Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261155 21.10.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На първи
октомври две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря: Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №947 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ”
ООД, ЕИК ………………., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., против С.М.Я.,ЕГН **********,
адрес ***, с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 87,64 лева,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за
периода 08.10.2017 г. – 07.01.2018 г. по договор с клиентски номер …………………… г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6943/2020 г. по описа на БРС. Претендират
се разноските от исковото производство.
Ищецът
твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД има сключен договор за ползване на
мобилни услуги от 30.10.2017 г., чийто срок е изтекъл на 30.10.2019 г., както и
че по договора има издадени ф-ри с №№**********/08.11.2017 г.,
№**********/08.12.2017 г. и №**********/08.01.2018 г., сумите по които не са
платени от ответника. Твърди се, че фактурите са издадени за потребени от
ответника услуги, както и че неплащането им е обусловило правото на „БТК“ ЕАД
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. На следващо място се
твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило
вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ООД, а с Договор за цесия от
01.10.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, като същият е
допустим.
Преписи
от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника,
чрез назначения му от съда особен представител, който се възползва от правото
да депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска на подробно изложените в отговора аргументи във връзка
с извършените цесии, по отношение на които въвежда възражение за нищожност
поради липса на предмет. На следващо място твърди, че длъжникът не е уведомен
за извършването им, поради което и същите нямат действие спрямо него. С
отговора се оспорва и изискуемостта на процесните вземания с твърдението, че
липсват доказателства „БТК“ ЕАД да е доставило на ответника услугите, за които
са издадени фактурите. Прави възражение за изтекла тригодишна давност по
отношение на вземанията по тези фактури и претендира за отхвърляне на иска. Не
ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба-становище,
вх.№282018/30.09.2021 г.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.Б..
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет като писмено доказателство договор за предоставяне на интернет услуги
с клиентски номер ………………., л.22-23, от съдържанието на които е видно, че е сключен
между „Теленор България“ ЕАД и ответника Я., като този факт не се оспорва от
назначения от съда особен представител на ответника.
Налице
са данни, че във връзка със сключения договор и за потребените услуги операторът
е издал фактури с №№**********/08.11.2017 г., №**********/08.12.2017 г. и
№**********/08.01.2018 г., в които начислените услуги са на обща стойност 87,64
лева. По делото няма данни сумата да е платена от страна на ответника.
Приети
като доказателства по делото са още Договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземания
по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия, от
съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е
прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника Я., за
което последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й чрез особен представител.
По
делото е приложено ч.гр.д.№6943/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което е видно, че е образувано на 04.11.2020 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД,
по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260753/05.11.2020 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати а
заявителя сумата от 87,64 лева, представляваща главница за потребени и ползвани
услуги в периода 08.10.2017 г. – 07.01.2018 г., за която има издадена крайна
фактура №**********/08.01.2018 г. с падеж 23.01.2018 г., както и сумата от
24,12 лева – мораторна лихва за периода 24.01.2018 г. – 13.10.2020 г.
По
делото е изготвена от в.л.С.А. съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която става ясно, че общо дължимите суми по издадените фактури са в размер
на 87,64 лева, за които няма данни да се платени.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №947 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№6943/2020 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 15.12.2020 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител и се установява от приетия като писмено доказателство договор. По
своята същност договорът касае доставката на интернет услуги, доколкото не са
наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и
поради това отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи
при реално извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че
е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод
договорните отношения. В настоящия случай от ищцовото дружество са представени
фактури и приложения към тях, от които са видни вида, количеството и стойността
на потребените услуги. При липсата на оспорване на представените извлечения от
електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените
услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани и при наличие на валидно
сключен договор за предоставянето им, се налага извод, че е извършена реална
доставка на посочените услуги, поради което и ответникът дължи уговореното за
тях възнаграждение или сумите, начислени за осъществяването им, чийто падеж за
плащане е настъпил.
Ето защо установителният иск следва да се уважи като основателен и доказан
по размер.
Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на
ответника досежно действителността на сключените цесии, то същите не се
споделят от съда за основателни. Всички изисквания за закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати на носителя на вземането са
изпълнени. Връчването на исковата молба на ответника, чрез
назначения му от съда особен представител, към която са приложени документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, съдът приема
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията, като няма пречка с едно
изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете цесии. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да
изпълни и ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да
е изпълнил валидно. В тази връзка, ответникът
е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата
длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление, като според
практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването на уведомлението от
особен представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че договорът за цесия
има действие за длъжника.
Що
се отнася до възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност, то
съдът не споделя същото за основателно. Вземанията за периодични платежи,
каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен
оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл.111, б.„в“ от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно приложените по делото фактури крайният
срок за плащането им е съответно 25.11.2017 г., 25.12.2017 г. и 25.01.2018 г.
От посочените дати вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 03.11.2020 г. (по пощата), като са погасени
по давност всички вземания с падеж преди 03.11.2017 г. Следователно вземанията
по цитираните по-горе три броя фактури не са погасени по давност и общата сума
по тях в размер на 87,64 лева е дължима от ответника.
На ищеца следва да се присъдят разноските от исковото и заповедно производство,
които са в размери съответно на 535,00 лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК,
обективиран в молба-становище, вх.№282018/30.09.2021 г. и в размер на 205,00
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че С.М.Я.,ЕГН **********, адрес ***,
дължи на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ……………., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от
87,64 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга за периода 08.10.2017 г. – 07.01.2018 г. по договор с клиентски номер ………………./30.10.2017
г., сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6943/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С.М. Я.,ЕГН **********, адрес
***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ………………., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г.,
сумата от 535,00 лева (петстотин тридесет и пет лева), представляваща направени
в исковото производство разноски, както и сумата от 205,00 лева (двеста и пет
лева), представляваща направените в заповедното производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала: Ж.
С.