О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№3844 16.04.2018 г.
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІX гр. състав, в закрито съдебно заседание на 16.04.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 4438 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
В деловодството на съда е постъпила
на 13.04.2018 г. уточняваща молба с вх. № *****/13.04.2018 г. от ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД, с която не са отстранени нередовностите на исковата
молба, съобразно изрично дадените указания на съда с Разпореждане № 27750/26.03.2018
г., поради следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба с вх. № ******/19.03.2018 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, против А.В.З., ЕГН **********,***, с която са
предявени искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 1 784 лева –
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **********, сключен
на 30.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 15.09.2017 г. до окончателното й погасяване, за която сума,
включително, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8875/18.09.2017 г., поправена с Определение №
3134/29.03.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 14633/2017 г. по описа на ПРС.
В депозираната искова молба от
„Профи Кредит България“ ЕООД, против А.В.З., ищецът твърди, че на 30.10.2011 г. е сключен Договор за
револвиращ заем № **********, по който договор заемната сума е преведена по
банковата сметка на длъжника на 31.10.2011 г. Твърди, че по силата на договора
е превел по банковата сметка на ответника сума в размер на 2000 лева, която
ответникът се задължил да върне на 48 месечни вноски, ГПР – 144.94 %, ГЛП – 98.03
%, обща дължима сума по кредита: 8 123.43 лева.
С уточняваща молба с вх. № *****/13.04.2018
г., ищецът твърди, че процесната сума се претендира въз основа на Договор за
револвиращ заем № **********, сключен на 30.10.2012
г., като в подаденото заявление по чл. 410 ГПК е допусната техническа грешка
относно твърдяната дата на сключване на договора. В уточняваща молба, ищецът
сочи, че претендираната сума от 1784 лева, описана като главница в подаденото
заявление по чл. 410 ГПК, представлява остатъчно неизплатено задължение на
длъжника по погасителен план към Договора за револвиращ заем, в която сума се
включват следните суми: 1 179.86
лева – остатъчно неизплатено задължение на длъжника по отпусната в заем сума и 604.14
лева – остатъчна неизплатена част от вноската за договорно възнаграждение.
Видно от изисканото за послужване
ч.гр.д. № 14633/2017 г. по описа на ПРС, е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 51789/15.09.2017 г., депозирано от
„Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, против длъжника А.В.З., за сумата: 1 784.79 лева - главница, дължима по Договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 31.10.2012 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.09.2017
г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото.
Съдът е издал Заповед № 8875 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2017 г., поправена с
Определение № 3134 от 29.03.2018 г. за процесните суми, като изрично е посочил,
че сумата от 1 784.79 лева, представлява главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 31.10.2012 г.
Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовото дружество е предявило искова молба против А.В.З.,
по която е образувано настоящото производство.
Съдът, след преценка на доводите на
ищеца, включително и тези изложени в допълнителни молби от ищеца, счита, че в
конкретния случай, предявените установителни искове за главница и за неустойка
са недопустими, поради следното:
За
допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен
идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
Производството
по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът
по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се
приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично
със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено
същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за
издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са
от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който
разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с
него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на
длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя
материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо
различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за
идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
В настоящия случай, подобен идентитет не е налице, дори напротив. При липса
на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство,
би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите. Отделен е въпросът, че
правото на защита на длъжника би било сериозно накърнено.
В конкретния случай, не е налице
идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и по размер.
На първо място, в заповедното производство, ищцовото
дружество изрично претендира процесното вземане на основание Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 31.10.2012 г.
Докато в настоящото исково производство претендира процесното вземане на основание –
Договор за револвиращ заем № **********, сключен на 30.10.2012 г.
Съдът не споделя изложеното от
ищцовото дружество, че няма разминаване в обстоятелствената част на заявлението
по заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по
установителните искове. Напротив, такова разминаване е налице, както в
основанието – посочения Договор, (в заповедното се сочи Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 31.10.2012 г., а в исковото производство се сочи Договор
за револвиращ заем № **********,
сключен на 30.10.2012 г.).
Съдът не споделя и изложеното от
ищцовото дружество в уточняваща молба, че от една страна е допуснал техническа
грешка на посочената в датата на сключването на Договора, която може да бъде
отстранена в исковото производство. Това е така, защото искът по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Датата на сключване на
договора е съществена характеристика на вземането относно неговата
индивидуализация, доколкото е възможно да са сключени няколко договора между
страните от различни дата.
Освен това, в конкретния случай, не
е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и
по размер, доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично
претендира процесното вземане да е в размер на 1 784.79 лева – главница. Докато в настоящото исково производство
претендира вземания, които не са били предмет на заповедното производство – 604.14
лева - договорно възнаграждение.
Безспорно, в
случая се установява, че в исковата молба и в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, са посочени различни обстоятелства, от
които се твърди да произтичат вземанията на ищцовото дружество, т.е. не е налице
идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и размер.
Въпреки дадените указания, ищецът
не мотивира правен интерес от установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК за дължимост на процесните вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8875/18.09.2017 г., поправена
с Определение № 3134 от 29.03.2018 г.по ч.гр.д. № 14633/2017 г. по описа на
ПРС, против А.В.З..
Ето защо и, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати, тъй като така предявените
искове са недопустими.
Съгласно т.13
от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист
по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъдат обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 14633/2017
г. на ПРС, Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8875/18.09.2017 г., поправена с Определение № 3134
от 29.03.2018 г.по ч.гр.д. № 14633/2017 г. по описа на ПРС, против А.В.З..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 4438/2018 г. по описа на ПРС, ІХ-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8875/18.09.2017 г., поправена
с Определение № 3134 от 29.03.2018 г.по ч.гр.д. № 14633/2017 г. по описа на
ПРС, против А.В.З., издадена по ч.гр.д .№ 14633/2017 г. на ПРС, в полза на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, против длъжника А.В.З., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
1-седмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред Пловдивския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.