Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-199 04.06.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На петнадесети септември 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Красен Вълев
Секретар: Ани Цветанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1739 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 181 от 05.10.2018г., постановено по гр. дело № 325/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е отхвърлен иска, предявен от М.Н.Д. против Д.Х.М. и Ш.Р.М. *** за делба с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността по отношение на следния недвижим имот – дворно място с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, съставляващо поземлен имот № 95, кв. 31 по плана на същото село, за който по регулация е отреден УПИ ІV-95 в кв. 31, целият с площ от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м., при граници: улица и УПИ № ІІІ-94, УПИ № VІІІ-96, УПИ VІІ-96 и УПИ V-96.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.Н.Д., с която претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде допусната делба на процесния имот. В жалбата се посочва, че в производството по допускане на съдебната делба решаващият съд следва да се произнесе по отношение на кои имоти допуска делба, между кои лица и при какви квоти, а в настоящият случай, съдът е започнал да изследва въпроси, които са предмет на втората фаза на делбата – поделяем ли е имота и може ли да се обособят два отделни имота, които да отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ.
В съдебно заседание, въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде допусната съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот.
Ответната страна по депозираната жалба – Д.Х.М. и Ш.Р.М. – ответници в първоинстанционното производство не депозират писмен отговор и не изразяват конкретно становище по основателността на депозираната жалба.
В хода на въззивното производство – на 04.06.2019г. е починал Д.Х.М. (Желю Вергилов Хаджиев) и видно от представеното Удостоверение за наследници № 302/27.11.2019г., изд. от Община Руен е оставил за свои законни наследници лицата – Ш.Р.М. – негова преживяла съпруга, Г.Д.О. и Н.Д.А. – негови дъщери и Р.Д.М. – негов син и с Определение от 03.06.2020г., постановено по гр. дело № 1739/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас наследниците на починалото лице са конституирани в производството по делото в качеството им на въззиваеми страни.
В съдебно заседание въззиваемите – Ш.М., Г.О., Н.А. и Р.М. не се явяват. Н.А. чрез своя процесуален представител изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от М.Н.Д. против Д.Х.М. (починал в хода на производството и конситутирани на негово място неговите наследници), с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - недвижим имот – дворно място с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, съставляващо поземлен имот № 95, кв. 31 по плана на същото село, за който по регулация е отреден УПИ ІV-95 в кв. 31, целият с площ от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м., при граници: улица и УПИ № ІІІ-94, УПИ № VІІІ-96, УПИ VІІ-96 и УПИ V-96.
В исковата молба се посочва, че двете построени в имота сгради – жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м. са изключителна собственост на ищеца – М.Н.Д., а съсобствеността върху дворното място е възникнало след сключен договор за дарение с Нотариален акт № 149 от 19.02.2013г., том І, нот. дело № 121/2013г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, по силата на който Н.Д.Х. е дарил на своя син – М.Н.Д. ½ ид.ч. от своя собствен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, ведно с построените в северната част на имота – жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м.
В хода на производството – с Определение № 401 от 16.06.2017г., постановено по делото е конституирана в качеството й на задължителен необходим другар като ответник Ш.Р.М. – съпруга на ответника Д.Х.М..
С Определение № 520 от 20.03.2019г., постановено по въззивно гр. дело № 1739/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас съдът е оставил без движение производството по делото и е изискал от страните доказателства за правото на собственост по отношение на недвижимия имот в пълния обем на собствеността, тъй като делото е останало неизяснено относно обстоятелството кои лица и какви права на собственост притежава в процесния недвижим имот всеки един от тях. Безспорно е, че при наличие на съдебна делба е задължително участието на всички съсобственици на недвижими имот, като в противен случай съдебната делба би била нищожна. Следва да се отбележи и обстоятелството, че всички съсобственици имат качеството задължителни необходими другари в делбеното производство и с оглед последиците от неучастието им в производството, първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса за правото на собственост по отношение на цялото дворно място, което се иска да бъде допуснато до делба.
Пред първоинстанционния съд е депозиран отговор от ответната страна по делото – Д.Х.М., в който не се оспорва обстоятелството, че е съсобственик на процеснотото дворно място при посочените в исковата молба квоти – ½ ид.ч. за ищцовата страна и ½ ид.ч. за ответната страна. В отговора се посочва и обстоятелството, че страните нямат спор помежду си и могат да се поделят доброволно, тъй като нямат спор и относно сградите, които всеки един от тях ползва в имота.
Пред настоящата инстанция е представено Удостоверение за наследници, изд. от Община Руен от 05.08.2020г., от което е видно, че Вергил Михайлов Хаджиев е починал на 02.05.1987г. и е оставил за свои законни наследници Айше Бикир Делихюсеин – негова съпруга, починала през 2006г., Мехмед Х.М. – негов син, Ганка Вергилова Стефанова – негова дъщеря, Ганиме Х.А. – негова дъщеря, Сема Великова Христова – негова дъщеря и Фазиле Х. Паша – негова дъщеря, която е починала през 2018г. и е оставила за свои законни наследници – Фийдес Хасан Мехмед – нейна дъщеря, Мехмед Хасан Мустафа – неин син, айше хасан Шабан – нейна дъщеря, Неждет Хасан Мустафа – неин син, Джевджет Хасан Мустафа – неин син и Бинназие Хасан Чауш - нейна дъщеря,
По делото пред настоящата инстанция е представен и Нотариален акт № 103 от 23.03.1972г., нот. дело № 224/1972г. по описа на Районен съд – Айтос, от който е видно, че Вергил Михайлов Хаджиев е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот – дворно място – парцел ІV-87 в кв. 43 с площ от 1 070 кв.м. с паянтова къща и салма в него.
Пред настоящата инстанция е представен Нотариален акт № 1 от 01.09.1977г., нот. дело № 352/1977г. по описа на Нотариус при Районен съд – Айтос, от който е видно, че Вергил Вергилов Хаджиев продава на своя пълнолетен син – Димитър Вергилов Хаджиев следния свой собствен недвижим имот – ½ ид.ч. от дворно място, цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел ІV-187 в кв. 43 по плана на с. Ябълчево, Бургаски окръг с пространство целия от 1 070 кв.м., ведно със застроената в североизточната част на парцела нова жилищна сграда – едноетажна, състояща се от три стаи и салон.
По делото е представен Нотариален акт № 244 от 01.09.1988г., том ІІ, нот. дело № 473/1988г. по описа на Районен съд – Айтос, от който е видно, че Ана Боянова Хаджиева прехвърля на своя пълнолетен син и съсобственик Желю Вергилов Хаджиев следния своя собствен недвижим имот – 3/8 ид.ч. от дворно място, цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел № ІV-95 в кв. 31 по плана на с. Ябълчево, област Бургаска с пространство целия урегулиран от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м., ведно с ¾ ид.ч. от застроените в югозападната част на парцела паянтови жилищна сграда и салма срещу задължението да поеме цялостната й издръжка до края на живота й, като й осигури сносен и спокоен живот до смъртта й.
По делото е представен Нотариален акт № 79 от 19.12.2003г., том ХІІ, нот. дело № 1249/2003г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е видно, че Д.Х.М., Ебазир Д.Х. и Сиабе Д. Мустафа даряват на Н.Д.Х. следния свой съсобствен недвижим имот – 7/8 от ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 95 в кв. 31 по плана на същото село, ведно със 7/8 ид.ч. от жилищната сграда и гараж, построени в северната част на имота, за който по неприложената дворищна регулация е бил отреден УПИ ІV-95 в кв. 31, целият с площ от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м.
По делото е представен Нотариален акт № 149 от 19.02.2013г., том І, нот. дело № 121/2013г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е видно, че Н.Д.Х. е дарил на своя син М.Н.Д. собствения си недвижим имот – ½ ид.ч. от дворно място с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 95 в кв. 31 по плана на същото село, ведно с построените в северната част на имота – жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж, със застроена площ от 20 кв.м., за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ ІV-95 в кв. 31 по плана на същото село, целият с площ от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м.
По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изд. от Община Руен, от което е видно, че Айше Бикир Делихюсеин, Ана Боянова Хаджиева и Айше Бекирова Делихюсеинова са имена на едно и също лице.
По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изд. от Община Руен, от което е видно, че Д.Х.М. и Желю Вергилов Хаджиев са имена на едно и също лице.
По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че Д.Х.М. и Димитър Вергилов Хаджиев са имена на едно и също лице.
По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че Фазиле Х. Паша, Фиданка Вергилова Хаджиева и Фазиле Х.М. са имена на едно и също лице.
По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че Ганиме Х.А., Гена Вергилова Асенова и Ганиме Х.М. са имена на едно и също лице.
По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че Мехмед Х.М. и Демир Вергилов Хаджиев са имена на едно и също лице.
По делото е представено Удостоверение № 332 от 01.09.1988г., изд. от Районен съд – Айтос, от което е видно, че Демир Вергилов Хаджиев, Ганка Вергилова Хаджиева, Фанка Вергилова Хаджиева, Гена Вергилова Асенова, Димитър Вергилов Хаджиев – всички от с. Ябълчево и Сема Вергилова Хаджиева от с. Листец в уверение на това, че всички са подали молба до съда с вх. № 332/01.09.1988г., с която се отказват от наследството на баща си Вергил Михайлов Хаджиев, б.ж. на с. Ябълчево, починал на 03.05.1987г., чиито отказ е вписан в специалната книга на съда под номер 7.
На основание чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естественото и предназначението на вещта.
От събраните по делото доказателства и предвид представените по делото пред настоящата инстанция удостоверения на лица за идентичност на имената се установява по безспорен начин, че по силата на съставен Нотариален акт № 103 от 23.03.1972г., нот. дело № 224/1972г. по описа на Районен съд – Айтос общия наследодател на страните – Вергил Михайлов Хаджиев е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот - дворно място – парцел ІV-87 в кв. 43 с площ от 1 070 кв.м. с паянтова къща и салма в него, находящ се в с. Ябълчево.
По делото се установява и обстоятелството, че по силата на вещно-прехвърлителното действие на сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 1 от 01.09.1977г., нот. дело № 352/1977г. по описа на Нотариус при Районен съд – Айтос, Вергил Вергилов Хаджиев е продал на своя син – Димитър Вергилов Хаджиев (Д.Х.М.) следния свой собствен недвижим имот – ½ ид.ч. от дворно място, цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел ІV-187 в кв. 43 по плана на с. Ябълчево, Бургаски окръг с пространство целия от 1 070 кв.м., ведно със застроената в североизточната част на парцела нова жилищна сграда – едноетажна, състояща се от три стаи и салон.
При това положение, настоящата инстанция намира, че към 1977г. недвижимия имот, представляващ дворно място, цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел ІV-187 в кв. 43 по плана на с. Ябълчево, Бургаски окръг с пространство целия от 1 070 кв.м. е бил съсобствен между Вергил Михайлов Хаджиев и неговия син - Димитър Вергилов Хаджиев (Д.Х.М.), при квоти от по ½ ид.ч. от имота.
По делото се установява по безспорен начин, че на 02.05.1987г. е починал Вергил Михайлов Хаджиев и е оставил за свои законни наследници – Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева) – негова преживяла съпруга, починала през 2006г., Мехмед Х.М. (Демир Вергилов Хаджиев) – негов син, Ганка Вергилова Стефанова – негова дъщеря, Ганиме Х.А. – негова дъщеря, Сема Великова Христова – негова дъщеря, Фазиле Х. Паша – негова дъщеря, която от своя страна е починала през 2018г., Д.Х.М. – негов син – починал през 2020г. и Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев) – негов син, починал през 2019г. в хода на производството.
По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение № 332 от 01.09.1988г., изд. от Районен съд – Айтос се установява, че част от наследниците на Вергил Михайлов Хаджиев, а именно - Демир Вергилов Хаджиев (Мехмед Х.М.), Ганка Вергилова Хаджиева, Фанка Вергилова Хаджиева (Фазиле Х. Паша), Гена Вергилова Асенова (Ганиме Х.А.), Димитър Вергилов Хаджиев (Д.Х.М.)*** и Сема Вергилова Хаджиева от с. Листец са депозирали отказ от наследството на своя баща Вергил Михайлов Хаджиев, б.ж. на с. Ябълчево, починал на 03.05.1987г., чиито отказ е вписан в специалната книга на съда под номер 7. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 53 от Закона за наследството, съдът приема, че частта на лицата, които са се отказали от наследството на своя наследодател уголемява дяловете на останалите наследници. При съпоставка на представеното Удостоверение за наследници на Вергил Михайлов Хаджиев, б.*** и представеното Удостоверение № 332 от 01.09.1988г., изд. от Районен съд – Айтос се установява, че от наследството на Вергил Хаджиев не са се отказали единствено неговата преживяла съпруга Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева) и неговия син – Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев) – ответна страна в производството и починал през 2019г., чиито наследници са конституирани в производството по делото.
При това положение, настоящата инстанция намира, че след смъртта на Вергил Михайлов Хаджиев неговото наследство по силата на наследственото правоприемство е преминало в патримониума на неговата преживяла съпруга Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева) и неговия син – Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев), при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от тях, тъй като на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. В този смисъл и притежаваната от страна на Вергил Михайлов Хаджиев ½ ид.ч. от притежавания недвижим имот се е разпределила между неговата преживяла съпруга Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева) и неговия син Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев), при квоти изчислени спрямо целия имот – 3/8 ид.ч. за Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева), като ¼ ид.ч. част от квотата е според притежаваните права в прекратената със смъртта на Вергил Михайлов Хаджиев съпружеска имуществена общност и 1/8 ид.ч. е вследствие на настъпилото наследствено правопиемство) и 1/8 ид.ч. за неговия син Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев).
При това положение, настоящата инстанция намира, че към 1988г. (след смъртта на Вергил Михайлов Хаджиев и депозираните откази от наследство на част от неговите наследници) недвижимия имот, представляващ дворно място, цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел ІV-187 в кв. 43 по плана на с. Ябълчево, Бургаски окръг с пространство целия от 1 070 кв.м. е бил съсобствен между Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева), с квота в съсобствеността – 3/8 ид.ч., Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев), с квота в съсобствеността – 1/8 ид.ч. и Димитър Вергилов Хаджиев (Д.Х.М.), с квота в съсобствеността - ½ ид.ч. от имота. Безспорно е, че сборът на така определените квоти се равнява на единица.
От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че по силата на сключен Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с Нотариален акт 244 от 01.09.1988г., том ІІ, нот. дело № 473/1988г. по описа на Районен съд – Айтос, Ана Боянова Хаджиева (Айше Бикир Делихюсеин) е прехвърлила на своя пълнолетен син и съсобственик Желю Вергилов Хаджиев (Д.Х.М.) следния своя собствен недвижим имот – 3/8 ид.ч. от дворно място, цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел № ІV-95 в кв. 31 по плана на с. Ябълчево, област Бургаска с пространство целия урегулиран от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м., ведно с ¾ ид.ч. от застроените в югозападната част на парцела паянтови жилищна сграда и салма срещу задължението да поеме цялостната й издръжка до края на живота й, като й осигури сносен и спокоен живот до смъртта й. При това положение, настоящата инстанция намира, че по силата на вещно-прехвърлителния ефект на тази сделка преживялата съпруга на общия на страните наследодател – Вергил Михайлов Хаджиев - Айше Бикир Делихюсеин (Ана Боянова Хаджиева) се е разпоредила с цялата притежавана от нейна страна квота в съсобствеността на процесния недвижим имот в полза на своя син - Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев) и по този начин процесния по делото недвижим имот е останал съсобствен между двамата братя - Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев) и Димитър Вергилов Хаджиев (Д.Х.М.) с квоти в съсобствеността – от по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че през 2001г. е починала съпругата на Д.Х.М. (Димитър Вергилов Хаджиев) – Хаджар Емурла М. и след нейната смърт се е прекратила съпружеската имуществена общност по отношение на придобитата през 1977г. ½ ид.ч. от процесния недвижим имот от страна на нейния съпруг - Д.Х.М. (Димитър Вергилов Хаджиев) и притежаваната от починала ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот се е наследила от страна на нейните законни наследници – Д.Х.М. – неин преживял съпруг, Н.Д.Х., Ебазир Д.Х. и Сиабе Д.Х. – нейни деца. По делото се установява, че през 2003г. по силата на сключен Договор за дарение с Нотариален акт № 79 от 19.12.2003г., том ХІІ, нот. дело № 1249/2003г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос Д.Х.М., Ебазир Д.Х. и Сиабе Д. Мустафа са дарили на Н.Д.Х. следния свой съсобствен недвижим имот – 7/8 от ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 95 в кв. 31 по плана на същото село, ведно със 7/8 ид.ч. от жилищната сграда и гараж, построени в северната част на имота, за който по неприложената дворищна регулация е бил отреден УПИ ІV-95 в кв. 31, целият с площ от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м.
При това положение – след извършената сделка от 2003г. Н.Д.Х. придобива пълната ½ ид.ч. от процесния недвижим имот въз основа на наследственото правоприемство от страна на неговата починала майка и въз основа на вещно-прехвърлителното действие на сделката, с която неговите баща, брат и сестра му даряват недвижимия имот.
По делото се установява и обстоятелството, че през 2013г. по силата на сключен Договор за дарение с Нотариален акт № 149 от 19.02.2013г., том І, нот. дело № 121/2013г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос се установява, че Н.Д.Х. е дарил на своя син М.Н.Д. собствения си недвижим имот – ½ ид.ч. от дворно място с площ от 1 052 кв.м., находящо се в с. Ябълчево, Община Руен, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 95 в кв. 31 по плана на същото село, ведно с построените в северната част на имота – жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж, със застроена площ от 20 кв.м., за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ ІV-95 в кв. 31 по плана на същото село, целият с площ от 1 215 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че след извършеното дарение съсобствеността по отношение на имота се е разпределила между Д.Х.М. (Жельо Вергилов Хаджиев) – ответник в производството и М.Н.Д. – ищец в настоящото производство, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от тях. След смъртта на Д.Х.М. въз основа на правилата на наследственото правоприемство неговото право на собственост по отношение на посочената ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е преминала в патримониума на неговите законни наследници – неговата преживяла съпруга – Ш.Р.М., неговите дъщери – Г.Д.О., Н.Д.А. и неговия син – Р.Д.М..
В конкретния случай – от заключението на допуснатата допълнителна експертиза от 23.01.2018г. се установява, че процесният имот – пл. номер 95, кв. 31 по плана на с. Ябълчево е поделяем на два реално обособени имота за всяка от страните като индивидуалните постройки, ползвани от всяка една от страните останат в така новообразуваните имоти и представя скици за така направеното предложение. По делото е представено и положително становище от страна на Община Руен, изготвено от Главния архитект на общината за допускане изработването на проект за изменение на действащ ПУП – ПР и ПРЗ – с. Ябълчево, УПИ ІV-95, кв. 31 по плана на Община Руен. По делото е представена и Скица с предложение за разделяне на УПИ ІV-95, кв. 31 по плана на с. Ябълчево, изготвена от архитект Адем. С писмо от 30.07.2018г. Община Руен е посочила, че в деловодството на общината не са представени доказателства относно правото на собственост по отношение и на втората половина от имота и на това основание Община Руен не е допуснала изработването и не е пристъпила към одобряване на проект за изменение на действащия ПУП за недвижимия имот, предмет на делбения имот. Вместо да даде указания на страните да представят по делото всички свои документи, установяващи правата им на собственост в недвижимия имот, за да се изясни кои са съсобствениците в имота и при какви квоти, съдът е приел, че не са изпълнени указанията на Община Руен и е отхвърлил претенцията за делба с мотива, че страните не са представили по делото заповед за изменение на действия план за регулация – акт, който безспорно би бил необходим едва във втората фаза на делбата – при извършването й в случай, че съдът в първата фаза на делбата я допусне – в този смисъл и Решение № 201 от 19.10.2015г., постановено по гр. дело № 2585/2015г. по описа на ВКС на РБ. При това положение към момента на постановяване на първоинстанционното решение по делото е останал неизяснен въпроса относно обстоятелството кои лица притежават право на собственост в имота и при какви квоти, за които обстоятелства въззивната инстанция към настоящия момент е събрала всички доказателства, а първоинстанционния съд и сам е следвало да положи тези усилия, тъй като се касае за предявен иск за съдебна делба, в което производство съдът следва да прояви засилено служебно начало и да издири всички евентуални съсобственици в имота и да установи в пълен обем правото на собственост по отношение на имота, чиято делба се претендира.
С оглед на представените по делото доказателства – заключение от съдебно-техническа експертиза, както и преписката от страна на Община Руен се установява по безспорен начин, че по делото съществува възможност от съсобствения недвижим имот да бъдат обособени два самостоятелни имота, всеки от които да обслужва самостоятелните сгради в имота е безспорно, че не може да се приеме, че съсобственото дворно място представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал 1 от ЗС. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по делото е прието заключение на вещо лице, в което се посочва, че е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е налице и положително становище от страна на Община Руен за обособяването на двата самостоятелни имота, то настоящият състав намира, че дворното място не е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като е налице възможност всеки един от новообразуваните УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект.
Мотивиран от изложеното, настоящия състав намира, че е допустима делба на съсобственото дворно място, поради което и предявения иск следва да бъде уважен и да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – УПИ ІV-95, кв. 31 по плана на с. Ябълчево, Община Руен, с площ от 1 215 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м., между следните лица – М.Н.Д., Ш.Р.М., Г.Д.О., Н.Д.А. и Р.Д.М., при следните квоти: ½ ид.ч. за М. Назих Д. и ½ ид.ч. – общо за Ш.Р.М., Г.Д.О., Н.Д.А. и Р.Д.М..
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск за делба да бъде уважен.
Разноските между страните следва да останат така, както са направени, като във втората фаза на делбата съдът с крайния си съдебен акт следва да ги присъди.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 181 от 05.10.2018г., постановено по гр. дело № 325/2017г. по описа на Районен съд – Айтос и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – УПИ ІV-95, кв. 31 по плана на с. Ябълчево, Община Руен, с площ от 1 215 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 163 кв.м., при следните граници – улица и поземлени имоти № ІІІ-94, VІІІ-96, VІІ-96 и V-96 между следните лица – М.Н.Д., ЕГН ********** ***, Ш.Р.М., ЕГН ********** ***, Г.Д.О., ЕГН ********** ***, Н.Д.А., ЕГН ********** *** и Р.Д.М., ЕГН ********** ***, при следните квоти: ½ ид.ч. за М. Назих Д. и ½ ид.ч. за Ш.Р.М., Г.Д.О., Н.Д.А. и Р.Д.М..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.