№ 134488
гр. София, 29.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110151160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх.
№ 255411 от 14.09.2023г., подадено от „М. К.“ ЕООД срещу Б. Б. Д. за сумата от 234,21
лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 12.04.2022г. в гр. София за
сумата от 316,41 лева, платим на предявяване и предявен за плащане на 07.08.2023г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че представеният дългов документ е редовен от външна страна.
Съгласно чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, обаче, когато ценната книга обезпечава вземане,
произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако
е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи
условия. Това изискване кореспондира с установеното в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
задължение на съда да следи служебно за нищожни и неравноправни клаузи в
потребителските договори в рамките на заповедното производство.
В случая към заявлението е представен Индивидуален договор за заем от
12.04.2022г., сключен между „М. К.“ ЕООД и Б. Б. Д., както и Договор за предоставяне на
допълнителни услуги от 12.04.2022г. между същите страни.
С молба-уточнение от 11.10.2023г. заявителят е уточнил, че процесният запис
обезпечава вземанията по договора, като претендираната сума от 234,21 лева е формирана
от следните вземания- 200 лева главница, неизплатена неустойка в размер на 21,82 лева по
чл. 12, ал. 4 и 12,39 лева, договорна лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото за целите на
настоящото производство, че записът на заповед обезпечава вземания по договор за
потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради
отношенията между страните относно вземанията, се регулират от правилата на специалния
закон. С оглед на това съдът дължи преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на
каузалното правоотношение, при извършването на която установи следното.
Съгласно клаузите на чл. 12, ал. 1 – ал. 4 от Договора за заем, заемателят се
задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок от три дни след сключването на настоящия
договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице следва да посети някой от търговските
1
обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния договор за встъпване в
дълг/поръчителство, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемодателя за
връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения
договор, задължението на заемателя, съгласно този член се счита изпълнено. Третото лице
/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на
неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договарят, че третото
лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните изисквания: 1. Да е
дееспособно физическо лице; 2. Навършена възраст: 25 години; 3. Минимален осигурителен
брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор;
1500 лева на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 календарно месеца преди
сключването на този договор; 5. Стабилна кредитна история; 6. Предложеният поръчител не
е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг
активен паричен заем, предоставен от заемодателя. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член, ще причини на
заемодателя вреди, които неустойката, посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай,
че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 12, ал. 1, за
когото да са изпълнени условията на чл. 12, ал. 3, същият дължи неустойка в размер на
104,04 лева. Съгласно чл. 12, ал. 6 страните се съгласяват в случай, че неустойката стане
дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на части, договорени между страните
съгласно посочен погасителен план.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
2
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер над 50 % от размера на заетата сума.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът приема, че неустоечната
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а основаната на нея претенция е
недължима.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за разликата над 212,39 лева
до пълния претендиран размер от 234,21 лева, която разлика представлява стойността на
претендираната неустойка от 21,82 лева. С оглед отхвърлената част от претенциите,
заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от
22,67 лева за държавна такса /до 25 лева/ и над сумата от 362,73 лева за адвокатско
възнаграждение /до 400 лева/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
255411 от 14.09.2023г., подадено от „М. К.“ ЕООД срещу Б. Б. Д., В ЧАСТТА за разликата
над 212,39 лева до пълния претендиран размер от 234,21 лева – главница по запис на
заповед, както и в частта за разноските над сумата от 22,67 лева за държавна такса и над
сумата от 362,73 лева за адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3