№ 156
гр. С.З., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20235501000086 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 19/12.01.2023 г., постановено по гр.д. №
1846/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З., в частта с която е осъден З.
"Д.Ж.З“ АД по иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. М.
В. сумата над 1 290 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 20.09.2021 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач –
Н.Т.С. на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.03.2020г. до окончателното плащане.
Въззивникът З. "Д.Ж.З“ АД обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен предявеният от С. М. В. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1 290 лева, ведно със
законната лихва от 30.03.2020г. Излага съображения за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и противоречие със
събраните и приети по делото доказателства, като прави искане да се отмени
обжалваното решение в тази част.
Претендира направените по делото разноски, съобразно изхода на
спора. Доказателствени искания не са направени.
1
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата чрез адв.Р. М., с който взема становище по наведените в
жалбата оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна и моли да се остави
същата без уважение. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата С. М. В. моли съда да постанови решение, с което да осъди З.
"Д.Ж.З“ АД да й заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес,
в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2021 г., при което са й причинени
телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествието, посредством молба-претенция от 05.01.2022 г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на
иска.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на З. "Д.Ж.З“ АД за причинените неимуществени вреди
за ищцата С. М. В., при ПТП настъпило на 20.09.2021 г., на път III-503, на 13
км. + 900 м., общ. О. между водачът Н.Т.С. на л. а. „Фолксваген Голф“, с peг.
№ *** /управляван от Н.С./ и л. а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № ***,
управляван от В.В.В., с пътник в същия автомобил ищцата С. В.. За
настъпилото ПТП, вината е на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с peг. № ***
и ответното дружество. В този смисъл районният съд е изложил подробни
мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Не е спорно, че към датата на настъпване на ПТП е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Фолксваген Голф“, с peг. №
*** с ответното дружество.
2
Не е спорно, че на ищцата е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 710 лв. на дата 04.08.2022 г. – след подаване на исковата молба.
След постановяване на обжалваното решение, З. "Д.Ж.З“ АД е
заплатил на С. М. В. сумата от 1 661, 92 лв., от която сумата от 1 290 лв.
за неимуществени вреди и сумата от 371, 92 лв., представляваща лихва
от 30.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
Основният спорен момент между страните е какъв е справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 4 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните
свидетелски показания, съдебно – медицинската експертиза и съдебно –
психологическата експертиза.
По делото е безспорно установено, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила следните травми: контузия на гръдния кош и навяхване
/разтягане на ставните връзки/ на дясна глезенна става. Възстановяването й е
продължило три седмици, като първите седем дена е лежала и е приемала
обезболяващи, наложило се да ползва отпуск за временна работоспособност.
От заключението на съдебно – психологическата експертиза е видно, че
вследствие на ПТП, ищцата е получила емоционален стрес с висока
тревожност, депресивна симптоматика и емоционална лабилност, които не са
отшумели напълно и към момента.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се
вземе предвид, тежестта на травмите, сравнително младата и работоспособна
възраст на ищцата към момента на ПТП – 51 години, неудобства и
ограничения от личен, битов и трудов характер, но и факта, че към момента е
възстановена изцяло физически, като са налице остатъчни явления върху
психиката й, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди би била сумата от 4 000 лв. От тази сума следва
да се приспадне направеното плащане от страна на ответното дружество след
подаване на исковата молба в размер на 710 лв. и сумата от 1 290 лв. / платена
след постановяване на обжалваното решение/, поради което ответното
дружество следва да заплати на С. М. В., остатъка от 2 000 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
3
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
В настоящия случай договор за правна защита и съдействие е сключен
на 28.02.2023 г. Поради това приложение по отношение на тези адвокатски
възнаграждения следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от
4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в
сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в този смисъл
определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
В настоящия случай с оглед обжалваемият интерес, който е 2 000 лв.,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие /след изменението с ДВ
бр.88 от 4.11.2022 г./, съгласно която за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са
следните: при интерес от 1000 до 10 000 – 400 лв. +10 % за горницата над 1
000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 500 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС,
за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което
се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Р. М. е регистриран по ЗДДС и
адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на
адвокат Р. М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в
4
размер на 600 лв. с ДДС / 500 х 20% = 600 лв./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/12.01.2023 г., постановено по гр.д.
№1846/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Д.Ж.З“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.*** да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на С. М. В. във въззивното производство в
размер на 600 лв./шестстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5