Определение по дело №375/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 18/26.02.2014г., постановено по гр. д. № 1785/2013г. по описа на Районен съд Кърджали, е признато за установено по отношение на З. Т. З., че А. Н. П. има парично вземане от З. Т. З. в размер на сумата 2 000 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 01.03.2013г., ведно със законната лихва от 16.10.2013г. - датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с N 750/17.10.2013г. по ч.гр.д. N 1648/2013г. на РС-Кърджали. С решението З. Т. З. е осъден да заплати на А. Н. П. деловодни разноски в размер на 590лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал З. Т. З., който чрез пълномощника си го обжалва като незаконосъобразно и неправилно – постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, с молба да бъде отменено. Иска се въззивният съд да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция. Жалбодателят излага съображения. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, представлява се от пълномощник.

В съдебно заседание въззиваемият чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима. По същество съдът съобрази следното:

В исковата молба, предявена пред РС-Кърджали, ищецът А. Н. П. претендира да бъде установено спрямо ответника вземането му в размер на 2 000 лв., произхождащо от Запис на заповед, издаден на 01.03.2013г., с падеж 02.04.2013г., за което вземане въз основа на заявление по чл.417 от ГПК РС-Кърджали издал заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. N 1648/2013г. Твърди, че между страните не било налице каузално правоотношение, записът на заповед бил предявен на длъжника на 02.04.2013г. и сумата по него не била платена.

С отговора на исковата молба отв. З. Т. З. оспорва иска. Прави възрaжения, че няма задължение към ищеца, не е получавал сумата по записа на заповед и същият не му е бил предявяван, че между страните липсва каузално правоотношение, както и търговска сделка. Твърди, че страните са съдружници в отделни фирми, които били в договорни правоотношения в продължителен период от време, и фирмата му поела задължение да извърши услуга към трето лице, по причина на която следвало да се закупят материали от фирмата на ищеца, и тъй като често прибягвал до издаване на записи на заповед, имал в наличност няколко с попълнени реквизити, без размера на сумата и падежа. При посещение в офиса на фирмата на ищеца взел един от тези записи на заповед поради това, че нямал налични пари, и докато уговаряли материалите, поръчката била отменена, закупуването на материали било безпредметно, но забравил в офиса процесния запис на заповед. Твърди и че в записа на заповед сумата от 2 000 лв., датата на падежа и датата на предявяване били допълнени впоследствие.

От събраните по делото доказателства се установява, че по ч.гр.д. N 1648/2013г. по описа на РС-Кърджали. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ N 750 от 17.10.2013г., с която е разпоредено З. Т. З. да заплати на А. Н. П. сумата 2 000 лв., представляваща неизплатена сума по запис на заповед от 01.03.2013г. и с падеж 02.04.2013г., ведно със законната лихва от 16.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 170 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в резултат на което е предявен и процесния иск.

Приет по делото като доказателство е оригинал на запис на заповед, издаден на 01.03.2013г. в Г. от З. Т. З., за плащане без протест на А. Н. П. на сумата 2 000 лв., на падежа 02.04.2013г. В записа на заповед, след текста е положен подпис за издател и ръкописно е изписано името „З. З.”. След текста е изписано, че записът на заповед е предявен на издателя му на 02.04.2013г., и е положен подпис за издателя. С оглед на наличните в документа реквизити, поетото задължение е безусловно.

В текста на документа се съдържат всички реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ, поради което и съгласно чл.536, ал.1 от ТЗ записът на заповед е валиден.

Ответникът твърди, че изписаните ръкописно в текста сума „2 000 лв.” на две места в ценната книга, датата на падежа „02.04.2013“ - също на две места, и датата на предявяване на записа на заповед „02.04.2013“, не са изпълнени от издателя му. Действително, от неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, което и съдът изцяло кредитира, безспорно се установява, че тези текстове не са изписани от издателя на записа на заповед, но това не променя извода, че именно З. З. е автор на документа и задължено по него към поемателя лице. Впрочем, ответникът по иска не оспорва, че той е подписал записа на заповед; същият обаче не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че съдържанието на записа е допълнително попълнено /след подписването му от издателя/, досежно размера на сумата и падежа. Или, настоящата инстанция споделя в пълнота изводите на решаващия съд за това, че процесният запис на заповед е истински – подписан е от издателя му и съдържанието му не е подправено. Несъстоятелни са и твърденията на ответника, че разполагал със записи на заповед, с които при липса на налични пари, поемал задължение за плащане към фирмата на ищеца или други фирми, доколкото доказателства в тяхна подкрепа не се сочат. Обратното, от свидетелските показания на св. Сидеров се установява, че в началото на м.март 2013г. отв. З. дошъл в офиса на „Н.“ ООД, в която фирма свидетелят и ищеца А. П. са съдружници, и предал на последния запис на заповед за сума от 2 000 лв. Или, в обобщение, въведеното в процеса възражение относно редовността на записа на заповед е недоказано. Ценната книга е подписана от издателя, поради което поетото задължение подлежи на изпълнение.

При така установеното по делото настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, подробно описани в атакуваното решение за това, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и доказан в предявения му размер, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението.

Във връзка с твърденията на страните, че липсва каузално отношение между тях, и възражението на ответника, че посочената в записа на заповед сума не е получавана от него, следва да се отбележи още, че съгласно практиката на ВКС „общото оспорване на вземането по редовния от външна страна менителничен документ, не представлява възражение на длъжника срещу вземането. Ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то тогава поемателят по записа на заповед, ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, вкл. каузалното правоотношение. - Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о. - „Възражението на ответницата, че не е поела задължение по ценната книга, е общо, както липсва позоваване на съществуването на каузално отношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден записът на заповед. В тази хипотеза кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение. ..Издаването на запис на заповед е каузална сделка, която не е лишена от основание, но основанието е поставено извън съдържанието на документа. Основанието би могло да произтича от други отношения между издателя и поемателя, но правата и задълженията по тях са без значение за редовността на ценната книга.”.

С оглед изложеното по-горе, следва атакуваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а в полза на въззиваемия следва да се присъдят такива за въззивното производство в размер на 300лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/26.02.2014г., постановено по гр. д. № 1785/2013г. по описа на Районен съд- Кърджали.

ОСЪЖДА З. Т. З., с ЕГН *, да заплати на А. Н. П., с ЕГН *, сумата в размер на 300лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/