Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
Гр.
Пловдив, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично заседание нa
седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна
Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15127 описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове от „Авангард недвижими имоти“ ООД,
ЕИК *********, срещу С.Х.Т., ЕГН **********.
В
исковата молба се твърди, че на 06.06.2018 г. между страните бил сключен
договор за посредничество относно продажбата на недвижим имот, собственост на
ответника, находящ се в ***, с площ от 97.30 кв. м. Ищецът намерил купувач на
имота А.Ю.Ф.. ЕГН **********. На имота бил извършен оглед с купувача на
02.06.2018 г. С подписването на протокола за оглед купувачът изрично заявил и
декларирал, че офертата е получена от „Авангард
недвижими имоти“ ООД. На 23.07.2018 г. ответницата и съпругът й
прехвърлили собствеността върху процесния недвижим имот на А.Ю.Ф., за което бил
сключен нот. акт с рег. № *** г. по описа на *** С.К.. Продажната цена посочена
в нотариалния акт била в размер на 163 585 лв. В т. 5.1. от раздел III на
сключения между страните договор за посредничество ответникът се задължил да
заплати на ищеца посредническо възнаграждение при сключване на предварителен
договор или прехвърляне на недвижимия имот. Възнаграждението следвало да бъде в
размер на 2 % от продажната цена на недвижимия имот. Размерът на възнаграждението
в случая било 3 271.70 лв. Същото следвало да бъде заплатено в деня на
сключването на сделката – 23.07.2018 г. Считано от 24.07.2018 г. ответникът бил
в забава и дължал неустойка в размер на 1 % върху незаплатената сума за всеки
просрочен ден забава – съгласно раздел IV, т. 8 от договора. За периода
24.07.2018 г. – 02.08.2018 г. дължимата неустойка била 327.17 лв. Сумите не
били платени. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3
271.70 лв. – съставляваща дължимо възнаграждение за продажба на недвижим имот,
в размер на 2 % от продажната цена на имота, дължимо по силата на сключен между
страните договор за посредничество при продажба недвижим имот от 06.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /21.09.2018 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата в
размер на 327.17 лв. – неустойка за забава за периода 24.07.2018 г. –
02.08.2018 г. Претендира разноски, вкл. и направените такива по обезпечително
производство по чл. 390 ГПК.
Постъпил
е отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по
основание и размер. Към 02.06.2018 г. липсвали договорености между страните.
Към датата на подписване на договора за посредничество /06.06.2018 г./
договорът бил без предмет, поради което бил нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
Към 06.06.2018 г. посредничеството било извършено, като то било в изпълнение на
договора с купувача, а не с ответника. Ето защо към 06.06.2018 г. посоченият в
него предмет бил невъзможен. Договорът бил без основание, тъй като насрещното
задължение било невъзникнало и неизпълнимо. Дори договорът да не бил нищожен,
бил развален по право, тъй като към дата 06.06.2018 г. изпълнението на
задължението за посредничество е погасено поради невъзможност за изпълнение.
Нямало как към посочената дата да се извършва посредничество, при положение, че
на 02.06.2018 г. ответницата получила капаро за имота от купувача, който е
представляван от ищеца. Прави се и възражение за унищожаемост поради умишлено
въвеждане в заблуждение. На ответницата било обяснено, че договорът и
декларацията са необходими за воденето на преговори с купувача и за набавянето
на всички необходими документи, като поради това същата била мотивирана да ги
подпише. Прави се възражение и, че поръчката била оттеглена, поради
неизпълнение от страна на ищеца. Съгласно депозитна разписка от 02.06.2018 г. в
срок до 09.06.2018 г. следвало да се подпише предварителен и/или окончателен
договор, което не се осъществило и ответницата уведомила ищеца, че оттегля
поръчката си. Неустойката била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Евентуално се прави и възражение за прекомерност на неустойката. Моли за
отхвърляне изцяло на исковете. Претендира разноски.
Съдът,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 51 ТЗ
във вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
С
определение от 15.10.2018 г. като безспорно между страните е
отделено обстоятелството, че ответницата С.Х.Т.
и съпругът й са прехвърлили на А.Ю.Ф. и съпругата му с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт рег. № *** г. по описа на ***
С.К., недвижим имот, находящ се в ***, с площ от 97.30 кв.м.
Относно
главницата:
По делото е представен договор за
посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2018 г., сключен между „Авангард недвижими имоти“ ООД –
посредник, и С.Х.Т. –
възложител. С договора възложителят възлага, а посредникът приема да посредничи
при продажбата на недвижим имот, находящ се в ***, с площ от 97.30 кв.м., описан в Нотариален акт
№ ***. Цената,
посочена от възложителя, по която посредникът може да води преговори с
потенциалните купувачи е посочена в договора в размер на 83 639 евро.
Възложителят се задължил да заплати на посредника възнаграждение в размер на 2
% от продажната цена недвижимия имот, но не по-малко от 500 евро, което
възнаграждение било дължимо в деня на сключването на предварителния договор или
на нотариалния акт между възложителя и купувача. Не е оспорен в съответния срок
поставеният подпис от С.Х.Т. на договора за посредничество, поради което съдът
приеме, че между страните е възникнало облигационно отношение с уговорените
права и задължения.
Установява се по делото, че на 11.06.2018
г. между С.Х.Т. и съпруга ѝ С.И.Т.. като продавачи и А.Ю.Ф. като купувач
е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
На 23.07.2018 г. между С.Х.Т. и съпруга ѝ С.И.Т.., от една страна, и А.Ю.Ф.
и съпругата му Н.В.Ф., от друга, е сключен и договор за покупко-продажба на
процесния имот, обективиран в нотариален акт рег. № *** г. по описа на *** С.К.,
с район на действие РС П., с № *** в НК.
Не се спори, че с посочената сделка е прехвърлен на А.Ю.Ф. и съпругата му Н.В.Ф. именно
процесният недвижим имот, предмет на договора за посредничество от 06.06.2018
г., находящ се в ***, с площ от 97.30 кв. м.
Представен е по делото и договор
за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на 02.06.2018 г., между
„Авангард недвижими имоти“ ООД и
А.Ю.Ф., с който е възложено на ищеца да консултира и посредничи на възложителя А.Ю.Ф.
при покупката на недвижим имот – тристаен апартамент, тухла.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели К. П. и А.Ф.,
които съдът кредитира като безпротиворечиви и достоверни, се установява по
безспорен начин, че именно ищецът е свързал ответницата с А.Ф., извършен е
оглед на процесния недвижим имот, което е довело до сключване на предварителен
и окончателен договор за покупко-продажба.
Ищецът е бил търговски посредник
и на двете страни по сделката, което е позволено от закона /арг. чл. 51 ТЗ/. Същият
е посредничил на ответницата за намиране на купувач на недвижимия имот, находящ
се в ***, както и на А.Ф. за закупуването на недвижим имот – тристаен, тухла.
Обстоятелството, че във времево отношение първо е бил сключен договорът за
посредничество с А.Ф., а впоследствие – този със С.Х.Т., не прави процесният договор за посредничество с ответницата
недействителен. Договорът за посредничество, сключен със С.Т., има ясно очертан
предмет и основание, а именно – дружеството-посредник да посредничи при
продажбата на недвижимия имот, находящ се в ***, срещу което С.Х.Т. дължи съответно възнаграждение. Нещо
повече, в самия договор за посредничество от 06.06.2018 г. изрично е посочено в
т.5.1., че „купувач, представен от посредника, е този, с който посредникът има
сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот“. Следователно
логично и естествено е „Авангард недвижими имоти“ ООД да е сключило договор за
посредничество с Ф. на по-ранен етап.
Съдът
не споделя възраженията на ответника, че договорът за посредничество сключен
между страните има невъзможен предмет. Само пълната невъзможност на предмета
към момента на сключване на договора съставлява пречка за пораждане на съответните
правни последици – за пораждане на субективни права и правни задължения, респ.
невъзможност за изпълнение /невъзможност да се извършат действия или
бездействия, до които се отнасят целените от правната сделка
правоотношения/. В случая към дата на сключване
на писмения договор процесният недвижим имот не е продаден, нито е сключен
предварителен договор за него, т. е. договорът за посредничество от 06.06.2018
г. има предмет.
Не се
споделят и възраженията, че извършеният оглед на 02.06.2018 г. е единствено и
само във връзка с договора за посредничество сключен между ищеца и купувача. Договорът за посредничество при сключване на сделки
с права върху недвижими имоти е неформален – същият се счита сключен при
постигане на съгласие по съществените елементи, вкл. чрез конклудентни
действия. В случая посредникът е извършвал действия на посредничество по повод
желанието на ответника да продаде недвижимия имот преди подписания писмен
договор. Съгласието на ответника ищецът да посредничи за него личи от публикуването
на обявата за продажбата на жилището на интернет страницата на ищеца – виж
свидетелските показния на К.П., които макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, се
кредитират от съда като последователни, логични и непротиворечиви с останалия
доказателствен материал по делото, както и от извършения оглед на имота, при
който купувачът е доведен именно от свидетеля П., в качеството му на брокер на
ищеца. Последващият
писмен договор от 06.06.2018 г. съдържа конкретни уговорки между страните и
определя договорното възнаграждение. Но сам по себе не изключва извършените
преди това действия от посредника. Договорът за посредничество е абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4, предл. 2 ТЗ. Касае се до
дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от
гражданския оборот. Няма спор, че търговският посредник има правото на
възнаграждение съобразно уговорката му с възложителя, ако посредникът е свързал
страните по него /виж определение № 383 от 25.05.2011 г. на ВКС по
т. д. № 689/2010 г., I т. о., решение
№ 1406 от 7.I.1994 г. по гр. д. № 390/93 г., на
състав на V-то г. о. на ВС и определение № 690 от 21.10.2010 г. по т. д. №
328/2010 г. на I т. о. на ВКС/. Предмет на договорът за посредничество
не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат –
свързване на страните за сключването на сделки. Договорът за търговско
посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот
включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за
постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на
цени, за снабдяване с информация и документи за имота. Не е нужно посредникът
да взема и непосредствено участие в преговорите по сделката, както и двете
страни да изпълнят изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно е сключването на сделката да е в резултат от
това, че посредникът е поставил в контакт страните. Правото на ищеца за възнаграждение по процесния
договор е обусловено от осъществяването на определен резултат - подписване на
предварителен договор, респ. окончателен договор с купувач, който е намерен от
посредника, свързал страните по сделката. Задължително условие за пълното
изпълнение на договора е осъществяването на контакт между страните,
осъществяването на уговорения резултат, както и наличието на причинна връзка
между поведението на ищеца и настъпването на крайния резултат.
Съдът
намира за установено по безспорен начин по делото, че именно „Авангард
недвижими имоти“ ООД е свързало С.Т. и А.Ф. във връзка с продажбата на
процесното жилище. Извършени са от ищеца и редица други действия по договора
освен огледа на имота от 02.06.2018 г., ищецът е съдействал за заличаването на
договорната ипотека на имота – показанията на свидетеля П., съдействал е и за
постигането на съглашението между страните, в тази насока и обстоятелството, че
предварителният договор е подписан в офиса на агенцията – показанията на
свидетеля Ф.. Следователно процесният договор е действителен, предметът на
същия е възможен, като посредника по него е изправна страна, изпълнил е изцяло
задълженията си, свързал е продавача и купувача, оказвал е съдействие по време
на преговорите и подготовката на предварителния и окончателния договор.
Уговорения краен резултат е осъществен /сделката между страните е осъществена/,
като от съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява, че
именно поведението на ищеца, който е посредничил и на двете страни по сделката,
е довело до договора за покупко-продажба на жилището, находящо се в ***.
Неоснователно е възражението на
ответника, че процесният договор бил развален по право. Съгласно чл. 89 ЗЗД при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. В настоящия случай
не е настъпила невъзможност за изпълнение, а напротив – договорът за
посредничество е изпълнен от страна на посредника, стигнало се е до сключване
на предварителен, а впоследствие и на окончателен договор за покупко-продажба
на процесния имот.
Възражението за унищожаемост на
договора поради умишлено въвеждане в заблуждение на ответницата също не е основателно.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване
и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице
умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав на
сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно нейното
съдържание, респ. - относно вида и характера ѝ. По делото не се доказа С.Х.Т.
да е била в заблуждение относно който и да е елемент от фактическия състав на
сделката, нито пък се установява, че тя погрешно е считала, че типичните правни
последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни
последици. Напротив, от показанията на свидетеля П. по безспорен начин се
установява, че ответницата е била наясно каква сделка е сключва с ищеца, доброволно
се е съгласила да й бъде оказано посредничество, запозната е била са правата и
задълженията й като страна по сделката. В подкрепа на посоченото са и
показанията на свидетеля Ф..
Договорът
за посредничество по чл. 49 – 51 ТЗ е с различен обхват и различни задължения
от договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. В този смисъл не важат правилата
за оттегляне на поръчка по ЗЗД, поради което и възражението на ответника, че
„поръчката“ била оттеглена няма как да бъде основателно /виж решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. №
1143/2010 г., І т. о. на ВКС/. Обстоятелството, че предварителният и/или окончателният договор не били сключени в
срока съгласно представената депозитна разписка от 02.06.2018 г. по никакъв
начин не би могло да доведе до отпадане на задължението на ответницата да
заплати дължимото възнаграждение за осъщественото посредничество. Подписната
между купувача и продавача депозитна разписка, касае техните вътрешни
отношения, същата обезпечава покупко-продажбата на жилището, предвид
обезщетителната функция на платеното стоп-капаро. Въпреки това уговореното с
нея не засяга отношенията на продавача с трети лице – посредникът по договора. Между
„Авангард недвижими имоти“ ООД и С.Т. е сключен процесният
договор за посредничество от 06.06.2018 г., в който са уговорени правата и
задълженията на страните, както и дължимостта на възнаграждения за посредника,
поради което и подписаната депозитна разписка в предходен момент от време,
касаеща отношения между продавача и купувача, не засега дължимостта на
уговореното възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира,
че фактическият състав на вземането на ищеца се установява по безспорен начин,
налице е сключен договор между него и ответницата, ищецът е изправна страна,
поради което му се дължи възнаграждение.
Правото на ищеца за
възнаграждение по процесния договор е обусловено от осъществяването на
определен резултат – подписване на предварителен договор, респ. окончателен
договор с купувач, представен от ищцовото дружество. Уговорено е възнаграждение
в размер на 2 %, а продажната цена на имота по оформената с нотариален акт
покупко-продажба е 163 585 лв. Т. е. дължимото възнаграждение е в размер на 3271.70
лв. Липсват твърдения и доказателства от страна на ответника за заплащането на
дължимото възнаграждение. Неблагоприятните последици от недоказването на това
обстоятелство са в негова тежест, поради което предявеният иска следва да бъде
уважен в пълен размер. Като законна
последица ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 21.09.2018 г., до окончателното плащане.
Относно
неустойката:
В т. 8
от процесния договор за посредничество страните са уговорили, че при неизпълнение
на задълженията си по т. 5.1. (задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение) възложителят дължи на посредника освен договореното
възнаграждение и неустойка в размер на 1 % от неизплатената сума за всеки
просрочен ден. Ищецът претендира неустойка за забава в размер на 327.17 лв. за периода 24.07.2018 г. – 02.08.2018 г. Настоящият съд следва да направи преценка за
противоречието на така договорената клауза с добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Като
съобрази посочените критерии, настоящият състав намира, че чрез уговаряне на
неустоечна клауза в размер на 1 % на ден от неизплатената сума за всеки
просрочен ден се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта. В
практика се приема, че между търговци
уговорена неустойка в размери 0.3 - 0.5 % на ден не е в нарушение на добрите
нрави предвид санкционния елемент на неустойката за забава /виж решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 984/2009 г., I т. о., решение № 196 от 6.12.2010 г. на ВКС по т. д. №
335/2009 г., II т. о., решение № 99 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012
г., I т. о./. В процесния случай обаче уговорената неустойка не е между
търговци, а освен това тя е в пъти по-голяма, което безспорно води до извод за
противоречието й с морала и нарушаване на принципа на справедливост. В случая
уговорената неустойка се явява средство за несправедливо обогатяване на кредитора,
а един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл. 26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД възможност за прогласяването ѝ за нищожна.
Следва
да се отбележи, че твърденията на ищеца, че доколкото неустойката не надхвърля 10
% от главницата, същата не е в противоречие на добрите нрави, няма как да бъдат
сподели от съда. Неустойката е в претендирания размер единствено поради периода,
за който се претендира от 24.04.2018 г. до 02.08.2018 г. – 10 дни. Предвидената
неустойка в размер на 1 % на ден означава неустойка в размер на 360 % на година. Действително
неустойката е обвързана от продължителното виновно неизпълнение на задължението
за заплащане на възнаграждение от страна на възложителя по договора, но въпреки
това преценяван към момента на сключване на договора, размерът на уговорената
от страните неустойка, съпоставен със стойността на очакваните вреди от
евентуалното неизпълнение на задълженията на ответника, води до извод, че
целта, за която е уговорена, излиза извън обезщетителната, а и санкционната
функции на неустойката.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие. Нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по т. 8 от договора, поради което искът за неусточено вземане е
неоснователен.
По разноските:
Разноски
се дължат на страните по съразмерност:
Разноски са дължими на ищеца съобразно уважената част от исковете. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 76 от
делото/. Съдът намира, че се дължат единствено разноски, направени пред
настоящия съд в общ размер на 680.87 лв. /500 лв. адвокатско възнаграждение и 180.87
лв. за внесена държавна такса/, както и разноски направени и в производството
по обезпечение пред ПРС и ПОС в общ размер на 459 лв.
Относно
разноските по изп. д. № *** г. по описа на ***. Обезпечаването на иска е
самостоятелна форма за защита на граждански права, която се реализира в рамките
на обезпечителния процес. Той обхваща две производства – по допускане и по
налагане на обезпечението. Съдебните и деловодни разноски не включват разходи в
изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки.
Този извод следва от легалното определение но чл. 78, ал. 1 ГПК и дефинирането
на разноските по т. 5 от ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК като направени от страните разходи в обезпечителното производство
по молба за обезпечаване на иска. На присъждане с решение по съществото на
спора подлежат направените от страните разноски в съдебната фаза на
обезпечителното производство при благоприятен изход на спора за тях.
По
въпроса е формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по
ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по
ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о. и др./. Освен това разноските в
изпълнителното производство за налагане на обезпечителната мярка, не следва да
се възлага в тежест на ответника и на
самостоятелно основание, тъй като липсват надлежни доказателства за
плащането им. По делото няма доказателства за тяхната направа – представените
фактура, сметка и удостоверение от ЧСИ установяват размера на претендираните
разноски, но не доказват, че такива реално са били направени. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от ТР №6/2012
на ОСГТК на ВКС уговарянето и извършването на разноските се удостоверяват с
платежни документи, респ. със самия договор за правна защита и съдействие,
когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, като доказателствената
стойност на документите следва да бъде преценена от съда. Ето защо разноските
направени по изпълнителното дело не следва да се присъждат на ищеца от
настоящия съд.
От
разноските направени в настоящото и обезпечителното производство в общ размер
на 1139.87 лв. по съразмерност на ищеца ще се присъдят 1036.25 лв.
Ответника претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., представени са доказателства за
заплащането на възнаграждението. Постъпило е в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималното възнаграждение по Наредба съобразно цената на исковете е 481.92
лв.
Правната и фактическа сложност на делото се
преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни
твърдения /виж определение №
670/19.10.2015 г. по гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о. на ВКС/. В случая
нито въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси
разкриват висока правна и фактическа сложност на производството. Въпреки това
правната сложност на делото се характеризира от ниска към средна, процесуалният
представител на ответника е въвел множество възражение и твърдения с отговора
на исковата молба, поради което е уговорено възнаграждение в размер по-голям с
около 20 % от минималния по Наредба, не се явява прекомерно. Възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. От сумата в размер на 600 лв. на ответника
по съразмерност ще се присъдят 54.55 лв.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 51 ТЗ във вр. с чл. 286 ЗЗД, да заплати на
„Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Съединение“ № 43А, оф. 6, сумата от 3 271.70
лв. – главница, съставляваща дължимо възнаграждение за посредничество при продажба
на недвижим имот, находящ се в ***, в размер на 2 % от продажната цена на
имота, дължимо по силата на сключен между страните договор за посредничество
при продажба недвижим имот от 06.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /21.09.2018
г./ до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК –
сумата 1036.25 лв., разноски в настоящото производство и в
производството по обезпечение пред ПРС и ПОС /ч. гр. д. № 13513/2018 г. по
описа на ПРС и в. ч. гр. д. № 1910/2018 г. по описа на ПОС/ по съразмерност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Съединение“ № 43А, оф. 6,
срещу С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждането на С.Х.Т. да заплати на „Авангард недвижими имоти“ ООД сумата от
327.17 лв. – неустойка за забава по т. 8 от договор за посредничество при
продажба недвижим имот от 06.06.2018 г. сключен между страните за периода
24.07.2018 г. – 02.08.2018 г.
ОСЪЖДА „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Съединение“ № 43А, оф. 6, да
заплати на С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 54.55 лв. – разноски за производството по съразмерност.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ЛШ