РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7621 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът Г.А. твърди, че на
24.02.2015 г. по пътя от гр. Варна към гр. Добрич е настъпило ПТП,
причинено от водача на л.а. „Фиат Браво“ с рег. № ******, който при извършване
на маневра изпреварване е реализирал челен удар с насрещно движещия се л.а.
„Ауди 80“ с рег. № ******.
Вследствие на удара ищецът, който е управлявал л.а. „Ауди 80“, е получил
телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Тези увреждания са
довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищеца и
върху начина му на живот. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача
на л.а. „Фиат Браво“ към момента на процесното ПТП е застрахована при
ответника, поради което иска той да му заплати сумата от 230 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума от
24.02.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „А.“ АД
оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача
на л.а. „Фиат Браво“ е застрахована при ответника към момента на ПТП. Твърди,
че причина за процесното ПТП е изключително поведението на ищеца като водач на
л.а. „Ауди 80“. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на процесното
събитие от ищеца, като твърди, че той не е управлявал автомобила в най-дясната
част на пътното платно по посоката си на движение, не се е движел със
съобразена с конкретните пътни условия скорост – с оглед на атмосферните
условия, състоянието на пътя, наличието на интензивно движение, както и на МПС,
извършващо изпреварване, движещо се срещу него, движил се е, без да е включил
светлините, не е предприел своевременно спиране при възникналата опасност и е
управлявал автомобила след употреба на алкохол. Възразява и че за настъпване на
телесните увреждания на ищеца е допринесло неговото поведение, тъй като той е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Счита, че от процесното ПТП
не са настъпили твърдяните от ищеца вреди или евентуално не всички вреди са в
резултат на събитието, а също така, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за законна
лихва. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това е видно и от
представените констативен протокол за ПТП от 24.02.2015 г. и протокол за оглед
на местопроизшествие от същата дата, че на 24.02.2015 г. на път II-29 (гр. Варна – гр. Добрич) е
настъпило ПТП между л.а. „Фиат Браво“ с рег. № ****** и л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******, при което е пострадал ищецът Г.А. като
водач на л.а. „Ауди 80“. Спорният въпрос по делото е каква е причината за
настъпване на ПТП, както и доколко тази причина е свързана с поведението на
ищеца.
Както от данните от протокола за оглед на
местопроизшествието, анализирани от автотехническата експертиза по делото, така
и от показанията на свидетелката Д.Н., се установява, че процесното ПТП е
настъпило при удар между двете превозни средства – л.а. „Фиат
Браво“ и л.а. „Ауди 80“. Установява се и че автомобилите са се движели в
срещуположни посоки, като ударът е в предните леви части на автомобилите, т.е.
настъпил е при разминаването им. Съществено противоречие е налице между
показанията на свидетелката и заключението на вещото лице относно мястото по
широчината на пътното платно, където е настъпил ударът.
Според свидетелката ударът
е настъпил изцяло в лентата на движение на л.а. „Фиат Браво“ (посока към
гр. Варна) – на това място пътят е с две ленти за движение (по една във всяка
посока), а според заключението на вещото лице ударът е настъпил близо до
разделителната линия между двете ленти за движение – на 0,5-1 м в дясно от
разделителната линия в лентата, в която се е движел л.а. „Ауди 80“ и с оглед на
неговата посока на движение (посока към гр. Добрич). Следва да се отчете
обаче, че свидетелката Д.Н. е водачът на л.а. „Фиат Браво“, поради което при преценка на нейните
показания съгласно чл. 172 ГПК и съобразявайки, че заключението на вещото лице
се основава на обективните данни от огледа на местопроизшествието, трябва да се
приеме, че ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение, в
която се е движел л.а. „Ауди 80“ (в посока към гр. Добрич), като л.а. „Фиат
Браво“ частично е преминал разделящата двете ленти за движение осева линия. Както
е посочено в заключението на експертизата, така определеното място на удара
съответства и на местоположението на автомобилите след удара, на характера на оставените
следи и на местата на изпадналите от удара предмети.
Според показанията на
свидетелката, непосредствено преди настъпването на удара между автомобилите, тя
е извършила изпреварване. С оглед на мястото, където е настъпил ударът, следва
да се приеме, че при завършване на маневрата по изпреварване свидетелката –
водач на л.а. „Фиат Браво“, не е успяла изцяло да се върне в своята лента
за движение, което е довело и до удара между двата автомобила. Така водачът на
л.а. „Фиат Браво“ е нарушила правилото на чл. 43, т. 4 ЗДвП, според което
изпреварването е забранено тогава, когато при използване на лентата за насрещно
движение водачът на автомобила няма да може да се върне безпрепятствено в
напуснатата лента, както и правилото на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, според
което при навлизане в насрещната лента за движение при извършване на
изпреварването, водачът е не трябва да създава опасност за движещите са в тази
лента превозни средства.
Както се посочи, по делото
е безспорно, като това се установява и от отразеното в констативния протокол за
ПТП и от заключението на медицинската експертиза по делото, че в резултат на
процесното ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца.
Поведението на водача на лекия автомобил е и виновно с оглед презумпцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поради това за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
причинените му неимуществени вреди.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила представената по делото медицинска
документация, вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил черепно-мозъчна травма – счупване на черепната основа,
кръвоизлив в мозъка и контузия на мозъка, многофрагментарно счупване на лявата
бедрена кост и счупване на лакетния израстък на лявата лакетна кост. В резултат
от получената черепно-мозъчна травма ищецът е изпаднал в състояние на кома
(както сочи свидетелката Е.А.и видно от представената епикриза за лечението на
ищеца), като състоянието на кома е било продължено изкуствено при лечението на
ищеца поради естеството на получените травми и изпитваните от него болки
(според показанията на свидетелката). Извършена е и операция за наместване и
фиксация на счупената бедрена кост, като е поставен и пирон.
Ищецът е лекуван в болница 3 седмици, а след това
грижите за него са продължили в хоспис. Тук следва да се посочи, че свидетелката
Е.А.(която е съпруга на сина на ищеца) сочи, че ищецът е пребивавал в болница
над 2 месеца, но видно от представената по делото епикриза, болничното му
лечение е продължило 3 седмици, поради което следва да се приеме, че останалата
част от престоя на ищеца, който свидетелката определя като болничен, всъщност е
посочения в исковата молба близо двумесечен престой в хоспис. Така лечението на
ищеца извън дома му е продължило за период, общо нахвърлящ два месеца, през
което време той е бил неподвижен на легло (през по-голямата част от болничния
си престой е бил в кома, както сочи свидетелката), като не е можел сам да се
обслужва. След това възстановяването на ищеца е продължило в домашни условия,
където той е продължил да бъде неподвижен на легло за период от около 4 месеца,
през което време не е можел сам да се обслужва и за него са полагали грижи
близките му, като в дома на ищеца са идвали и рехабилитатори за извършване на
необходимите процедури във връзка с възстановяването му (според показанията на
свидетелката). От продължителното залежаване (общо малко над шест месеца)
ищецът е получил и декубитални рани (отново съгласно показанията на
свидетелката). Посочената от свидетелката продължителност на възстановяването
на ищеца съвпада и със заключението на медицинската експертиза, според което
обичайното възстановяване от счупването на бедрената кост е поне 6 месеца, на
левия лакътен израстък – поне 2 и половина месеца, а от черепно-мозъчната
травма – също поне 6 месеца.
Макар в заключението на експертизата да е
отразено, че липсва медицинска документация за настъпили усложнения в
състоянието на ищеца, вещото лице отбелязва, че са налице данни за органичен
мозъчен психосиндром, т.е. за психично разстройство, което е резултат от
получената черепно-мозъчна травма. Симптоми на такова разстройство за описани в
медицинската документация при консултация на ищеца с психиатър при престоя му в
болница, където включително е посочено, че паметта и интелектът на ищеца са
болестно затормозени. Това състояние, макар и с по-леко проявление, както и
неговият продължителен характер, се потвърждава от показанията на свидетелката Е.А.,
според която след инцидента ищецът има проблеми с паметта и не помни добре
имена. Поради това следва да се приеме, че макар и в лека степен, получените
мозъчни увреждания са породили и смущения в нормалното функциониране на паметта
на ищеца.
Други трайни последици от получените от ищеца
увреждания, за които сочи свидетелката, са затрудненията при движението на
крака на ищеца (не може да го свива), както и затруднения при движението на
лявата ръка, поради което има нужда от помощ при извършване на някои дейности
(напр. при обличане). Тук следва да се посочи обаче, че според свидетелката водещата
ръка при ищеца е дясната. Както се посочи, по делото липсва медицинска
документация относно описаното от свидетелката състояние на ищеца, нито то е
отразено от медицинската експертиза, която обаче не е извършвала личен преглед
на ищеца, поради което не може да се придобие пълна представа за тежестта на
това състояние и евентуалната възможност за последващо пълно възстановяване,
съответно периодът от време, необходим за това. Въпреки това, като се има
предвид тежкият характер на получените травми и конкретно счупването на
бедрената кост, предвид и продължителния период на възстановяване, както и
немалката възраст на ищеца, който към момента на процесното събитие е на 64
години, което предполага по-бавно и често непълно възстановяване от подобни
травми, следва да се приеме, че действително ищецът в един продължителен период
след първоначалното си 6-месечно възстановяване, е продължил да изпитва
затруднения във всекидневния си живот като резултат от получените травматични
увреждания, като е възможно това състояние и да продължи. Тези затруднения,
както сочи свидетелката Е.А., са довели до преустановяване на трудовата дейност
на ищеца, който преди това активно е работел като земеделски стопанин с
достатъчно голям обем на дейността си, поради което да има и наети работници.
Следователно, в резултат от
процесното ПТП ищецът е получил тежки по своя характер увреждания, включително
застрашаващи живота му, които са довели до продължително лечение (над 2 месеца)
в болница и хоспис, а след това (допълнително 4 месеца) в домашни условия,
през което време ищецът е бил напълно лишен от възможността да се придвижва и
да се обслужва сам. Уврежданията са оставили и продължителни (с възможност дори
да бъдат трайни или постоянни) отрицателни отражения върху здравословното
състояние на ищеца, свързани със затруднения при извършване на определени
движения и придвижване, както и отражения върху паметта му. Като съществена
последица за нормалния живот, воден от ищца, следва да се съобрази и промяната
в трудовата му дейност, доколкото поради получените увреждания той вече не може
да извършва досегашната си работа, макар че в случая следва да се съобрази и
това, че ищецът има наети работници, както и че е в пенсионна възраст. При
отчитане на посочените обстоятелства, както и на обичайния стрес, който изпитва
всяко лице, което пострада от ПТП, като в случая ищецът има и продължаващ страх
от това да управлява автомобил (както сочи свидетелката), както и като се
съобрази момента на настъпване на процесното събитие през 2015 г., когато
ищецът е на 64 години, съдът намира, че справедливото
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи
на 90 000 лв.
Относно възражението на ответника за това, че
ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на процесното ПТП, следва
да се посочи следното. Част от наведените от ответника обстоятелства, с които
обосновава възражението си, не се установяват по делото или с оглед на
разясненията, дадени от автотехническата експертиза, нямат отношение към
настъпването на процесното събитие. Според представения по делото протокол за
химическа експертиза от 25.02.2015 г. в кръвната проба, взета от ищеца, не е установен
алкохол, поради което неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е
управлявал автомобила след употреба на алкохол. Според автотехническата
експертиза скоростта на движение на управлявания от ищеца л.а. „Ауди 80“ преди
удара е била 65-70 км/ч, като при тази скорост настъпването на процесното ПТП е
било предотвратимо и за двамата водачи. Поради това следва да се приеме, че
избраната скорост на движение от ищеца е съответствала на конкретните пътни
условия – атмосферните условия (мъгливо и облачно, както е отбелязано с
протокола за оглед на местопроизшествието) и състоянието на пътя (мокър асфалт
с пукнатини и изкърпвания), след като при тази скорост той е можел да спре и да
избегне настъпването на ПТП. Няма данни по делото, от които да се приеме, че
интензивността на движението в случая е била фактор, който има отношение към
настъпването на ПТП, както и съответно, че ищецът не е съобразил скоростта си
на движение с този фактор. Следователно и възражението за това, че ищецът е
управлявал автомобила с несъобразена скорост е неоснователно. Неоснователно е и
възражението за това, че ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП
поради това, че е управлявал автомобила без включени фарове. Това обстоятелство
се установява от показанията на свидетелката Д.Н., но според протокола за оглед
на местопроизшествието видимостта за човешка фигура е била 160 м, което
означава, че и без включени фарове (при което видимостта би била 180 м) л.а.
„Ауди 80“ е бил ясно забележим за водача на л.а. „Фиат Браво“.
Основателно е обаче възражението
на ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпване на процесното
събитие, като не се е съобразил с движещия се срещу него автомобил, съответно
не е предприел своевременно действия, за да спре или да се отклони вдясно, като
при това се е движел, изнесен в лявата част на лентата си за движение. Според
заключението на автотехническата експертиза с оглед на скоростта на движение на
двата автомобила преди удара (л.а.
„Ауди 80“ – 65-70 км/ч и л.а. „Фиат Браво“ – 60 км/ч) опасната зона за спиране
на двете превозни средства е общо 100 м, докато зоната на видимост, както се
посочи, е била поне 160 м. Поради това, според вещото лице, ударът лесно би
могъл да бъде избегнат, ако двете превозни средства намалят скоростта си на
движение, но дори и само ако л.а. „Ауди 80“ намали своята скорост на движение
или спре, особено като се има предвид обстоятелството, че л.а. „Фиат Браво“ се е прибирал в своята лента за движение след
извършено изпреварване (както се посочи по-горе). Освен това водачът на л.а.
„Ауди 80“ е можел да се движи в дясната част на лентата си за движение, при
което също би избегнал удара.
Следователно водачът на л.а. „Ауди 80“ е можел да
предприеме поне две действия, с които изцяло да избегне настъпването на
процесното ПТП. Едното от тези действия – движение в дясната част на лентата за
движение в неговата посока, вместо да бъде изнесен в лявата ѝ част (т.е.
по-близо до насрещно движещите се автомобили), не е изрично предвидено като
задължение в закона, тъй като чл. 15, ал. 1 ЗДвП изисква водачите да се движат
възможно най-вдясно, когато няма очертани пътни ленти, но когато има такива
(както в случая според протокола за оглед), те могат да използват за движение
най-дясната лента, без законът изрично да предвижда къде по широчината на
лентата трябва да са разположени превозните средства (в случая лентата за
движение е широка 3,80 м, а широчината на автомобила е около 1,70 м).
Въпреки това обаче от общото изискване за полагане на дължимата грижа,
включително с оглед избягване настъпване на вреди, следва, че ищецът е следвало
да управлява л.а. „Ауди 80“ в по-дясната част на лентата си за движение,
особено за да може да се размине с насрещно движещия се л.а. „Фиат Браво“. Второто
възможно действие, с което ищецът е можел да избегне настъпването на процесното
събитие – намаляване на скоростта на движението си или спиране – следва като
пряко задължение от закона. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
След като ищецът не е предприел каквито и да било
действия при създалата се е ситуация, като е имал възможност и е бил длъжен да
стори това с оглед посочените изисквания на закона и на правилата за полагане
на дължимата грижа, при което е можел изцяло да избегне настъпването на
процесното събитие, следва да се приеме, че с поведението си той в значителна
степен е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и на последвалото от това
негово увреждане. Този значителен принос следва да се определи на 40%,
доколкото основната причина за настъпване на процесното събитие, както се
посочи по-горе, е поведението на водача на л.а. „Фиат Браво“, който не се е
върнал своевременно в своята лента за движение, след извършване на изпреварване
(при което неговият принос следва да се определи на 60%).
Неоснователно е възражението на ответника за
това, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, като това е допринесло
за тежестта на получените от него увреждания. Според показанията на свидетеля И.Г.,
който е първият спрял на мястото на ПТП свидетел, ищецът (водачът на л.а. „Ауди
80“) непосредствено след удара между автомобилите се е намирал на задната
седалка, почти в багажника на автомобила. Според заключението на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза това положение на тялото на ищеца предполага
липса на поставен предпазен колан. Същевременно обаче, според заключението на
медицинската и на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и
съгласно показанията на вещите лица при разпита им, деформациите по автомобила
и особено изместването на волана от удара към и над седалката на водача, водят
до извод, че ищецът би получил същите или сходни по тежест травми, дори и с
поставен предпазен колан. Поради това липсата на поставен предпазен колан в
случая не е допринесла за настъпването на получените от ищеца увреждания.
По делото е безспорно,
като това е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Браво“, причинил процесното ПТП, към
момента на ПТП е застрахована при ответника З. „А.“ АД. Поради това на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ответното застрахователно дружество следва да заплати
на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществените вреди, причинени
от процесното събитие. Като се съобрази приетото
съпричиняване на вредата от ищеца, предявеният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 54 000 лв.
Съгласно
чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът като застраховател на гражданската
отговорност на водача, причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за
забава, за които отговаря застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана,
т.е. от момента на настъпването на вредите. Следователно от този момент той
дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл.
86, ал. 1 ЗЗД), поради което застрахователят на гражданската отговорност на
това лице също следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие.
В случая застрахователното събитие е настъпило на 24.02.2015 г., поради което претенцията за лихва за забава следва да се уважи от
посочената дата.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по делото, поради което на него разноски не следва да се
присъждат. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не
е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да
заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 1 727,06 лв.
(с включен ДДС), което е съответно на уважената част от иска. На ответника също
следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на
отхвърлената част от иска, които общо възлизат на 1 358,26 лв. Тъй като ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо
сумата 2 265,65 лв., представляваща дължимата от ищцата такса (2 160 лв.)
и разноски за експертизи (105,65 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Ж.А., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата
54 000 лв. (петдесет и четири
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпилото
на 24.02.2015 г. на път II-29 (гр. Варна – гр. Добрич), причинено от водача на л.а. „Фиат
Браво“ с рег. № ******, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.02.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 230 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
1 727,06 лв. (хиляда седемстотин двадесет и седем лева и 06
ст.) (с включен ДДС) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ж.А., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 1 358,26 лв. (хиляда триста петдесет и
осем лева и 26 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 2 265,65 лв. (две
хиляди двеста шестдесет и пет лева и 65 ст.) – разноски по делото за държавна
такса (2 160 лв.) и съдебни експертизи (105,65 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: