№ 107440
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110144282 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против Г. В..
Иска се издаване на заповед за изпълнение за следните вземания: главница по
договор за потребителски кредит в размер на 562,84 лв., договорна възнаградителна лихва за
периода 08.08.2014 г. - 12.12.2014 г. в размер на 270,82 лв, лихва за забава за периода
09.08.2014 г. - 03.08.2023 г. с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. в размер на
386,45 лв.
По отношение на заявените вземания за възнаградителна лихва съдът намира
следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно представения препис от договор за паричен заем от 21.07.2014 г.
уговореният между страните ГПР е в размер на 831,439%, а месечният лихвен процент е
равен на 18,61%.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да
се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави
следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански
плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на
1
кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е
лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се
явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с
морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика
(решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901
от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че
възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се
съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния
размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер
на 18,61% месечно е недействителна, доколкото нодхвърля многократно трикратния размер
на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са
и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС,
и др.)
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено
за сумата от 270,82 лв. – договорна възнаградителна лихва. Съответно следва да се намалят
присъдените разноски - до сумата от 19,45 лв. за ДТ и до сумата от 38,9 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ФИРМА с вх. № 221519/04.08.2023 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Т. В. в ЧАСТТА относно: сумата 270,82 лв.
– договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2014 г. - 12.12.2014 г. по договор за
потребителски кредит № 5693/21.07.2014 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2