О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
13.08.2020
г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 388 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.
С протоколно определение от 23.07.2020
г. по НОХД № 986/2019 г., постановено в производство по реда на чл.270, ал.1 от НПК, Специализираният наказателен съд,
IX състав, е изменил изпълняваната спрямо подсъдимия И.И.Я. мярка за
неотклонение „Гаранция“ в размер на 5 000 лева в „Домашен арест“, а на
основание чл.66, ал.2 от НПК е отнел в полза на държавата сумата по гаранцията.
Против определението е постъпила жалба
от подс.Я. чрез защитника му адв.С., предхождана от молба на същия подсъдим,
съдържаща особено искане за спиране на изпълнението на оспорвания съдебен акт.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на акта, изразяваща се в необоснованост
и незаконосъобразност и се моли определението да бъде отменено, за да продължи
да действа предходната мярка и да отпадне последицата по чл.66, ал.2 от НПК по
секвестиране на внесената сума по гаранцията. Развитите подробно от защитата
възражения се свеждат най-общо до тезата, че показания на свидетел за отправена
му от подс.Я. заплаха, не могат да се считат за нарушение по чл.66, ал.1 от НПК, а освен това съдът бил ограничен в преценката за достоверност на
свидетелското изложение преди постановяване на крайния си акт по същество. Изразява
се виждане, че реалната опасност от извършване на престъпление била ирелевантна
в производството по чл.270 от НПК, когато искането касаело утежняване
процесуалното положение на подсъдимия, защото тогава на преценка подлежали само
основанията на чл.66 от НПК. В този аспект, защитата се позовава на Определение
№ 246/2012 г. по ВНЧД № 1191/2012 г. на САС, н.о., 8 състав, мнозинството от
чийто аргументи са пренесени в жалбата. Отделно се обръща внимание, че избраната
от СНС по-тежка мярка би попречила на жалбоподателя да упражнява професията си
на адвокат и би му отнела възможността да осъществява възложеното му
процесуално представителство и защита по дела на свои клиенти, от които е
упълномощен. В подкрепа на последното твърдение, е представен списък, отразяващ
професионалната ангажираност на И.Я. по различни дела (граждански, наказателни,
административни, търговски) до началото на месец октомври т.г.
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна
проверка акт на първата инстанция, поради което се явява процесуално допустима.
Преди да се занимае със съществото й,
въззивният състав намира, че отделно нарочно произнасяне по заявеното особено
искане за спиране изпълнението на определението е безпредметно, доколкото СНС
изобщо не е пристъпвал към такова изпълнение преди влизане на акта в сила, чрез
изпращане на необходимите книжа до съответното РУ по местоживеене на
подсъдимия. Нещо повече, в диспозитива на обжалваното определение е указано към
изпълнение да се пристъпи след придобиване на стабилитет на акта, с което на
практика същото е спряно от СНС.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
С внесения на 12.03.2019 г. обвинителен
акт, подс.И.Я. е предаден на съд за извършване на две престъпления, а именно по
чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. с ал.1, пр.2 от НК – за ръководство на ОПГ в
периода от м. октомври 2009 г. до 20.07.2016 г. на територията на Република
България, което сдружение е било създадено с цел извършване на данъчни
престъпления и с користна цел; и по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК – за вторично
продължавано данъчно престъпление, извършено в съучастие, обхващащо 66 отделни
деяния, с общ размер на укритите данъчни задължения 646 840,52 лева.
Подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5 000
лева от досъдебната фаза.
За да измени мярката на жалбоподателя, въз основа на искане
на прокурора, първостепенният съд е приел, че са настъпили нови обстоятелства,
обуславящи индиции за повишаване на опасността И.Я. да извърши престъпление, които
налагат по-сериозно процесуално ограничение. Основания за това са му дали
изслушани в същото съдебно заседание показания на свид.Т., съдържащи
информация, че след приключване на предишно съдебно заседание (когато не е
могло да се пристъпи към разпита му), при излизане от съдебната зала е бил
заплашен с убийство от подсъдимия – с жест за прерязване на гърлото, което е довело
и до сезиране на СНС с жалба, имаща характер на молба, за предоставяне на
защита. В последната, свидетелят е заявил, че се страхува за живота си и
настоява за гарантиране на личната си безопасност и неприкосновеност, още
повече, че страда от тежко заболяване, за което е приложил експертно решение на
ТЕЛК от 13.08.2018 г. с вписана 95% намалена трудоспособност без чужда помощ и
диагноза ларингектомия. В нарочна процедура от 17.06.2020 г., СНС е уважил
молбата и е предоставил на Т. незабавна временна защита, чрез осигуряване на
лична физическа охрана от органите на МВР. Контактите със свидетеля са
реализирани с помощта на тълковник, поради констатирано засягане на говорните
функции.
Подходът на първостепенния съд да
третира така създалата се ситуация като нарушение по чл.66, ал.1 от НПК е
законосъобразен, но въззивната инстанция е на мнение, че преминаването към
мярка ограничаваща правото на свободно придвижване сериозно би накърнило
правото на труд на жалбоподателя, особено в хипотеза като разглежданата, при
която от това ще последват неблагоприятни последици не само за конкретния
подсъдим, но и за лицата, чийто интереси И.Я. отстоява като адвокат, както и за
съдопроизводството, в частност по делата, които следва да се развиват с негово
участие.
Иначе, развитите в жалбата основни
възражения, АСНС намира за неоснователни. Представеното определение от 2012 г.
по сходен казус няма задължителен характер и с нищо не обвързва въззивната
инстанция, още повече, че от съдържанието му става ясно, че е имало напълно
разнопосочни схващания в отделните състави на САС по разискваната тематика.
Да се счита, че постъпили по делото
данни за евентуално противоправно поведение на подсъдимия, особено такова
насочено към свидетелите, не е нарушение на задълженията, произтичащи от
изпълняваната мярка, че не следва да бъде разглеждано и преценявано в рамките
на даденото наказателно производство и че от това за дееца не могат да
възникнат последици пак в рамките на даденото наказателно производство, е
несъстоятелно и противоречи на духа на закона.
Под нарушение на взетата мярка по
чл.66, ал.1 от НПК, не следва да се разбират само случаите на формални
отклонения от параметрите на съответното процесуално ограничение (даже при взета
мярка за неотклонение „Гаранция“ – внесена, би се оказало, че няма и хипотези
на възможно нарушаване), но и всяко друго поведение, осуетяващо изпълнението на
целите на чл.57 от НПК, за постигане именно на които тази мярка е била
наложена. Доводът, че подобно (предполагаемо престъпно) поведение било от
значение само при започване на друго наказателно преследване, не се възприема, понеже
самото евентуално неправомерно поведение, може да не съставлява престъпление от
общ, а от частен характер, може по определени причини да не се стигне до
ангажиране на наказателна отговорност за него или може да се цели именно чрез образуване
на друго производство, свидетелската позиция да бъде експонирана като
заинтересована. Установяването на обстоятелствата по чл.66, ал.1 от НПК не
представлява недопустимо разширяване на доказателствения предмет, а е
задължение на всеки орган, пред който делото е висящо, така както не се счита
за разширяване предмета на доказване установяването на редица още фактори от
значение за процесуалното положение на подсъдимия или от значение за провеждането
на наказателния процес (прим. при изграждане на преценката за възникнала
необходимост от отстраняване от длъжност, ако тя би попречила за пълното,
обективно и всестранно изясняване на делото, при преценката за взимане на
обезпечителни мерки, при преценката за степента на владеене на български език и
мн.др.).
Правилно в обжалваното определение СНС
е изтъкнал, че индицията за повишаване на опасността от извършване на
престъпление (изводима от подадената молба за защита и депозираните устно и
непосредствено свидетелски показания) е достатъчна, като не е необходимо
данните за вероятното неправомерно поведение спрямо свидетеля да са доказани с
категоричност. Наред с това, първата
инстанция е подходила изключително предпазливо, въздържайки се от предварителна
оценка на споменатия доказателствен източник и изнесената информация,
запазвайки напълно своята безпристрастност. Апропо, не са били ангажирани
доказателства, които да се противопоставят на съобщеното от свидетеля за
оправената му с жест заплаха, поради което показанията му в тази им част,
основателно не са били подминати при произнасянето по основателността на
искането на прокурора, особено като се има предвид и предхождащата ги реакция
по търсене на закрила, както и документално удостоверената инвалидност.
Твърденията в жалбата, навеждащи на
възможна тенденциозност на свид.Т., щото в миналото бил осъден от подс.Я.
ефективно, по времето, когато жалбоподателят бил съдия, не разколебават
мнението на въззивния съд, понеже това обстоятелство не е било отречено от
разпитвания, но е било споделено и друго, че след въпросното осъждане, Т. е
ползвал услугите на Я. като адвокат.
Ето защо, в частта му, с която
внесената гаранция в размер на 5 000 лева е била отнета в полза на
държавата, определението следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която
мярката за неотклонение на подсъдимия Я. е била изменена в „Домашен арест“ да
бъде отменено. В случая подходящо и пропорционално се явява определянето на
гаранция в по-висок размер, каквато възможност дава нормата на чл.66, ал.2,
изр.2 от НПК, а като съобрази доказателствата по делото за имотното състояние
на жалбоподателя, останалите обстоятелства по чл.56, ал.3 от НПК, в т.ч. размера
на инкриминираните като укрити данъчни задължения, въззивният съд намира, че
този размер трябва да бъде 20 000 лева, вносими в 10 – дневен срок от уведомяването.
Предвид изложеното, Апелативният специализиран
наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.07.2020
г. по НОХД № 986/2019 г. на Специализирания наказателен съд, IX състав, с което мярката за неотклонение на
подсъдимия И.И.Я. „Гаранция“ в размер на 5 000 лева е била изменена в
„Домашен арест“, като вместо това
ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия И.И.Я. ГАРАНЦИЯ
в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, вносими в 10 – дневен срок от
уведомяването.
Потвърждава определението в останалата
му обжалвана част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: