Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр. София, 18.10.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в
състав:
Съдия:
Татяна Костадинова
като разгледа т.д. 2798/2017 г., намери следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ. В исковата молба са изложени твърдения, че възражението
срещу издадената на 14.09.2011 г. по г.д. № 38482/2011 г. на СРС, 38 състав,
заповед за незабавно изпълнение е подадено от ответника Д.Е.Д.2. ЕООД след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Въз основа на служебно извършена справка от съда бе установено, че горепосочената
заповед за изпълнение е връчена на ответника още на 17.11.2011 г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК от ЧСИ Н.М.по изп. дело № 20118410408635. Видно
от представената в заповедното производство покана за доброволно изпълнение,
към която е приложена и заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 38482/2011
г. (л. 97 от заповедното дело), връчването е извършено на регистрирания в
Търговския регистър адрес, като е удостоверено, че дружеството е било наемател
и е напуснало. Въпреки предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК връчителят е залепил
и уведомление (л. 98). От този момент е започнал да тече двуседмичният срок по
чл. 414 ГПК. Длъжникът не е подал
възражение в този срок, а е сключил с кредитора споразумение от 19.03.2012 г.
(л. 73) за разсрочване на дълга, за който е издадена заповедта за изпълнение от
14.09.2011 г. Поради неизпълнение на споразумението за разсрочване кредиторът е
образувал ново изпълнително дело въз основа на вече издадения изпълнителен лист.
По новообразуваното изпълнително дело № 20169200400429 на ЧСИ Й.М.до длъжника е
изпратена отново покана за доброволно изпълнение и едва след нейното връчване длъжникът е подал възражение срещу
заповедта от 14.09.2011 г.
При тези факти е видно, че възражението е просрочено и заповедта за
изпълнение, за вземанията по която е предявен настоящият установителен иск, е влязла в сила. Срокът за подаване на
възражение е изтекъл с изтичане на две седмици от първото връчване на заповедта
за изпълнение и повторното образуване
на изпълнително производство не възстановява течението му, дори на
длъжника отново да е връчена заповедта за изпълнение. Влизането в сила на
заповедта за изпълнение е процесуална пречка за разглеждане на делото, която
настоящият състав е длъжен сам да
съобрази без да е обвързан от дадените от заповедния съд указания за
предявяване на установителния иск (т. 10а от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Поради
изложеното исковата молба, с която е предявен недопустим иск, следва да бъде
върната на основание чл. 130 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена само срещу Д.Е.Д.2.
ЕООД. Ето защо независимо че възражение е подадено и от физическото лице С.М.,
това не води до допустимост на установителен иск срещу него. Тъй като обаче това
лице не е посочено като ответник, съдът не дължи изрично прекратяване на
производството, независимо от обстоятелството, че от името на М. е подадено
становище и по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р
Е Д И :
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата
молба, подадена от „Ю.Б.“ АД, по която е образувано т.д. № 2798/2017 г. на СГС,
ТО, 20 състав.
Разпореждането
може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: