№ 140
гр. Кърджали, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20215140101720 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 477,
ал.3 КЗ във вр. с чл.45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Ж. ХР. СТ., твърди че на 28.10.2016г. е била участник в ПТП по
см. на ЗДвП, като на същата дата около 19.30ч. в гр. Кърджали, пресичайки
като пешеходец пътното платно на бул.“България“ пред сградата на казино
„УИН/WIN“ на място с пешеходна пътека тип „зебра“ била блъсната от лек
автомобил марка „О.“, модел „А.“. Сочи, че водача на МПС се движил с
превишена скорост и не се съобразил с обозначителните знаци на платното за
движение и преминаването й като пешеходец. Твърди, че в следствие на
удара била отхвърлена на около десет метра напред, като изпитала силни
болки в лявата част на тялото в областта на лявото рамо и левият глезен и
ходило, както и в областта на главата, след което загубила съзнание. Заявява,
че след произшествието на място пристигнал екип на ЦСМП гр. Кърджали и
екип на МВР, като била откарана по спешност в ЦСМП към МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” в гр. Кърджали, където били установени множество
натъртвания и охлузвания по тялото й и мозъчно сътресение. Сочи, че след
оказаната спешна медицинска помощ била освободена с предписания за
домашно лечение. Заявява, че след прибирането й вкъщи изпитвала силни
болки в областта на лявото рамо, левият глезен и ходило, като движенията на
крайници й били силно ограничени и придружени с болки. На мястото на
травмите се появили силни отоци. Сочи, че едновременно с това изпитвала
силно главоболие, загуба на равновесие, отпадналост, лесна умора и
безсъние, кошмарни сънища, необясним страх, като в продължение на около
три-четири дни повръщала.
Твърди, че след преглед от невролог, била насочена за хоспитализация
1
и на 03.11.2016 г. била приета за лечение в МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“ в
гр. Кърджали, с диагноза „ мозъчно сътресение“. Сочи, че лечението в
болницата продължило от 03.11.2016 до 07.11.2016г., като и бил издаден
болничен лист за периода от 31.10.16г. до 26.11.16г. Твърди, че след
изписване от лечебното заведение, продължила да страда от болки в областта
на крайниците, силно главоболие, световъртеж, придружени с гадене и
повръщане, като изпитвала още по-силно чувство на тревожност и страх,
безсъние, кошмарни сънища, вътрешно напрежение. Заявява, че на
08.11.2016г., след преглед при психиатър й била поставена допълнителна
диагноза „смесено-тревожно депресивно разстройство“ възникнало в резултат
от преживяното на 28.10.2016г. Сочи, че на виновния водач е ангажирана
административно наказателна отговорност за неспазване правилата на ЗДвП,
като автомобила управляван от виновния водач е застрахован и за него е
налице валидно сключена към 28.10.2016г. застрахователна полица
„гражданска отговорност” при ответното дружество под № ***************,
валидна до 24.11.2016г. Твърди, че за продължителен период от време била в
болничен и в невъзможност да полага труд за около три месеца. Сочи, че за
този период страдала от интензивни болки в областта на лявата ръка-рамо и
изтръпване в долната част в областта на захвата и лакът, болки в левият
глезен, ходилото и главата. Изпитвала силно главоболие и световъртеж,
придружени с често повръщане, загуба на равновесие, които симптоми
изпитвала с интензитет в продължение на около четири месеца във времето, а
след това за период от около още три месеца-не толкова интензивни, както
през първите четири месеца. Сочи, че в продължение на околo четири месеца
след произшествието страдала от безсъние, силно безпокойство, главоболие и
силна отпадналост, умора. Заявява, че понастоящем също изпитва болки и
дискомфорт в областта на травмите предимно при промяна във времето.
Сочи, че освен това изпитвала и неприятни усещания, като изтръпване и
мравучкане на пръстите на лявата ръка и лявото ходило, каквито усещания не
е изпитвала преди процесното ПТП. Сочи, че в резултат на удара и
понастоящем захвата на лявата ръка й е отслабен, движенията ограничени и
не са във вида преди ПТП. Заявява, че след датата на увредите за ищцата
полагали грижи близките й и то за един продължителен период от време, тъй
като била в невъзможност напълно да се обслужвам сама. Сочи, че и към
настоящия момент изпитва страх от пресичане на платното за движение на
автомобили. Сочи, че все още макар и само на моменти страда от силно
главоболие, загуба на равновесие и лесна умора- неврологични симптоми
предизвикани от мозъчното сътресение, част от които с хроничен характер.
Твърди, че на 04.08.2021г. в деловодството на ответното дружество е
депозирала молба-заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
повод и в резултат на ПТП станало на 28.10.2016г. и е завадена щета под №
0000-1000-04-21-7507, като със съобщение изх. № 10878/02.12.21г.,
ответникът отказал да изплати обезщетение по предявеното заявление.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК
2
„Л.И.” АД да й заплати сума в размер на 20 000 лв., представлява
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинените
й леки телесни повреди, кръвонасядания и охлузвания на ляво рамо и ляв,
глезен и ляво ходило, довели до физически болки и ограничени движения,
сътресение на мозъка, довело до главоболие, повръщания, световъртеж от
централен произход, загуба на равновесие, „смесено тревожно депресивно
разстройство“, довело до силна тревожност, безсъние, депресия,
напрегнатост, кошмарни сънища и др., ведно със законните лихви за забава
считано от 28.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените разноски по делото.
Ответникът ЗК“Л.И.“АД, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявеният
иск, като счита, че същия е заведен след изтичане на общата петгодишна
давност, считано от деня, в който е настъпило застрахователното събитие.
Оспорва исковата претенция по основание и по размер, като счита
претендирания размер за завишен. Сочи, че наказателното производство не е
приключило с окончателен акт, като не е изяснен механизма на настъпване на
ПТП и наличието на виновно поведение на застрахования в дружеството
водач. Прави възражение за съпричиняване от пострадалата, като твърди, че е
изскочила внезапно на пътното платно при ограничена видимост, като
водачът при така създалата се ситуация не е имал техническа възможност да
спре, тъй като пострадалата е попадала в опасната зона на автомобила и удара
за водача е бил непредотвратим. Оспорва твърдението, че водачът на
автомобилът е нарушил правилата за движение и е блъснал движещата се
като пешеходец на пешеходна пътека. Счита, че в настоящия случай е налице
„случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, като поради това, не е налице
основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования водач
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че
ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП, а именно чл. 113, ал. 1 и следващи
като при пресичане на платното за движение пострадалата е била длъжна
преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение. Оспорва представения протокол за ПТП от 28.10.2016 г. в частта
относно съставената схема и обстоятелствата и причините за ПТП. Оспорва
на ищеца да са причинени описаните в исковата молба, като вид и характер
увреждания, както и причинно-следствената връзка с процесното ПТП.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, техния интензитет
и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са
търпени. Сочи, че пострадалата е изписана от медицинското учреждение едва
три дни след приема, в добро общо състояние, с ясно съзнание, без
неврологична симптоматика, без усложнения и смущения.
Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли
лихви, като дължими за посочения период. Сочи, че поради непредставяне па
3
всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен
ред, срокът за произнасяне не е изтекъл и към настоящия момент, поради
което съгласно чл.409 от КЗ, лихва не следва да бъде присъждана. Оспорва
изцяло претенцията за присъждане и на законна лихва, като неоснователна.
На самостоятелно основание, прави възражение и за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за лихва, считано от датата на
настъпване на произшествието, до датата на предявяване на прекия иск срещу
застрахователя, като счита, че вземането за лихви при упражнено право на
трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквент
се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111. б. "в" ЗЗД,
считано от деня на настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, алтернативно, в случай, че се установи наличие на съпричиняване
от страна на ищеца, то моли размера на обезщетението за неимуществени
вреди да бъде намален със 70 %.Претендира съдебно-деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните, приема
следното от фактическа страна:
По делото се установява от представената преписка вх.№
1496/18.02.2022г. от ОД МВР-Кърджали и приложените към нея
констативен протокол № 321 /28.10.2016 г. за ПТП на РУ-МВР Кърджали,
ведно с план-схема към него, че е настъпило ПТП на 28.10.2016г. около
19:30ч, Кърлжали, бул. „България", пред казино „Уин", с управляван от Ш. С.
И. лек автомобил "О. А.", К ********** АХ. В протокола е констатирано, че
от произшествието е пострадала пешеходката Ж.С., която е получила
охлузване на лява подбедрица. В обстоятелства и причини за ПТП е посочено,
че лекия автомобил не спира и не пропуска преминаващата по пешеходна
пътека, тип „Зебра" пешеходка.
От събраните по делото доказателства се установява, че на водача е
съставено Наказателно постановление №****************/15.11.2016г, за
нарушение по чл. 119, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена глоба по чл. 179, ал.2
вр. чл. 179, ал.1,т.5, пр. 4 от ЗДвП, в размер на 200лв. Наказателното
постановление е влязло в сила на 02.12.2016 г.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че
процесния лек автомобил "О. А." е бил със сключена към 28.10.2016г.
застрахователна полица „гражданска отговорност” при при ЗК „Л.И.” АД под
№ *************** валидна до 24.11.2016г.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
възприема за достоверна като обективно и компетентно изготвена от вещото
лице, се установява, че процесното ПТП е настъпило като лек автомобил „О.
А.", К ********** АХ, управляван от Ш.И. се е движил по бул. „България" с
посока от театъра/бизнес център „Орфей” към автогара „XXI век" (вещото
лице пояснява, че тук е без значение дали автомобила е завивал наляво или
надясно от ул. „Булаир" към бул. „България"; и спрелият и процесния
автомобил са дошли от една посока, което е резултат на фазите на светофара;
това не се отразява на крайните изводи). Пешеходката е пресичала бул.
4
„България" по втората пешеходната пътека, с посока от казино „Уин" към
завеление „Босфор" (отдясно наляво на л. а. ). На пешеходната пьтека пред
нея в дясната част на лентата е бил спрял лек автомобил, който и е осигурил
предимство за преминаване. Когато е навлязла по нея на 3,50м от десния
бордюр, л.а. „О. А." е заобиколил спрелия автомобил, не е спрял на
пешехолната пътека и с лявото странично огледало я е уларил в левите ръка и
крак (прелмишница/мишница). От удара същата се е завъртяла по посока на
часовата стрелка, извършила е сложно ротационно транслационно лвижение и
е паднала напред и отдясно на автомобила. Последният се е придвижил
напред и е спрял след мястото на удара. Вещото лице посочва, че е налице
причинно-слелствена връзка между установения механизъм и телесните
повреди причинени на пешеходката. Вещото лице дава заключение, че
скоростта на автомобила в момента на удара е 43.02 км./ч., като дължината на
"опасната зона" на л.а. "О. А." при тази скорост е 25.83 м. Съгласно
заключението на вещото лице пешеходката е пресичала пътното платно на
бул."България" на пешеходна пътека, маркирана с хоризонтална маркировка,
тип.М8.1. /зебра/ и обозначена с вертикална сигнализация, както следва: на
5.00 м. преди началото и с пътен знак Д17, на 25.00 м. преди началото и с
пътен знак А18.Вещото лице дава заключение, че видимостта между двамата
участници в ПТП е било ограничена. Между тях тя се е разкрила в момента
на 1.23 сек. преди ПТП. По тази причина пешеходката С. е имала възможност
да забележи автомобила, когато е била на разстояние 1.70 м. от десния
бордюр на булеварда на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че в
момента, когато се разкрива видимост между участниците в ПТП,
автомобилът е отстоял от мястото на удара на 17.28 м и скоростта му в този
момент е била 30.92 км./ч. Дължината на "опасната зона" пред автомобила на
тази му скорост е 16.73 м., което означава, че в този момент пешеходката не е
попадала в "опасната зона" пред автомобила.
Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че ПТП-то е настъпило при
ограничена видимост. Това е така, защото от дясно е имало спрял автомобил,
който е осигурявал предимство на пешеходката, а другият автомобил го е
изпреварил от лявата страна и поради това, пешеходката получава малко по-
късно видимост към автомобила, който изпреварва другия. Тя е била закрита
на пешеходната пътека и за това водачът не е могъл да я възприеме от
момента, в който стъпва от тротоара на пътното платно.
По делото са представени медицински документи /лист за преглед в
ЦСМП и в КДБ/СО, амбулаторен лист № 000773/31.10.16г за преглед при
травматолог, амбулаторен лист №1517/02.11.16г за преглед при психиатър,
амбулаторен лист № 003 837/03.11.16г за преглед при невролог, ведно с молба
за КАТ на главен мозък, епикриза от хирургично отделение МБАЛ-
гр.Кърджали, амбулаторен лист № 1969/08.11.16г. за преглед при
травматолог, амбулаторен лист №1550/05.12.16г. за преглед при психиатър,
болничен лист Е20166698036, съдебномедицинско удостоверение издадено от
съдебен лекар, фискални бонове и рецепти, които са взети предвид от вещото
лице по приетата съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили
на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът
възприема за достоверни и компетентни.
Според вещото лице по СМЕ на ищцата е било причинено: оток и
5
кръвонасядания на левите мишница и предмишница; оток и кръвонасядания в
областта на лявата глезенна става и лявото стъпало; сътресение на мозъка,
наложило болнично лечение и наблюдение. Описаните увреждания са
получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както се сочи в исковата молба. Вещото
лице приема в заключението си, че сътресението на мозъка, протекло без
пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични
увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице заявява, че към
момента, по отношение на описаните травматични увреждания, оздра‐
вителния процес при Ж. ХР. СТ. е завършил. Вещото лице заявява, че е
възможно е, както твърди пострадалата, при физически натоварвания и
неблагоприятни атмосферни условия същата да чувства болка в областта на
лявото стъпало.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че е възможно болката в
крака при определени условия да съществува и да се засилва, поради факта,
че ставните връзки в областта на стъпалото са били травмирани, като е
възможно при натоварване, както е съобщила самата пострадала при
прегледа, да се появява болка, която да отминава след почивка. Вещото лице
заявява, главоболието може периодически да се появява и засилва в
определен, дори и дълъг период след травмата, като това също е симптом на
мозъчното сътресение. Мозъчното сътресение, дори и травматично, няма
морфологичен субстрат, т.е. при образни изследвания, при компютърна
томография, при ядрено-магнитен резонанс там не се вижда морфологичен
субстрат . Процесите при него протичат на био-химично ниво и те могат да
бъдат засилвани или провокирани отново и от други фактори, като една малка
провокация може да доведе до възникване отново на тези симптоми. Вещото
лице посочва, че в случая се касае за интермитиращо главоболие, което се
появява от време на време. Белези няма, защото няма нарушаване на целостта
на тъканите и няма как да възникне белег. Вещото лице заявява, че
обичайният оздравителен процес при тези увреждания е около 3-4 седмици.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените изводи, тъй като тя е изготвена след преценка
на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като
вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
Пред настоящата съдебна инстанция от страна на ищеца са разпитани
св. Н. С. /майка на ищцата/ и св. свидетеля А.Б. /сестра на ищцата/.
От показанията на св. Н. С. се установява, че тя е видяла ищцата
непосредствено след постъпването й в лечебното заведение /в Бърза помощ/
след катастрофата. Свидетелката заявява, че цялата й лява страна била с
охлузвания и имала някакви насядания, като била доста замаяна и след това
се установило, че има сътресение на мозъка. Свидетелката заявява, че дъщеря
й много повръщала, била с главоболие и не се чувствала добре, поради което
очаквала да я задържат за лечение в болничното заведение, но я отпратили за
домашно лечение. Свидетелката заявява, че ищцата останала една седмица
вкъщи, но болките се засилили и започнала да повръща, въобще не спяла,
поради което и след консулатация с невролог я приели в болницата около 4
6
дни, след което била в болничен до края на месец ноември. Свидетелката
сочи, че след изписването от болница се наложило да потърсят психолог, като
свидетелката трябвало да съпровожда дъщеря си по улицата, тъй като
изпитвала страх при пресичане, а колата с месеци не си я прибрала от
работното място, защото я било страх да шофира. Свидетелката сочи, че
дъщеря й изпитвала притеснения и сънувала кошмари, придружени с
изпотяване и страх да спи сама, които продължавали и към настоящия
момент. Свидетелката заявява, че й се наложило да ползва болничен, за да
може да придружа дъщеря си около 4 месеца. Свидетелката сочи, че дъщеря й
имала проблеми с крака, който изтръпвал, получавала мравучкания от лявата
страна на ръката, като първите 3-4 месеца, болката била много интензивна,
след което се претъпила, но до ден днешен с влошаване на времето болката в
крака й се появала, като в ръката имала мравучкане към настоящия момент.
Свидетелката сочи, че вследствие на сътресението на мозъка се появила болка
в главата, нещо като мигрена, която не минава от нищо, като главоболието
няма закономерност, появява се по различно време и към настоящия момент.
От разпита на св.А.Б. се установява, че е видяла ищцата в „Бърза
помощ“, в деня на инцидента, която плачела и била стресирана. Сочи, че след
изписването й имала постоянно главоболие, повръщаше, плачела и била
много стресирана, което наложило преглед при невролог и психолог. Заява,
че след произшествието колата й останала един месец и половина пред
казиното, защото не посмяля да отиде да си я вземе. Свидетелката заявява, че
сестра й била много зле първите 4 месеца, след което се подобрила. Сочи, че
сестра й понастоящем още се оплаква от главоболие, от изтръпване в ръката,
болки в крака, когато е студено времето. Заявява, че когато прави нещо и се
преумори започва да я боли ръката при натоварване. Свидетелката сочи, че
първите четири месеца положението било страшно и главно майка й се
грижела за нея, което наложило да си вземе болничен, а след това и отпуск,
тъй като близо месец и половина сестра й не излизала от вкъщи. Свидетелката
сочи, че когато сестра й пресича улица все още се притеснява, страх я е да
шофира и рядко се качва на кола. Сочи, че след инцидента ищцата се върнала
на работа в казиното, но не можела да си изкарва смените, понеже трябвало
да е правостояща и тогава работодателя й сменил естеството на работа, за да
може да бъде седнала.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху физическото състояние на ищцата и
преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
По делото е разпитан и св. Т.У., който заявява, че е съставил
констативния протокол за ПТП с пострадали лица, като е изготвил първа и
втора страница от същия, а план-схемата я е изготвил колегата му А.А..
Свидетелят заявява пред съда, че потвърждава обстоятелствата, които е
отразил в констативния протокол. Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел като преки, непротиворечиви и безпристрасни.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
7
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429,
ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД,
на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
Предявения иск е процесуално допустим, като е проведено и
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно
обезщетение /имуществени или неимуществени/; 4/. предпоставките по чл. 45
от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка
между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-
горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника - застраховател. По делото е
установен деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От представеното по делото
наказателно постановление, заключението на съдебната автотехническа
експертиза, заключенията на съдебно-медицинската експертиза и показанията
на св. Т.У., е установено противоправното деяние на водача Ш.С. И.,
причинил ПТП, както и причинната връзка между произшествието и
травматичните увреждания на ищеца.
В разглеждания случай се установи по делото, че е настъпило ПТП на
28.10.2016г. около 19:30ч, Кърлжали, бул. „България", пред казино „Уин",
като ищцата е пресичала на пешеходната пьтека и в дясната част на лентата
пред нея е спрял лек автомобил, който и е осигурил предимство за
преминаване, но л.а. „О. А." е заобиколил спрелия автомобил, не е спрял на
пешехолната пътека и с лявото странично огледало я е ударил в левите ръка и
крак (прелмишница/мишница). Съдът не споделя довода на ответника, че се
касае за случайно деяние по чл.15 от НК. Деянието е извършено виновно, тъй
като лекия автомобил е навлезнал на пешеходна пътека, за което е имало
хоризонтална и вертикална сигнализация и водача е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно
8
преминаване на пешеходец, като в случая е предприел изпреварване на
спрелия автомобил, осигурил предимство на пешеходката, с което виновно е
причинил настъпилото увреждане.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на
причинна връзка между увредата на ищцата и ПТП – то, което се опровергава
от заключението на вещото лице по СМЕ, според което последната отговаря
да е причинена в следствие процесното ПТП. В този смисъл данни се
съдържат и в медицинските документи, приети като писмени доказателства
по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Не е спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия
автомобил, е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния
договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно, предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се
явява доказан по основание.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете
начинът на извършване на противоправното деяние, претърпените от ищцата
болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания,
периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й
неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност".
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Релевантни за размера на обезщетението и за
прилагане на критерия „справедливост” са характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.Както е прието в
9
решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т.д. № 2974/2013г., II ТО,
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядания на левите мишница и
предмишница; оток и кръвонасядания в областта на лявата глезенна става и
лявото стъпало; сътресение на мозъка, наложило болнично лечение и
наблюдение. Съдът отчита, че сътресението на мозъка е протекло без пълна
загуба на съзнание, като е довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са
причинили болка и страдание, както и че оздравителния процес при Ж. ХР.
СТ. е завършил. Съдът отчита, че ищцата се е възстановила след около 4
месеца, през които период се е нуждаела от грижата на своите близки, като
интензитета на болките и страданията е бил по-силен в началото на
възстановителния период, съобрази характера на претърпените физически и
психически страдания и неудобства, преживяния стрес и стрaх, младата
възраст на ищцата към момента на настъпване на увреждането, вида, броя и
тежестта на уврежданията, обичайната им продължителност и интензитет,
продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение,
неблагоприятното отражение на ПТП върху психическото състояние на
ищцата, факата, че към настоящия момент търпи неблагоприятно
въздействие, свързано със страх при пресичане и управление на МПС. Съдът
отчита, че ищцата и към настоящия момент изпитва болка в областта на
лявото стъпало, при промяна на времето, както и има епизодични моменти на
главоболие.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за всички претендирани в
производството неимуществени вреди, причинени на ищеца, възлиза на
сумата от общо 9 000 лева. Така определеното обезщетение в най-пълна
степен би довело до репариране на претърпените от ищеца вреди, като
размерът на обезщетението е съобразен с обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие и нормативно установените лимити на гражданската
отговорност на застрахователните дружества при причинени неимуществени
вреди, и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно
съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
10
обезщетение при подобни травматични увреждания.
Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 9000
лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 20000 лева –
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на възражението за съпричиняване:
В производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение и да
бъде доказан по категоричен начин /решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК,
решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о. и решение
№ 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о. /.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този
смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение №
165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на Закона за движение по пътищата и виновно.
В настоящия случай, съдът намира за недоказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че
постардалата е изскочила внезапно на пътното платно при ограничена
видимост, като водачът при така създалата се ситуация не е имал техническа
възможност да спре и удара за водача е бил непредотвратим.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи,
че ищцата не е допринесъла за настъпване на ПТП - ищцата е пресичал
пътното платно при спазване на правилата за движение на пешеходци,
установени в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от 1 ЗДвП /пресичала е на
обозначено за целта място, при въведено задължение за пешеходците при
пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки/. В
случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че районът на
местопроизшествието е населен, с множество магазини и административни
сгради, което несъмнено налага изключително внимание от страна на водача
на процесния лек автомобил. Неспазването на правилата на ЗДвП означава
непроявена дължима грижа от страна на водача на процесното МПС. При
преценка поведението на пострадалия решаващият съд взе предвид,
че отговорност на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
11
безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците,
включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на
подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им
позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са
били длъжни да предвидят.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Съдът намира същото за неоснователно. С оглед момента на настъпване
на процесното ПТП на 28.10.2016г., погасителната давност за вземането на
ищеца изтича на 28.10.2021 г., а исковата молба е депозирана в съда на
08.12.2021 г.
Преценката за давността обаче следва да се извърши както с оглед
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, така и с оглед разпоредбата на чл.
378, ал. 9 от КЗ, съгласно която давността на вземането на увреденото лице
срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице, спира
да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до
датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1
КЗ, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал.
2 и ал. 3 или ал. 5, която от двете дати е по-ранна. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, което е в
периода от 13.03.2020 г. до възобновяване на спрените срокове, които
започват да текат отново след 20.05.2020 г. Този период от 69 дни, установен
със ЗМДВИП попада в периода преди изтичане на настоящата давност и
следва да бъде добавен, което означава, че с предявяване на иска със 41 дни
по-късно след 28.10.2021 г., същият не е погасен по давност. Отделно от това,
съгласно изложените твърдения в исковата молба /неоспорени от ответника/
на 04.08.2021 г. ищецът е подал молба до ответника, с която е поискал да му
бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП,
поради което следва да се приеме, че при приложение на нормата на чл. 378,
ал. 9 КЗ давността за вземането по прекия иск срещу компенсационния орган
също е спряна от 04.08.2021 г. до 02.12.2021 г., когато ответникът е изпратил
до ищеца отговор по претенцията за обезщетение, с който го е уведомил, че
претенцията му е разгледана и му е отказано изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.След датата 02.12.2021 г. давността е продължила да
тече и към датата на предявяване на иска – 08.12.2021 г. не е била изтекла.
Предвид изложеното, след като искът е предявен в предвидения по чл. 378,
ал. 2 от КЗ 5-годишен давностен срок, възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
Като законна последица от уважаване на иска върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава,
каквото искане е направено от ищеца с исковата молба.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е
12
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В Кодекса за застраховането има специална разпоредба, която регламентира
отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-
късен момент. Разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ, свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай се твърди от ответника, но не се предсатвят
доказателства за това, че е изискал представянето на допълнителни
документи. От представените по делото доказателства се установява, че
ответника е отказал изплащане на обезщетение със съобщение изх. №
10878/02.12.21г., от която дата следва да се присъди законна лихва, а в
останалата част иска за присъждан на законна лихва следва да се отхвърли
като неоснователен. Съдът намира възражението за изтекла погасителна
давност за неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК - съразмерно с уважената част от иска и такива
разноски следва да му се присъдят в размер на сумата 1474.86 лв. от общо
направени в размер на 3277.50 лв., от които 800 лв. за внесена д.т., 2000 лв. за
заплатено адв.възнаграждение, 300 лв. за СМЕ, 150 лв. за САТЕ и 27.50 лв.
довнасяне за САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част. Ответникът-юридическо лице, е
представляван от юрисконсулт и съгласно на чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.25 от от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от
юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на отговор на
исковата молба, явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на
възнаграждението съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата на 300 лв. От сбора на
тази сума и сторените разноски (общо 487,50 лв. -за свидетел 10 лв., САТЕ-
150 лв., довнасяне за САТЕ -27.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
300 лв.), ищеца дължи да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената
част от исковете сумата от 268.13 лв.
Водим от изложеното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА застрахователна Компания „Л.И.” АД, с ЕИК
*************със седалище и адрес на управление в гр. София, общ.
Столична, обл. София, район „С.“ бул.”С.ш. ” ***, да заплати на Ж. ХР. СТ.,
ЕГН:********** от гр.Кърджали, общ.Кърджали, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- леки телесни повреди, кръвонасядания и охлузвания
на ляво рамо, ляв глезен и ляво ходило, довели до физически болки и
ограничени движения, сътресение на мозъка, довело до главоболие,
повръщания, световъртеж от централен произход, загуба на равновесие,
„смесено тревожно депресивно разстройство“, довело до силна тревожност,
безсъние, депресия, напрегнатост, кошмарни сънища, в следствие на ПТП от
28.10.2016г., осъществено от Ш. С. И., ЕГН **********, като водач на лек
автомобил "О. А.", К ********** АХ, застрахован при ответника по
"Гражданска отговорност" с полица № № *************** валидна до
24.11.2016г., ведно със законната лихва от 02.12.2021-. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата
над уважения размер от 9 000 лева до пълния му предявен размер от 20 000
лева., както и иска за присъждане на законна лихва, считано от датата на
деликта 28.10.2016 г. – до 01.12.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА застрахователна Компания „Л.И.” АД, с ЕИК
*************със седалище и адрес на управление в гр. София, общ.
Столична, обл. София, район „С.“ бул.”С.ш. ” ***, да заплати на Ж. ХР. СТ.,
ЕГН:********** от гр.Кърджали, общ.Кърджали, направените по делото
разноски в размер на 1474.86 лв., изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Ж. ХР. СТ., ЕГН:********** от гр.Кърджали,
общ.Кърджали, да заплати на застрахователна Компания „Л.И.” АД, с ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ.
Столична, обл. София, район „С.“ бул.”С.ш. ” ***, направените по делото
разноски в размер на 268.13 лв., изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
14