РЕШЕНИЕ
№ 4415
19.11.2019 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на шести ноември 2019 г. в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Марина
Кънева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11397 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.
Ищецът Л.И.Г. твърди, че е сключил трудов договор № ********** г. с
ответника «Нова трейд» ЕООД, ЕИК *********, като била назначена на длъжността „*****"
с основно месечно възнаграждение 300лв., на непълно работно време при 4 – часов
работен ден при петдневна работна седмица.
В периода 30.01.2019 г. – 05.05.2019 г. ищцата била в продължителен
период на болнични, като се налагала хоспитализация поради утежняване на
здравословното й състояние. На **** г. подала писмено искане за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от ***** г. Липсвало произнасяне по
направеното искане от страна на работодателя, като вместо това на ***** г. тя е
извикана да се яви и била уведомена от **********, че ще бъде освободена от
работа, като същия ден й била връчена Заповед № ********** г. с дата ***** г.
На посочената дата ищцата не била посещавала работното си място. С процесната
заповед трудовото правоотношение било прекратено с посочване на чл.190, ал.1,
т.4 от КТ – поради злоупотреба с доверието на работодателя и финансови
злоупотреби с поверените стоково материални ценности в склада, който й е
поверен.
Счита заповедта за незаконосъобразна, антидатирана и издадена в нарушение
на закона. Същата не е мотивирана – не са посочени конкретните основания за
прекратяване на правоотношението, а само е посочено цифрово изражение, не е
посочено прекратяването по силата на коя разпоредба е предприето от
работодателя, като не може да се изведе извод и от съдържанието на заповедта по
логически път. В заповедта не е въведена конкретна фактическа обстановка,
отнасяща се до самото деяние. Ако се приеме, че е налице едностранно
прекратяване на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, то е пропуснат срокът за
налагане на наказание. Не е спазена процедурата по налагане на наказание – не
са поискани обяснения по предвидения ред. Издадено е неофициално писмо с изх. №
********** г., което не е за описаните в заповедта нарушения. Липсва връчване
на документ с изх. № ******* г. не се сочат конкретни дати на нарушения – в
заповедта е налично общо посочване на текст, без конкретизация и дати.
Не е налице посоченото в нея нарушение на трудовата дисциплина. Липсват
извършени преднамерени действия с цел извличане на имотна облага на лицето,
липсват действия, с които да се е възползвала от служебното си положение или
такива, които да компрометират оказаното доверие и водещи до финансова
злоупотреба със стоково – материални ценности.
Нарушена е и императивната норма на чл.195, ал.1 от КТ – не е спазена предписаната
форма и съдържание на заповедта. Липсват задължителни реквизити – сведения
относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното му основание.
Липсва преценка на тежестта на изписаното в заповедта нарушение, а и посочване
на всички обстоятелства, които имат отношение към нарушението, а именно
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, субективното отношение на работника към конкретното
неизпълнение. Липсва длъжностна характеристика, като такава не е връчвана на
ищцата.
В заповедта липсва посочено правно основание за извършеното прекратяване
на трудовото правоотношение.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за незаконно уволнението на ищеца и го отмени, както и го възстанови на
предишната работа. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в
периода 14.05.2019 г. – 27.05.2019 г. в размер на 150лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени разноските.
Ангажирани са доказателства.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който заявява, че счита исковите претенции за неоснователни.
Счита, че са спазени изискванията на материалния и на процесуалния закон, в
частност тези на чл.193, ал.1 от КТ, наказанието е наложено в сроковете по
чл.194 от КТ и в съответствие с чл.195 от КТ.
Признава се съществуване на трудово правоотношение между страните, както
и че на ***** г. ищцата подала молба, с която моли са бъде освободена от
работа, считано от ***** г., като съгласно чл.326, ал.1 от КТ същата да се
счита за предизвестие. Признава, че *****т не изразил становище по молбата, но
предвид неприемане на предложението в 7 – дневен срок, то същото не било
прието. Ищцата следвало да отработи 30 дневното предизвестие, считано от ****
г. – датата на получаване на молбата за напускане от работодателя, като предизвестието
изтича на -**** г. нелогични са твърденията на ищцата, че заповедта е издадена
на **** г., тъй като всички заповеди се извеждат с изходящи номера,
съответстват на датата и се завеждат в специален регистър. Ищцата подписала
заповедта на **** г. лично, което потвърждава несъстоятелността на твърденията
й. оспорва претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 150лв., тъй като
договорът с новия работодател е сключен на ***** г. и би следвало да се изплати
обезщетение до **** г. Претендира разноски. Направил е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от представения препис от
трудов договор на ищеца, се установява, че тя е работила при ответника по
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № ***** от *****
г.на длъжност “*****”. Със заповед № **********
г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.190, ал.1, т.4
от КТ –поради злоупотреба с доверието на работодателя и финансови злоупотреба с
поверените стоково – материални ценности в склада, който е поверен, считано от
датата на връчване на заповедта – **** г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал.1 от
КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. За установени липси на поверени на
ищцата тонери свидетелстваха разпитаните свидетели З. и С..
Нарушенията на трудовата
дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на
спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение
съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания
на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на
обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е
виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни
ли са приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се
санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне
на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния
касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща
се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно
уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите
правоотношения, съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на
дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска
издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният
момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл.
188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от
обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за
осъществяването им. Дори обясненията да се намират в личното трудово досие на
уволнения, то този факт сам по себе си не води до извода, че работодателят е
изискал даването им, по повод издаване на заповедта за уволнение. Правна
значимост имат единствено отразените в акта за уволнение фактически
обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ
нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят не е изпълнил задължението си
да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява
нормата чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя
какви нарушения е имало предвид предприятието, за да прекрати трудово
правоотношение. С оглед липсата в настоящия случай на посочване на фактите,
които се вменяват на работника като осъществяващи състава на дисциплинарно
нарушение, на времето на осъществяването им, водят до невъзможността съдът да
прецени законосъобразността на наложеното наказание. От друга страна,
ответникът – работодател не ангажира доказателства да е изискал обяснения от
ищеца по конкретно вменено му дисциплинарно нарушение.
С
оглед горепосочените пороци на заповедта за уволнение, същата следва да бъде
отменена, без да се разглежда спора по същество.
С оглед уважаване на главния иск,
то следва да се уважи и акцесорния такъв, и ищецът следва да бъде възстановен
на заеманата от него преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на
незаконното уволнение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установи, че последното брутно трудово възнаграждение, получено за отработен
пълен работен месец от ищеца, е в размер на 536 лв. С оглед констатацията от представената
трудова книжка, от която се установява, че ищецът не е започнал работа по друго
трудово правоотношение след прекратяване на това, предмет на разглеждане в
настоящото производство до 27.05.2019 г., то на същия следва да се присъди
обезщетение за претендирания период от 14.05.2019 г. до 27.05.2019 г.
Следователно, искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен изцяло, тъй
като претендираният размер от 214,40лв. месечно е доказан изцяло от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Не се възприема възражението
на ищеца, че предвид сключване от ищцата на трудов договор с нов работодател на
**** г., то обезщетение следва да се дължи до тази дата. Видно от приложения
трудов договор с „Интер Д“ООД, макар същият да е сключен на **** г., то
работникът е постъпил на работа на **** г., от която дата реално е започнало
изпълнението на задълженията на ищеца при новия работодател и оттогава нему се
дължи и трудово възнаграждение при новия работодател и съответно не се дължи
обезщетение за оставане без работа от предходния такъв. Обезщетението ще се присъди наред със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в
размер на 900лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази част.
Съдът не споделя така наведеното възражение. Договореното от страните
възнаграждение за първите два неоценяеми иска е в размер на 600лв. / при
минимум от 560лв./, а за оценяемия иск – 300лв./ минималният размер съгласно
Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Предвид фактическата сложност на делото, възнаграждението не се явява
прекомерно и не следва да бъде намалено.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 210лв./ по 80лв. за
уважените неоценяеми искове и 50лв. за уважения осъдителен иск за обезщетение/,
както и 60лв. – разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със заповед № *****
г. на ***** на «Нова трейд» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Съединение,
обл.Пловдив, ул.”Шипка” № 3, с която на основание чл.190, ал.1, т.4 от Кодекса
на труда, считано от **** г. е прекратено трудовото правоотношение с Л.И.Г., ЕГН **********,***, ***** чрез
адв. *****, и като такова го ОТМЕНЯ,
като възстановява ищеца Л.И.Г.,
ЕГН ********** на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – “*****” на
основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА
«Нова трейд» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Съединение, обл.Пловдив,
ул.”Шипка” № 3, да заплати на Л.И.Г.,
ЕГН **********,***, ***** чрез адв. *****, на основание чл.344, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда сумата от 214,40 лв./двеста
и четиринадесет лева и 40ст./, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението в периода 14.05.2019 г. до
27.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
08.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 900лв./деветстотин лева/ – разноски по
производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА «Нова трейд» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Съединение, обл.Пловдив, ул.”Шипка” № 3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата 210лв./двеста и десет лева/ - държавна
такса, както и 60лв./шестдесет лева/
разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 20.11.2019 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ