Р Е Ш Е Н И Е
№ 4287/15.10.2019г.
гр. Варна, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXXIII-ти състав, в публично
заседание на двадесет и
седми септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието на
секретаря Светла Радойкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15
457 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, срещу К.Б.Ш., ЕГН **********, служебен
адрес: ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, за приемане установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 792.02 лв. за обект на потребление, заведен с
абонатен номер аб. № **********, гр/с. Варна, бул.“ ***“
№ 60, ап.6, представляваща сбор от следните
суми: за неплатените фактури за ел.енергия в размер на 780.36лв., представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода 13.03.2018г. - 25.05.2018г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 11.66лв., представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 28.06.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. №
**********, към същата дата, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнени ена парично задължение на основание чл.410 ГПК, по
ч.гр.д.№10863/2018г. по описа на
ВРС, 48-ми състав.
В исковата
молба ищецът „Е.п.” АД твърди, че с ответницата К.Б.Ш. са в
облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия
за обект с абонатен № **********, адрес на потребление
гр. Варна, бул. „***“, № 60, ап.6 и клиентски № **********. Сочи, че в качеството си на абонат, ответницата е
потребила ел.енергия за периода от 13.03.2018г. до
25.05.2018г. на стойност общо 780,36лв., за която са издадени съответните
фактури. Претендира заплащане
на мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11.66 лв.,
представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 28.06.2018 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника
по кл. № **********, към същата дата. Излага, че
основно задължение на потребителите е да заплащат стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начин регламентирани в чл. 28, ал.5
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, независимо
дали потребителят е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. С оглед последното счита, че с настъпване падежа на фактурата,
ответницата е в забава и съгласно чл. 32 от Общите условия дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане
на дължимите суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е образувано ч.гр.д. № 10863/2018г., по описа на ВРС, 48-ми състав и е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 780,36 лева, представляваща главница за незаплатена
потребена ел.енергия, както и сумата от 11,66 лева,
представляваща обща стойност на мораторната лихва
върху всяка от главниците, начислена от съответните падежи на задълженията до 28.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на задължението. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
направил възражение, в резултат на което и предвид
дадените указания от заповедния съд, за ищеца е възникнал правен
интерес за установяване на вземането му и в срока по чл. 415 ГПК сезира съда с искане за това, като довнася дължимата държавна такса. Претендира и сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна К.Ш.,
депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че няма сключен
договор с ищеца за ползване на услугите им, както и че не е уведомена за
размера на задълженията, нито за сроковете на плащане. Намира, че претендираните суми не отговарят на консумираното и не са
правилно определени. Твърди, че са правени плащания за погасяване на
задълженията, поради което оспорва исковата претенция и по основание и по
размер. Счита, че за различен размер на дълга говори и представеното от самия
ищец към доказателствата по делото извлечение за фактури и плащания, като
намира, че е налице значително разминаване между претендираното
по исковата молба и действителният размер на задължението, ако изобщо се
приеме, че има такова. Настоява за отхвърляне на исковата претенция по
изложените съображения.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа
исковата претенция и моли съда да уважи исковата молба, така както е била
предявена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Претендира и присъждане на направените в хода на заповедното производство
съдебно-деловодни разноски. Ответницата не се явява и не се представлява.
Депозира молба чрез упълномощен представител, с която прави искане да бъде
даден ход в тяхно отсъствие, като моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.
Подадената искова молба
отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически
твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като
условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна, по следните съображения:
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед
№ 5437 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2019г.,
по ч.гр.д. № 10863/2018г., Варненски районен съд, 48-ми състав, е разпоредил
длъжникът К.Б.Ш. да заплати на „Е.п.” АД сумите, както следва: 780,36 лв. представляваща главница за незаплатена ел. енергия по 4 бр.
фактури №№ **********/13.03.2018 г., **********/13.04.2018
г., **********/14.05.2018 г. и *********/25.05.2018 г., издадени за периода от
13.03.2018 г. до 25.05.2018 г., както и
сумата от 11,66 лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от
главниците, считано от съответните падежи до
28.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, както и
направените в производството разноски в общ размер на 75,00лв. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по
чл. 414 ГПК е постъпило възражение
от длъжника К.Ш., което е обусловило подаването на процесната
искова молба.
С писмения
отговор е оспорено от ответницата наличието на сключен договор с ищеца за ползване на услугите им. Не е оспорила факта, че посоченият имот
е включен към електроразпределителната мрежа. Настоящият съдебен състав намира, че от всички приложени по делото
писмени доказателства следва единствения
правен извод, че ответницата
по делото има качество на
потребител на ел.енергия за битови нужди. Същата е регистрирана с клиентски номер № ********** за обект с абонатен № ********** и адрес на потребление, посочен по-горе. В глава трета от Общите условия
за продажба на електрическа енергия
на „Е.П.“ АД са уредени условията за начало
на продажбата на ел.енергия, като според чл.11 новите
клиенти подават до „Е.п.” АД писмено
заявление за продажба на електрическа
енергия и
всички необходими придружаващи документи. След като ответницата е регистрирана със
съответен клиентски номер и за обекта е регистриран и абонатен такъв, а такива
се определят въз основа писмено заявление от самия потребител, след
предоставяне на съответната идентифицираща информация, видно е, че между
страните е налице сключен договор за достъп
и пренос с „Енерго-про мрежи” АД. От приложеното
извлечение за фактури и плащания
се установява, че ответницата
е правила плащания
по издаваните от ищцовото
дружество фактури. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че
след образуването на заповедното производство и преди предявяването на исковата
молба ответницата е извършила плащания по част от процесните
фактури. След като ищцата е предприела поведение, съобразено с фактическото
положение, твърдяно от ищеца, предприетите от нея действия по изпълнение на
част от претендираните в исковата молба задължения
следва да се третират като извънсъдебно признание на факта на наличие на
договор между страните /“Граждански процесуален кодекс- приложен коментар,
проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“, авторски колектив,
ИК „Труд и право“/. По изложените съображения и при липсата на доказателства
обектът да е преминал в собственост или да се ползва от трето лице, съдът
приема за установено наличието на валидна облигационна
връзка между страните в исковия период.
През периода
13.03.2018г.-25.05.2018г. ищцовото дружество издало следните фактури за потребена
електрическа енергия за процесния обект: фактура №**********/13.03.2018 г., за
периода 28.01.2018г.-26,02.2018г. на стойност 253,74лв. и падеж 02.04.2018г.;
фактура №**********/13.04.2018г. за периода 27.02.2018г.-27,03.2018г. на
стойност 241,08лв. и падеж 02.05.2018г.; фактура № **********/14.05.2018 г. за
периода 28.03.2018г.-26.04.2018г. на стойност 176,39лв. и падеж 01.06.2018г. и
фактура № *********/25.05.2018 г. за периода 27.04.2018г.-23.05.2018г., на
стойност 109,15лв. и падеж 15.06.2018г. По делото липсват доказателства за
плащане на сумите, обективирани в посочените фактури,
към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В представеното извлечение за фактури и плащания сумите по процесните
фактури са отразени като незаплатени от ответницата. От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните, се установява, че до датата на образуване на
заповедното производство задълженията по издадените фактури са били
незаплатени. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест ответницата е следвало да докаже изпълнение на задължението си за
заплащане на претендираните суми или невиновна
невъзможност за изпълнение. Доколкото доказателства в подобна насока не са
представени, съдът приема, че към момента на образуване на заповедното
производство по процесните фактури действително не са
постъпили плащания.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал.1, както и такъв с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.В полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК К.Ш. е депозирала възражение по чл. 414 ГПК. В изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен
иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес
от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
Съгласно чл. 16, т. 2 от ОУПЕЕ, приложими
към процесния период, клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия. Сроковете са
регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ, като цитираната норма изрично предвижда,
че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок. При тази уредба потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. След като между страните са били
налице валидни облигационни отношения през процесния
период за описания обект, свързани с доставка и ползване на ел. енергия, а по
издадените фактури не са постъпили плащания, заплащането на дължимите суми е
било основателно претендирано от ответното дружество.
По силата
на чл.235, ал.3 от ГПК обаче съдът
следва да взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Поради това следва
да бъдат отчетени
представените по делото доказателства за частично погасяване
на вземанията по процесните фактури
след завеждането на заповедното производство. От
представените писмени доказателства и от допълнителното заключение на
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че изцяло са погасени
задълженията по фактура № **********/13.03.2018 г. /в т. ч. и начисленото обезщетение за забава/. Плащания
са извършени и по фактура №**********/13.04.2018г., като с тях
изцяло е погасена начислената
за исковия период мораторна лихва, както и част от дължимата
главница в размер на 124,79 лева. Така,
непогасеният остатък по посочената фактура
възлиза на 116,29 лева.
Доколкото
ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на иска и с оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство,
съобразно с уважената част на иска. Дружеството е направило разноски в общ
размер от 345 лева, включващи държавна такса в размер на 75,00 лева и депозит
за вещо лице в размер на 170 лева. Претендирано е и
заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. По силата на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъде присъдено възнаграждение
за юрисконсулт, тъй като същото е било представлявано от такъв. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване размера на реално
извършените разноски на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете в общ
размер от 176,58 лева.
ОСЪЖДА К.Б.Ш., ЕГН **********,***,
да
заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 38,39 лева /тридесет и осем лева и тридесет
и девет стотинки/, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 176,58 лева /сто
седемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.