Р Е Ш Е Н И Е № 170

 

гр. В.,  28.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд, 4 – ти наказателен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД №600 ……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Е.Ц.П., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20 – 0953 – 000306/03.03.2020г. на Началник група в ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предлож. Първо от ЗДвП– „глоба” в размер на  200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“ за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема  становище в с. з.      

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На  03.03.2020г. в 12.05 часа в гр. В., на бул. „П.“, жалбоподателят Е.П. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен № HOL40А, държава Г., в посока „К.“, на кръстовището с ул. „Г.“, с временни регистрационни табели № HOL40А, чийто срок на валидност е изтекъл на 26.02.2020г., като управлявал  посоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.        

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г.И.– актосъставител, свидетеля М.Т. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

             В административно - наказателното производство по издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обуславят отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание.

              Не се споделя от съда възражението в жалбата, че административно-наказателното производство е било проведено в нарушение на чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като двете производства – наказателното и административно-наказателното, са започнали паралелно, като деянието по тях е било едно и също, не било посочено, че НП е издадено въз основа на посочения в преписката АУАН, като е посочено в НП, че същото е издадено на основание постановление за отказ да се образува наказателно производство № 00620/18.02.2020г. на РП – В.,  но административно-наказателното е било прекратено, като последното обстоятелство е видно от приложеното удостоверение на л. 16 на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В..  В случая за констатираното с АУАН  деяние  е налице отказ да се образува досъдебно производство, видно от постановлението на прокурор от Районна прокуратура-В..  Именно вследствие дадените от прокурора указания за извършване на преценка за реализиране на административно - наказателната отговорност на нарушителя и съобразно предоставените му от закона правомощия началникът на РУ-В. е издал обжалваното наказателно постановление след постановяване на отказа да се образува досъдебно производство въз основа на съставения АУАН. Вярно е, че административно - наказателното производство е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но е налице последващата възможност за реализиране на административно - наказателната отговорност с приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Ефектът това е, че срокът за издаване на наказателното постановление е спрял да тече, като в случая този срок е спазен – на наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. С постановлението на РП – В. е отказано да се образува  наказателно производство, поради което са отпаднали пречките за реализиране на административно - наказателната отговорност и вече не е бил налице признака  „idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г., ОСНК. Процесното наказателно постановление е издадено след произнасянето на РП-В., поради което не съществува възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние. Ето защо, не е налице дублиране на наказания и не е нарушен принципа, че не може едновременно да бъде ангажирана административно - наказателната и наказателната отговорност на едно лице за едно и също деяние.

         Деянието е описано детайлно и прецизно в наказателното постановление посредством всички признаци от обективна и субективна страна, позволяващи неговата индивидуализация и правилно квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В акта и в наказателното постановление  са посочени марката и регистрационните табели с изтекъл срок на валидност на управлявания от жалбоподателя  автомобил, поради което МПС е индивидуализирано в достатъчна степен. Липсата на конкретизация кое точно предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушено не е препятствало нарушителя да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му, тъй като изпълнителното деяние е прецизирано в обстоятелствената част на наказателното постановление – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП“. Обстоятелството, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, категорично се установява от удостоверение  на л. 17 по делото на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В., както и от показанията на свидетеля Г.И. , който е спрял за проверка нарушителя и е установил     че срокът на валидност на посочените в НП табели е изтекъл на 26.02.2020г.  Обстоятелството,у твърдяно от свидетеля М.Т., че жалбоподателят не е знаел , че табелите са с изтекъл срок на валидност, е ирелевантно към предмета на доказване по делото, тъй като в качеството си на водач на МПС е бил длъжен да знае това.

         Фактическата обстановка е установена правилно от административно – наказващия орган, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя  и изцяло се споделя от съда. По делото е доказано по несъмнен начин, че на посочените в акта и в наказателното постановление място и дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, без да е регистриран по надлежен ред на територията на Република Б.. При така установените факти, правилно е ангажирана административно - наказателната му отговорност на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложените му наказания са към предвидените минимални размери в закона, съобразени с тежестта на извършеното нарушение и достатъчни за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН.

         Не може да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай поради липса на данни за наличие на смекчаващи обстоятелства, които да дават основание същото да се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от същия вид. Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0953 – 000306/03.03.2020г. на Началник група в ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя Е.Ц.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предлож. Първо от ЗДвП– „глоба” в размер на  200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“ за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..    

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :