МОТИВИ към присъда № 148/08.09.2016 г. по НОХД № 4301/2016
г., БРС, НО, 20-ти състав
Бургаска
районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 431
ЗМ 713/2015 г. по описа на 01 РУ при ОД МВР Бургас, пор. № 2434/2015 г. по описа на БРП, с който
е повдигнала обвинение срещу М.К.С., ЕГН ********** за това, че на 12.06.2015
година, от лек автомобил, марка „Алфа Ромео” с рег.№, паркиран в гр.Бургас,
кв.”Победа”, на ул.”Зора” № , като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 428.98 лева, от владението на собственика И.Н.Б.,
с ЕГН: **********, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия С.. По отношение на наказанието предлага
спрямо него да бъде наложено наказание пробация при следните пробационни мерки
– задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Защитникът посочва, че признатата от
подсъдимия фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Моли за определяне на наказание пробация при приложение на първите две
задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.
Подсъдимият изразява съжаление за
стореното и моли за по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.К.С. е роден на *** ***,
с постоянен адрес:***, с настоящ адрес ***, ВУИ „Никола Й. Вапцаров”, български
гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан и е с ЕГН **********.
Вечерта на 12.06.2015 година, около
21.00 часа, пострадалата И.Н.Б. паркирала управлявания от нея лек автомобил
марка "Алфа Ромео" с рег.№ АК в гр.Бургас, кв."Победа", на
ул. № . Слизайки от автомобила, пострадалата се отдалечила от превозното
средство без да заключи вратите, след което влязла в намиращия се на улицата
магазин за плодове и зеленчуци. В автомобила на задната седалка свид.Б.
оставила дрехите си - 1 брой къси панталони от дънков плат, 1 брой анорак с
качулка, памучен с дълъг ръкав, 1 брой спортен клин, марка "Адидас",
1 брой спортен потник, 1 брой сутиен марка "НМ", 2 броя бюстиета
марка "НМ", 1 брой клин черен на цвят и 1 брой рокля марка
"Massimo Zardi", поставени в хартиена торба.
По същото време в гр.Бургас,
кв."Победа", на ул."Зора" се намирал и подсъдимият -
непълнолетният М.К.С., с ЕГН: **********, който, разхождайки се по улицата,
забелязал лекия автомобил марка "Алфа Ромео" с рег.№ АК, паркиран от
пострадалата. С. се приближил до автомобила и след като го огледал видял
поставената на задната седалка книжна торба, пълна с дрехи. По същото време той
нямал парични средства и решил да си набави такива по противоправен начин като
отнеме дрехите от автомобила и впоследствие ги продаде.
В изпълнение на замисленото, след
като огледал улицата и се уверил, че е безопасно, подсъдимият отворил едната от
вратите на горепосочения лек автомобил и взел от задната седалка книжната торба
с намиращите се в нея дрехи, собственост на пострадалата Б.. Вземайки торбата с
дрехите, подсъдимият затворил вратата на превозното средство и побягнал в
посока ул.”Хилендар” в квартал „Победа” гр.Бургас, където успял да се укрие.
След като се убедил, че е безопасно той отворил хартиената торба и видял
съдържащото се в нея, а именно: 1 брой
къси панталони от дънков плат, 1
брой анорак с качулка, памучен с дълъг ръкав; 1 брой спортен клин, марка
"Адидас", 1 брой спортен потник, 1 брой сутиен марка "НМ",
2 броя бюстиета марка "НМ", 1 брой клин черен на цвят и 1 брой рокля
марка "Massimo Zardi".
Малко след случилото се, пострадалата
излязла от магазина и констатирала, че оставената от нея на задната седалка в
колата хартиена торба с дрехи липсва. По същото време към нея се приближили
свид.М А С и свид. Г А С, които обяснили на свид.Б., че са възприели отнемането
на вещите, както и посочили самоличността на извършителя на деянието. Двамата
предложили да съдействат за разкриване на престъплението и връщане на отнетите
вещи.
Същата вечер подсъдимият отчуждил
част от дрехите - 1 брой сутиен, марка "НМ", 2 броя бюстиета марка "НМ",
1 брой клин черен на цвят и 1 брой рокля марка "Massimo Zardi", като
продал същите на своя позната за сумата от 4 лева, а останалите дрехи занесъл в
дома си. Малко след това, в дома на подсъдимия, находящ се в гр.Бургас, на
ул."Опълченска", дошли свидетелите Младен Стоянов и Ганчо Стоянов,
които обяснили на подсъдимия, че са видели противоправното му поведение и
поискали от същия да върне отнетите вещи, С. се съгласил и предал на
свидетелите хартиената торба, съдържаща 1 брой къси панталони от дънков плат, 1
брой анорак с качулка, памучен с дълъг ръкав, 1 брой спортен клин, марка
"Адидас", 1 брой спортен потник, собственост на пострадалата Б.. На
следващия ден тези дрехи били върнати на пострадалата. За случилото се свид.Б.
уведомила органите на МВР- Бургас.
В хода на досъдебното производство
била назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се
установява стойността на процесиите вещи, а именно: 1 брой къси панталони от
дънков плат на стойност 34.00 лева, 1 брой анорак с качулка, памучен с дълъг
ръкав на стойност 38.00 лева, 1 брой спортен клин, марка "Адидас" на
стойност 22.00 лева, 1 брой спортен потник на стойност 11.00 лева, 1 брой сутиен, марка "НМ" на
стойност 19.00 лева, 2 броя бюстиета, марка "НМ", всяко на стойност
19.99 на обща стойност 39.98 лева, 1 брой клин черен на цвят на стойност 85.00 лева
и 1 брой рокля марка "Massimo Zardi" на стойност 180.00 лева, всичко
на обща стойност 428.98 лева.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
показанията на свидетелите Д. Тодорова А. /л.25/, М А С /л.26/, Г А С /л.27/, И.Н.Б.
/л.28/, Р С С /л.29/, писмените доказателства - характеристична справка за
подсъдимия от Инспектор ДПС /л.37 - 39/, заверено копие от решение
№459/09.04.2015 г. по ЧНД №1349/2015 г. по описа на БРС, материали от МКБППМН
/л.45-66/, справка за съдимост на подсъдимия, социален доклад, както и заключението
на съдебно-оценъчна експертиза /л.32-33/.
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл. 373, ал. 3 от НПК, като
не
констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията
на подсъдимия С. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият М.К.С., ЕГН ********** с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 12.06.2015 година, от лек
автомобил, марка „Алфа Ромео” с рег.№, паркиран в гр.Бургас, кв.”Победа”, на
ул.”Зора” № , като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 428.98 лева, от владението на собственика И.Н.Б., с ЕГН: **********,
без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние,
извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което
обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът
счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се
установява, че подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното
деяние – прекъснал е владението на пострадалото лице върху процесната вещи,
така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях,
поради което престъплението е довършено.
Субект на престъплението е подсъдимият
С., за която по делото няма данни да страда от умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към датата на
извършване на инкриминираното деяние, той е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК, тъй като С. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях.
По вида и размера на наказанията:
За престъплението на подс. С. по чл.
194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години, като след редуциране на същото, с оглед на
обстоятелството, че подсъдимият е бил
непълнолетен към момента на извършване на деянието, размерът му съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК е лишаване от свобода до три години.
С оглед степента на обществена опасност
на самото деяние, съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по
чл. 194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, а именно
наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за период от шест месеца с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът съобрази, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства,
а именно – младата възраст на подсъдимия, оказаното съдействие в хода на
разследването, частичното възстановяване на вредите от престъплението, изразено
съжаление и разкаяние за стореното, както и социалната среда на подсъдимия,
която според съда е основната причина за деянието, които смекчаващи
обстоятелства вземат превес над отегчаващите такива – предишни противоправни
деяния, за които подсъдимият е бил санкциониран по ЗБППМН.
С така определеното и наложено наказание
настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимата ще се поправи и превъзпита.
По
разноските:
Накрая съдът
се произнесе относно направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 38,64 лв. – за възнаграждение на вещото
лице по извършената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
както и се произнесе относно дължимата държавна такса в размер на 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист за горната сума, които разноски предвид
признаването на подсъдимия С. за виновен, на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът
възложи в тежест на подсъдимия.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О.:К.А.