Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260011 Година 2023, 07.09. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На двадесет и първи юни ….............................. Година две хиляди и
двадесет и трета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………….…..…….. Жана Кметска .........................……………..………………
Прокурор …………….…………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер ……… 2308….… по описа за …… 2020 …….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
266, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на Е.С.Х., ЕГН **********,***, Г. Х.М., ЕГН **********,*** и Н.М.Х.,
ЕГН **********,***, чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер против „Застрахователна компания Лев
инс“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ №67а, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните
директори Мария Масларова-Гъркова, Павел Димитров, Гълъбин Гълъбов, Биляна
Вълчева, София Антонова за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки
един от ищците сумата от по 140 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, при
което на 27.11.2015 година е настъпила смъртта на Х. Х. Х., виновно причинено
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № А
5328 МС с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
управляван от К.С.И., ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница, считано от 27.11.2015 година до окончателното и плащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищците в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че първата от тях била съпруга, втората дъщеря, а
третият ищец доведен син на пострадалия Х. Х. Х., ЕГН **********, починал на
27.11.2015 година при пътнотранспортно произшествие, допуснато на същата дата в
с. Люляково. На посочената дата, около 18 часа, Х. излязъл от дома си, находящ
се на ул. „В. Л. и тръгнал по посока на джамията, за да присъства на вечерната
молитва. Преминал на отсрещния тротоар срещу дома му, но когато достигнал до
паркирания върху тротоара автомобил на неговия съсед В.В., слязъл на пътното
платно. В този момент срещу него се движил л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № А 5328 МС, собственост и управляван от К.С.И.. Управлявайки автомобила
на къси светлини, И. навлязъл в лентата за насрещно движение, за да заобиколи
канализационна шахта и локви. Автомобилът достигнал пострадалия и го ударил с
предния си ляв край. В резултат на удара той получил черепно-мозъчна и гръдни
травми, довели до тежки увреждания на вътрешните му органи и техните функции и
скоро починал на местопроизшествието. Вследствие на това било образувано нохд
№927/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, б. „б“, предл. 1-во от НК срещу виновното лице,
което към момента на подаване на исковата молба не било приключило.
Внезапната загуба на пострадалия Х.Х. се преживявала изключително тежко от
ищците. Бракът между него и първата ищца продължил почти 50 години. Двете му
деца го помнели като грижовен баща. Третият ответник не бил негов биологичен
син, но бил отгледан от бебе от Х..
От справка в информационния център към Гаранционния фонд било видно, че за л.
а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № А 5328 МС към процесния период имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗК „Лев Инс“ - полица №
43108128 със срок на покритие от 17.06.2015 година до 16.07.2016 година. Поради
гореизложеното за ищците се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал по делото писмен
отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови
претенции. Сочи се в него на първо място, че исковата молба е нередовна, тъй
като по делото липсвали доказателства за родствена обвързаност между ищците от
една страна и починалия при ПТП.
На следващо място се посочва, че исковете са неоснователни. Водачът К.И.
управлявал МПС след употреба на наркотици, а пешеходецът Х.Х. бил с доказан
етилов алкохол в кръвта в количество 5.42 промила. Произшествието настъпило на
27.11.2015 година, след 18:00 часа, в тъмната част, в с. Люляково. Сблъсъкът
настъпил около средата на пътното платно - в неговата лява част спрямо водача
на МПС. Пешеходецът бил обърнат с лице към идващото МПС и вървял по платното за
движение срещу МПС. Същият слязъл на пътното платно, за да заобиколи паркирано
от съседа си В. МПС върху тротоара, но след подминаването му продължил
движението си по платното за движение. Посочва се, че уличното осветление не
било включено, времето било дъждовно, пътното платно мокро, а пешеходецът бил с
тъмни дрехи.
На следващо място се посочва, че претендираното обезщетение от по
140 000 лева било прекомерно. Същото не било съобразено с висотата на
социалното положение на починалия, а претендираният размер целял
единствено неоснователно обогатяване.
Липсвали доказателства за общо съжителство между починалия и първата ищца.
Втората ищца не живеела в едно домакинство с починалия, като отношенията им
били влошени. Спрямо третия ищец ответникът посочва, че липсвали данни същият
да бил отглеждан от починалия.
Въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. След като
подминал паркирания от В. автомобил, пострадалият Х. продължил да се движи по
пътното платно, но не в противоположното такoва. Освен това, бил с тъмни дрехи
в тъмната част от денонощието и с алкохол в кръвта 5.42 промила. Ответникът
посочва, че той не можел да пази равновесие, имал залитаща походка. Твърди, че
същият можел да види фаровете на идващото МПС и да се отдръпне от платното за
движение. Оспорва се и факта, че починалият отивал към джамията за вечерна
молитва, тъй като състоянието му било неприемливо за допускането му в институцията.
Поради гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
В хода на производството, с определение № 260209/28.03.2022 година съдът е
конституирал В.Г. *** и Община Руен, с адрес с. Руен, ул. „Първи май“
№18, представлявана от Кмета на същата Исмаил Юсмен Осман като трети
лица-помагачи на страната на ответника.
В указания им от съда срок, третите лица-помагачи са депозирали становища
по предявената искова молба и отговора на исковата молба. В.В. заявява, че вината
относно настъпилото ПТП е безспорно установена с влязла в сила присъда.
Подробно излага доводи за установените в хода на наказателното производство
факти. Оспорва твърдението на страните, че неговия автомобил бил причината Х.Х.
да слезе на пътното платно, тъй като пътят на последния изобщо не минавал в
посока мястото, където автомобила бил спрян.
Община Руен оспорва твърдението на ответното застрахователно дружество, че
настъпилото ПТП е в причинно-следствена връзка с обстоятелството, че ул. „Васил
Левски била неосветена, а пътното платно компрометирано - с неравности, дупки и
пропадания.Твърди, че за поддържане на осветлението имало сключен договор с
„Рам - ел“ ЕООД, като при извършване на огледа, то работело. Поддържа, че пътната
настилка била в много добро състояние - без дупки, пропадания или неравности.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди
пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 27.11.2015 година е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф“ с рег. № А 5328 МС, управляван от
К.С.И. и пешеходеца Х. Х. Х.. Произшествието е настъпило около 18 часа в с.
Люляково, област Бургас, на ул. „Васил Левски. При управление на лек автомобил с рег. № А 5328 МС, който се е движел
по посока на ул. „Н. Вапцаров“, водачът е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е управлявал превозното средство след употреба на наркотични
вещества. Той е навлязъл в насрещното платно, вследствие на което е блъснал
движещия се в лявата лента на пътното платно пешеходец, употребил алкохол, като
последният е починал в резултат на получените от удара травми. Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при мокра асфалтова настилка, липса на
хоризонтална и вертикална маркировка. Пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи,
а автомобилът се е движел със скорост от около 50 км/ч, в рамките на
разрешената такава. За посоченият автомобил е бил сключен валиден
застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника - „Застрахователна
компания Лев инс“ АД.
При съобразяване на представената по делото, влязла в
сила присъда № 45 от 15.10.2020 година, постановена по нохд №927/2020 година по
описа на Бургаския окръжен съд, изменена с решение № 28 от 29.06.2021 година,
постановено по внохд № 42/2021 година по описа на Апелативен съд-Бургас и в съответствие с чл. 300 от ГПК, следва
да се приеме за доказано, че настъпилото на 27.11.2015 година ПТП, в резултат
на което е причинена смъртта на Х. Х. Х., е по вина на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф“ с рег. № А
5328 МС - К.С.И.. Отговорността на същия се покрива от задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между
собственика на МПС, участник в ПТП, управлявано от причинилия вредите водач и
ответното застрахователно дружество.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза, вещите лица по която в изготвеното и прието заключение са
изследвали и описали механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и причините за настъпилата смърт на пострадалия Х.Х.. Според експертите,
произшествието е настъпило на 27.11.2015 година в с. Люляково на ул. „Васил
Левски, пред дом № 58, като лекият автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф“ с рег. № А 5328 МС, управляван от
К.И., се е движел по посока на ул. „Н. Вапцаров“. Удара за лекия автомобил е бил
челен, като първото съприкосновение с пешеходеца е станало с предната броня. За
пешеходеца удара е бил в предната лява половина на тялото, като след него той е
паднал върху предния капак, приплъзнал се е по него и е паднал на пътя. Условията,
при които е настъпил инцидента са: дъждовно, нощно време, мокра асфалтова
настилка, липса на хоризонтална и вертикална маркировка. Автомобилът се е движел със скорост от около
50 км/ч, като опасната му зона за спиране е била около 36.60 метра. Според
експертите, при съпоставяне на видимостта на водача и дължината на опасната
зона за спиране, последният е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца
и да предотврати произшествието, но той го е видял в последния момент,
непосредствено преди удара; тогава е завил волана надясно и е спрял, поради
което и няма следи от спирачен път. Експертите сочат, че от лявата страна на
тротоара по посока на движението на лекия автомобил е имало паркирани два автомобила,
които са заемали много малка част от пътното платно. Поясняват, че автомобилите
не са били пречка за пешеходеца да се придвижва по тротоара, но и двата
тротоара са били неудобни за движение, тъй като по тях е имало пръст и пясък. Заключават,
че причините за произшествието са субективни - движение на лекия автомобил
около средата на пътното платно; движение на пешеходеца в лявата лента на
пътното платно; наличие на етилов алкохол в кръвта на пешеходеца и наличие на
канабиноиди в кръвта и урината на водача на МПС. Като причина за смъртта на
пешеходеца Х.Х. вещите лица сочат получената от него тежка съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, горните и долните крайници, които са довели
до изпадане в състояние на тежък травматичен шок, както и изпадането му в
дълбока мозъчна кома. Сочат, че настъпването на смъртта е пряка последица от получените
травматични увреждания при възникналото ПТП.
Изготвено и прието е заключение по допусната допълнителна
комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, вещите лица по която в
същото са посочили, че десният тротоар към дом № 58 на ул. „Васил Левски е бил
с купчина почвен слой, който е възпрепятствал използването му по
предназначение. За да прмине на отсрещния тротоар, пострадалият е предприел
пресичане на платното за движение и след изминат път от 5.2 метра по ширината
на платното е последвал удар с предната броня на процесния автомобил. Местонахождението
на паркирания лек автомобил, собственост на третото лице-помагач В.В. не е в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Той не е ограничавал видимостта на
пострадалия към платното за движение на ул. „Васил Левски“ в посоката, в която
е тръгнал, а също така не е представлявал препятствие, което да му попречи да
използва за движение тротоара. Вещото лице Стоянов е изготвило и допълнително
заключение, според което ако пешеходеца е пресичал платното за движение
перпендикулярно на оста на пътя, удар между него и лекия автомобил не би се
осъществил. По отношение на пострадалия експертите сочат, че при наличие на
алкохол в кръвта от 5.42 промила, зрителните и слуховите системи се засягат в
тежка степен, засягат се съществено и функциите на опорно-двигателния апарат.
При подобно установено количество алкохол в кръвта придвижването по скорост би
следвало да е забавено, а по траектория - удължено. Експертът сочи, че
причината за смъртта са травматични увреждания.
По делото е представен протокол за химическа експертиза №
26/12.01.2016 година, според който съдържанието на алкохол в кръвта на
пешеходеца е било 5.42 промила, а според съдебно-медицинската експертиза на
труп, концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е била 1.49 промила.
В хода на производството са събрани множество гласни
доказателства. Свидетелят К.И., заявява, че процесното МПС е негова собственост
и той го е управлявал по време на инцидента. Твърди, че е било тъмно и не е
имало улично осветление. Той е предприел маневра да заобиколи една шахта на
пътя и при връщане в неговото платно е последвал сблъсъка. Заявява, че не е
видял пострадалия, даже не е разбрал дали е блъснал човек или животно. Спрял е колата
и е видял мъж на земята. Обадил се е на полицията и на Бърза помощ. Твърди, че
в деня на инцидента не е употребил упойващи вещества.
Свидетелят К.Д. заявява, че е пристигнал на
местопроизшествието час след като то е било настъпило. По това време валяло и
било облачно. Твърди, че местопроизшествието било запазено от колегите му. При
пристигането е установил, че процесния автомобил е разположен около средата на
пътя, на около 20 метра след удара. Пострадалият е бил сложен на пейка пред
дома му и покрит с одеяло. Заявява, че по ул. „Васил Левски“, посока на
движението на колата от лявата страна има тротоар, който не е в добро
състояние. В близост до дома на починалия, надолу по улицата има тротоар, който
не е с плочки, а с кафява пръст. Когато пристигнал, имало паркиран автомобил на
тротоара, но той не е бил пречка за видимостта на водача на МПС-то, с което е
предизвикан инцидента. Автомобилът на В. е бил паркиран на тротоара вляво, в
посока на движението на автомобила на К.И., на отстояние около 20 метра от
мястото на ПТП-то.
Свидетелите М. Х. и А. С. заявяват, че ищците са понесли
много тежко загубата на своя близък родственик. Свидетелят С. сочи, че
пострадалият не е биологичен баща на ищеца Н., но той не го делял и го отгледал
като собствено дете. Били в много добри отношения. Живеели заедно около 25
години, като пострадалият много го обичал и уважавал. Н. познавал и биологичния
си баща, но повече уважал пострадалия Х. при когото отраснал. Ищцата Е. все
плачела и не можела да преживее загубата, а Н. бил отчаян, тъжен и не говорел
много. Свидетелката Х. сочи, че е съпруга на ищеца Н. и в началото на брака си
живеели заедно със свекъра, свекървата и зълва й. Техния дом бил близо да този
на пострадалия и почти всяка вечер били заедно, като Х. се държал с Н. като със
собствен син, затова и кръстили едно от децата си на него. Много си помагали.
Свидетелката заявява, че свекърва й Е. все още не можела да се съвземе,
разболяла се, вдигала кръвно, имала халюцинации, било я страх да остане сама,
затова понякога вечер Н. оставал при нея. След като се оженила, ищцата Г.
напуснала дома на родителите си, но ги посещавала често. Н. бил много зле след
смъртта на Х.. Бил притеснен, пиел успокоителни хапчета, имал кошмари. Тримата
ищци преживявали много тежка загубата на пострадалия.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по
делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ К.С.И., чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като
при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата за движение
и е предприел маневра за заобикаляне на канализационна шахта без да съобрази
дали няма да създаде опасност за участниците в движението, при
което автомобилът е
достигнал пострадалия и го е ударил с предната си лява част. Освен това, той е
управлявал превозно средство след употребата на упойващи вещества. Тези негови
действия са довели до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на
което на Х.Х. са били нанесени тежки травми несъвместими с живота. Всичко това
сочи на установеност на елементите на приложимата правна норма, а именно
противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага
до доказване на противното, като в настоящия процес тази презумпция е установена
и от влязлата в сила присъда.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с неправилно движение на
пешеходеца по платното за движение вместо по тротоара, като и поради наличието
на алкохол в кръвта на пострадалия от 5.42 промила, което е попречило на
пострадалия да предприеме достатъчно адекватни мерки за собствената му
безопасност. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от
страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си
към увреденото лице. Именно поради това разрешение на ответника е било указано,
че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата изисква
наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия
вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги,
когато увреденият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в
действие или бездействие, но поведението на увредения трябва да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В настоящия случай е установено, че пострадалият се е
движел в лявата лента на пътното платно срещу процесния автомобил, застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Установено е,
също така, от доказателствата по делото, че пешеходецът е бил с алкохол в
кръвта, като според съдебно-медицинската експертиза на труп съдържанието му е
1.49 промила, а според протокола за химическа експертиза № 26/12.01.2016 година
- 5.42 промила. Експертът-медик от състава на допуснатата комплексна експертиза
заявява, че при концентрация в кръвта от 5.42 промила, пострадалият трябва да е
с толкова тежки количествени и качествени нарушения на съзнанието, че
практически да е в кома. Според експерта, по-голяма е степента на вероятност
концентрацията на алкохол в кръвта на пешеходеца да е била тази, посочена в медицинската
експертиза на труп - 1.49 промила. При такава концентрация се приема, че лицето
е с лека към средна степен на алкохолно опиянение. При нея се наблюдават координационни
смущения и забавени реакции, съответно лицето би паднало по-лесно. С оглед на
посоченото, съдът приема, че пострадалия пешеходец е бил с наличие на алкохол в
кръвта от 1.49 промила. В този случай,
макар да не е имал възможност да се движи по тротоара, предвид това, че и двата
са били неудобни за движение, тъй като по тях е имало пръст и пясък,
пешеходецът е имал обективна възможност да възприеме своевременно движещото
срещу него МПС. Това е така, тъй като той е имал неограничена видимост и при
нормални възприятия на околната среда и реакции е можел да предприеме действия
за избягване на удара. В състояние на алкохолно опиянение, пострадалият се е
движел залитайки и лъкатушейки по пътното платно към момента на удара от лекия
автомобил, с което е осъществил противоправно поведение, което е поставило
живота му в изключително завишен риск и е допринесло за настъпване на
увреждащото ПТП. В случая поведението на пострадалия се намира в причинна
връзка с настъпването на вредоносния резултат, представлява форма на принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е основание за намаляване на дължимото
обезщетение за вреди. Произшествието е реализирано в тъмната част на
денонощието, при дъждовно време. От доказателствата по делото се установява, че
към момента на настъпване на произшествието пострадалият се е намирал на
платното за движение на пътни превозни средства, като спреният на тротоара
автомобил на третото лице-помагач не е бил пречка за него да се движи по
тротоара, но от друга страна е установено , че по него е имало пръст и пясък. Според
чл. 108 от ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно и само по изключение, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани, а също и при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци,
те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница. Според данните по делото, по време на произшествието в кръвта на
пострадалия е имало наличие на алкохол от 1.49 промила, което е повлияло както
на физическите, така и на психическите му способности и е довело до нарушаване
на разпоредбата на чл. 108 от ЗДП. По делото не се установява да е налице някое
от изключенията по цитираната норма, които да оправдават навлизането и престоя
на пострадалия в платното за движение на превозни средства. В чл. 113, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗДП е предвидено задължение за пешеходците при пресичане на
платното за движение да преминават по пешеходни пътеки, като преди навлизане в
платното съобразяват приближаващите пътни превозни средства, не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане и не спират без необходимост на платното. Преценени
в тяхната съвкупност, установените по делото факти от значение за приложението
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обосновават несъмнен извод, че поведението на
пострадалия се намира в пряка причинна връзка с реализираното от водача на
лекия автомобил ПТП, тъй като е допринесло за настъпване на произшествието и на
вредоносния резултат. Съдът намира, че съпричиняването следва да бъде
определено на ¼, който извод се налага при съобразяване на всичко
изложено по-горе от значение в тази насока.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените
от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя.
Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа
в чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./. То е вид застраховане, при което застрахователят
се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума
обезщетението, което застрахованият дължи на трето
лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или
извъндоговорна.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници, че ищците Е. Х. и Г.М. са били в родствена връзка с пострадалия,
като първата от тях му е била съпруга, а втората - дъщеря. Не се установява
родствена връзка между пострадалия и ищеца Н.Х..
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година, постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно,
като се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки отношения
между баби/дядовци и внуци, които се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единият от
родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищецът Х. е бил отгледан от пострадалото лице Х.Х. от най- ранна
детска възраст, когато е бил на около 1 година. Пострадалият е полагал за ищеца
грижите на родител без да го дели от родната си дъщеря. Между тях е имало
създадени отношения на дълбока обич и привързаност през целия им живот,
включително след като ищецът създал собствено семейство. Те живеели
първоначално в едно домакинство, а впоследствие в близост един до друг със
семействата си, като непрекъснато се събирали и си помагали. От свидетелските
показания може де се направи обоснован извод, че ищецът Х. е имал изключителна като дълбочина житейска и
емоционална връзка с пострадалия, който макар да не му е бил биологичен баща, е
имал поведение на такъв. Те са били силно привързани един към друг, като ищецът
дори е кръстил едно от децата си на негово име вместо на биологичния си баща,
който също познава. Начина им на живот, жизнения им път е създал толкова силна
връзка между тях, че вследствие на смъртта на Х., Х. е претърпял морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
връзката пастрок - доведен син. Описаните от свидетелите отношения между ищеца Х.
и починалия следва да се квалифицират като дълбоки, силни и изключителни и надхвърлящи
традиционните за този вид. От това може да бъде направен извод, че е създадена
дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени
от ищеца морални болки и страдания от смъртта на доведения му баща, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките -
родители, съпруг, деца. Съдът намира, че в случая създадената между двамата
връзка е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на
обезщетение за неимуществени вреди на доведения син, като последният е преживял
такива болки и страдания от смъртта на пострадалия, които надхвърлят по
интензитет и по времетраене обичайните за такава връзка.
Ето защо, съдът намира, че от доказателствения материал в
настоящото производство се установява наличие на особена близка привързаност,
такава трайна, особено близка и дълбока емоционална връзка с починалия, която е
породила в него значителни душевни болки и страдания. В случая са налице и конкретни
житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
връзка. Поради това съдът приема, че принципът на справедливостта налага
включването на ищеца Х. в кръга на най-близките лица, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. Х. Х..
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно
се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД,
които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ на ответника КЗ „Лев инс“ АД.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД
по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид
характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване,
развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността,
възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за
настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди, включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
От обсъдените по-горе гласни доказателства се установява,
че ищците са приели изключително тежка загубата на техния родственик. След инцидента ищцата Е. все плачела и не
можела да преживее загубата, все още не можела да се съвземе, разболяла се,
вдигала кръвно, имала халюцинации, било я страх да остане сама. Н. бил отчаян,
тъжен, притеснен, пиел успокоителни хапчета, имал кошмари, не говорел много. Съдът
кредитира същите при съобразяване на основание чл. 172 от ГПК от една страна близката
родствена връзка между страните и свидетелката М. Х. и от друга на
обстоятелството, че същата има най-преки и пълни впечатления за търпените от
ищците болки и страдания, а и показанията й кореспондират с останалите
доказателства. Като се вземат
предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано
обстоятелството, че в следствие на инцидента ищците са претърпяли болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени по справедливост.
Съдът намира, че паричният
еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга
на ищцата Е. Х., при съобразяване на възрастта на починалия - 79 години,
неговата жизнеспособност, обстоятелството, че са били задружно семейство,
отгледало две деца, едно от които не е биологичен син на пострадалия, възлиза
на 110 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на другите
двама ищци, съдът отчита обстоятелството, че макар да са били в изключително
близки и топли отношения с пострадалия, те не са живеели в едно домакинство,
имали са собствени семейства и собствен живот, поради което паричният
еквивалент на понесените от тях неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не
подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията
претърпени от ищците вследствие на процесното произшествие. Визираният от
законодателя критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма степен е
изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди Съобразно горното, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди са в размера посочен
по-горе. Определеното от съда обезщетение е в резултат на извършената от него
преценка на конкретните приети за установени и описани по-горе факти.
Поради установеното в настоящия случай съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат в горния размер, определените
обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат намалени с приетата степен,
а именно ¼, при което положение дължимото на ищцата Е. Х. обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 82 500 лева, а на ищците Г.М. и Н.Х. - в
размер на по 75 000 лева.
Предвид основателността на главните искове, основателни
се явяват и предявените и поддържани акцесорни такива за лихва. В настоящия
случай, на основание §22 от ПЗР на КЗ е
приложима част Четвърта от КЗ /отм/., в която не се съдържа разпоредба,
уреждаща изрично момента на настъпване на забава за застрахователя. В тази
връзка е поставена трайна практика по реда на чл. 290 от ГПК, която приема, че гражданската отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането - 27.11.2015 година.
Основателно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност за част от
вземането за лихви. При съобразяване на датата на предявяване на иска - 24.09.2020
година, то исковете за изтекли лихви са погасени по давност за времето от 27.11.2015
година до 24.09.2017 година - 3 години назад от предявяването на иска, поради което
лихва върху присъдените размери главница следва да бъде присъдена от 24.09.2017
година до окончателното им плащане.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение
на адвокатите, представлявали и защитавали ищците в процеса. Такова се присъжда
по искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите
на ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай данните
сочат, че на ищците е оказана безплатна адвокатска помощ. Действително, по
делото е представен сключен договор за правна защита и съдействие само за ищеца
Н.Х., в който е посочено, че спрямо същия осъществяваното процесуално
представителство е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от Закона
за адвокатурата. За всички ищци са налични пълномощни, в което фигурира запис,
че те предоставят пълномощия на ангажирания от тях адвокат. В тази връзка
следва да се посочи, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде
установено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното
процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена
безплатно. Това обстоятелство следва да бъде установено от данните по делото,
като изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. В този смисъл липсата на договор за
правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства
упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед на
това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощените адвокати за
осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38,
ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на
ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от
25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /.
Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат
Станислава Влаева Бояджиева сумата от 6 650 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото
представителство по отношение на Н.Х., а на адвокат Янко Георгиев Калпакчиев сумата
от общо 10 950 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъщественото представителство по отношение на останалите
двама ищци, като второто посочено възнаграждение е определено от съда общо
предвид извършените абсолютно идентични действия по защита на тези лица в
настоящия процес.
На ищците суми за разноски не следва да бъдат присъждани,
тъй като такива същите не са направили по делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид изрично направеното от ответната страна искане и с оглед изхода на
делото, на същата следва да бъде присъдена сумата от 982.14 лева,
представляваща направени от нея разноски, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции, в която се включват възложените в нейна тежест и внесени
суми за възнаграждения на вещите лица по допуснатите и извършени експертизи,
както и адвокатско възнаграждение за ангажирания по делото един адвокат.
Тъй като ищците са
освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такава върху присъдените обезщетения следва да се възложи върху
ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - 9 300 лева. В тежест на същия следва бъдат възложени и сумите от 5
лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист за присъдените
в полза на съда суми, както и сумата от 480.50 лева, представляваща част от
сумата от 868 лева, изплатена от бюджета на съда за възнаграждения на вещите
лица, съразмерна на уважената част от исковете, по които е образувано делото.
На конституираните в процеса на страната на ответника трети лица-помагачи, на
основание изричната норма на чл. 78, ал. 10 от ГПК, суми за разноски не следва
да бъдат присъждани с настоящия съдебен акт.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано заедно от всеки
двама от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова, Павел Димитров,
Гълъбин Гълъбов, Биляна Вълчева, София Антонова да заплати на Е.С.Х., ЕГН **********,*** сумата от 82 500 /осемдесет и две хиляди и
петстотин лева/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, при което на 27.11.2015
година е настъпила смъртта на Х. Х. Х., виновно причинено при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № А 5328 МС с валидно
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от К.С.И.,
ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 24.09.2017 година до окончателното и плащане, като за разликата над уважения размер до
претендирания такъв от 140 000 лева,
ведно със законната лихва, както и за законната лихва за забава върху
присъдения размер главница за периода от
27.11.2015 година до 24.09.2017 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано заедно от всеки
двама от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова, Павел Димитров,
Гълъбин Гълъбов, Биляна Вълчева, София Антонова да заплати на Г. Х.М., ЕГН **********,*** и Н.М.Х., ЕГН **********,*** сумата от по
75 000 /седемдесет и пет хиляди лева/ лв. на всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, при което на 27.11.2015 година е настъпила смъртта на Х. Х. Х.,
виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № А 5328 МС с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, управляван от К.С.И., ведно със законната лихва върху
присъдения размер главница, считано от 24.09.2017
година до окончателното и плащане, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 140
000 лева, ведно със законната лихва,
както и за законната лихва за забава върху присъдения размер главница за
периода от 27.11.2015 година до 24.09.2017 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано заедно от всеки
двама от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова, Павел Димитров,
Гълъбин Гълъбов, Биляна Вълчева, София Антонова да заплати на адвокат Станислава Влаева Бояджиева, с адрес на адвокатската
кантора: град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер сумата от 6 650 /шест хиляди шестстотин и петдесет лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявения от Н.М.Х. ЕГН **********,
иск.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано заедно от всеки
двама от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова, Павел Димитров,
Гълъбин Гълъбов, Биляна Вълчева, София Антонова да заплати на адвокат Янко Георгиев Калпакчиев, с адрес на адвокатската
кантора: град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер сумата от 10 950 /десет хиляди деветстотин и петдесет лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на общо уважената част от предявените
от Е.С.Х., ЕГН ********** и Г. Х.М., ЕГН **********, искове.
ОСЪЖДА Е.С.Х., ЕГН **********,***,
Г. Х.М., ЕГН **********,*** и Н.М.Х., ЕГН **********,***, чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер да
заплатят на „Застрахователна компания Лев инс“ АД със седалище град София и
адрес на управление район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67а,
представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори Мария
Масларова-Гъркова, Павел Димитров, Гълъбин Гълъбов, Биляна Вълчева, София
Антонова сумата от 982.14 /деветстотин
осемдесет и две лева и четиринадесет стотинки/ лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано заедно от всеки
двама от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова, Павел Димитров,
Гълъбин Гълъбов, Биляна Вълчева, София Антонова да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 9 300 /девет
хиляди и триста лева/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера
на уважените претенции, сумата от 480.50 /четиристотин и осемдесет лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляваща разноски в полза на бюджета на съдебната власт, съразмерно с
уважената част от исковете, както и 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима
държавна такса за издаването на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на В.Г. *** и О.
Р., с адрес с. Р., ул. „П.“ №**, представлявана от Кмета на същата Исмаил Юсмен
Осман като трети лица-помагачи на
страната на ответника.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: