Р Е Ш Е
Н И Е
№ 254
гр. Несебър, 26.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа АНД № 220 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.М.
срещу наказателно постановление № 18-0304-002862/11.09.2018г. на началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 150 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца. Жалбоподателят счита,
че НП е незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил посоченото деяние. Обръща
внимание, че в АУАН и НП са допуснати множество нарушения на процесуалните
правила. Чрез процесуалния си представител развива съображения в насока, че
нарушението е останало недоказано. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ
Несебър, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.08.2018г., около 15:00 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Стария
Възел”, бил паркиран лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № *****собственост на Владимир Стоев. По
същото време и на същото място жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Мерцедес 200 ЦЕ” с рег. № ***Срещу него се движел микробус с неустановен
регистрационен номер. Жалбоподателят искал да премине преди микробуса и
предприел маневра по заобикаляне на паркирания автомобил „Ситроен”. При тази маневра
управляваният от М. автомобил с предната си дясна част ударил задната част на
паркирания автомобил „Ситроен” и съборил цялата му задна броня. Св. А., която
се намирала в кооперация близо до мястото (блок 5), излязла на терасата и възприела
движението на управлявания от М. автомобил, като видяла, че той форсирал колата
си и напуснал мястото. А. записала номера на автомобила и се обадила на
собственика на автомобила „Ситроен”, който впоследствие подал заявление за
инцидента в РУ Несебър. С оглед подаденото заявление от собственика на
автомобила „Ситроен” (Владимир Стоев) от служители на РУ Несебър (свидетелите Д.,
Х. и С.) били предприети действия по установяване лицето, управлявало лек
автомобил „Мерцедес 200 ЦЕ” с рег. № А 7417 МХ на 24.08.2015г. около 15:00
часа. Установили, че това бил жалбоподателят М., който бил призован да се яви с
автомобила си в РУ Несебър за установяване механизма на твърдяното ПТП. В
управлението бил призован и Владимир Стоев, заедно с неговото МПС. На място бил
извършен оглед на двата автомобила и бил проведен телефонен разговор със св. А..
С оглед дадените от св. А. данни свидетелят Д. съставил срещу М. АУАН № 939131
от 28.08.2018г. за нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 123 ЗДвП. Св. С. имал
съмнения относно механизма на ПТП с оглед установените вреди по двата
автомобила, но с оглед категоричните показания на св. А. АУАН бил съставен за
посочените нарушения. От св. Д. бил съставен и протокол за ПТП № 1631036 от
28.08.2018г., в който било вписано, че М. не оставил достатъчно разстояние при
заобикаляне на паркирания автомобил и го ударил, като допуснал ПТП с материални
щети и напуснал местопроизшествието. Протоколът за ПТП бил подписан от участниците
в него (вкл. и М.) и от съставителя Д.. В АУАН жалбоподателят вписал, че има
възражения, но не ги конкретизирал и въз основа на АУАН било издадено и
процесното НП, предмет на настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – АУАН № 939131 от 28.08.2018г., заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител водач, писмено заявление от Владимир Стоев, обяснение от Владимир
Стоев, протокол за ПТП № 1631036 от 28.08.2018г., показанията на свидетелите Д.,
А., Х. (дадени по делегация пред Районен съд Първомай) и С.. Показанията на
разпитаните по делото свидетели са логични и не си противоречат. Същите
кореспондират на попълненото сведение от Владимир Стоев, както и на изготвения
протокол за ПТП. В тази връзка не се приемат възраженията, че показанията на
св. А. се разколебават от други доказателства по делото. Вярно е, че св. С.
твърди за известни съмнения относно щетите по автомобилите, но самият той сочи,
че след като изслушали показанията на св. А. полицейските служители решили, че
механизмът на произшествието е именно описаният по-горе. Т.е. очевидно св. А. е
убедила полицейските служители (дори и преди това да са имали съмнения), че
произшествието се е реализирало по описания по-горе начин. Ето защо липсват противоречия
между показанията на свидетелката и тези на св. С.. Нещо повече – всички данни
по преписката са в насока, че св. А. е единствен очевидец на произшествието,
поради което именно на нейните показания следва да се даде най-голяма тежест. Ето
защо събраните доказателства са достатъчни, за да установят посочените по-горе
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е частично
основателна.
Относно наказанието по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
Във връзка с посоченото
нарушение съдът като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Вярно е, че в АУАН св. А. е посочена като свидетел, но
впоследствие не се е разписала. Това не представлява съществено процесуално
нарушение. В чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е дадена възможност на наказващия орган дори
и при наличието на пропуски при съставянето на АУАН да издаде НП. Както е
посочено в тази разпоредба наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Следователно ако наказващият орган приеме, че посочените в АУАН свидетели са
достатъчни, за да се установи извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, той може да издаде НП. Това негово правомощие
произтича и от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която наказващият
орган може да събира доказателства и по свой почин. Точно така е процедирал
наказващият орган в настоящия случай, поради което при съставянето на НП не е
допуснато процесуално нарушение. Липсата на подпис на свидетелката в АУАН не е
препятствала установяването й, както и разпита й в хода на съдебното
производство, поради което допуснатото нарушение в акта не е съществено и не е
попречило за установяване на обективната истина.
В чл. 179, ал. 2 ЗДвП е предвидено, че на наказание
подлежи водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие. Сред
нарушенията по ал. 1 е това на чл. 179, ал. 1, т. 5 – на правилата за заобикаляне.
Същевременно в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е предвидено задължение на водачите при предприемане на маневра по заобикаляне на пътно превозно средство, преди да започнат
маневрата да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в
движението. Както се установява от фактическа страна жалбоподателят,
при заобикаляне на лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № *****не е преминал на достатъчно разстояние
от паркирания автомобил, с което е създал непосредствена опасност за движението
и е допуснал ПТП с него – с материални щети (счупил задната му броня). Ето защо
се налага извод, че при установената фактическа обстановка, наказващият орган е
приложил относимите норми от ЗДвП. Наказанието в чл. 179, ал. 2 ЗДвП е
фиксирано, поради което санкционната норма е приложена правилно и на лицето е
наложено наказание в предвидения от закона размер – 200 лв. С оглед всичко
изложено до тук съдът достигна до краен извод, че в тази си част обжалваното НП
следва да бъде потвърдено.
Относно наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Във връзка с това нарушение съдът счита, че наказващият
орган е допуснал противоречие между фактическата обстановка, която е установил
и текстът, който е цитирал като нарушен (т.е. противоречие между задължителните
реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН). От фактическа страна
по делото напълно безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят е причинил
ПТП с материални щети. В АУАН и НП е вписано, че след произшествието той не
останал на място и не изчакал контролните органи на МВР. В същото време в НП е
вписано, че с поведението си жалбоподателят „не спира и не установява
последиците от ПТП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП”. Налице е вътрешно
противоречие между описаните в НП факти и цитираната като нарушена норма. Спирането
за установяване последиците от произшествието е самостоятелно задължение,
различно от предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” – участниците в ПТП да
не напускат мястото на произшествието и да уведомят контролните органи. Т.е. от
фактическа страна на жалбоподателя е вменено едно нарушение (това на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП). Такова е и нарушението, установено от
актосъставителя. От правна страна обаче е посочено различно нарушение – чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Това противоречие в НП е съществено, доколкото е
нарушено правото на защита на наказаното лице и същото е лишено от възможността
да разбере точно срещу какви факти да се защитава. Посоченото противоречие е
достатъчно, за да се приеме, че в тази му част обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, наказателно постановление № 18-0304-002862/11.09.2018г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на Г.Д.М., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени наказания
„глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0304-002862/11.09.2018г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър в останалата му част, в която на Г.Д.М., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: