№ 760
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202322 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „М“ ЕООД с ЕИК ... срещу Наказателно
постановление № 399988-0182166/19.10.2018 г., издадено от началник на Отдел
"Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован на основание чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Янчева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори по делото, че жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено
лице, като е стопанисвал търговски обект – бърза закуска – павилион 3, находящ се в гр.
Бургас, приморски парк базар Флора.
На 01.05.2018 г. е извършена проверка от М. Р. В. - инспектор по приходите в НАП, в
1
посочения търговски обект. При проверката е установено, че дневният оборот от
монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП, е в размер на 81.90 лв.
Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 160 лв., съгласно изготвен опис на
паричните средства в касата. Фискалното устройство притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Установената промяна в касовата наличност била в
размер на 78.10 лв., за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за
служебно въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите бил съставен протокол за извършена
проверка от 01.05.2018 г. На 18.06.2018 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
На 19.10.2018 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2
от ЗДДС жалбоподателят бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля Т.М. изцяло се
подкрепят от писмените доказателства. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 17-19 Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018 г.), в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на
приложимата санкционна норма, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и
обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото
2
писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата
наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава
функция. Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Съдът счита, обаче, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод,
че нарушението, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата по същество не води
до неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки
или услуги.
За констатираното административно нарушение, административнонаказващият орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лева.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно
лице имуществена санкция в размерите по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, следва нарушението по ал. 2
да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия
орган. Констатации в този смисъл, обаче, не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в
показанията на разпитания свидетел.
Предвид така цитираните правни норми, настоящия състав приема, че след като
констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията следва да се
определи по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. След като самият
наказващ орган не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да бъде
приложена в случая е чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно
която имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 500
лв. до 2000 лв. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3 000 лв., независимо че не е
установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е приложил
неправилно закона, следователно процесното наказателно постановление в тази му част е
неправилно и незаконосъобразно. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на въззивното обжалване по Наказателно-
процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е допустимо
3
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени
наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и практиката - Решение №
1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 943/2017 г., Решение № 1251 от
6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2017 г. Относно конкретния размер на
санкцията, съдът отчита, че няма данни за предходни нарушения на жалбоподателя, поради
което следва да се приеме, че е налице инцидентен пропуск, който не може да обоснове
налагане на завишен размер на санкцията. Поради което наказателното постановление
следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се определи наказание от 500 лв.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния
случай би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Доколкото НП е изменено само в частта относно размера на санкцията, а в останалата си
част относно съставомерността на извършено съдът споделя изводите на АНО, то и
настоящият състав счита, че сторените разноски следва да се присъдят в полза на НАП.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 399988-0182166/19.10.2018 г., издадено от
началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя „М“ ЕООД, ЕИК ..., е наложена "имуществена
санкция" в размер на 3000 лева, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, във връзка с
ал. 1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция от 500 /петстотин/
лева.
4
ОСЪЖДА „М“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати в полза на НАП -София сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5