№ 649
гр. Казанлък, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510101280 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес: ****, представлявано от юрк. Б.Т.
/пълномощник на управителите/, против А. К. Д., ЕГН ********** с адрес:
****. Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **** на **** г. по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Цитира чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която: това бил
,,всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече“. Договорът за потребителски кредит бил
сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния
подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство. Цитира чл. 9 от ЗПК, съгласно която
1
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Заявява, че страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит № **** на ****г. по безспорен начин установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор
бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11
и чл. 22 от ЗПК. Твърди, че на **** г. длъжникът А. К. Д., ЕГН: ********** е
сключила Договор за потребителски кредит **** с „К.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ****, по силата на който е получила
сумата от 1200 лв., срещу което се съгласила да върне 1 броя вноска в срок до
20.06.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение
№ 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора
за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на
погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането,
направени от „К.“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 ОТ ОУ страните
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с
неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
2
вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски
свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено
правомощие на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД като
цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****. Длъжникът бил уведомен за цесията
на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД и „А.Т.“
ЕООД като цедент и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, като цесионер се
установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица,
които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че
се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна
част от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“
ЕАД и „А.Т.“ ЕООД прехвърлил на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на
„К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит
№ **** било прехвърлено на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от
1441.1 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С
цел да бъдело гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор
за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което твърди, че е възможно то да бъде извършено и от пълномощник
на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следвало да се счита надлежно извършено. Моли съда, ако приеме, че
уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не
било извършено надлежно да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът А. Д. не изпълнила
в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок
за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не
било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли
3
съда да приеме за установено, че ответникът А. К. Д., ЕГН: **********,
дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в
т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по образуваното ч.гр.д. № **** г., а именно сумата в общ размер от
1441.10 лв., формирана както следва: главница в размер на 1016.5 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 107.15 лв. за
период от **** г. до 20.06.2018 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 317.45 лв. за период от 19.12.2018г. до 05.05.2023г., както и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за
забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
просрочени парични задължения. Същата се дължала от А. К. Д., ЕГН:
********** по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“
от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при
забавяне на плащането на погасителна вноска А. К. Д., ЕГН: ********** ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли
2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т.
е. претендираната лихва изцяло била съобразена с изискванията на чл. 6 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). На
основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 57.65лв.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Моли съда да
осъди ответника А. К. Д., ЕГН: ********** да заплати гореописаните и
сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. №
**** г. по описа на Районен съд - Казанлък и по настоящото производство на
обща стойност от 1748.67лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Счита същите
за неоснователни, недоказани и при условията на евентуалност за
недопустими и като такива моли съда да ги отхвърли изцяло. При условията
на евентуалност прави възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност по отношение на всички искови претенции. Оспорва
обстоятелството, че ответницата сключила процесния договор за кредит. От
страна на ответницата липсвало волеизявление за сключване на такъв
договор, било то по електронен път, както се твърди в исковата молба.
Твърди, че не била приела условията по договора и общите условия към него
и че не била сключвала процесния договор за кредит, не е получавала и
усвоявала сумата по кредита от 1200 лева, за което обстоятелство не били
4
представени никакви доказателства. От представените от ищеца
доказателства не можело да се установи по категоричен начин, че
ответницата - била сключила с «К.»АД процесния Договор за потребителски
кредит № ****/****г. Видно от представения с исковата молба препис от
Договор за потребителски кредит №****/****г. било, че той не е подписан от
кредитополучателя. Заявява, че по делото не е представено също така
заявление, попълнено и подписано от ответницата в качеството й на
кредитополучател, с което тя първоначално да е поискала от «К.»АД да й
бъде предоставен потребителски кредит, както и където да е посочила
размера на искания кредит и начина по който да й бъде преведен. Липсвали
доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна
на кредитора, като всички тези действия е следвало да бъдат извършени още
преди сключване на процесния договор. Ищецът не бил представил никакви
доказателства кога и по какъв начин «К.» АД превело в полза на ответника
уговорената заемна сума от 1200 лева, за да възникнело задължението на
ответницата да върне същата на своя кредитор при условията, визирани в
Приложение №1 към Договора. Заявява, че с оглед гореизложеното, така
предявения иск за установяване на задължение за плащане от ответника в
полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на PC-Казанлък следвало
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа
изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, но чрез
процесуалния си представител, поддържа изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд-
Казанлък, съдът е издал в полза на „А.Б.Б.” ЕООД, ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление: ****, срещу длъжника А. Д., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на
1016,50 лева за главница, представляваща задължение по Договор за кредит
№ ****/**** г., сключен между „К.“ ЕАД и А. К. Д., ЕГН **********; 107,15
лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за
кредит от **** г. до 20.06.2018 г.; 545,63 лева - лихва за забава по договор за
кредит от **** г. до 05.05.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано
от 05.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 99,92 лева -
разноски по делото. Вземането произтичало от следните обстоятелства:
задължение по Договор за кредит № ****/**** г., сключен между „К.“ ЕАД,
ЕИК ********* и А. К. Д., ЕГН **********. На **** г. между А. К. Д. и
„А.Т.“ ЕООД е сключен и договор за предоставяне на поръчителство.
5
Длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната
сума, поради което Дружеството-поръчител е заплатило дължимата сума в
пълен размер към „К.“ на 23.02.2021 г. С Договор за продажба и
прехвърляния на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД
като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания
договор на цесионера „А.Б.Б.” ЕООД. Длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за
погасяване на кредита. Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е депозирал възражение, поради което по арг. на чл. 415, ал. 1 от ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение
указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е подал
установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.
Представен е договор за потребителски кредит № ****, сключен на
**** година между А. К. Д., ЕГН **********, като кредитополучател и „К.“
АД като кредитор, в чийто чл.2, ал.1 страните са договорили договорът,
приложените към него Общи условия за предоставяне на кредити и
Заявлението на кредитополучател представляват едно цялостно и единно
споразумение. С договорът кредитора се задължава да отпусне на
кредитополучателя потребителски кредит при условията на този договор под
условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено /чл. 1
от договора/. Сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в
Заявлението на кредитополучателя начин /чл. 5 от договора/. Съгласно чл.3
след подписването на този договор от кредитополучателя, „К.“ одобрява
Заявлението за кредит на база извършена проверка на кредитоспособността на
заявителя, по ред предвиден в Общите условия. Видно от съдържанието на
раздел IV т. 4 от Общите условия - в случай, че К. одобри заявлението
кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него електронен
адрес или телефон. К. има право без да се мотивира да отхвърли заявлението
чрез изпращане на изрично изявление до заявителя. Видно от т.6 в случай, че
К. не одобри заявлението в указаните в Общите условия срокове договорът не
влиза в сила.
В Приложение № 1 към договора е посочено, че договореното е за сума
от 1200 лв., срещу което се съгласил да върне 1 броя вноска в срок един
месец, когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1
към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50 %.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
6
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за съдебно
събиране на вземането, направени от „К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 ОТ ОУ страните постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението
му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да
уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Представеният Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (СЕФ) от **** г. е съставен от
кредитодателя К. както е записано в самия формуляр. Видно от съдържанието
му кредиторът предоставя кредит от 1200 лв. в рамките на 24 часа от
одобрението на заявлението за кредит, който следва да се усвои по избран от
кредитополучателя начин и да се погаси на един брой вноски, считано от
01.01.1970г., което показва допусната и непоправена техническа грешка.
Липсва подпис под изявлението във формуляра, с което А. К. Д. заявява, че с
подписа си удостоверява, че е получил попълненият СЕФ от **** г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД и „А.Т.“
ЕООД като цедент и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, като цесионер се
установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица,
които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че
се индивидуализират в Приложение № 1, което не е представено по делото.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. не е
подкрепено с доказателства.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с
подаването на настоящата искова молба и приложенията към нея е
неоснователно. Приложенията не съдържат уведомление от името на „К.“
ЕАД нито дори такова извършено от „А.Б.Б.“ ЕООД. Няма пречка
предишният кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ да
извърши от негово име предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия както и че не е регламентиран специален ред
по който да се извърши уведомяването. Уредбата е императивна по
отношение на резултата, а не на пътя до постигането му. Уведомяването
трябва да е такова, че до знанието на длъжника по един договор да е
достигнала информацията, че неговият съконтрагент по договора е
предоставил правата си на конкретно трето лице, на което от момента на
уведомяването длъжникът дължи изпълнение по договора. По делото не са
представени доказателства установяващи твърдението на ищеца, че старият
кредитор /цедент/ упълномощил новия кредитор /цесионер/ от името на
7
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „К.“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за заем, сключен от разстояние, по
силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на
заетата сума, както и за заплащане на договорна лихва в претендираните
размери; настъпилата цесия между „К.“ ЕАД и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК
********* за процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне, съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият
ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси
изпълнение на вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор не е
представил уведомление, изходящо от него до длъжника за настъпилото
прехвърляне на вземания, както и пълномощно, с което цесионерът е бил
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за настъпилата цесия,
съгласно Параграф 5 от договора за прехвърляне на вземания.
Основното оплакване в отговора е по въпроса сключен ли е между
страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е по него
заемната сума.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е
извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на „К.“ ЕАД или
по телефон, съгласно чл. 2, от раздел III от общите условия в предвидената
форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се попълнят
задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя,
имейл, телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът на
кредита, наименование на кредитния продукт, условията при които се ползва
и начина на усвояване. Искането за отпускане на кредит до кредитната
институция представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е
налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Поради което, ищецът, при наличието
на изрично въведени от ответника възражения, следваше да докаже
8
изпращането на електронно съобщение до електронната поща на ответника и
приемането на условията по договора. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
„потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо,
за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили
друго“. По делото обаче няма никакви доказателства за получаването на
електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от
кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с
електронни изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и
погасителния план на въззивника. По делото не се установява и, че
ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е
приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения
погасителен план. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. По делото няма никакви
доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване,
което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез
имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта на
договора за кредит и погасителния план на ответника.
На следващо място, следва да се отбележи, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на
договора за кредит, действително е била реално предоставена на ответника по
делото, което представлява елемент от фактическия състав на договора за
заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За доказването на този факт ищецът не е ангажирал
никакви доказателства. Сключения договор е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, в който
между страните е постигнато съгласие: едната да заеме, а другата да получи в
заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, който следваше, съобразно разпределената му доказателствена тежест
да установи възникването на валидна облигационната връзка между страните,
въз основа на която претендира изпълнение.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, както и с оглед недоказване на елементите от
фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между
страните валиден договор за кредит от разстояние при описаните условия,
поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане
на претендираните суми по договора. Ето защо, предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят. При недоказаност на предявените
искове, съдът намира за безпредметно произнасянето по направеното
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
По разноските:
9
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски възникват за ответника, които следва да му се присъдят в размер на
534 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес: ****, представлявано от юрк. Б.Т. /пълномощник на управителите/
против А. К. Д., ЕГН ********** с адрес: **** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: сумата 1016,50 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за кредит № ****/**** г., вземанията
по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляния на вземания
(цесия) от 02.03.2021 г.; 107,15 лева - договорна възнаградителна лихва върху
главницата по договор за кредит от **** г. до 20.06.2018 г.; 545,63 лева -
лихва за забава по договор за кредит от **** г. до 05.05.2023 г. и законна
лихва върху главницата, считано от 05.05.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
570/09.05.2023 г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС-Казанлък, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 87, ал.3 от ГПК „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес: ****, представлявано от юрк. Б.Т. /пълномощник на
управителите/ ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Д., ЕГН ********** с адрес: ****,
сторените по делото разноски в размер на 534 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10