О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………. / 07.08.2020г.,
гр.Варна
Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в закрито заседание, проведено на горепосочената
дата, в състав:
Районен съдия: нела
кръстева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7025 по описа на ВРС за 2020
год. по описа на ВРС, след проверка материалите по ч.гр.д.№ 20593-2019г. по
описа на ВРС, 49-ти състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК , от „Ю.” ЕООД, ЕИК
*********, срещу Ю.Ф.А., ЕГН ********** ***, за приемане за установено
в отношенията между страните дължимостта на
вземанията по Заповед за изпълнение № 217 /07.01.2020г., издадена по ч.гр.д № 20593/2019г.
по описа на ВРС, 49-ти състав.
Съдът , като се запозна с материалите по делото,
както и с ч.гр.д №20593/2019г. по описа
на ВРС, намира, че исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК е
недопустима, тъй като предпоставките за
предявяване на иско не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
В конкретния случай съдът намира, че същите не са
налице. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ.
бр.86 от 27 октомври 2017 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.
Видно от разписката за връчване от 13.05.2020г.,
приложена по ч.гр.д №20593/2019г. по описа на ВРС/л.24/, не са спазени
актуалните към датата на връчване /ДВ, бр.100 от 2019г./ изисквания на
ГПК. Длъжникът е търсен на регистриран
негов НА по НБДН, като са събрани данни от неговия баща, че се намира в
чужбина. Последният е отказал в присъствие на свидетел да получи съобщението.
На установения, посредством справка в НБДН настоящ
адрес, с оглед неоткриването на длъжника на този адрес, не е проведена
процедура по чл.47, ал.1 от ГПК, за посещение на адреса три пъти в продължение на
един месец, както изисква закона.
Същевременно видно от заповедното производство,
съдът не е изпълнил и задължението си по чл.47, ал.3 ГПК да извърши служебна
проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност,
посредством проверка в Търговския регистър.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл.
422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК, следи служебно за
едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, чрез залепване уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на
входната врата или на видно място около нея, и когато връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или
да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от
проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение
не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В конкретния случай, са налице данни, че длъжникът има
регистриран настоящ адрес на територията на РБ, като въпреки сведения, дадени
от баща му, че в момента е в чужбина, съдът предвид липсата на предпоставки по
чл.46, ал.2 ГПК за връчване на съобщението на лице – пълнолетен от домашните
му/налице е отказ за това/ или друго лице, живущо на адреса, е следвало да
изпълни задълженията си по чл.47, ал.1 от ГПК, за посещение на адреса три пъти
в продължение на един месец, както изисква закона, след което да залепи
уведомление на този адрес, като попълни в разписката за това датата и мястото
на залепяне на уведомлението, да изчака 14-дневен срок от залепянето и в
случай, че длъжника не се яви в делолодството на съда
за връчване на книжата, да върне разписката по делото.
Същевременно, видно от заповедното производство,
съдът не е изпълнил и задължението си по чл.47, ал.3 ГПК да извърши служебна
проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност,
посредством проверка в Търговския регистър.
Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника
да узнае за претендираното вземане и да възрази, че
не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да
подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички
абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за
предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях
налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се
прекрати.
В тази насока е и постановената от виззивна инстанция съдебна практика: Определение по въззивно частно гражданско дело № 634 по описа на ВОС за 2020 година.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за
даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявения установителен иск е преждевременно заведен и като такъв -
недопустим.
С оглед изложеното, предявената искова претенция с
правно основание чл.422 от ГПК е недопустима, на основание чл. 130 ГПК, поради
което производството по нея следва да бъде прекратено.
Изисканото ч.гр.д №20593/2019г. по описа на ВРС
следва да бъде върнато, като заповедният съд следва да съобрази новата редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК,
за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК , като следва да се
пристъпи отново към процедура по надлежно връчване на книжата в заповедното
производство на длъжника, съобразно указаното по-горе.
С оглед липсата на предпоставки на исковата
претенция с правно основание чл.422 от ГПК , следва да бъде върната внесената
държавна такса по посочената в заповедното производство банкова сметка ***,
явяващ се ищец по исковото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 7025/2020 год.
по описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за
постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение ДА
СЕ ВЪРНЕ на ищеца внесената държавна такса
по гр.дело № 7025/2020 год. по описа на
ВРС, ХХХІІІ-ти състав, в размер на 125,00лв., по посочена в заповедното производство банкова сметка *** „Ю.” ЕООД, ЕИК
*********.
След влизане в сила на настоящото определение, ДА
СЕ ВЪРНЕ изисканото ч.гр.д №20593/2019г.
по описа на ВРС в състава/49-ти състав/, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: