Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Пазарджик, 31.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на първо
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 196/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Г.Г., с ЕГН- **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л.К. от ПАК, против Наказателно
постановление № 18-0340-001909/ 23.11.2018 г. издадено от Началника на РУ-
Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява. Не се явява и процесуалният му представител, също редовно призован.
По делото не е постъпило и писмено становище от същите по основателността на
НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов и процесуален представител, но с изпращането на АНП, депозира писмено
становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата
страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.11.2018
г., в 20,00 часа, в общ. Белово, на път ІІІ- 842, в посока от с. Голямо Белово
за с. Юндола, като неправоспособен водач, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Е.И.Г.от с. Момина Клисура, като при извършена проверка от
контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“ с фабр. № 0639 за установяване употреба на алкохол. Не е съобщил
данни за употреба на алкохол, но е бил в явно нетрезво състояние и е дъхал на
алкохол. Издаден му е бил ТИ № 0029402, който отказал да получи.
При така констатираното св. Е.П.- мл. автоконтрольор в
РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 0748983/
14.11.2018 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 11.01.2019 г., а жалбата против
него била подадена до РС- Пазарджик чрез АНО- Сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Пазарджик, депозирана чрез надлежно упълномощен пълномощник на санкционираното
лице, входирана в деловодството на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик на 16.01.2019
г. и регистрирана с Вх. № 340000-306, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя- св. Е.П..
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира
защитата си.
Вярно е, че в наказателното постановление
е посочена дата и място на извършване на нарушението. Не става ясно обаче, дали
посоченият час- 20,00 ч., е часът в който жалбоподателят е бил спрян за
проверка от контролните органи или това е часът в който същият е бил поканен да
бъде изпробван за алкохол с техническото средство и той е отказал да стори
това. В описанието на нарушението също не е посочен час на тестването и отказа-
нито в НП, нито в предхождащия го АУАН. Посочването на точния час е
задължителен реквизит с оглед възможността за преценка дали е спазен срокът,
съгласно Наредба № 1/2017 г. за явяване на лицето в мед. заведение или в
съответната структура на МВР, за да даде кръв, съответно да бъде тестван с
доказателствен анализатор за употреба на алкохол. В този смисъл е допуснато съществено
процесуално нарушение.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение
относно това, че жалбоподателят не е бил водач на процесното МПС към датата на
проверката. От показанията на св. П. и приетите писмени доказателства- докладни
записки изготвени от полицейските служители П., П.и С.(л.8-12 от делото)
безспорно се установява, че именно жалбоподателят Г. е бил водач на л.а. „***“
с рег. № ***и че е управлявал същия на процесната дата и място, като при
управлението му е нарушил правилата за движение и е катастрофирал. Установява
се преди това, че посоченият автомобил е бил забелязан от дежурен АП, като
полицейските служители са разпознали в лицето на водача жалбоподателя Г., за
който знаели отпреди, че е неправоспособен водач, поради което го последвали до
момента, в който същият катастрофирал, губейки управление над управляваното от
него МПС, при което напуснал пътното платно и се блъснал в дърво. При това
положение е безспорно установено, че същият е управлявал посоченото в НП МПС на
посочената дата и място и че му е извършена проверка от контролните органи.
Пак от същите доказателства се установява, че
жалбоподателят е лъхал на алкохол, поради което е бил поканен да бъде тестван
за алкохол с техническо средство, както и че е отказал такава проба.
При наличието на отказ да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство, св. П. съставил на водача ТИ с №
0029402, в който обаче не вписал отказа на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с техническо средство, а вписал, че отказва да бъде изследван с
доказателствен анализатор и да му бъде извършено медицинско изследване. Самият
жалбоподател също не вписал собственоръчно в ТИ, че отказва да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, както и отказал да подпише и получи
ТИ.
Съгласно разпоредбата на чл.3а т.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване… когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство.
В тези случаи контролният орган задължително съставя Талон за изследване, в
който се отразяват съответните обстоятелства, съгласно чл.6 от Наредбата, като
екземпляр от този талон се връчва на водача. В талона се отразява къде и до
колко време от връчването на талона водачът следва да се яви в мед. заведение,
за да даде кръв за химичен анализ.
В настоящия случай се събраха
доказателства, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство, това
обаче не е отбелязано изрично в ТИ и то от самия водач, така както изисква
Наредбата. Но дори и да се приеме, че е налице такъв категоричен отказ, контролният
орган е следвало да уведоми водача за последващата процедура при отказ, като му
разясни, че има право да бъде извършено изследване с доказателствен анализатор
или медицинско и химическо лабораторно изследване, като му се укаже мястото на
извършване на изследването- структурата на МВР, респ. лечебното заведение и
времето, в което следва да се яви, считано от часа на връчването на ТИ. Всички
тези данни, както и задължителните реквизити при връчване на ТИ следва да бъдат
вписани в съответния съставен ТИ. Видно обаче от процесния издаден ТИ на водача
(л.13 от делото), е че в него липсват каквито и да било данни в горния смисъл. Когато
лицето откаже извършването на изследване с доказателствен анализатор това се
удостоверява с подпис на самото лице и отразяване в протокола, който се съставя
по чл.8 ал.5 от Наредбата, съгласно чл.10 от Наредбата. В случаите, когато
лицето откаже да даде кръвна проба за медицинско изследване, отказът му се
отразява от медицинския специалист в амбулаторния журнал на лечебното заведение
и в протокола по чл.14 ал.2 от наредбата и се удостоверява с подписа на
изследваното лице. В случая липсват доказателства горното да е сторено.
Напротив по делото се събраха категорични
доказателства, че жалбоподателят не е бил откаран във ФСМП- Белово да даде
кръвна проба за медицинско изследване, предвид показанията на св. П., който не
попълнил необходимите реквизити в ТИ и не откарал лицето в мед. заведение, за
да даде кръв, тъй като водачът отказал както да бъде тестван, така и да бъде
изследван за употреба на алкохол. Горното се подкрепя и от писмените
доказателства по делото- цитираните по-горе докладни записки.
Независимо от изявлението на водача по
време на проверката за това дали ще даде или не кръвна проба, контролният орган
е длъжен да спази процедурата по чл.3а т.1 от Наредбата, да състави ТИ с
указание за възможността за медицинско и химическо лабораторно изследване, след
което да състави АУАН на водача. Едва ако лицето не се яви в указаното
медицинско заведение или пък се яви, респ. бъде отведено до там, но откаже да
даде кръв, то ще е осъществило състава на вмененото му нарушение. В случай на
отказ да даде кръв, се изготвят и съответните медицински документи от мед. лице
и се оформя направеният отказ.
При положение, че не е спазена императивно
установената процедура по посочената разпоредба, то неминуемо е нарушено
правото на жалбоподателя да му бъде осигурена възможност да бъде изследван за
употреба на алкохол чрез медицинско или химическо изследване.
Когато пък е налице ПТП, както се установи
от писмените доказателства в конкретния случай, то контролните органи следва да
спазят процедурата по чл.4 от Наредбата, т.е. да отведат задължително лицето в
медицинското заведение и да му дадат възможност да даде кръв за анализ, особен
в случаите когато е отказал да бъде тестван с техническо средство. В настоящия
случай това не е сторено.
Поради допуснатото нарушение на
процедурата на Наредба №1/ 19.07.2017 г., което е съществено, накърняващо
правото на защита на санкционираното лице, НП се явява незаконосъобразно, което
пък влече необходимостта от неговата отмяна, като съдът не намира за нужно да
обсъжда и други доводи по същество.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0340-001909/ 23.11.2018 г. издадено от
Началника на РУ- Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Е.Г.Г., с
ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: