Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260035
Гр.ДОБРИЧ 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№212/2019г. по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от М.С.Р.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на ***Т., ЕГН ********** ***
срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Света София“ №7, ет.5 искова молба, с която са предявени иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 180 000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
родната му майка М.И.П., настъпила в резултат на ПТП от 15.11.2015г., по вина
на И.Д.Т. като водач на МПС със сключен
договор за задължителна застраховка "ГО" при ответника, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.2015г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане и на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че на 15.11.2015г. на път I-5 Русе-София в района на км.11+922 при управление на
МПС- автобус „ Темса Сафир“, с рег.№ ***, управляван от И.Д.Т., ЕГН **********
е станало ПТП, като по непредпазливост
виновният водач е причинил смъртта на М.И.П. - родна майка на ищеца. Към датата
на настъпване на увреждането делинквентът И.Д.Т. е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица №23115000924626 при ответното дружество, със
срок на валидност до 03.04.2016г. Водачът е признат за виновен за причиненото
ПТП и осъден с присъда по НОХД № 469/2017г. по описа на ОС-Русе, ВНОХД
№72/2018г. по описа на АС, гр.Велико Търново и решение по КНД №727/2018г. по описа на ВКС. Със смъртта на своята майка
ищецът е загубил един от най-близките си хора, осигурявал му основните средства
за издръжка и подкрепа във всяко отношение, поради което е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни по степен болки и страдания. След
внезапната загуба на своята майка ищецът престанал дори да говори, плачел, търсейки
я, променил поведението си, проявявайки агресивност и в същото време изоставане
в развитието си. Бил постоянно тъжен, разплаквал се на пръв поглед безпричинно,
което наложило да потърси психологическа помощ и да проведе многократни срещи с
психолог. Причинените му неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 180000
лв., като е сезирал ответника да му я заплати. От застрахователната компания му
било предложено изплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв., което
според ищеца не отговаря на справедливостта и противоречи на съдебната практика
и това обосновава правния му интерес от подаване на исковата молба, въз основа
на която е образувано производството по настоящото дело.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни.
Към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът е
бил на 2 години, поради което не е възприемал и осъзнавал случващото се. Няма
данни за осъществявана от *** необходима грижа за сина й, нито двамата да са
имали каквато и да било връзка. Ищецът е бил осиновен в несъзнателната си
възраст, поради което е изградил връзка майка-син изцяло с осиновителката
си Р.. Поради липсата на трайна и дълбока
емоционална връзка между починалата и ищеца не са налице и предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Възражението за неоснователност на предявените
претенции, поради липса на легитимация се потвърждава и от данните по ВНХОД №72/2018г.,
видно от които определението, с което ищецът е конституиран като частен
обвинител е отменено, а подадената от него въззивна жалба оставена без
разглеждане като процесуално недопустима.
Ответникът оспорва като неоснователен иска за
неимуществени вреди, като твърди наличието и на други обстоятелства, довели до
фаталния резултат. Оспорва твърдяната изключителна вина на водача И.Т. за
причиняване на вредоносния резултат, тъй като той не е могъл да предвиди и
забележи появата на пешеходката на пътното платно. Сочи се, че описаният в
исковата молба механизъм на настъпилото ПТП не отговаря на действително
развилия се. Поддържа, че в конкретния случай е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата ***, поради неправомерното й
поведение на пътното платно и установеното наличие на алкохол в кръвта й, обуславящо
неадекватното й поведение. Предвид наличието на съпричиняване, искът за
неимуществени вреди се оспорва като прекомерен по размер, като на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се намали съобразно
приноса на починалата.
Поради неоснователност на главния иск, ответникът
оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираната лихва и началния момент, от който се претендира. Искът е
неоснователен и защото ответникът не е изпаднал в забава.
В депозирана в срока по чл.372, ал.1 от ГПК
допълнителна искова молба ищецът оспорва като неоснователни всички изложени в отговора на ответника
възражения срещу иска.
В депозиран в срока по чл.373, ал.1 от ГПК
допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
подадения отговор по аргументите, посочени в него.
Контролиращата страна Дирекция "Социално
подпомагане" – Добрич, редовно призована, не изразява становище по
предявените искове. Представя социален доклад.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните и се установява представените по делото
доказателства, че с
влязла в сила на 11.03.2019г. Присъда №80/02.04.2018 г. на АС, гр.Велико Търново по ВНOХД №72/2018 г. по
описа на същия съд, обвиняемият И.Д.Т. е признат за виновен за
това, че на 15.11.2015г.
на път I-5 Русе-София, в района на км.11+922, при управление на
МПС – автобус „Темса Сафир“ с рег.№***, нарушил правилото за движение по чл.20,
ал.2, изр.1, пред.7 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М.И.П..
Установява се, че починалата М.И.П.,
ЕГН ********** е
рождена майка на ***Олсен. Страните
не спорят и от доказателствата се установява, че е допуснато пълно осиновяване
на ***от М.С.Р.. Детето е припознато от ***И.Т.. Издадено е ново удостоверение за раждане на ищеца, в което е вписан с
имената ***Т..
Не е спорно между страните, че МПС – автобус „Темса Сафир“ с
рег.№***, управляван от И.Д.Т. е бил застрахован по риска "Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №23115000924626, сключена с ответното дружество, със срок на валидност
до 03.04.2016г.
От
събраните по делото доказателства се установява следния механизъм на процесното
ПТП: На 15.11.2015г. автобус „TEMSA SAFIR“ с рег. № ***, управляван от И.Д.Т. се е движил
по път I-5, в посока от гр. Бяла към гр.Русе със скорост около 120 км/ч. В 05.14
ч., в района на 12 км. скоростта на автобуса е намалена плавно до 60 км/ч.,
след това намалена интензивно до пълно спиране. По същото време пострадалата М.И.П.
е била върху платното за движение - в дясната част на лентата за движение към гр.Русе.
При описаното движение на автобуса е възникнал удар между предния десен ъгъл на
автобуса и тялото на пешеходката *** ***. От ударния импулс тялото на *** е
отхвърлено напред и надясно и е паднало в терена край пътя. В резултат на
нараняванията, получени при произшествието *** *** е починала по-късно в
болницата. Пътно транспортното произшествие е станало през тъмната част на
денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Пътната настилка е
била суха. Пътното платно в района на произшествието е било асфалтово покритие,
без повреди и неравности, двупосочно, с по една лента за движение във всяка
посока.
По делото е изготвена и приета
съдебно-автотехническа експертиза от заключението на която се установява, че към момента на настъпване на
ПТП, постарадалата М.И.П. е била върху платното за движение, в изправено
положение и с гръб към автобуса, леко завъртяна на ляво. Към момента на
първоначалното съприкосновение с автобуса, пострадалата е била в неподвижно
състояние. Пострадалата не е имала светлоотразителна жилетка. ПТП е станало на
15.11.2015г. около 05.15ч. Настъпило е през тъмната част на денонощието, при
ясно време и добра метеорологична видимост. Наближавайки мястото на
произшествието автобусът се е движел с променлива скорост, като непосредствено
преди настъпване на удара с пострадалата скоростта му на движение е била около
60 км./ч. При скорост на движение 60 км./ч и отчитане състоянието на платното
за движение, опасната зона на спиране на автобуса е била с дължина 57.80 м. Водачът
на автобуса е имал възможност да възприеме пострадалата когато се е намирал на
разстояние около 55 м. преди мястото на удара. Максимално допустимата скорост
на движение на автобуса, съобразена с ограничената видимост пред него при
включени фарове на къси светлини е следвало да бъде 55.72 км./ч. При посочената скорост опасната зона на
спиране на автобуса следва да има дължина около 51.94 м. При скоростта, с която
се е движел автобуса непосредствено преди произшествието, водачът му не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието спирайки
автобуса. Ако непосредствено преди произшествието автобусът се е движел със
скорост съобразена с ограничената видимост
пред автобуса при включени фарове на къси светлини и водачът е реагирал
своевременно и е предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме
пострадалата пред себе си, той е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, спирайки автобуса преди мястото на удара. Причина за ПТП от
техническа гледна точка е движението на автобуса със скорост по-висока от
максимално допустимата за движение, съобразена с ограничената видимост пред
автомобила при включени фарове на къси светлини.
Предвид релевираното от ответника възражение за
съпричиняване са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Д.Т..
Свидетелят излага, че пътувал по редовна линия гр. София – гр. Букурещ. На с.Обнова направили почивка и там се сменил с колегата си.
Свидетелят тръгнал от с.Обнова посока гр. Букурещ. Три-четири километра преди
гр. Русе, при село Пиргово, както карал в тъмната част на денонощието, в 5.18
часа видял някакъв силует. Свил в ляво и се чул удар. Всичко станало за части
от секундата. Той периферно видял
някакъв силует, но не разбрал дали е животно или човек. Силуетът бил от дясната
страна, до табелата за гр.Русе. Веднага спрял, слязъл и светнал с прожектора,
при което зад автобуса видял човек, който го попитал „Тя къде е?“. Намерили жена на два метра в храстите.
Колегата му се обадил на 112. Бърза помощ дошла и я качили в линейката. След
четири часа казали, че жената е починала в болницата. Кръвната проба на жената
била взета след четири часа и показала 3,5 промила.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ***/без
родство с ищеца/. Свидетелят излага, че познава детето *** и родителите му от
4-5 години. Същите живеят в село Бранище, на което свидетелят е кмет. *** е
запознат със съдбата на детето. Мисли, че същото приема трудно смъртта на
биологичната си майка. Учителката от детската градина е споделила със
свидетеля, че детето не контактува с нея, постоянно стои до прозореца. Не
общува и с другите деца. Според *** в детето „има някакво страдание“. То казало
на внучето му “Моята майка няма да дойде, защото тя е горе на небето“. При игра
с внучето на свидетеля, детето *** се
отделя само и гледа замечтано нагоре. Винаги се отдалечава и страни. Според ***
на детето трябва да се отделя малко повече внимание, за да може по-лесно да се
адаптира.
На основание чл.15, ал.6 от
ЗЗкД по делото е представен социален доклад, от който се установява, че с влязло в сила на 28.08.2016г. решение,
постановено от Русенския окръжен съд е допуснато пълно осиновяване на детето ***от
лицето М.С.Р.. След осиновяването на същото е съставен акт за раждане с имената
А.М.Р.. Преди осиновяването, детето е било поставено под мярка за закрила,
предприета от Дирекция "Социално подпомагане" град Русе.
Отдел "Закрила на
детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Добрич е
извършвал наблюдение над *** след неговото осиновяване в период от две години,
считано от 20.09.2016 г. до 20.09.2018 г. През посоченото време детето е ползвало
социални услуги предвид установени затруднения при адапатацията в
осиновителното семейство. На 16.08.2017 г. в ДСП -Добрич е постъпило
уведомително писмо от Община град Добрич за извършено припознаване на детето ***
*** от ***И.Т. с ЕГН **********, съжител на осиновтелката. Издадено му е ново
удостоверение за раждане с имената ***Т. и вписани родители М.Р. и ***Т..
Основните грижи по
задоволяване на физическите и психо-емоционалните потребности на детето *** се
полагат от М.Р. и ***Т.. Последните успешно и адекватно задоволяват нуждата на ***
от осигуряване на храна, дрехи, достъп до образование и здравни грижи според
изискванията на съответната му възраст. Семейството е осигурило сигурна семейна
среда, благоприятстваща развитието и благосъстоянието на ***. Наблюдава се
добро емоционално взаимодействие между детето и родителите му, все още се учи
да спазва правилата и реда в дома и околната среда, както и на самоконтрол.
Жилището, в което живее семейството е собственост на М.Р. и съжителят й ***Т..
Същото представлява двуетажна масивна и просторна къща с дворно място за
обработка. За *** има осигурена самостоятелна стая, обзаведена с вещи и мебели
според възрастта и нуждите. Хигиената в дома е поддържана на високо ниво. М.Р.
заема длъжност Ръководител на Общностен център с. Стефаново, общ. Добричка. ***Т.
е технически сътрудник във фирма за строителство. Семейството разполага със
стабилни и постоянни доходи. *** е добре приет и адапатиран в разширения
роднински кръг на семейството. Детето общува със свои връстници, има приятели в
детското заведение, което посещава. В случай на необходимост, майките на М. и ***им
оказват подкрепа в полагането на грижи за детето.
*** Т. посещава подготвителна
предучилищна група в ЦЦГ № 7 гр. Добрич. За учебната 2020/2021 г. ще бъде
ученик в първи клас в ОУ "Хан Аспарух" гр. Добрич, познава азбуката и
цифрите, обича да оцветява. В
двугодишния период на наблюдение след осиновявянето на *** са установени
затруднения в адпатацията му в новото семейство. Детето е насочено да ползва
социални услуги в общността с доставици на социални услуги - Общностен център
с. Стефаново, община Добричка и Дневен център при ДМСГД гр. Добрич, както
следва: от 21.08.2017 г. до 28.11.2017 г. и от 21.05.2018 г. до 21.08.2018 г.
От представени в ДСП - Добрич доклади от 28.11.2017 г. за постигнати резултати
от ОЦ с. Стефаново е видно следното "При първоначалното обследване се
установи, че детето *** проявява агресивно и хиперактивно поведение, не задържа
внимание и концентрация. Проявява твърда упоритост и характер, несъответстващи
на възрастта му. Не може да говори ясно, разбира прости инструкции, изостава в
говорното си развитие. Притежава елементарни познания за заобикалящата го
действителност, емоционално и агресивно дете. Изразява емоциите си чрез
хиперактивни движения, не умее да съобщава за физиологгичните си нужди".
Следствие на оказаната психологическа подкрепа и занимания от психолог при
детето са се поощрили способностите му. В представен в ДСП - Добрич социален
доклад от 21.08.2018 г., изготвен от Дневен център при ДМСГД гр. Добрич е изложена
следната информация "След направено психологическо обследване при детето
се установява нервноразвитийно разстройство, дефицит на вниманието. С известна
емоционална и социална зрялост в поведението. Нивото на тревожност и
адаптивност на детето е в средния регистър. Уморяемост при по-продължителна
работа, неспокоен позициониран в седеж, затруднена концентрация. При подаване
на нова и непозната дейност /задача/ бързо губи интерес. С трудност понася очакваното". В Дневния център, на детето
е оказана психологическа подкрепа и когнитивно-поведенческа терапия с цел
снижаване на тревожността и подобряване на психо-емоционалното състояние. *** е
посещавал социалната услуга за времето от три месеца. Към датата на изготвяне
на доклада, детето не ползва социални услуги. М.Р. и ***Т. са проявили
необходимото сътрудничество и активност при преодоляване на емоционалните
сътресения при *** в преминаването му в осиновителното семейство и насложени
промени в живота му.
По делото е изискана и
приложена преписка от Дирекция "Социално подпомагане" град Русе. От
преписката се установява, че досие за детето ***е образувано на 14.01.2014г. в
отдел „Закрила на детето“ гр.Две могили след подаден сигнал от жител *** за
лоши битови и хигиени условия, при които се отглежда детето. При
извършената оценка на риска е констатирано, че не съществува риск от изоставяне
на детето, което се оглежда в семейна среда. Предложено е да се открие случай по
мярка за закрила „Съдействие и подпомагане в семейна среда“ с оглед оказване
съдействие и консултиране на майката за повишаване на капацитета като родител и
справяне с проблемите, свързани с битовите условия и хигиената в жилището. С
оглед преместването на М.И.П. и детето в гр.Русе досието на детето е изпратено
в Дирекция "Социално подпомагане" град Русе. Констатирано е, че
майката е закупила жилище в гр.Русе, в което е осигурила добри условия за
отглеждане на детето. На 14.10.2014г. на детето ***е предоставена полицейска
закрила със заповед на началника на Първо РУ при ОДМВР Русе. Установява се, че
на посочената дата шофьор на такси е откарал майката и детето до полицейското
управление, тъй като майката в нетрезво състояние е заспала в колата и не е
имала възможност да се грижи за детето. На 15.10.2014г. майката е посетила ОЗД
– Русе в нетрезво състояние, за да разбере къде се намира детето. При
извършената оценка е констатиран риск от отглеждане на детето в нездравословна
среда с оглед системна употреба на алкохол от майката и е предложено, с оглед
най-добрия интерес на детето, да му бъде предоставена социална услуга „Спешен
прием“, предлагана в КСУДС – Русе. Със заповед №ЗД-191/16.10.2014г. на директора на ДСП - Русе на детето ***е предоставена социална услуга „Спешен прием“ в Комплекс
за социални услуги за деца и семейства, гр.Русе. Със заповед №ЗД-208/17.11.2014г., считано от
17.11.2014г. е прекратена горепосочената социална услуга. Съответно със заповед №ЗД-208/17.11.2014г. на директора на
ДСП - Русе, считано от 17.11.2014г. детето ***е настанено в професионално
приемно семейство. С решение №102/28.01.2015г., постановено по гр.д.№7141 по
описа на Районен съд Русе за 2014г. ***е настанен за отглеждане в приемно
семейство за срок от една година, считано от 17.11.2014г. или до промяна в
обстоятелствата. С искова молба от 30.04.2015г., адресирана до РС-Русе, М.И.П. е
поискала отмяна на постановената по гр.д.№7141/2014г. мярка за закрила. С
решение №1266/14.10.2015г., постановено по гр.д.№2483 по описа на Районен съд Русе за 2015г. горната молба е
отхвърлена. От *** *** е подадена жалба срещу решението. С оглед настъпилата на
15.11.2015г. смърт на ***, образуваното по жалбата производство пред Окръжен
съд Русе е прекратено. Със заповед
№ЗД-226/18.11.2015г. на директора на ДСП - Русе, считано от 18.11.2015г. детето
***е настанено в професионално приемно семейство. С решение №107/28.01.2016г.,
постановено по гр.д.№7876 по описа на Районен съд Русе за 2015г. ***е настанен
за отглеждане в приемно семейство със
срок до отпадане на основанията. Към преписката са приложени доклади на Комплекс за социални услуги за деца и семейства, гр.Русе и
на отдел ЗДТ при Д „СП“ Русе, съдържащи данни за взаимоотношенията между ищеца
и *** *** и данни за личността и поведението на последната.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Исковете
черпят правно основание от разпоредбите на чл. 226 от КЗ (отм.); във вр. чл. 45 и 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Исковете
са процесуално допустими с оглед на постановеното ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което
бе разширен кръга от лицата, които
са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък, посочен
в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд, а
именно: родители; деца; съпруг и лице във фактическо съжителство. С ТР № 1/21.06.2018г. бе прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП №
5/69г., което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Съгласно легалната дефиниция на
договора за застраховка "Гражданска отговорност", установена в
разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), със сключването на същата
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да
докаже положителните твърдения за фактите, от които извлича благоприятните за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. Съобразно
характера на предявения главен иск ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на кумулативното осъществяване на следните предпоставки: валиден застрахователен
договор; настъпването по време на действие на застрахователния договор на
застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск;
противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което
е причинено ПТП. При доказване
противоправността на деянието, вината се предполага по силата на
оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД; Причинно-следствена връзка между
поведението на застрахования и смъртта на починалата М.И.П.; наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата М.И.П.;
обстоятелството, че вследствие смъртта на *** ищецът е претърпял неимуществени вреди, естеството и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, причинно-следствената
връзка между вредоносното деяние и понесените неимуществени вреди; размера на
претърпените вреди. Ответникът следва да
докаже наведените от него възражения срещу основателността и срещу размера на
исковете, вкл.възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
В случая от събраните доказателства се установява
наличието на валиден застрахователен договор. Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие, както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Постановената от наказателния съд
присъда е задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК
и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради което
е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Не се установи по делото наличието
на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата М.И.П., както и
твърдението, че вследствие смъртта на *** ищецът е претърпял неимуществени вреди. Действително нормално и житейски обосновано е да се
приеме, че загубата на майка е сред най-тежките
загуби за едно дете, независимо от възрастта на последното. Смъртта на родител в най-висока
степен засяга детето, което завинаги е лишено от родителска обич и морална
подкрепа, от които особено се нуждае в ниска възраст, на каквато е и ищеца. Независимо
от това и с оглед на гореизложеното наличието на роднинска връзка не
освобождава съда от задължението да събере доказателства за съществуването на
привързаност и обич между майка и дете. Съществуването на
определена роднинска връзка между увреденото лице и загиналата при ПТП – М.И.П., не е достатъчно основание за
присъждане на обезщетение. От значение са естеството на отношенията приживе
между посочените категории лица, степента на близост между тях, обстоятелствата
поддържали ли са връзка, живели ли са заедно и т. н., респ. как смъртта на
техния родственик се е отразила на емоционалното им състояние, какви болки и страдания
са преживели и преживяват в момента и т. н.
Ищецът комуто е вменена доказателствената тежест не установява между него и починалата *** *** да са били
изградени пълноценни отношения на родител и дете. От събраните
по делото доказателства се установява, че когато ищецът е бил на възраст 1
година и 6 месеца спрямо него е била предприета мярка за закрила – настаняване
първоначално в Комплекс за
социални услуги за деца и семейства, а в последствие в приемно
семейство. От настаняването му на 15.10.2014г. до смъртта на пострадалата - на
15.11.2015г., за период от 1 година и 1 месец ищецът не е бил отглеждан лично
от майка си. Липсват данни за
взаимоотношенията между родител и дете преди 15.10.2014г. Съответно данни за
взаимоотношенията между родител и дете след тази дата можем да черпим
единствено от представената от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Русе
преписка. От прочита на социалните доклади по преписката може да се направи
извод, че починалата е изпитвала обич и привъзраност към детето, но не се
установява да са съществували привързаност и обич към починалата от страна на
ищеца. В докладите се сочи, че при срещите между майката и детето се наблюдава,
че майката е загрижена за детето, включително за здравословното му състояние,
носи му лакомства и играчки. Демонстрира привъзраност към детето. Не инициира
игра с детето и не съумява да привлече и задържи вниманието му. Детето
разпознава майка си, но не търси нейното внимание. Казва „мама“, но не
целенасочено. Разделя се с нея спокойно и не е необходимо да бъде успокоявано.
Дава се заключение за еднопосочна емоционална привързаност от страна на майката
към детето. По време на срещите между тях и след това не са констатирани
промени в поведението на Алекс. В
присъствието на биологичната майка са забелязани нервни изблици, при които
детето удря главата си с ръце. Сочи се, че детето реагира така, когато се
изведе от комфортна за него среда. Съответно майката не показва умения за
избягване и потушаване на тези нервни изблици. В този смисъл са заключителен
доклад на Комплекс за социални услуги за деца и семейства – л.394-397; актуална информация от Комплекс за
социални услуги за деца и семейства – л.423,424; доклад от Комплекс за
социални услуги за деца и семейства – л.480-482; социален доклад на
отдел ЗДТ при Д „СП“ Русе – л.515-518 и доклад на Комплекс за
социални услуги за деца и семейства – л.535-539. В същите доклади се
сочи, че в присъствието на приемния родител Алекс е спокоен, търси вниманието и
ласките му. Общуването с приемния родител носи на детето спокойствие и
емоционален комфорт.
Следва да се посочи, че не са без значение за взаимоотношенията
родител-дете и данните за личността на М.*** и поведението й в периода, в който
детето не е отглеждано от нея. В посочените доклади се съдържат данни, че
майката е посещавала социалната институция винаги в нетрезво състояние, държала
се е грубо и арогантно, използвала е обидни изрази и квалификации /включително
в присъствието на детето/ и заплахи, не е спазвала графика за срещи с детето,
отказвала е съдействие, не е осъзнавала проблема със злоупотребата с алкохол и
не е предприемала действия за лечение. Видно от Епикриза /л.408 по делото/, за
периода от 31.10.2014г. от 05.11.2014г. ***
е лекувана в Център за психично здраве, гр.Русе, отделение за лечение на
зависимости с диагноза: Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол. Налице са и данни от ОД на МВР Русе /л.479 по делото/, от
които се установява, че в периода 2003-2006г. *** е осъждана да престъпления и
срещу нея има заявителски материали за кражба и измама. Безспорно нито
поведението на майката, нито данните за личността й могат да попречат между нея
и детето да се изградят взаимоотношения на привъзраност и обич. Но не е
изключено личността и поведението на майката във връзка с предприетата мярка за
закрила спрямо детето, да са причинили негативното отражение върху ищеца, за
които се търси обезщетение в настоящия процес. В този смисъл страните не
ангажираха доказателства. Други доказателства за взаимоотношенията между ищеца
и пострадалата *** не са събрани.
Доколкото в законодателството не е
предвидена презумпция за претърпяване на неимуществени вреди, същите подлежат
на установяване при условията на пълно и главно доказване с всички допустими
доказателствени средства. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени болки и страдания, неудобства и всякакви
други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая по делото не се установява в причинна връзка
със застрахователното събитие при ищеца да се е проявила симптоматика вследствие на преживяната
загуба. Не се
установява поведението на ищеца, който според твърденията в исковата молба бил
тъжен, проявявал агресивност, изоставал в развитието си и пр. да са следствие именно от смъртта на неговата
майка *** ***. Ангажираните
гласни доказателства с показанията на свидетеля *** не са информативни относно психичното състояние на ищеца след инцидента.
Свидетелят е твърде лаконичен по отношение на интензитета на
негативните емоционални преживявания на ищца.
Следва да бъде съобразено, че преценката за наличието на неимуществени вреди не може
да се основава на човешки предположения за обичайните за тези случаи страдания.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. При този извод на съда, не подлежи на обсъждане релевираното от
ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалата от ПТП.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на ищеца не се следват сторени
по делото разноски.
На ответника се следват сторените по делото разноски. Ответникът
е представил доказателства /л.98, 117, 139, 235 по делото/ и следва да му се
присъдят заплатените разноски в общ размер на 6755 лв. (6240 лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС; 15 лв. – заплатена държавна такса и 500
лв. – заплатен депозит на вещото лице за
изготвената САТЕ).
Воден от гореизложените мотиви, Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Р., ЕГН **********, като
майка и законен представител на ***Т., ЕГН ********** *** срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5 иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 180 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на родната му майка М.И.П., настъпила в резултат
на ПТП от 15.11.2015г., по вина на И.Д.Т. като водач на МПС със сключен договор за задължителна застраховка
"ГО" при ответника, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 15.11.2015г. - датата на увреждането до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.С.Р.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на ***Т., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5 сторените по делото разноски в размер на 6755 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр.Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: