Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание тридесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 7098 по описа
за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 286 от ЗЗД, във вр. чл.
36 ЗАдв. и чл. 86 ЗЗД, предявен от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
„А.И П.“ против Д.В., гражданин
на Израел, роден на *** г., личен номер ******, притежаващ лична карта № ******, издадена на ******г. в Херзалия, Израел, с адрес: гр. Кфар Шмариху
*****, ул. „******за заплащане на
следните суми: 52 542 лева – представляваща незаплатена главница по Фактура №
**********/23.09.2013 г., издадена на основание сключен между Адвокатско дружество „А.И П.“ и Д.В. Договор
за правна помощ и съдействие от 08.05.2013 г., както и за сумата от
14 417,02 лева - лихва
за забава върху главницата за периода на забавата
от 29.09.2013 г. до датата на депозиране
на исковата молба – 10.06.2016 г., ведно със законна лихва
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твръди, че между него и ответника
Д.В.,като клиент, е сключен Договор за правна помощ и съдействие от 08.05.2013 г.
, по силата на който последния е възложил на адвокатското
дружество, чрез нарочно упалномощени адвокати да го
представлява и да защитава интересите му по гр. д. № 2237/2013, 7-ми състав,
ГК на Софийски апелативен съд.
В точка 8 от Договора
е записано договореното адвокатско възнаграждение за предоставената адвокатска услуга, а именно 52 542 лева,за която сума е издадена и фактура № ********** /
23.09.2013г. със срок за заплащане на сумата от 52 542 лева по банков път до 28.09.2013 год.
На няколко пъти ищецът е припомнял и канил ответника да плати уговореното
възнаграждение,с разяснението,че при спечелване на делото в тази
инстанция,сумата ще му бъде възстановена от противната страна „В.-В.Х.“
ЕАД.
Въпреки поканите ответникът не е заплатил уговореното възнаграждение,поради
което ищецът моли съдът да постанови решение,с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 52 542 лева –адвокатско възнаграждение по Договор за
правна помощ и съдействие от 08.05.2013 г.
ведно със
законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане и сумата от 14 417 лева - лихва за забава
върху главницата за периода на забавата
от 29.09.2013 г. до датата на депозиране
на исковата молба – 10.06.2016 г.
Претендира разноски по делото.
Ответникът Д.В., чрез процесуален представител адв. Й.Г.
е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения главен иск като неоснователен и недоказан.
Възразява,че претендираната сума по настоящото дело
не е дължима поради това, че
ответникът е бил подведен, че договореният
адвокатски хонорар по процесния договор за правна помощ
не е само за явяването в единственото съдебно заседание в производството, а за цялата договорена помежду им правна
работа, а именно за предявяване на иск по
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, за предаване
владението на имота, предмет на делото по
чл. 19 ЗЗД, за предявяване на иск за обезщетение
за ползване в размер на пазарния
наем от влизане
в сила на Решение № 28 от 01.07.2011 г. по т.д. 207/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В тази връзка се
излага, че е налице неизпълнение, тъй като освен,
предявяването на иска по чл.
19 ал. 3 от ЗЗД, останалите правни дейности не са
изпълнени от ищеца, което е наложило ответникът да се обърне
към друга адвокатска кантора.
Твърди още,
че ищцовото адвокатско дружество и ответникът са имали и договорка да го въведат
във владение в имотите, предмет на предходно производство,
което правно действие не е реализирано от адвокатското дружество, поради което, за да
се осъществи въввода във владение,
ответникът е ангажирал и заплатил хонорар на друго адвокатско
дружество, в размер на сумата от
10 000 лв., за което прави възражение за прихващане с посочената сума.
На следващо място се излага, че
ищецът не е предявил иск за
обезщетение за ползване на процесните имоти, за което
е имало изрична договорка, поради което за периода
от 01.07.2011 г. – датата на влизане в сила
на решението по гр.д. 207/10 г. по описа на
ВКС, с което е обявен за окончателен сключения предварителен договор за покупко-продажба
между „В.-В.Х.“ и Д.В. до
01.07.2013 г., ответникът е претърпял
вреди за погасено по давност
обезщетение за ползване на имотите
поради непредявен иск. В тази връзка
се сочи, че размерът на
погасеното по давност вземане възлиза на 24 месеца
по 2000 лв. за всеки от обектите
или 4000 лв. месечно - общо 96 000 лв. вреди, за което прави
възражение за прихващане до сумите
по иска при
евентуалното му уважаване.
Възражението за прихващане с исковата сума е прието до размера на
66 959 лв. с извършено изменение на определението по чл.140 ГПК в първото
съдебно заседание.
Моли съдът да отхвърли изцяло исковете или ако ги уважи да приеме
направеното възражение за съдебно прихващане. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Договор за правна помощ и съдействие от 08.05.2013 г. се установява,че
Д.В., гражданин на Израел е възложил на адвокатско дружество „А.и П.“ правна защита и процесуално представителство пред Софийски апелативен съд по дело образувано по жалба на „В.-В.Х." ЕАД срещу Решение № 751/04.02.2013
г., постановено по гр. д. № 800 / 2004г., ГО I-3 състав
на Софийски градски съд и да водят делото до приключването му във всички инстанции. Уговорено е
адвокатско възнаграждение в размер на 52 542 лв., като липсват уговорени начин
и срок за заплащането му.
На същата дата ответникът е подписал и пълномощно на трима адвокати от
адвокатското дружество за представителство по делото на САС.
На 23.09.2013 год. ищцовото дружество е съставило Фактура №
********** / 23.09.2013г. за сумата
в размер на 52 542 лева, представляваща договореното адвокатско възнаграждение с посочен
срок за плащане
до 28.09.2013 год. по банков
път, като номер на банкова сметка ***ра.
От представените по делото доказателства за електронна e-mail
кореспонденция между страните на съответни пощенски
кутии, чиято достоверност като факт за изпращане и за получаване на писмата, е
установена от нарочно назначената по делото СТЕ, е видно,че на 10.09.2013 год.
ищцовото дружество е запитало ответника кога има намерение да преведе
адвокатския хонорар,като го е предупредило,че за да се поиска възстановяването
й от противната страна по делото в САС следва да се внесе до 30.09.2013 год.
най-късно.
На 24.09.2013 год. ищецът е изплатил на ответника ново писмо към което е
приложил копие от описаната по-горе фактура № ********** и е посочило,че банковата сметка на дружеството е посочена в горния десен
ъгъл на самата фактура.
На 29.09.2013 год./един ден преди откритото заседание на САС по
делото/ответникът е потвърдил в писмо,че е получил предишните две писва от
ищеца,поискал е фактурата да се представи на съда и е уведомил ищеца,че
претендира цялостно обезщетение за закъснялото предаване на двата мезонета.
На 25.06.2015 год. ответникът е уведомил ищцовото дружество/в отговор на тяхно предишно запитване/, че
неговия адвокат по делото с „В.-В.Х." ЕАД е адв. Г. и те вече нямат нищо общо с това дело и не желае да го безпокоят
повече.
От заключението на СОЕ изготвено от в.л. С.К.,което не е оспорено от страните,се
установява,че двата мезонета посочени от ответника находящи се в сграда в
гр.София,кв.Витоша-ВЕЦ Симеоново съответно с площ от 240 кв.м. и 220 кв.м. за
периода от 01.07.2011 год. до 01.07.2013 год. общо е 58863.59 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави
изводи:
Съдът е сезиран с предявен от Адвокатско дружество „А.И П.“ срещу Д.В. иск с правно основание чл. 286
във вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД за присъждане на сумата от 52 542 лева – представляваща
незаплатена главница по Фактура № **********/23.09.2013 г., издадена на
основание сключен между Адвокатско дружество „А.И П.“ и Д.В. Договор за правна
помощ и съдействие от 08.05.2013 г.
Основните характеристики на договора за процесуално
представителство по дела /договор за правна
защита и съдействие/ го определят като договор за поръчка регламентиран в чл. 280
- чл. 292 ЗЗД.
Предмет на договора е правна защита ,като съвкупност от
фактически и правни действия, по конкретно дело пред САС, както и процесуално
представителство,което да важи до приключване на делото във всички съдебни
инстанции. Договорено е възнаграждение в размер на 52 542 лв., като няма
спор,че не е изплатено.
Според съда уговореното възнаграждение е следвало да бъде
заплатено от ответника, тъй като такъв ангажимент е поет с подписване на въпросния
договор. Възнаграждението в уговорения размер е единствено за правната помощ по
гр. д. № 2237/2013, 7-ми състав, ГК на Софийски апелативен съд ,а не общо до
приключване на спора във всички инстанции. Това е така с оглед изискването на
разпоредбата на чл.2,ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения , според която възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция. Размера на възнаграждението е
предмет на свободна договорка стига да не е под минимума за съответното дело
съгласно цитираната Наредба. В тази връзка възражението за прекомерност с оглед
единственото заседание по делото не може да се приеме за основателно,първо
защото чисто терминологично такова възражение може да прави само противната
страна по делото при възлагане на разноски в нейна тежест,а на второ място ответникът
като поръчител по договора по своя воля е приел да заплати визираната цена на
услугата.
Не може да се приеме за основателно и възражението на
ответника,че е бил подведен от ищеца,като реално цената по договора е включвала
още правни и фактически действия,а не само защитата по делото пред САС. Процесния
договор е пределно кратък и ясен и няма съмнение,че цената е само за защитата
по конкретното дело. Дали тази цена е била нереална или завишена е бил въпрос
на преддоговорни отношения между страните,тъй като след сключването на договора
той има значението на закон между тях.
Съдът не възприема за основателно и възражението за
прихващане направено от ответника спрямо ищеца за обезщетение за вреди
изразяващи се в суми платени на друг адвокат във връзка с водено изпълнително
дело в размер на 10 000 лв.,нито това за пропуснати ползи от евентуални
наемоподобни обезщетения спрямо трети лица,за установяването на които ищцовото
дружество е следвало своевременно да заведе съдебно дело и като не го е
направило,част от претенциите са вече погасени по давност.Тези възражения не са
подкрепени с доказателства,че Адвокатско дружество „А.и П.“ е имало поет
ангажимент да води съдебни и изпълнителни дела и въобще други дела в защита
правата на ответника извън процесното дело в САС.
С оглед факта,че в договора за правна помощ не е уговорен
срок за плащането на възнаграждението и начин за това съдът намира следното:
Когато вземането за адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и
защита между адвоката и клиента не е обвързано със срок и ако не е уговорено друго
адвокатът може да иска изпълнението му веднага - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. В този случай, поканата прави задължението изискуемо, а също
поставя длъжника в забава - чл. 84, ал. 2 ЗЗД .
Според съда в нито едно от приложените електронните писма не
се съдържа ясна и категорична покана за плащане на възнаграждението, а
изпращането на фактурата и посочването на банковата сметка не променят горния
извод. Поканата според съда следва да съдържа ясно и недвусмислено изявление да
се плати.
Ето защо съдът приема,че ищецът е поканил ответника да
извърши дължимото му по договора за правна помощ възнаграждение едва с
получаване на исковата молба,което се е случило на 11.10.2018 год.,когато адв.Г. е получил документите/л.93 от делото/.
С оглед гореизложеното главния иск за сумата от 52 542 лева – представляваща незаплатена главница по Договор за правна
помощ и съдействие от 08.05.2013 г. е основателен
изцяло и следва да се уважи в претендирания размер,ведно със законната лихва от
деня следващ този на датата на поканата-12.10.2018
год. до окончателното й
изплащане.
Искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава на
плащането на главното вземане за времето до предявяване на исковата молба,а
също и след това до датата на получаване на поканата е неоснователен с оглед
разпоредбата на чл.84,ал.2 ЗЗД и следва да се отхвърли.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
държавна такса,превод и експертиза в размер на 3110 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лв. ,като по отношение на последното съдът
намира,че възражението на ответника е основателно,поради което от дължимите 6240 лв. го намалява до горния размер.
Ответникът не е претендирал разноски по делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.В., гражданин
на Израел, роден на *** г., личен номер ******, притежаващ лична карта № ******, издадена на ******г. в Херзалия, Израел, с адрес: гр. Кфар Шмариху
*****, ул. „******чрез адвокат М.Г. *** да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „А.и
П.“, БУЛСТАТ ******чрез пълномощника адв. Г.В., съдебен адрес:***, офис 27 на основание чл.286 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. чл. 36 ЗАдв.
сумата от 52 542
лева – представляваща незаплатена главница по Договор за правна
помощ и съдействие от 08.05.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.10.2018
год. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 7110 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „А.и
П.“, БУЛСТАТ ******против Д.В., гражданин
на Израел, чрез адвокат М.Г. иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 14 417
лева - лихва за забава върху
главницата от 52 542
лева за периода
от 29.09.2013 г. до
10.06.2016 г. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: