№ 1266
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.а-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от Д. М. Н., ищец пред СРС срещу
решение № 20172119 от 16.08.2021 г., постановено от СРС, ГО, 177 състав по
гр.д.№ 48348 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена претенцията му по
чл.87, ал.1 КТ.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение.Твърдят се допуснати процесуални нарушения при
събиране и обсъждане на доказателствата и най-вече, защото не бил разпитан
ключов свидетел- д-р инж. И. С.К., който бил предишният председател на УС
на КИИП и председател на ОС на КИИП, проведено на 26-27.09.2020 г. Сочи,
че физическото лице и обществената организация КИИП се представляват от
едни адвокат. Счита, че те имали различен правен интерес доколкото
обществената организация имала правен интерес да бъде представлявана от
законно избран представител. А физическото лице инж.М.М. имал интерес да
запази тази длъжност независимо дали е законно избран или не. Сочи се, че
преди началото на тайното гласуване не било установено законосъобразно
формираното избирателно тяло; липсвали надлежно протоколирани данни за
1
изборния резултат от деня на изборите. Незаконосъобразно били съхранявани
бюлетините и изборните списъци, което препятствало последващата
проверка. Твърди се, че при гласуването на 27.09.2020 г. броя на бюлетините
в изборните урни не съответствало на броя на надлежно регистрираните
делегати. Твърди, че броя на бюлетините бил по-голям. Това представлявало
нарушение на чл.85, ал.4, предл.2 КТ, тъй като в гласуването били участвали
и кандидатите за заемане на длъжността, а в нарушение на чл.85, ал.4, прел.1
КТ кандидатите не били приспаднати при определяне на броя на
присъстващите. През първият ден били регистрирани 246 кандидати. През
втория ден не били присъствали 256 делеати. Заключението на вещото лице в
тази му част не можело да бъде кредитирано, тъй като вещото лице не било
свидетел; същото се позовало на протокола от ОС, а там такава цифра не била
посочена. Наред с това въпросите на ищеца не били допуснати за изследване
от съдебната експертиза. Твърди, че при открИ.е на заседанието на ОС на
КИИП в 9:15 ч. не бил проверен кворума, а делегатите не се били
регистрирали повторно. Това се установявало от стенографския протокол на
ОС на КИИП и показанията на свидетеля Р. И.ов. При провеждането на
избора на 27.09.2020 г. протоколът на Изборната комисия не бил подписан от
членовете независимо от това председателя на Изборната комисия бил обявил
резултата устно пред ОС. В нарушение на чл.17, ал.2 от Инструкцията за
провеждане на изборите в КИИП протоколите за проведените избори не били
предадени на председателя на ОС. Това се доказало от показанията на
свидетеля М. Й., който бил председател на Изборната комисия. От тези
показания се установило, че в деня на провеждане на избора не бил съставен
и подписан протокол на изборната комисия за резултатите; не бил съставен
протокол за предаване на бюлетините и изборните списъци. Изборният
протокол за резултатите от изборите на 27.09.2020 г. бил съставен една
седмица по-късно. Счита, че тези документи е следвало да бъдат приети и
надлежно потвърдени от председателя на ОС от 26-27.09.2020 г.- инж.И. К..
Независимо от допуснатите от съда процесуални нарушения при събиране на
доказателствата счита, че изложените в исковата молба нарушения били
установени: вещото лице било установило, че са отпечатани 347 бюлетини, а
не 335 колкото е броят на избраните делегати на ОС. По сведения на
свидетеля отпечатаните в повече бюлетини били предадени на техническите
секретари, които не били делегати, а служители по трудов договор в КИИП,
2
които обслужвали логистично провеждането на събранието. Установено било,
че делегатите са получавали бюлетини като се подписвали не в един общ
списък, а в 4 отделни комбинирани от секциите списъци. Твърди, че на
втория ден, когато бил проведен избора били присъствали 210 – 215 делегати
при необходим кворум от 224 души. Не ставало ясно как цифрата нараства до
252. Счита, че не са спазени принципите за обективност и честност при
провеждане на изборите. Мотивите на СРС били противоречащи на
диспозитива, което водело до постановяване на необоснован акт.
Ето защо се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и вместо това да постанови друго с което на основание чл.87 КТ да
обяви за незаконосъобразен избора за нов председател на УС на КИИП,
проведен на 27.09.2020 г. – инж.М.Г. и да постанови провеждане на нов избор.
По въззивната жалба е постъпил отговор от „Камара на инженерите в
инвестиционното проектиране“ и М. Г. М., ответници пред СРС. Излага се
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника
нарушения на процесуалния закон във връзка със събирането на поисканите
от въззивника, доказателства. Събраните такива били подложени на съвкупен
анализ. От представения по делото Устав и Инструкция за провеждане на
избори на ръководните органи липсвало изискване броя на присъстващите да
се проверя през двата дни; нито съществувало изискване делегатите да се
регистрират в началото на втория ден. Независимо от това техническата
комисия била проверила броя на присъстващите делегати. Липсвало
изискване само регистрирания делегат да може да гласува, а в случая били
гласували именно регистрираните. Ако това не било така, то изхода относно
избора не се променял, защото цифрата нямало да промени резултата. Сочи,
че Изборната комисия била съставили списъци относно резултатите от
преброените бюлетини първоначално на ръка, а след това за прегледност –
текстът бил изготвен на компютър. Подписани от членовете на Изборната
комисия били и двата варианта на протоколите. Сочи, че при избора на
ръководните органи били използвани само хартиени бюлетини. Електронните
устройства били използвани само при гласуване на текущите въпроси с оглед
бързината. Действително, били разпечатани няколко бюлетини в повече, то
това не променяло резултата от вота. Още повече, че се установили, че тези
бюлетини, които били в повече били предадени на техническите сътрудници
3
и отнесени в централния офис на КИИП. Съхраняването на всички материали
от избора било извършено в специално помещение с код в което можели да
влизат само по двама души и то със специален достъп. От протоколите за
разпечатване на кашона в който се съдържали материалите било видно, че той
е бил запечатан и отварянето му е ставало в присъствие на комисия и то за
нуждите на настоящето дело. Затова намира поисканата за допускане
съдебно-техническа експертиза пред въззивната инстанция за ненужна. Не
били допуснати нарушения във връзка с неразпитването на свидетеля К.;
налице било процесуално бездействие на ищеца.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК /въззивникът е
уведомен на 20.09.2021 г., а въззивната жалба е подадена на 04.10.2021 г. / по
пощата/ от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че според
чл. 19, ал 1 ЗКАИИП общото събрание се счита за редовно, ако присъстват
две трети от делегатите. В случая по делото се установявало, че за събранието
са изпратени 335 делегати, от които две трети са равни на 224 делегати.
Присъствали били 256 делегати, така че кворумът бил налице. По време на
провеждане на избора, видно от представените списъци (л. 304 – л. 320 от
делото) бюлетини били получили 252 кандидати. Въпросът защо четирима
делегати не са взели бюлетини бил ирелевантен за делото, тъй като съгласно
чл. 19, ал. 2 от ЗКАИИП решенията на общото събрание се вземали с
обикновено мнозинство – повече от половината от гласувалите. Нито в
закона, нито в устава на Комисията, нито в инструкцията за провеждане на
4
изборите било уредено задължение за всеки делегат да гласува. Това
обяснявало и наличието на неизползвани бюлетини, което било установено от
вещото лице. От съпоставката на присъствените списъци и избирателните
списъци се установявало, че всички лица, които са се подписали за получили
бюлетина и гласували в избирателните списъци, са се подписали и в
присъствените списъци. Единственото изключение бил инж. Х.Х.Н. –
регионална колегия София.-област, професионална секция Водно
строителство. В присъствения списък – л. 280 от делото неговия подпис
липсвал, докато от изборния списък (л. 313 от делото) ставало ясно, че той е
получил бюлетина и е гласувал. Това несъответствие било лесно обяснимо,
като се вземели предвид показанията на свидетеля Й., който заявил, че често
се случвало делегати да пристигат след регистрирането на кворума.
Доколкото страните по делото не оспорвали делегатското качество на това
лице, нито подписът положен от него като получил бюлетина и гласувал,
съдът е приел, че не е налице законово основание то да бъде лишено от право
на глас само защото не се е подписало в присъствените списъци. На това
основание СРС е приел, че твърдението на ищеца за липса на съответствие
между списъците за регистрация и списъците за гласуване не може да бъде
основание за отмяна на избора.
Самата процедура по провеждане на избора също била законосъобразна.
Твърдението на ищеца, че броенето било извършено от отделни групи лица от
избирателната комисия,разположени на няколко места, в различни
помещения, с невъзможност за осъществяване на взаимен контрол от
членовете на комисията и с невъзможност на председателя на избирателната
комисия да контролира едновременно работата на всички отделни групи,
било опровергано от свидетелските показания. И двамата свидетели заявили,
че техническата работа по преброяване на бюлетините се извършвала в
помещение с пряк достъп до основната зала, в която се провеждало Общото
събрание и всеки от делегатите можел да наблюдава работата на изборните
секции. Самите секции били разположени сравнително близо, на 4-5 метра
една от друга с прозрачни прегради между тях, като по този начин била
осигурена максимална възможност за наблюдение и контрол в рамките на
противоепидемичните мерки, част от общоизвестната пандемия от COVID-19.
Съображението на ищеца, че предварително бил предложен състав на
комисията по изборите от председателя на Техническата комисия, който бил
5
кандидат в изборите, не водел до незаконосъобразност на избора и освен това
било недоказано. Изборната комисия била определена в рамките на общото
събрание – това се установявало от стр. 9 и 10 от Протокола за общото
събрание (л. 104 от делото), а не предварително. Председателят на
техническата комисия, инж. Чипев. участвал в изборите, но не като кандидат
за председател на управителния съвет, а като главен секретар на КИИП, т.е.
неговата кандидатура не засягала предмета на настоящото производство.
Посочените от ищеца нередности при избора, свързани с обявяването
броя на регистрираните делегати, липсата на печати върху бюлетините и
липсата на изискване за представяне на делегатска карта, не водела до
неговата незаконосъобразност. Нито в закона, нито в устава на Комисията,
нито в инструкцията за провеждане на изборите били уредени такива
изисквания, за да се приеме, че тяхното неспазване би довело до
незаконосъобразност на самия избор. Чл. 17 от инструкцията изисквал
изготвянето на протокол за резултатите от избора и протоколи от отделните
избирателни секции и такива били изготвени – л. 354 до л. 378 от делото. В
показанията си свидетелят Й. давал обяснение за изготвянето му седмица по-
късно – свързано било с техническото време за съставянето му, както и с
факта, че част от членовете на изборната комисия не живеели в София. СРС е
взел предвид и факта, че резултатите от избора са били съобщени на самото
общо събрание, както и че те били същите, като описаните в съставения
впоследствие протокол. При тези си мотиви е достигнал до извода, че
липсата на отделно съставен протокол, който да е бил докладван на общото
събрание, не била достатъчна, за да обоснове нелегитимност на избора.
Твърдението на ищеца, че в списъците имало лица без делегатски права,
СРС е приел за недоказано. Съдът не открил такива, вещото лице – също.
След приключване на избора, бюлетините били запечатани и
съхранявани в централния офис на Комисията, както било установено и от
вещото лице. За целта бил съставен протокол – л. 381 от делото.
Твърдението за наличие на 60% недействителни бюлетини, също не
било доказано. Установило се, че общият брой ползвани бюлетини е 252, а
недействителните – 4, т.е. приблизително 2 % били недействителни и те не
били взети предвид при преброяването на гласовете. Зачетените бюлетини
били 248, а не 252.
6
От преброяването на бюлетините се установило, че 130 гласа са били
дадени в полза на ответника инж. М.Г.. При общо 248 бюлетини, половината
съставлявали 124, т.е. за него били гласували над половината от гласувалите.
За взимането на това решение не били необходими две трети от гласовете –
така било посочено в чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКАИИП.
Провеждане на балотаж не било необходимо.
При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че процедурата по
избор на председател на управителния съвет на Комисията на инженерите в
инвестиционното проектиране, проведен в рамките на общото събрание на
Комисията, проведено на 26.09.2020 г. и 27.09.2020 г. е законосъобразен и
следвало да бъде потвърден. Искът с правно основание чл. 87, ал. 1 КТ се
явявал неоснователен и затова е бил отхвърлен.
Относно процесуалното представителство на ответниците от един и
същ адвокат съдът не намира противоречие в интересите на двамата
ответници /чл.29, ал.4 ГПК/. По принцип този довод може да бъде направен
от представлявания, а не от насрещната страна. В случая не се установява по
някакъв начин ответника М.Г. да противопоставя интереса си на този на
КИИП. Такова противоречие би било, ако ответника като физическо лице
водеше, например дела срещу КИИП. Такива обстоятелства не се твърдят, а и
не се установяват от материалите по делото.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се
считат за мотиви на настоящето решение.
Действително, с оглед протокола на техническата комисия /л.197/ на
26.09.2020 г. към 14:10 часа са били регистрирани 246 делегати.
В заключението си вещото лице П. след проверка на 28 протокола на
регионалните колегии е констатирал, че към 9:15 часа участниците са били
256. Толкова показва и протокола на Техническата комисия към 9:15 ч. на
27.09.2020 г. /л.198/.
Необходими са били 223 делегати, т.е. налице е бил необходимия
кворум, която от двете цифри да приемем.
Независимо от това видно от протокола, съставен за първия ден на ОС –
26.09.2020 г./л.102/ прието е, че за втория ден – 27.09.2020 г. „няма да има
7
повторна регистрация“.
Видно от показанията на свидетеля М. Й., който по време на събранието
е бил избран за член на Комисията по избора, а впоследствие и за
Председател /л.461 по делото пред СРС/ била е създадена организация за
регистриране на делегатите съобразно изискванията и ограниченията спрямо
Ковид пандемията. Делегатите се регистрирали на четири бюра.
Регистрирането е ставало с представяне на име, лична карта, също и
делегатска карта. След регистрацията всеки делегат се подписва. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Р. И.ов.
С оглед заявеното от компютърния специалист на Общото събрание, че
при гласуването с електронно устройство може да се установи кой делегат
как е гласувал и при приетото в чл.5, ал.5 от Инструкцията за провеждане на
избори в КИИП /л.189 и следв./, че изборите на ръководните органи се
извършват при тайно гласуване, то доводът на въззивника във връзка с
гласуването с електронни устройства се явява неотносим за проверка в
конкретния случай. /Чрез системата за електронно гласуване е извършен
избор само относно Националните професионални секции, виж л-376 по
делото пред СРС/.
Установява се, че по отношение на кандидатите за ръководни органи се
е гласувало с хартиена бюлетина. Самата интегрална бюлетина се намира на
л.196 по делото пред СРС. Разяснения за това са дадени на втората сесия от
ОС, която се е състояла на 27.09.2020 г./л.146 и следв. по делото пред СРС/.
Пак от там се установява, че са създадени четири избирателни урни чрез
групиране по секции. Целта е да няма струпване на избиратели. До всяка
изборна урна има по двама човека, които следят за реда на гласуване както и
за да не се гласува с повече бюлетини.
Съгласно чл.6, ал.6 от Инструкцията за провеждане на избори в КИИП
за избор на председател на УС е необходимо повече от половината от
подадените гласове /л.191/, а не квалифицирано мнозинство от 2/3. Балотаж
се извършва само ако нито един от кандидатите не събере повече от
половината от подадените гласове.
По делото /на л.369/ е представен протокол за резултатите от избора. В
същия е отразено, че избора е осъществен чрез тайно гласуване с интегрална
бюлетина. Гласували са 252 делегати. Невалидните бюлетини за председател
8
на УС са 4 бр./л.371/. Относно ищеца инж.Д.Н. е посочено, че са гласували 76
делегата, а за ответника инж.М.Г. – 130. Видно от л.378 по делото пред СРС
протоколът е подписан от Комисията по избор.
Съгласно чл.17 от Инструкцията Комисията по избора изготвя протокол
за резултатите от избора и го докладва пред ОС.
Видно от отразеното в протокола, съставен за т.нар.втора сесия,
председателстващия събранието инж.И. К. е дал думата на инж.М. Й. да обяви
резултатите относно избора на ръководни органи/л.174 по делото пред СРС/.
Като от показанията на свидетелите се установява, че резултатите са четени
от лист, т.е. били са написани. По отношение на избор на председател на УС
на КИИП в протокола е посочено, че за инж.М.Г. са гласували 130 делегата,
за инж. Д.Н. – 76 при кворум от 126 гласа и 50 % плюс един- 127 гласа.
Общият брой на подписалите се и гласували е 252 бюлетини. Сборът на
положителните гласове не давал 252, защото имало невалидни бюлетини или
такива в които не е бил направен избор. При 248 положителни бюлетини,
недействителните и тези в които не е направен избор са 4 бр., което
действително, не променя резултата в полза на ищеца инж. Д.Н..
Неоснователен е довода за опорочаване на процедурата поради
участието на инж. Антони Чипев, същият видно от протокола на ОС е бил
предложен и впоследствие избран за Главен секретар на организацията; той
не е бил кандидат за Председател на УС на КИИП.
С Инструкцията за провеждане на избори в КИИП – чл.15, ал.2 се
допускат за преброители лица от администрацията на КИИП. Ето защо
обстоятелството, че в случая са участвали „технически секретари“ по трудово
правоотношение, които подпомагат Комисията по избора, не опорочава
избора.
Пак в Инструкцията – чл.16, е допуснато създаване на повече от една
секция и урни. Ето защо групирането на делегатите в четири избирателни
секции и съответно толкова урни, също не опорочава избора.
При провеждане на таен избор комисията пакетира бюлетините и ги
предава на председателя на ОС, заедно с протоколите от избирателните
секции.
Видно от съставения на 23.12.2020 г. протокол /л.381/ документацията
9
по избора е била предадена в ЦУ на КИИП; същата се е съхранявала в
запечатана кутия, която е разпечатана за целите на настоящето производство.
Действително, председателстващия ОС – инж.К. е подписал протокола
от събранието, състояло се на 26-27.09.2020 г. с особено мнение поради по-
късното му изготвяне.
Относно изготвянето на стенограмата от събранието по делото е
представен договор сключен от самият К. с Б.Б., видно от който
изработването на стенограмата на хартия е следвало да бъде сторено до
20.10.2020 г. Предаването е станало на 23.10.2020 г./ л.199/. Следователно
срокът за съставяне на протокола на ОС е определен от самият К., което не
може да се вмени във вина на ответника М.Г..
При това положение неоснователен е довода на ищеца, че съставянето
на хартиен носител на протокола от ОС в един по-късен момент опорочава
избора на ответника М. Г. М. за Председател на УС.
Обстоятелството, че първоначално протокола за избор е бил изготвен с
попълване на ръка на резултатите /“на листче“/, а впоследствие чрез
изготвянето му на компютър не повлиява на избора като незаконосъобразен.
Видно от същия /л.382 и следв./ съставения по първия начин и в деня на
избора – 27.09.2020 г. съдържа подписите на Комисията по избора. В
публичното съдебно заседание, състояло се на 17.05.2021 г./л.412 по делото
пред СРС/ ищецът изрично е посочил, че не иска назначаване на съдебно-
графологическа експертиза относно подписите на членовете на Комисията за
избора. При това положение следва да се приеме, че протокола за избор е
подписан от Комисията по избора.
От съпоставката на присъствените списъци и избирателните списъци се
установява, че всички лица, които са се подписали за получили бюлетина и
гласували в избирателните списъци, са се подписали и в присъствените
списъци /отговор на задача № 4/. Единственото изключение е инж. Х.Х.Н. –
регионална колегия София.-област, професионална секция Водно
строителство. В присъствения списък – л. 280 от делото неговия подпис
липсва, докато от изборния списък (л. 313 от делото) става ясно, че той е
получил бюлетина и е гласувал. Причината за това несъответствие е
разяснено в показанията на свидетеля Й., който е заявил, че често се случвало
делегати да пристигат след регистрирането на кворума. Страните по делото
10
не оспорват делегатското качество на това лице, нито подписът положен от
него като получил бюлетина и гласувал. При това положение правилно СРС е
приел, че не е налице законово основание то да бъде лишено от право на глас
само защото не се е подписало в присъствените списъци.
Действително, наличието на неизползвани бюлетини е установено по
делото, вкл. от заключението на вещото лице П..
Що се касае до отпечатаните в повече 95 бр. бюлетини, първо липсва
забрана да бъдат отпечатани по-голям брой бюлетини. А това е и практически
необходимо с оглед поддържане на резерв от бюлетини за извънредни
ситуации. Неизползването на същите е потвърдено и от заключението на
вещото лице П., който е присъствал при отварянето на кутията с предадените
в Централния офис-бюлетини, отговор на въпрос № 2, както и от показанията
на свидетеля Й., който заявява, че лично той е събрал неизползваните
бюлетини преди да започне гласуването. Това се потвърждава и от
показанията на свидетеля Р. И.ов /л.463/.
Използвани са 252 бюлетини, от които 4 бр. недействителни, отговор на
въпрос № 3 на заключението по съдебната експертиза.
При изслушването си вещото лице е заявило, че документите по избора
се съхраняват в специално помещение, в каса. При отварянето на кутията са
констатирани сложени печати на самите ленти, след което кутията била
обвита с тиксо. Имало е 28 бр. списъци с имена, които списъци са били в
папки от съответните регионални колегии.
При това положение неоснователен е довода на въззивника за допуснато
нарушение на правилата за съхранение на бюлетините и протоколите от
проведения избор.
Настоящата инстанция не намира, че е допуснато нарушение на правото
на защита на въззивника. Видно от представеното от същия становище /л.400/
самият въззивник е представил нот.покани в които е посочен адреса на
допуснатия му свидетел И. К./л.404 и л.407/. Самият адрес на свидетеля е
вписан в протокола, съставен за първото по делото публично съдебно
заседание, състояло се на 17.05.2021 г. /л.412/. Указано е изрично на ищеца,
който е присъствал на самото съдебно заседание, че при неявяване на
свидетеля за следващото съдебно заседание,делото ще бъде продължено без
неговото участие. Видно от призовката до свидетеля К. същият е бил
11
уведомен на 03.06.2021 г. за публичното съдебно заседание на 19.07.2021 г.
На 04.06.2021 г. свидетелят е депозирал молба, че не може да се яви на
19.07.2021 г. поради ползване на лятна ваканция извън страната, но молбата
не е била подкрепена с доказателства /л.432/.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите претендират разноски и такива са сторени от всеки един
за адв.възнаграждение за процесуално представителство в размер на по 600
лв., които разноски съдът присъжда.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20172119 от 16.08.2021 г., постановено
от СРС, ГО, 177 състав по гр.д.№ 48348 по описа за 2020 г., изцяло.
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН **********, гр.София, ул.*******, да
заплати на М. Г. М., ЕГН **********, гр.София, ул******* сумата в размер
на 600 лв. адв.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН **********, гр.София, ул.*******, да
заплати на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
12
сумата в размер на 600 лв. адв.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България в 1-
МЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13