О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер            38/4.1.2019г.                                    04.01.2019 г.                                          Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 16-ти граждански състав

На четвърти януари                                      две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

     Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Георгиев

гр.д.№ 1850 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Делта  Кредит” АДСИЦ с ЕИК ********* против Д.Д.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4452/2017 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 95,16 лв.- главница,представляваща непогасено задължение по споразумение от 30.11.2012 г. и лихва за забава в размер на 29,05 лв. за периода от 20.11.2014 г. до датата на заявлението – 23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания – за назначаване на СИЕ с посочени в исковата молба задачи.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, в който искът се оспорва. Не се представят доказателства и не се правят искания.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

           Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

           Искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза с поставените в исковата молба въпроси е основателно и следва да се уважи.

           С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.02.2019 г. от 10.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

             ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 4452/2017 г. по описа на ЯРС.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.

 ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по която след справка да отговори на поставените в исковата молба въпроси, след депозит в размер на 120 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението.

 Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми след внасяне на депозита.

 СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Твърди се в исковата молба, че на 28.03.2006 г. между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ е бил сключен Договор за кредитна карта BG EUROLINE.Ответника просрочил плащането на кредита и съгласно условията на договора,остатъка по него бил обявен за предсрочно изискуем. На 05.09.2008 г. банката цедирала вземането си на ищеца,като длъжника бил  уведомен за извършената цесия. На 30.11.2012 год.същия сключил споразумение с ищеца,с което признал задължението си в размер на 289,00 лв. към датата на неговото сключване и поел задължение да го изплати на три ежемесечни вноски.Първата вноска била с падеж на 20.12.2012 г.,а последната с падеж 28.02.2013 г. Отвеника не спазил задълженията си по посоченото споразумение още при настъпване на първия падеж,поради което цялото вземане станало предсрочно изискуемо на основание т.6 от споразумението на 21.12.2012 год.От този момент се начислявали и съответните законни лихви за забавено плащане. След датата на настъпилата изискуемост,ответника извършил две плащания от по 100,00 лв.,с които били погасени текущо начисляваните лихви и част от главницата.    

Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 4452/2017 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящият установителен иск.

            Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК  и чл. 86 от ЗЗД.

            Ответникът оспорва иска по чл. 422 от ГПК по основание и размер, като сочи, че липсват доказателства за обявена предсрочна изскуемост на кредита,като се позовава на погасителна давност. Алтернативно прави искане ако се приеме,че процесния договор за цесия е произвел действие спрямо длъжника,счита се,че претенцията е недоказана по основание и размер.

            Страните не спорят, че на 30.11.2012 г. между ответника и ищеца  било сключено споразумение с което длъжника се задължил пред кредитора да погаси остатъка от задължението,описани в т.3 на  споразумението в размер на 289,00 лв.,на три броя ежемесечни вноски,считано от месец декември 2012 год.,като първата вноска в размер на 100 лв. била дължима до 20.12.2012 г.,като крайния срок за пълно погасяване на задължението бил на 28.02.2013 г.

 Спорят  относно редовността на уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост и относно размера на задълженията.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже спорните факти: уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и наличието на предпоставките за обявяването на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, респ. към датата на подаване на исковата молба; размерът на дължимите от ответника вземания /главници и лихви/, като на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.

В тежест на ответника е да докаже, че в срок е заплатил задълженията си към ищеца, поради което сумите не се дължат            , респ. наличие на обстоятелства за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за тези факти.

            В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

             ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: