О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.София, 29.10.2019 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                             МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА                                                                           

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 548 по описа на АСНС за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

         Делото е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите по НОХД 2413/2019 г. на СНС, 7 състав Н.К. и Д.П. против протоколно определение от 17.10.2019г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите от „Задържане под стража“ в по-леки.

С жалбите се иска отмяна на определението, с което е отказано изменение на мерките за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-леки, като се излагат аргументи против изводите на първоинстанционния съд за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимите. Посочват се също така изтеклият продължителен срок на задържане, както и влошено здравословно състояние на подсъдимия К..

         Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали счита, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен Обвинителен акт против пет лица, сред които и двамата посочени подсъдими, на които са повдигнати обвинения, както следва: на подсъдимия Н.К. за престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2 НК, както и за пет престъпления по чл.213а, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 НК, едно от които, в съучастие с другия подсъдим, на който са повдигнати обвинения за две престъпления - по чл.321, ал.3, вр.ал.2 НК и по чл.213а, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно, според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че това обосновано предположение е налице „на пръв поглед“ към настоящия момент. То може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимите в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Въззивният съд намира за верен и извода на първоинстанционния, че по делото липсват данни, от които може да се формира заключение за опасност от укриване на подсъдимите.

Този състав, се съгласява и с извода на първоинстанционния, за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимите, независимо от чистото им съдебно минало. В тази насока СНС правилно е посочил характерът на престъпната деятелност, за които са повдигнати обвинения - наличието на обвинение за пет тежки умишлени престъпления срещу подсъдимия К., свързани с упражняване на насилие спрямо различни лица и наличието на обвинение за такова престъпление  срещу подсъдимия П.. Тук могат да бъдат добавени продължителния период на вероятно участие и на двамата подсъдими в инкриминираната престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл.213а НК. Безспорно тези обстоятелства сочат на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимите и съгласно цитираната съдебна практика в жалбата на адв. Х.. При това положение, според настоящия състав, няма как да бъде отдаден приоритет на гарантиране правото на труд на подсъдимия П., каквито аргументи се излагат от адвокат Г., а следва приоритетно да се обезпечи сигурността на българското общество чрез ограничаване възможността на подсъдимия да извърши престъпление. До този извод въззивният състав стига на базата на изложеното по – горе и без да взема предвид лоши характеристични данни за подсъдимия П., каквито се обсъждат в определението на СНС.

Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за това, че срокът на задържане на подсъдимите до настоящия момент, който е под една година, не може да бъде определен като неразумен, предвид сложността на делото. Безспорно разумността на срока на задържане се преценява както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и фазата, в която се намира то. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които са повдигнати обвинения. Видно е, че делото, което се води срещу петима подсъдими, сред които и такива с обвинение за повече от едно тежки умишлени престъпления с продължителен инкриминиран период, може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност.

         Относно посочените в жалбата на подсъдимия К. здравословни проблеми на същия - от приложените по делото медицински документи може да се направи извод,  че здравословното му състояние позволява престоя му в местата за лишаване от свобода, където също е възможно състоянието му да бъде проследявано и контролирано.

         Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимите следва да бъде оставено без уважение.         

Предвид горното, жалбите следва да бъде оставени без уважение, а атакуваното с тях определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.10.2019 г. по НОХД № 2413/2019 г. на СНС, 7 състав в обжалваната част.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: