Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16369 по описа на съда за
2011 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по внесено в съда мотивирано искане на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество (Комисията) за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество от П.А.П. и „В.Т.“ ЕООД.
Твърди
се в исковата молба, че П.П. сключил споразумение по НОХД № 1693/2008 г. по
описа на РС – гр. Видин за извършено на 04.07.2008 г. престъпление по чл. ***,
ал. 6 вр. ал. 2 от НК престъпление. Срещу П. се водело и друго наказателно
производство за същото по вид престъпление, като деянието било извършено при
повторност. Отделно от това, П.П. бил осъждан и за други престъпления.
С
решение на КОНПИ било образувано производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност.
П. П.
бил регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.-П.П.-94“ и притежавал
100% от капитала на „В.Т.“ ЕООД, разпределен в 20 дяла, по 1 Л.всеки от тях.
През
проверявания период – от 28.04.1993 г. до 30.09.2011 г. П.П. нямал придобити
недвижими имоти като физическо лице и едноличен търговец. Дружеството, на което
бил едноличен собственик на капитала и управител – „В.Т.“ ЕООД закупило през
2011 г. два недвижими имота. Продажната цена на апартамент № 70 в гр. София,
ж.к. „********, стар адрес гр. София, ж.к. „********“, бл. ********, със
застроена площ от 56.48 кв.м., заедно със зимнично помещение с площ съгласно
удостоверение за данъчна оценка от 3.12 кв.м. била 26 000 лева (108.33
МРЗ), изплатена по банков път от дружеството на пълномощника на продавачите
преди подписването на договора. Данъчната оценка била 26 643.30 лева, а
пазарната цена към датата на придобиване – 09.03.2011 г. – 70 400 лева,
или 293 МРЗ. Към 07.09.2011 г. продажната цена възлизала на 66 300 лева.
Продажната
цена на втория недвижим имот, придобит от „В.Т.“ ЕООД - апартамент № 71 в гр.
София, ж.к. „********, ет.**, със застроена площ от 67.87 кв.м., заедно с
избено помещение № 71 била 45 500 лева (189.58 МРЗ), изплатена изцяло на
продавачите изцяло при подписване на договора. Данъчната оценка към 24.02.2011
г. била 45 316.50 лева, а пазарната - 83 000 лева (346 МРЗ). Пазарната
цена на имота към 07.09.2011 г. била 80 300 лева.
На името
на дружеството бил регистриран и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мултипла“,
придобит на 07.05.2011 г. без посочена цена. Пазарната оценка към датата на придобиването
възлизала на 4 280 лева, или 17.83 МРЗ. Пазарната оценка към 12.09.2011 г.
била 3 890 лева.
С
решение на РС – гр. Кула се разкрила банкова тайна за номерата, операциите и
наличностите по сметки на ответниците. П.П. имал срочен депозит в „Банка ДСК“
ЕАД със салдо 0.30 лева към 20.05.2011 г., разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД,
закрита на 15.09.2010 г., а „В.Т.“ ЕООД – в „А.Б.Б.“ АД без наличност, в „Ю.Б.“
АД – 102.17 лева към 18.05.2011 г. и в „Р. (България)“ АД – 269.90 лева към
11.05.2011 г.
Не се
установил извършен банков превод на сумата от 26 000 лева от сметка на „В.Т.“
ЕООД към продавачите на апартамент № 70 в гр. София, ж.к. „Т.“.
Общият
размер на разходите за издръжка на домакинството в периода 23.01.1994 г. –
31.12.2010 г. бил 276.89 МРЗ.
На П.П.
не била връчена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като лицето
не било открито на регистрирания адрес.
П.П.
подал годишна данъчна декларация за 2006 г., в която декларирал доход от
трудови правоотношения със „С.“ ООД в размер на 0.98 МРЗ. За декември 2010 г.
осигурителният доход на П. като самоосигуряващо се лице от „В.Т.“ ЕООД бил 1.75
МРЗ, а в периода януари 2011 г. – април 2011 г. – 7 МРЗ. За проверявания период
общият доход на П.П. бил 2.06 МРЗ.
За
финансовата 2010 г. „В.Т.“ ЕООД подало данъчна декларация с печалба
34 213.95 лева (145.56 МРЗ). Данни за разпределени дивиденти в полза на
собственика липсвали.
Извършените
в периода 1993 г. – 2010 г. разходи от ответниците били на стойност 933.80 МРЗ,
обхващащи разходи за покупка на недвижими имоти по пазарни цени в размер на 639
МРЗ, разходи за покупка на МПС по пазарни цени в размер на 17.83 МРЗ, разходи
за учредяване на дружество 0.08 МРЗ и разходи за поддръжка на домакинството –
276.89 МРЗ. Приходите възлизали на**0.36 МРЗ, като превишението на разходите
над приходите било 803.44 МРЗ.
Данните
за доходите на П.П. и на „В.Т.“ ЕООД водели до извод, че включеното в
имуществото на дружеството е придобито пряко или косвено от престъпна дейност,
доколкото не са установени законни източници.
През
първата година след регистрацията си „В.Т.“ ЕООД имало печалба от 128.30 МРЗ
след приспадане на дължимия корпоративен данък, като печалбата била реализирана
от средства с неустановен произход. За включените в активите на дружеството
недвижими имоти и лек автомобил (656.83 МРЗ) не били установени законни
източници на доход. Поради това имуществото на дружеството, чийто едноличен
собственик на капитала бил П.П. подлежало на отнемане в полза на държавата.
Комисията
твърди да са налице предпоставките за отнемане на имущество в полза на
държавата, тъй като през проверявания период имуществото, придобито от
ответниците било на значителна стойност – надвишаващо сумата от 60 000
лева (400 МРЗ) и могло да се направи обосновано предположение, че е придобито
от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходи, а
срещу П.П. имало влязла в сила присъда за извършено престъпление, попадащо в
обхвата на чл. 3, ал. 1, т.** от ЗОПДИППД (отм.).
Моли от П.А.П.
да бъде отнета сумата от 20 лева, представляваща левовата равностойност на 20
дружествени дяла от капитала на „В.Т.“ ЕООД, а от „В.Т.“ ЕООД да бъдат отнети:
-
самостоятелен обект в сграда – апартамент № 70, находящ се в гр. София, СО,
район „Н.“, ж.к. „Л.********, стар адрес: ж.к. „********“, бл. ******,
разположен на VІ етаж на сградата, със застроена площ от 56.48 кв.м., състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: стълбище, В.М.,
ул. „Торпедо“, двор и Юри Войнов, заедно със зимнично помещение без указани
номер и площ съгласно доказателствен нотариален акт и с площ, съгласно
удостоверение за данъчна оценка от 3.12 кв.м., при граници и съседи: коридор, Х.П.,
С.С.и коридор, заедно с 0.844% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавна земя;
- апартамент
№ 71, находящ се в гр. София, СО, район „Н.“, ж.к. „Н. ІІ“, в жилищна сграда –
бл. ***, вх. 1, на ХІІІ№ етаж, със застроена площ на апартамента от 67.87
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: от
север – улица, от юг – ап. № 72, от изток – улица, от запад – стълбище, отгорве
– ап. № 77, отдолу – ап. № 61, заедно с избено помещение № 71 с полезна площ
5.36 кв.м., при граници: от север – асансьор, от юг – мазе № 70, от изток –
коридор, от запад – мазе № 72, заедно с 0.973% ид.ч. от общите части на
сградата и припадащите му се идеални части от правото на строеж върху терена;
- лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Мултипла“ с ДК № *** ****
- сумата
от 102.17 лева, ведно с лихвите по разплащателна сметка в „Ю.Б.“ АД и лихвите
от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане;
- сумата
от 269.90 лева, ведно с лихвите по сметка в „Р. (България)“ ЕАД.
Ответникът
„В.Т.“ ЕООД е подал отговор на искането, в който изразява становище за неговата
неоснователност. Дружеството придобило имуществото през 2011 г., която
финансова година не била приключила към датата на депозиране на искането в съда
и поради това Комисията не била извършила необходимата текуща проверка относно
наличието на достатъчно законни доходи за придобиване на активите от „В.Т.“
ЕООД. Сочи, че през 2010 г. печалбата на дружеството била формирана от
комисионно възнаграждение по консултантски договор с „Партнър инс“ ЕООД, който
бил включен в подадената през 2011 г. данъчна декларация.
На
20.01.2011 г. „В.Т.“ ЕООД сключило договор за заем с П.Г. М. за сумата от
150 000 лева и запис на заповед за същата сума с падеж 20.01.2014 г.
Счита,
че Комисията неправилно е приела за релевантни пазарните цени на процесното
имущество, а не посочените в нотариалните актове. Липсвала и причинна връзка
между придобитото имущество и престъпната дейност, а констатацията, че
разходите надвишават приходите не представлявала основателно предположение, че
имуществото е придобито от престъпна дейност.
Контролиращата страна С.Г.П.изразява становище за основателност на
искането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, в сила от 19.11.2012 г., неприключилите до влизането в
сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на ЗОПДИППД (отм.).
Проверката от Комисията е започнала въз основа на уведомление вх. № У-1588/31.03.2011
г. на РП – Видин. Установява се, че е изготвен доклад на директора на ТД на
КУИППД – гр. Видин от 21.11.2011 г., въз основа на който е взето решение № 523
от 30.11.2011 г. за внасяне на мотивирано искане в съда за отнемане от П.П. и „В.Т.“
ЕООД в полза на държавата на имущество на обща стойност 150 882 лева. В
определение № 2/05.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6837/2014 г. на ВКС, ІV г.о. съдът
изрично е посочил, че е налице трайно установена съдебна практика, че
неприключилите производства се довършват по реда на отменения закон, а
проверката започва незабавно след уведомлението по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДИППД
(отм.) до директорите на съответните териториални дирекции на Комисията за
започнато наказателно преследване за престъпление в обхвата на чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД (отм.).
За уважаване на внесеното в съда искане за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
ответникът да е придобил имущество на значителна стойност; срещу ответника да е
започнало наказателно преследване за някое от престъпленията, посочени в чл. 3,
ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.) или да са налице изключенията по чл. 3, ал. 2
и ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.); за това имущество да може да се направи основателно
предположение за придобиването му от престъпна дейност; да липсва законен
източник на средства за придобиването му.
В случая безспорно е установи наличието на осъществени от П.П. престъпления,
обхванати от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.).
Установява се от заключението на приетата по делото повторна
съдебно-икономическа експертиза, че П.П. е разполагал със сумата от 20 лева за
учредяване на „В.Т.“ ЕООД през 2010 г., като на 28.09.2010 г. е получил приход от
РС – гр. Видин по своя сметка в „П.И.Б.“ АД от 810.84 лева. Налице е законен
източник на средства за придобиване на дружествени дялове от капитала на „В.Т.“
ЕООД към 2010 г., поради което в тази част искането на Комисията е неоснователно.
Не се спори по делото и от удостоверение за вписване изх. №
20110902120052/02.09.2011 г. на Агенция по вписванията се установява, че на
29.11.2010 г. в търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма „В.Т.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на
капитала е П.А.П..
Безспорно е и се установява от приетите по делото заверени копия на
нотариален акт № 26, том І, рег. № 3304, дело № 19 от 09.03.2011 г. на нотариус
рег. № 033 на НК и нотариален акт № 9, том І, рег. № 1159, дело № 7 от
24.02.2011 г. на нотариус рег. № 265 на НК, че „В.Т.“ ЕООД е придобило право на
собствеността върху описаните в тях недвижими имоти – съответно апартамент № 70
и апартамент № 71 в гр. София.
В ТР № 7 от
30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни
указания, според които отнемането на имуществото може да бъде допуснато при
наличие на конкретна връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност и
придобиване на имуществото, и липса на законен източник на доходи. В закона не
е уредена презумпция, че наличието на доход от неустановен източник е такъв, за
който може да се направи основателно предположение, че е свързан с престъпната
дейност. Уредена е оборима презумпция в чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.) относно
недекларирани имущества. За тях се предполага до доказване на противното, че е
придобито от престъпната дейност.
Съгласно чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.), на отнемане в полза на държавата подлежи
и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото
на контролираното юридическо лице. В този смисъл придобитото от търговското
дружество имущество е със статута на имущество, придобито от проверяваното
физическо лице.
При
отнемане на имущество от контролирано лице по чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.) се
предполага придобитото да е финансирано със средства на контролиращия и за да
се изключи връзката между престъпната дейност на физическото лице и придобитото
от дружеството имуществото, следва да се докаже, че последното е разполагало
със средства за това. Имуществото подлежи на отнемане от дружеството, ако по
отношение на контролиращия го може да се направи основателно предположение, че
средствата за финансиране на придобитото са свързани с неговата престъпна дейност.
В този смисъл е решение № 287/10.09.2012 г. по гр.д. № 1782/2010 г. на ВКС, ІV
г.о.
От
справка за съдимост (л. 553 от делото) от 18.09.2015 г. на РС – гр. Видин се
установява, че П.А.П. е осъждан с влезли в сила присъди и споразумения на
01.03.2006 г., 21.11.2006 г., 30.05.2000 г., 31.10.2002 г., 08.04.2003 г.,
08.11.2003 г., 30.12.2008 г. и 12.12.2011 г. за извършени престъпления,
преимуществено против собствеността и стопанството в периода 1999 г. – 2008 г.
През целия проверяван период П. е реализирал противоправно поведение,
осъществявайки състави на престъпления със значителна степен на обществена
опасност и увреждайки имуществената сфера на други правни субекти.
Декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД (отм.) П.П. не е попълнил. Следователно,
недекларираното имущество се счита придобито от реализираната от него престъпна
дейност. Не се установи източник на доходи с оглед вида и характера на
престъпленията, за които има влезли в сила присъди и споразумения, доколкото от
престъпната дейност е възможно да се извлече доход.
Изложеното формира
и извод за обосновано предположение, че имуществото на „В.Т.“ ЕООД е придобито
от престъпна дейност.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, според която пазарната
стойност на ап. № 71 към датата на придобиването му – 24.02.2011 г. е
78 186 лева (325.78 МРЗ), а към 30.11.2011 г. – 75 811 лева (280.78
МРЗ), а на ап. № 70 – 64 048 лева (266.87 МРЗ) към 09.03.2011 г. и
62 072 лева (229.90 МРЗ) към 30.11.2011 г.
На 07.05.2011 г. „В.Т.“ ЕООД е придобило собствеността и върху л.а. „Фиат
Мултипла“, регистриран в КАТ, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Видин с ДК № *******.
Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиването му е 4 300
лева, равностойни на 17.92 МРЗ, а към 30.11.2011 г. – 4 000 лева (14.81
МРЗ).
Държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за
стойността на прехвърленото имуществото, която се определя от реалната пазарна
цена на придобитото през проверявания период към датата на оценяването му.
Нотариалните актове не се ползват с материална доказателствена сила относно
стойността на сделките. Отразените в нотариалния акт волеизявления на
страните по договора, плащането и съответно получаването на цената обвързват
само тях, но не и държавата. В частта относно стойността на сделката
нотариалният акт не съставлява официален документ, поради което съдът
съобразява стойността на придобитото по пазарна цена към датата на оценяването
и тъй като то надвишава многократно сумата от 60 000 лева, изпълнен е критерият по чл. 3, ал.
1 вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).
Управляваното
от П.П. дружество „В.Т.“ ЕООД не е разполагало със средства за придобиване на
недвижимите имоти. Нетните приходи за 2010 г. са възлизали на 33 427.90
лева (139.28 МРЗ), докато за придобиване на двата апартамента и лекия автомобил
са били необходими съответно 325.78 МРЗ, 266.87 МРЗ и 17.92 МРЗ.
По данни от счетоводен баланс към 31.12.2010 г. „В.Т.“ ЕООД е разполагало с
касова наличност от 34 000 лева, представляваща и текуща печалба, като
нетните приходи от продажби са възлизали на 35 000 лева, а разходите за
осигуровки на персонала – 1 000 лева. Следва да се съобрази, че приходите са от
продажба на услуги, без уточняване на техния вид. В този смисъл твърдението на
представителя на ответника „В.Т.“ ЕООД адв. Ч., че те са от комисионни
възнаграждения по консултантски договор от 06.12.2010 г. не могат да бъдат
споделени. По делото липсват каквито и да било доказателства за сключени
застрахователни договори, както и за издавани фактури за получени комисионни, в
съответствие с изискването на чл. 7 от договора от 06.12.2010 г.
Правилни са в този смисъл доводите на представителя на Комисията, че за
периода от учредяването си на 29.11.2010 г. до 31.12.2010 г., за един месец,
дружеството не е могло да реализира печалба от 35 000 лева. Купувачът на
недвижимите имоти – апартамент № 70 и апартамент № 71, придобити през февруари
и март 2011 г. и на лек автомобил „Фиат Мултипла“ - през май 2011 г. „В.Т.“
ЕООД е контролирано от П.П. по смисъла на § 1, т. 4 от КОПДИППД (отм.), който е
едноличен собственик на капитала и негов управител.
Съгласно
данни от декларацията за регистрация по ЗДДС, отразени и в повторната
съдебно-икономическа експертиза, към февруари 2011 г. приходите на дружеството
са на стойност 10 232.97 лева, недостатъчни за придобиване на двата
недвижими имота. Отделно от това, извършени са разходи за 8 208.33 лева, което
допълнително обосновава извод за липса на средства у дружеството за покупка на
апартамент № 70 и апартамент № 71.
Оспореният
от ответника договор за заем от 21.01.2011 г., сключен с П.Г. М. не доказва
действително получаване на сумата от 150 000 лева от „В.Т.“ ЕООД. На първо
място, договорът е подлежал на изключване от доказателствата по делото, на
основание чл. 183 от ГПК, поради несъответствие на представения от ответника
препис с оригинала на документа в съдебното заседание на 12.04.2013 г.
При
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема този договор да е
съставен за нуждите на процеса, доколкото не се доказа основанието за
получаване на сумата, нито се представиха доказателствата за погасяването му в
хода на процеса. Този извод не се опровергава и от представената по делото
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. на П.Г. М., подадена на 27.04.2012 г.,
след получаване на мотивираното искане на Комисията за отговор на 20.12.2011 г.
Имуществото,
което Комисията сочи като подлежащо на отнемане е придобито именно през този
период – 2011 г.
Установява
се от заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и основана на целия доказателствен материал по делото,
а също и като компетентно изготвена, при отделно изследване на имущественото
състояние през проверявания период на всеки от двамата ответници, че „В.Т.“
ЕООД е извършило разходи, превишаващи приходите му. Не се установи законен източник
на доход у дружеството, като относно наличните средства по банкови сметки в „Ю.Б.“
АД и „Р. )България)“ АД нямат покритие, т.е. източникът им е неустановен,
доколкото липсват данни за доходи, от които да са спестени средства.
Изложеното формира
и извод за обосновано предположение, че имуществото на „В.Т.“ ЕООД е придобито
от престъпна дейност и поради това – подлежащо на отнемане в полза на държавата.
С оглед
изхода на спора ответникът „В.Т.“ ЕООД дължи да заплати по сметка на СГС
държавна такса на стойност 5 690.20 лева.
На
Комисията се дължат сторените от нея разноски, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. Стойността на юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 450 лева, на основание чл. 78, ал. 8 т ГПК вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Общият размер на разноските е 3**4
лева.
Така
мотивиран, съдът
ОТНЕМА в полза на държавата от „В.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 6 вр. чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.) следното имущество:
А. Самостоятелен
обект в сграда – апартамент № 70, находящ се в гр. София, СО, район „Н.“, ж.к.
„Л.********, стар адрес: ж.к. „********“, бл. ******, разположен на VІ етаж на
сградата, със застроена площ от 56.48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, при граници и съседи: стълбище, В.М., ул. „Торпедо“, двор и
Юри Войнов, заедно със зимнично помещение без указани номер и площ съгласно
доказателствен нотариален акт и с площ, съгласно удостоверение за данъчна
оценка от 3.12 кв.м., при граници и съседи: коридор, Х.П., С.С.и коридор,
заедно с 0.844% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна
земя;
Б. Апартамент
№ 71, находящ се в гр. София, СО, район „Н.“, ж.к. „Н. ІІ“, в жилищна сграда –
бл. ***, вх. 1, на ХІІІ№ етаж, със застроена площ на апартамента от 67.87
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: от
север – улица, от юг – ап. № 72, от изток – улица, от запад – стълбище, отгорве
– ап. № 77, отдолу – ап. № 61, заедно с избено помещение № 71 с полезна площ
5.36 кв.м., при граници: от север – асансьор, от юг – мазе № 70, от изток –
коридор, от запад – мазе № 72, заедно с 0.973% ид.ч. от общите части на
сградата и припадащите му се идеални части от правото на строеж върху терена;
В. Лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Мултипла“, рама № ZFA******, цвят зелен металик, с ДК
№ ВН ****
Г. Сумата
от 102.17 лева, ведно с лихвите по разплащателна сметка BG ******в „Ю.Б.“ АД и лихвите от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане;
Д.
Сумата от 269.90 лева, ведно с лихвите по сметка BG** RZBB ******в „Р.
(България)“ ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност (КУИППД), с правно основание чл. 28 вр. чл. 4,
ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), срещу П.А.П., ЕГН ********** за отнемане в полза на
Държавата на сумата от 20 лева, представляваща левовата равностойност на 20
дружествени дяла от капитала на „В.Т.“ ЕООД, ЕИК*******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.А.П., ЕГН ********** да
заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК********, с
адрес гр. София, бул. „******сумата от 3 134 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „В.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.А.П., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СГС сумата от 5 690.20 лева държавна такса.
Решението
е постановено при участието на СГП като контролираща страна.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: