Р
Е Ш Е Н И Е
№239/27.06.2019
г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети май,
две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2367 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„ПИБ“АД-София, настоява
съдът да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи заплащане на сумата от 5 646,13 лева главница по
договор за банков кредит №95КР-АА-0341, сключен на 14.05.2007г. с краен падеж
на кредита 04.05.2017г., ведно със законна лихва от 12.09.2017г.-датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-до
окончателното плащане; на сумата 2 552,25 лева-договорена и просрочена
редовна лихва за периода от 05.12.2011г. до 04.05.2017г.; 3 009177 лева
наказателна лихва за забава за периода от 05.12.2011г. до 11.09.2017г.вкл. и
разноски по заповедното производство в размер на 324,16 лева, представляващи
224,16 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Претендира и разноски по настоящото делото.
Ответникът е уведомен по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК.Назначеният му от съда особен представител не оспорва обстоятелството,
че между страните е сключен банков кредит, че предоставената сума е усвоена от
ответника и кредита е станал изискуем при настъпил краен падеж. Прави
възражение за изтекла погасителна давност относно част от договорената и
наказателна лихва за забава, като заявява, че тези лихви са дължими само за
периода 11.09.2014г.-11.09.2017г.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство, със заявление
подадено на 12.09.2017г., на основание чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.д.№2138/2017г.
по описа на РРС, ищецът се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за 5 646,13 лева
главница, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2017г. до окончателното
плащане; 2 552,25 лева договорена лихва за периода от 05.12.2011г. до
04.05.2017г. и за сумата 3 009,77 лева наказателна лихва за периода от 05.12.2011г. до 11.09.2017г.; и за
разноски по производството в размер на 324,16 лева, от които 224,16 лева
платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ддлъжникът-настоящият ответник не е намерен на
регистрирания от него постоянен и настоящ адрес, заповедта е връчена по реда на
чл.47 от ГПК, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия
установителен иск. С писмения си отговор назначения от съда особен представител
на ответника прави възражение, че част от договорената и наказателна лихва е
погасена по давност и такава се дължи
само за периода три години назад от датата на постъпване на заявлението
по ч.гр.дело т.е. за периода от 11.09.2014г. до 11.09.2017г.
Не се спори, че на 14.05.2007г. страните са сключили
договор за банков кредит №95КР-АА-0341508 за сумата 8 000 лева с краен срок
за погасяване 04.05.2017г. Кредитът е отпуснат и усвоен. Крайния срок на
договора е изтекъл, като по същия е останала неиздължена главница от
5 646,13 лева. Върху неиздължената главница, ищецът е начислил договорена
лихва за периода от 05.12.2011г. до 04.05.2017г.вкл. в размер на 2 552,25
лева, а съгласно представеното допълнително у-ние-л.79 от делото 520,92 лева за
периода от 11.09.2014г. до 04.05.2017г.вкл. Начислил е и наказателна лихва за
забава в размер на 3 009,77 лева за периода 05.12.2011г. до
11.09.2017г.вкл., която наказателна лихва, съгласно посоченото удостоверение е
в размер на 2 689,86 лева за периода 11.09.2014г.-11.09.2017г.вкл.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Искът е частично основателен. Ответникът е
получил в заем пари, които той е длъжен да върне. С изтичане на срока на
договора, кредита е станал изискуем на 04.05.2017г. и ответникът дължи плащане
на неиздължената главница в търсения размер. Ответникът дължи плащане и на
договорената между страните възнаградителна лихва, както и наказателна такава,
като обезщетение за забава, но пред вид направеното възражение за погасителна
давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД/ вземането за лихви се погасява с изтичане на
тригодишна давност/за част от търсения период, иска следва да бъде уважен до редуцирания
от ищеца размер и то за посочения по-горе период. До първоначално претендирания
размер договорена и наказателна лихва иска следва да се отхвърли.
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК разноски по
настоящото дело следва да се присъдят съобразно уважената част от иска.
Направените разноски по заповедното производство са в размер на 324,16 лева, а
по настоящото 657,28 лева, от който 224,16 лева платена държавна такса и 433,12
лева платен депозит за особен представител или общо 981,44 лева. Изчислени
съразмерно уважената част от иска, ответникът дължи заплащане на 775,55 лева
разноски.
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на М.Ю.Д. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА”АД с ЕИК-***-гр.София, бул.”Драган Цанков“ №37 по договор
за банков кредит №95КР-АА-0341/14.05.2007г. са сумите: 5 64613 лева главница, ведно със законна лихва, считано от
12.09.2017г. до окончателното плащане; 520,92
лева договорена лихва за периода от 11.09.2014г. до 04.05.2017г.вкл. и за
сумата 2 689,86 лева
наказателна лихва за забава за периода от 11.09.2014г. до 11.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА”АД с
ЕИК-***-гр.София, бул.”Драган Цанков“ №37 против М.Ю.Д. с ЕГН-********** с
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, иск по чл.422 от ГПК относно сумата до 2 552,25 лева
договорена лихва и до 3 009,77 лева наказателна лихва, като неоснователен
и погасен по давност.
ОСЪЖДА М.Ю.Д. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА”АД с ЕИК-***-гр.София,
бул.”Драган Цанков“ №37 сумата от 775,55
лева по делото, изчислени съразмерно
уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :