Б. се е изразявала в това, той лично и чрез други лица, невключващи подсъдимата И., да съставя фактурите с невярно съдържание, така че не може да му се търси наказателна отговорност за помагачество, още по-малко по отношение на подсъдимата.

          

С оглед на безспорно удстановеното по делото относно дейността на подсъдимия Б. съдът намира за доказано по несъмнен начин, че същият е осъществил от обективна и субективна страна сътава на престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал. 1, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като в периода 10.11.2008 г. - 09.06.2010 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в съучастие - като помагач, умишлено улеснил подсъдимата П.К.И., като извършител - едноличен собственик на капитала и представител на "***" ЕООД – С., да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в особено големи размери - 323 035,34 лв., като й осигурил (лично и чрез други лица) издаването на данъчни фактури с невярно съдържание, в които невярно е документирано, че представляваното от нея дружество е получател на реално осъществени облагаеми доставки по процесните 121 броя данъчни фактури с доставчици ЕТ "***", ЕИК ***, ЕТ "***", ЕИК ***, "***" ЕООД, ЕИК *** и "***" ЕООД, ЕИК ***, които тя да използва при водене счетоводството на "***" ЕООД – С., ЕИК ***, като въз основа на тях, неправомерно начисли ДДС по неосъществени покупки и приспадне неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 323 035,34 лв. за данъчните периоди от м. ноември 2008 г. до м. юни 2010 г.(м. май 2010г. вкл.).

        

Престъплението подсъдимият О.Б. е извършил  умишлено с  пряк умисъл, защото е знаел, че данъчни фактури съставени от него, лично за ЕТ «***» и за «***» ЕООД и чрез свидетеля М.П. за "***" ЕООД, и лично и чрез другите две лица за  ЕТ "***", са с невярно съдържание, тъй като с тях се документирали доставки на стоки и услуги към дружеството на подсъдимата И., каквито реално не са били извършвани.

Подсъдимият Б. е съзнавал, че подсъдимата И. чрез счетоводителя си ще осчетоводи процесните фактури в дневниците за покупки на представляваното от нея дружество «***» ЕООД за да се постигне неверни резултати в справките декларации за данъчните периоди, през които са издавани фактурите, което ще осуети установяването на действителните данъчни задължения по ЗДДС и тяхното плащане т.е. подсъдимият Б. е съзнавал обществено опасния  характер на своето деяние и това на подсъдимата И. ( като извършител), предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че умишлено подпомага подсъдимата в укриване на данъци в особено големи размери, тъй като съдържанието на всички фактури и стойностите по тях, в това число и на неправомерно начисленото ДДС през пероида по обвинението, послужило на подсъдимата за приспадане на неследващ се данъчен кредит са му били известни.

Укритите с помощта на подсъдимия Б. данъчни задължения от подсъдимата И. са в особено големи размери, тъй като надхвърлят предвидения в чл.93 т.14 НК, размер от 12 000 лв.

Извършеното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като с инкриминираните 19 деяния подсъдимият Б. е  осъществил състава на едно и също престъпление по чл.255, ал.3 във връзка ал.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.20 ал.4 от НК и са извършени през непродължителни периоди от време (едно след друго), при една и съща обстановка, при еднородност на вината – пряк умисъл, подчинен на преследвания и постигнат чрез всяко от деянията краен резултат – да улесни подсъдимата И. да избягне установяването и плащането на данъчни задължения на представляваното от нея дружество в особено големи размери, общата стойност на които за целия период е 323 035,34 лева.           

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимата П.И. и от подсъдимият О.Б. престъпление чл.255, ал.3 от НК се предвижда наказание от три до осем години лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

При индивидуализация на наказанието за всеки от подсъдимите съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на деянието, личността им, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на подсъдимата П.К.И. съдът отчете:

- като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му - майка на три деца, трудово ангажирана (работи в “***” – С. като технически ръководител.

- като отегчаващи отговорността й обстоятелства – проявената престъпна упоритост при осъществяване на резултата на престъплението - извършила е деветнадесет отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление, самостоятелно осъществяващи състава на престъпления от същия вид.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимата   И. престъпление, съдът взе предвид, че същата като деец разкрива невисока степен на обществена опасност предвид това, че се касае първо и изолирано противоправно деяние в живота й. Съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното престъпно деяние към средна, сравнена с тази на престъпления от същия вид – предвид обстоятелството, че укритите данъчни задължения надвишават многократно размера, определящ ги като “особено големи размери”.

Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – незачитане от подсъдимата на установения в страната правов ред и стремежът й към облагодетелстване по престъпен начин.

Така отчетени обстоятелствата по чл.54 от НК – превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към средната степен на обществена опасност на деянието и невисока степен на обществена опасност на дееца, както и това, че настоящото престъпление е инциденто в житейския път на подсъдимата, налагат определяне на наказанието в минималния предвиден в закона размер, а именно - три години “лишаване от свобода”.

Съдът прие, че целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко поправянето на подсъдимата П.И. не изискват ефективното изтърпяване на наложеното й наказание. Целите на генералната и личната превенция успешно могат да се постигнат и с условно наказание. Поради това и при наличието на материално правните предпоставки за това, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК за това отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, който започва да тече от влизане в сила на присъдата.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в съвкупността им, съдът прие, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, нито пък е налице изключително такова, поради което не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Тъй като по делото не се установи подсъдимиата да притежава налично имущество, което може да бъде предмет на наказанието конфискация, съдът не постанови налагането на това наказание.

 

По отношение на подсъдимият О.Т.Б. съдът отчете:

- като смекчаващи отговорността му обстоятелства - изразеното, макар и в съдебната фаза на производството, разкаяние за извършеното,  намерило израз в частично признаване от подсъдимия на фактите по обвинението, чрез което реално съдейства за установяване на обективната истина.

- като отегчаващи отговорността му обстоятелства – проявената престъпна упоритост при осъществяване на престъпните си намерения – както по отношение на настоящото престъпление, включващо в рамките на продължаваното деветнадесет отделни деяния, самостоятелно осъществяващи състава на престъпления от същия вид, така и с оглед на предшестващата му престъпна деятелност – осъждан е два пъти за престъпления от същия вид.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимият Б. престъпление, съдът взе предвид, че същия като деец разкрива висока степен на обществена опасност поради това, че има трайно изградени престъпни навици в извършване на престъпления против данъчната система (настоящото е трето по ред) и това, че същият разполага със “завидна” опитност при създаването на верига от кухи фирми, и използването им за източване на ДДС, както и при лъжливото документиране.

Съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното престъпно деяние към средна, сравнена с тази на престъпления от същия вид – предвид обстоятелството, че укритите данъчни задължения надвишават многократно размера, определящ ги като “особено големи размери”.

Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – незачитане от подсъдимият на установения в страната правов ред и стремежът му към облагодетелстване по престъпен начин.

Така отчитайки обстоятелствата по чл.54 от НК – баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, към средната степен на обществена опасност на деянието и висока степен на обществена опасност на дееца, както и това, че подсъдивмият Б. е помагач в извършване на престъплението по обвинението, но отчитайки степента на неговото участие, съдът намери, че за постигане целите на генералната и специалната превенция следва да му определи наказание над минималния размер, а именно - три години и шест месеца “лишаване от свобода”. Наказанието следва да се изтърпи ефективно с оглед на предишните му осъждния на “лишаване от свобода”.

Тъй като по делото не се установи подсъдимиата да притежава налично имущество, което може да бъде предмет на наказанието конфискация, съдът не постанови налагането на това наказание.

Тъй като престъплението по настоящото дело и това по НОХД № 376/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора са извършени от подсъдимият Б. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях са налице предпоставките за групиране на наложените отделни наказания «лишаване от свобода», поради което и на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 НК съдът му определи и наложи едно общо наказание, в размера на най-тежко от двете, а именно -  лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС определи да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ режим.

Деянието, предмет на настоящото дело е извършено от подсъдимият Б. в изпитателния срок на осъждането му с присъда № 22/22.02.2007 г. по НОХД № 30/2007 г. по описа на РС – Стара Загора, влязла в законна сила от 08.03.2007 г., поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК съдът постановяви същият да изтърпи отделно и отложеното наказание наложено лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата П.К.И. да заплати сумата от 950 лева за разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство, в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора. 

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият О.Т.Б. да заплати сумата от 950 лева за разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство, в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора. 

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: