Решение по дело №1566/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационни жалби на П. Н. П., затворническо общежитие /ЗО/ „Дебелт“, затвор Бургас, и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ към министъра на правосъдието, против решение № 4448 от 12.06.2024 г. по адм. дело № 169/ 2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

Касационният жалбоподател П. излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочена, съвкупна и правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до необоснован и неправилен извод за неоснователност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от преместването му във втора група, затвор Стара Загора на 13.05.2022 г. и от настаняването му впоследствие в спално помещение на девета група, считано от 30.05.2022 г. Оспорва размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидното отношение към него от надзорно - охранителния състав на затвора, с което е унизено човешкото му достойнство. Иска отмяната на решението в частта, в която е отхвърлен иска, а в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00/петстотин/ лева - да бъде изменено до претендирания с исковата молба размер от 200 000.00 лева. Моли съдът да се произнесе и по законосъобразността на определение №356 от 15.02.2023 г.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва решението като необосновано и неправилно в частта, в която е уважен предявеният иск. Твърди се, че в диспозитива на решението не е посочено за какви точно неимуществени вреди е присъдено обезщетението в размер на 500.00 лева. Оспорват се изводите на съда, че П. е бил обиждан от надзирателите, както и размера на присъденото обезщетение. Не са изложени мотиви за неговото определяне и че същият е завишен и несправедлив. Иска да се отмени решението в оспорената част, алтернативно присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби, подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежни страни, са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни, при следните съображения:

Лишеният от свобода П. Н. П., [ЕГН], понастоящем в затворническо общежитие /ЗО/ „Дебелт“, затвор Бургас, е сезирал Административен съд Бургас с искане да се осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ да му плати сумата от 200 000.00 /двеста хиляди/ лева, представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди в затвор Стара Загора, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и изплащане в резултат на: 1/ преместването му на 13.05.2022 г. от четвърта във втора група на затвора в Стара Загора, в резултат на подадена от него жалба срещу служителя на ГД „ИН“ Т. П. - социален работник в затвора, въпреки изрично заявеното от него несъгласие да съжителства с изтърпяващи наказания в тази група агресивни затворници; 2/ преместването му на 30.05.2022 г., след извършено насилие, в спално помещение на девета група, от което има визуален контакт с насилника си; 3/ обидно и унизително отношение към него от страна на служители от затвор Стара Загора.

С решение № 4448 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело № 169/ 2023 г. Административен съд Бургас е осъдил ГД „ИН“ да заплати на П. Н. П. сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.05.2022 г. до 28.07.2022 г. и е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 200 000.00 /двеста хиляди/ лева. Обезщетението в размер на 500.00 лева е присъдено за претърпени от П. в исковия период неимуществени вреди само поради обидното и унизително отношение към него от страна на надзорно - охранителния състав на затвора Стара Загора и в частност от инспектора по социални дейности и възпитателна работа/ИСДВР/ П., изразяващо се в използване на обидни думи и подигравателно отношение към П. след извършено спрямо него сексуално насилие. Съдът е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди в по-голям размер и че исковата му претенция в останалата част е неоснователна поради липса на материалноправните предпоставки по чл.284, ал.1 ЗИНЗС. Приел е за недоказано твърдението на лишения от свобода, че е бил преместен от четвърта във втора група на затвора в Стара Загора при изрично заявено от него несъгласие. Обосновал е извод, че преместването на лишените от свобода от една група в друга е нормативно предвидено и че в случая това действие е осъществено правомерно, тъй като са били налице предвидените в закона основания - конфликт между П. и инспектора по социална дейност и възпитателна работа/ИСДВР/, отговарящ за четвърта група. Посочил е, че преместването само по себе си не е достатъчно за настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, които в случая са резултат от действия на друг лишен от свобода - насилника, за когото не са налице доказателства да е бил провокиран по какъвто и да е начин или да е бил улеснен от надзорно -охранителния състав на затвора. Приел е за правомерно и преместването на П. на 30.05.2022 г. в спално помещение на девета група, непосредствено след извършено спрямо него насилие, тъй като е била осигурена безопасността му чрез прекратяване на непосредствения физически контакт с насилника, макар и да не е била препятствана възможността П. да го възприема визуално при влизане и излизане от отсрещното спално помещение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първата инстанция е събрала всички допустими и относими доказателства въз основа на които са формирани мотиви, споделими в касационното производство и към които препраща по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

При правилна преценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че преместването на ищеца на 13.05.2022 г. от четвърта във втора група на затвора в Стара Загора и преместването му на 30.05.2022 г., след извършено спрямо него сексуално насилие в спално помещение на девета група, са законосъобразни действия и не представляват подлагане на изтезание, на жестоко или нечовешко отношение, уронващо човешкото достойнство или пораждащо чувство на страх, незащитеност или малоценност у ищеца. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на П. на показанията на свидетеля А., че е бил преместен от четвърта във втора група по заповеди на старшините, за да може да го тормозят и бият, тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал. Данните по делото категорично сочат, че насилието е осъществено по отношение на П. от друг лишен от свобода, а не от служители на ГД „ИН“, провокирали или улеснили по какъвто и да е начин извършителя. Видно от представената по делото докладна записка от Т. П. - ИСДВР на четвърта група от 13.05.2022 г., причината за преместването на П. е било предложение от инспектора до началника на затвора в Стара Загора по повод подадена от лишения от свобода искова молба срещу него. Предложението е на основание чл.46, т.3 ППЗИНЗС, т.е. целта на преместването е била да бъде избегнат конфликт между П. и П.. С цел да се осигури безопасността на последния в мястото за лишаване от свобода е било извършено и последващото му преместване в спално помещение на девета група на 30.05.2022 г., непосредствено след извършеното спрямо него сексуално насилие. Така е прекъснат физическият контакт на П. с извършителя А., поради което е неоснователно възражението на П., че отговорните длъжностни лица са демонстрирали нежелание да се съобразят с последиците от преживяното от него. Обстоятелството, че не е препятствана и възможността за визуален контакт между тях двамата не е бездействие от естество да причини стрес и страдание с такъв интензитет, че да е равносилно на подлагане на изтезание и нечовешко отношение. Още повече, че в случая липсват данни да е имало възможност П. да бъде настанен в друго спално помещение, от което да няма визуален контакт с А., при съобразяване с критериите, установени в чл.27, ал.1 ППЗИНЗС, а именно капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността и други специфични изисквания.

Неоснователни са и възраженията на ГД „ИН“ срещу решението, в частта, с която искът е уважен частично. Както бе посочено вече, оспореното решение съдържа мотиви въз основа на подробен анализ на всички събрани доказателства. Съдът конкретно е посочил, че човешкото достойнство на П. е било унизено от демонстрираното от надзорно - охранителния състав и в частност от инспектора по социални дейности Т. П. отношение - използване на обидни думи и подигравателно отношение към него след извършеното от А. сексуално насилие. Обосновал извод, че това отношение без съмнение, освен, че засяга достойнството на П., му причинява значителен дискомфорт, неудобство и страдание, пораждащо у него чувство за незащитеност и малоценност. Приел е, че тези обстоятелства са доказани с гласните доказателства по делото и обуславят основателност на исковата претенция в тази част. Ето защо не е останало неизяснено естеството на неимуществените вреди, за които ГД „ИН“ е осъдена да заплати обезщетение на П. и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на страната в процеса. Не е налице твърдяното от ГД „ИН“ противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели относно отношението на надзорно - охранителния състав на затвора към П.. И двамата свидетели са заявили при разпита, че П. е бил многократно обиждан от надзирателите, като единият от тях е посочил и конкретно името на инспектор Т. П..

Неоснователни са възражението на ГД „ИН“ за необоснованост на размера на обезщетението, както и оплакванията на двамата касационни жалбоподатели, че същият е несправедливо завишен/съответно занижен. При определянето на обезщетението съдът е изложил мотиви, видно от които размерът му е съобразен с характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет.

По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.

Относно определение № 356 от 15.02.2023 г. по адм.дело №169/2023 г.

С цитираното определение съдът е оставил без уважение искането на П. Н. П. да го освободи от съдебни такси и разноски по делото и да му предостави правна помощ за процесуално представителство.

Препис от определението е връчено лично на П. на 21.02.2023 г., видно от приложеното съобщение, л. 15 от адм.дело №169/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

Касационната жалба на П. е подадена в съда на 28.06.2024 г., видно от печата, положен върху нея/л.4 от делото/.

Изрично в определението е посочено, че може да се обжалва в 7-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд Бургас.

При положение, че преклузивният 7-дневен срок за оспорване на определение № 356 от 15.02.2023 г. е изтекъл на 28.02.2023 г./вторник, присъствен ден/, а жалбата е депозирана на 28.06.2024 г., т.е. след година и четири месеца, се е погасило правото на П. Н. П. да оспори определението.

Ето защо, касационната жалба на П., в частта касаеща оспорване на определение № 356 от 15.02.2023 г., следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.

При този резултат разноски на страните не се дължат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 4448 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело № 169/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Н. П., ЗО „Дебелт“, затвор Бургас, против определение № 356 от 15.02.2023 г. по адм.дело №169/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1566/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, в тази част.

Решението е окончателно.