РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 899 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството образуването по
искова молба от К.К.Ж., ЕГН **********, Ж.К.П., ЕГН **********, Ю.Ж.Н.,
ЕГН **********, Б.М.Н. с ЕГН *********** срещу ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ и по
искова молба на М.Р.К. и И.В.И. срещу К.К.Ж., ЕГН **********, Ж.К.П., ЕГН **********,
Ю.Ж.Н., ЕГН **********, Б.М.Н. с ЕГН ***********.
В исковата
молба на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж.Н.,
Б.М.Н. срещу ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“
се твърди,
че ищците са наследници на Ж. М. Ж., на
когото с решение № 15-Б от 23.04.1998г. било възстановено правото на
собственост върху земеделски земи, в землището на с. Неофит Рилски, ЕКАТТЕ 51487,
общ. Ветрино на Общинска служба по земеделие с. Ветрино, а именно: НИВА от
5.402 дка, четвърта категория, местност ***, имот № 030044 по плана за
земеразделяне и НИВА от 3.299 дка, втора категория, местност ***, имот № 072003
по плана за земеразделяне. Ищците доброволно си поделили съсобствеността с
договор за доброволна делба № 32, том III от 29.06.2018 година, вписан в служба по вписванията. На 10.07.2018 година
ищците сключили договор за аренда на собствените им земи, като ги предоставили
за ползване на „Банско Навара” ЕООД.
На
25.05.2018г. по повод уведомление от Общинска администрация с.Ветрино за
започната процедура за снабдяване с констативен нотариален акт, ищците
разбрали, че ответника се опитва да се сдобие с титул за собственост на процесните
земи и че за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. ответникът е
обработвал техните земи и се облагодетелствал от тях неоснователно.
Искат
ответникът да бъде осъден да им заплати 896,20 лева обезщетение за
неправомерното ползване на техните земи, както и обезщетение за забава в размер
на 161,78 лева, които са изчислени от 01.10 на съответната стопанска година до
22.07.2018г. – датата на завеждане на исковата молба. В евентуалност молят
ответника да бъде осъден да им заплати 896,20 лева, с които неоснователно се е
обогатил за тяхна сметка. Частта претендирана от всеки един от ищците от
горепосочените суми е 1/6. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“. В него се твърди, че иска е неоснователен. Твърди се, че ответникът
заедно със съпругата си М.Р.К. се занимавали със земеделие и обработвали
порцесните земи повече от 20 г.. Ответникът и съпругата му закупили земите от
2001г. и дали продажната цена на К. М., който бил наследник на Ж. Ж.. Сделката
не била оформена в нотариална форма. Твърди се, че ответника и жена му
обработвали необезпокоявано процесните земи повече от 15 години, че през този
период никой не се е интересувал от земите, не е искал сключване на аренден
договор и плащане на арендна цена. Ищците били с ясно съзнание, че процесните
земи били на ответника и съпругата му. Ответникът като собственик на земите
започнал преди 3 години да ги заявява като собствени в ОСЗ Ветрино. След
уведомяването на ищците за инициираното производство от съпругата на ответника
за снабдяване с констативен нотариален акт ищците искали да се облагодетелстват
за втори път от тях. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение за ползване
собствените си земи и моли за отхвърляне на иска. Иска се присъждане на
разноски.
В исковата молба от М.Р.К. и И.В.И. срещу К.К.Ж., Ж.К.П., ЕГН **********, Ю.Ж.Н., Б.М.Н. се твърди, че ищците
повече от 20 години се занимават със земеделие, тъй като били арендатори на
земя в землището на с.Неофит Рилски. В началото на 02.2018г. инициирали
процедура за снабдяване с констативен нотариален акт на земеделски земи, в землището
на с. Неофит Рилски, ЕКАТТЕ 51487, общ. Ветрино на Общинска служба по земеделие
с. Ветрино, а именно: НИВА от 5.402 дка, четвърта категория, местност ***, имот
№ 51487.30.44 по плана за земеразделяне и НИВА от 3.299 дка, втора категория,
местност ***, имот № 51487.72.3 по плана за земеразделяне. Твърдят, че са
платили продажната цена за тези имоти през 2001 г. на К. М. и че ги владеят
повече от 10 години. Твърдят, че ответниците предявяват претенции по отношение
на нивите в резултат на уведомяването им за процедурата по издаване на
констативен нотариален акт за собственост върху тях. Твърдят, че през повече от
15 години през периода 2001г. – 2018г. са обработвали нивите, ползвали са ги
необезпокоявано, не са плащали на никой затова. Владението било явно,
непрекъснато и необезпокоявано. Иска се да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните ниви и
осъждането им да предадат владението върху тях на ищците.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответниците К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж.Н., Б.М.Н.. В него твърдят, че иска е недопустим
поради липса на правен интерес предвид липсата на процесуалните предпоставки за
основателността му. Иска бил недоказан и неоснователен. Нямало доказателства за
плащането на цената, нито писмена сделка между тях. Твърдят, че давността за
придобиването на процесните ниви била прекъсната с изплащане от община Ветрино
за периода 2010г. – 2015г. рента за бели петна. Обстоятелството, че ищците били
внесли парична сума по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на правоимащия собственик,
изключвало намерението им за своене на нивите.
В съдебно заседание всяка една от страните моли за
уважаване на предявените от нея искове и за отхвърляне на тези, по които е
ответник.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Договор за доброволна
делба от 29.06.2018 г.; Договор за аренда на земеделска земя акт № 55, том
ІІІ/2018 г.; Договор за аренда на земеделска земя , акт № 56, том ІІІ/2018 г.;
Списък на землищата на територията на Община Ветрино-3 стр.; Удостоверение за
наследници с изх. № 7946/07.06.2018 г.; Удостоверение за наследници с изх. №
29/20.12.2001 г.; Удостоверение за наследници с изх. № 24/26.11.2001 г.;
Удостоверение за наследници с изх. № служебно/07.06.2018 г.; Решение № 15-Б от
23.04.1998 г., Протокол №
15-Б/19.05.1999 г. се
установява, че на Ж. Ж. на 23.04.1998г. са възстановени върху земеделски земи, в землището на с.
Неофит Рилски, ЕКАТТЕ 51487, общ. Ветрино на Общинска служба по земеделие с.
Ветрино, а именно: НИВА от 5.402 дка, четвърта категория, местност ***, имот №
030044 по плана за земеразделяне и НИВА от 3.299 дка, втора категория, местност
***, имот № 072003 по плана за земеразделяне. На 19.05.1999г. Ж. Ж. е въведен
във владение на процесните ниви.
На 07.06.2000г. Ж. Ж. е починал и е оставил за свои наследници по закон –
съпругата си – Донка М. – починала на 23.06.1997г., синовете си Ю. М. и К. М. –
починал на 14.05.2015г. и оставил за свои наследници съпругата си Б.Н. и децата
си Ж.П. и К.Ж.. Д. М. е оставила за свои наследници починалия си съпруг Ж. Ж. и
децата си Ж.П. и К.Ж..
За землището на с.Неофит Рилски има одобрена кадастрална карта със Заповед
от 10.05.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, съобразно, която НИВА от
5.402 дка, четвърта категория, местност „***“, съставлява имот с идентификатор
№ 51487.30.44 по кадастралната карта, при граници имоти с идентификатори:
51487.30.43, 51487.30.57, 51487.30.56, 51487.30.45, 51487.30.66 и НИВА от 3.299 дка, втора категория,
местност „***“, съставлява имот с идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната
карта, при граници имоти с идентификатори: 51487.72.2, 51487.72.73, 51487.72.4,
51487.72.157.
На 29.06.2018г. страните Ю. М., Б.Н., К.Ж. и Ж.П. са извършили доброволна
делба на процесните имоти, като са се договорили Ю. М. да получи в дял НИВА от
5.402 дка, четвърта категория, местност „***“, имот № 030044 по плана за
земеразделяне, К.Ж. и Ж.П. получават в общ дял при равни квоти НИВА от 3.299
дка, втора категория, местност „***“, имот № 072003 по плана за земеразделяне. Б.Н.
не получава в дял от процесните недвижими имоти, а сума в размер на 300 лева.
На 10.07.2018 година страните Ю. М., К.Ж. и Ж.П. са сключили договор за
аренда на собствените им земи, като ги предоставили за ползване на „Баско
Наварра” ЕООД.
Средното рентно плащане, определено от Комисия към ОД“Земеделие“ Варна за
стопанската 2015/2016г. съгласно пар.2е, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗСПЗЗ е в размер
на 34 лева/дка за ЕПК, за стопанската 2016/2017г. е 32 лева/дка за ЕПК, за стопанската
2017/2018г. е 37 лева/дка за ЕПК.
От Писмо до Ю.Ж. М. с изх. № 94 АХ-1046/25.05.2018 г.;
Заявление на Ю.Ж. М. от 31.05.2018 г.; Удостоверение с изх. №
РД-05-239/13.08.2018 г.; Фирмено досие – 19.10.2012 г.; Молба декларация за
признаване на собственост върху недвижим имот чрез извършванена обстоятелствена
проверка; Удостоверение № 12/12.04.2018 г.; Удостоверение №
ОП-18-9400-155/1/11.05.2018 г Удостоверение с изх. № ПО-743-1/28.12.2018 г. се установява, че М.К. *** и до областна администрация Варна във връзка
със започнато от нея производство за снабдяването й с констативен нотариален
акт за процесните ниви. По този повод до Ю. М. е изпратено уведомление от 25.05.2018г.
от община Ветрино за становище по постъпилото искане. Ю. М. на 31.05.2018г. е подал заявление до кмета на
община Ветрино, с което възразява срещу искането на М.К. за придобиване
собствеността върху процесните имоти.
За стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. за
процесните имоти са подавани декларации по чл.70 по ППЗСПЗЗ от ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“. За имотите не са представени договори за наем
или аренда в ОСЗ.
За процесните имоти няма извършвано отчуждаване и
възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ, както и съставен акт за
държавна собственост за периода 01.06.1996г. до 11.05.2018г..
От писмо с
вх. № 1365/28.02.2019 г. от Общинска служба „Земеделие“ Ветрино се установява,
че за периода 2001г. – 2010г. няма данни за ползвателя на имота, за
2010/2011г., за имота с № 030044 „бяло петно“ е заплатил „К-ЕИ-Г“ АД, имот с №
072003 не е заявяван по чл.70 ЗСПЗЗ и не е „бяло петно“. За стопанската
2011/2012г. процесните имоти не са заявявани и не са „бели петна“. За
стопанската 2012/2013 за имота с № 030044 „бяло петно“ е заплатил „К-ЕИ-Г“ АД,
за имот с № 072003 е заплатил ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“. За стопанската 2013/2014
за имота с № 030044 „бяло петно“ е заплатил ЕТ“Рилски –М.Р.“, за имот с №
072003 е подаден в заявление по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ от ЕТ“Рилски –М.Р.“,
участник в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ. За стопанската 2014/2015г.
процесните имоти са „бели петна“, за които е заплатил ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“. За
стопанските 2015/2016, 2016/2017г., 2017/2018г. процесните имоти са подаден в
заявление по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ от ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“, участник в
споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ. До 2015г. сумите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ
за заплатени в извънбюджета сметка на община Ветрино, след 2015г. сумите за
„бели петна“ са преведени по сметка в ОД“З“ Варна.
От писмо с
изх. № 1100-43/21.03.2019 г. от Община Ветрино и платежно нареждане се
установява, че сумата от 741 лева, представляваща рентно плащане за процесните
имоти за периода 2010-2015г. са преведени по сметка на Ю. М. общо за всички
собственици - Ю. М., Б.Н., К.Ж. и Ж.П. на 09.07.2018г..
С писма от
19.08.2010 г., 13.11.2013 г. от „К-ЕИ-Г“ АД до Ж. Ж. дружеството е направило
предложение да закупи или арендова земи, в случай, че са собственост на Ж. в
землищата на посочени села едно, от които е землището на с.Неофит Рилски.
От показанията на св.И., които
съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че тя е искала да продаде собствените си
имоти на М.К. и съпругът й И., като през 2005г. те са й платили продажната цена
на имотите й, но сделката не била изповядана и към момента на провеждане на
съдебното заседание.
От показанията на св.К., които
съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че М.К. и И.И. са платили продажната цена
за процесните имоти през 2001г., но свидетеля не е сигурен на кое лице и от
тогава обработват имотите. Процесните имоти били включени във водения от тези
земеделски производители списък с обработваеми земи, а не в списъка със
собствени земи, тъй като нямали документ за собственост. Порцесните имоти се
декларирали от земеделските производители по чл.70 ППЗСПЗЗ за обработка. К. и И.
имали практика да заплащат цена за земеделски земи, но да не оформят сделката в
нотариална форма. За процесните имоти никой е нямал претенции към К. и И., нито
те са плащали на някой за тези земи от 2001г. до 2019г..
От показанията на св.Г. и св.М.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че Ю. М. има земи в землището на с.Неофит
Рилски в местността „***“ с площ около 3 дка и в местността „***“ около 5 дка.
През 2009г. М. искал да продава процесните ниви и ходел на тях заедно с брокер,
като започнал и да се снабдява с нужните документи, но до сделка не се
стигнало, тъй като продажната цена била ниска. Нивите били изорани, когато М.
ходел на тях през 2009г., но си помислили заедно с брокера и св.Г., че са ги
изорали по погрешка. М. искал да отдава земите под аренда, но рентните плащания
били ниски и не ги отдал до преди няколко години, когато договорил по-високи
рентни плащания. Нивите били
наследствени и били на наследниците на Ж. бащата на Ю.. Синът на Ю. също ходил
до процесните ниви и го показвал на св.М. - негов приятел. В случаите, когато
са ходили нивите били изорани. Процесните ниви семейството на М. не ги отдавало
под аренда до 2018г., тъй като рентните плащания били ниски, през 2018г. ги
отдали под аренда.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
иск от К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж.Н.,
Б.М.Н. срещу ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“
осъдителен
иск по чл.73, ал.1 ЗС и по чл.86 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на Ю.Н. 147,90 лева за стопанската 2015-2016г. представляващи
обезщетение за ползите, от които го е лишил ведно с обезщетение за забава в
размер на 42,17 лева за периода 01.10.2015г. – 22.07.2018г., 139,20 лева за
стопанската 2016/2017г. представляващи обезщетение за ползите, от които го е
лишил ведно с обезщетение за забава за периода 01.10.2016г. – 22.07.2018г. в
размер на 25.52 лева, 160,96 лева за стопанската 2017г. – 2018г. представляващи
обезщетение за ползите, от които го е лишил ведно с обезщетение за забава за
периода 01.10.2017г. – 22.07.2018г. в размер на 13,19 лева; ответникът да
заплати на К.К.Ж., Ж.К.П., Б.М.Н. по 49,31 лева за стопанската 2015-2016г. представляващи
обезщетение за ползите, от които ги е лишил ведно с обезщетение за забава в
размер на по 14,05 лева за периода 01.10.2015г. – 22.07.2018г.; по 46,41 лева
за стопанската 2016/2017г. представляващи обезщетение за ползите, от които ги е
лишил ведно с обезщетение за забава за периода 01.10.2016г. – 22.07.2018г. в
размер на по 8,51 лева; по 53,66 лева за стопанската 2017г. – 2018г.,
представляващи обезщетение за ползите, от които ги е лишил ведно с обезщетение
за забава за периода 01.10.2017г. – 22.07.2018г. в размер на по 4,40 лева.
В
евентуалност е предявен от от К.К.Ж., Ж.К.П.,
Ю.Ж.Н., Б.М.Н. срещу ЕТ
„Агрошанс-53-И.В.“ осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сума в размер на
1057,98 лева, с които ответника се е обогатил за сметка на ищците ведно с
обезщетение за забава от предявяване на исковата молба. Като от тази сума Ю.Н.
претендира 147,90 лева за стопанската 2015-2016г., 139,20 лева за стопанската
2016/2017г., 160,96 лева за стопанската 2017г. – 2018г.; а К.К.Ж., Ж.К.П., Б.М.Н. претендират по 49,31 лева за стопанската
2015-2016г.; по 46,41 лева за стопанската 2016/2017г. и по 53,66 лева за
стопанската 2017г. – 2018г..
Възражение
по чл.79, ал.1 ЗС от ЕТ „Агрошанс-53-И.В. за придобиване по давност на процесните
имоти в резултат на упражнявано давностно владение от 2001г..
Иск по чл.108 ЗС вр. чл.79 ЗС от М.Р.К. и И.В.И. срещу К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж.Н., Б.М.Н. за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесните
имоти в резултат на упражнявано давностно владение през периода 2001г. – 2018г.
и осъждане на ответниците да им предадат владението върху процесните имоти.
В тежест на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж.Н.,
Б.М.Н., е да докажат, че са собственици на
процесните имоти, че ответникът ги е владеел през стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и
2017/2018г., че ответника е обработвал процесните земи, размера на ползите, от
които ги е лишил, средното рентно плащане за горепосочените стопански години за
землището на с.Неофит Рилски, размера на обезщетението за забава, падежа на
твърдяното задължението на ответника по чл.73 ЗС, сумата, с която се е обогатил
ответника за сметка на ищците в резултат от обработването на земите им.
В тежест на „Агрошанс-53-И.В., М.Р.К. и И.В.И. е да докажат, че са владели процесните земи за
периода 2001г. – 2018г., че владението им е било явно, необезпокоявано,
непрекъснато, че са заплатили през 2001г. продажната цена за процесните ниви и
че те са тяхна собственост в резултат на упражняваното давностно владение.
По предявения иск по чл.73, ал.1 от ЗС съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.73 ЗС недобросъвестният владелец
дължи да върне на собственика добивите, които е получил и които е могъл да
получи, както и да заплати обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се
приспаднат направените за това разноски. Правилото на чл. 73 ЗС предвижда
отговорност на владелеца, която е проявление на принципа за забрана на
неоправданото имуществено разместване. Разпоредбата е специална по отношение на
предвиденото в чл.59 ЗЗД, като намира приложение само за случаите на
недобросъвестно владеене, но не и на държане каквото е налице в случая. От
събраните по делото доказателства и твърденията на страните се установи, че
през периода, за който се претендира обезщетение 2015-2018г. ответникът по иска
по чл.73, ал.1 ЗС е бил държател на процесните имоти, а не техен владелец, което е
задължителна предпоставка за основателността на иска. През този период
ответника ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ е ползвал процесните имоти, като ги е
обработвал, заявил ги е като ползваеми от него имоти по чл.70 ППЗСПЗЗ за
включване в споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ, били са включени в счетоводството на
ответника като обработваеми имоти. От събраните по делото доказателства,
включително и от устните такива не се установи, у ответника ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ да е имало намерение
за своене на процесните имоти. Обстоятелството, че според показанията на св.К. И.И.
и М.К. още през 2001г. са заплатили на някого продажната цена за тези имоти и
не е сключена сделка за прехвърляне на собствеността им както и не се е позовал
на изтекла придобивна давност в продължение на почти 18 години говори за липса
на animus, респективно за липса на владеене. Предвид
гореизложеното предявения иск по чл.73 ЗС е неоснователен и следа да бъде
отхвърлен, както и предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД, за дължимост на
обезщетение за забава, чиято основателност се обосновава от основателността на
главния иск, към който е предявен.
По предявения иск по чл.59 ЗЗД, съдът намира слeдното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е
обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. В случая се претендират средни рентни плащания, от
които ищците са били лишени, тъй като ответникът ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ е заявил за ползване процесните имоти по чл.70 ППЗСПЗЗ за включване в
споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанските 2015/2016г., 2016/2017, 2017/2018.
Налице е връзка между обогатяването на ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ от процесните имоти и обедняването на ищците от неполучаването на рента за
тях, като те произтичат от едни и същи факти, а именно ползването на имотите от
ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“, заявяването им по чл.70 ППЗСПЗЗ, което е
станало причина тези имоти да не бъдат разпределени като бели петна съобразно
да не се заплаща рента за тях на собствениците. От представените по делото
доказателства – решение на ПК, удостоверения за наследници, договор за
доброволна делба се установява, че ищците Ю.Ж.Н., К.К.Ж., Ж.К.П., Б.М.Н. са били съсобственици
на спорните имоти, собствеността върху които е възстановена на техния общ
наследодател – Ж. Ж. от смъртта му до сключването на договора за доброволна
делба на 29.06.2018г.. След сключването на договора за доброволна делба Б.Н. не
получава в дял нито една част от процесните имоти, Ю.Н. става собственик на
нивата с идентификатор 51487.30.44, находяща се в землището на с.Неофит Рилски
с площ от 5402 дка, а К.К.Ж. и Ж.К.П. стават съсобственици при равни квоти в
съсобствеността на другия имот - нивата с идентификатор 51487.72.3, находяща се
в землището на с.Неофит Рилски с площ от 3299 дка. Дължимите рентни плащания за процесния
период, определено от Комисия към
ОД“Земеделие“ Варна за стопанската 2015/2016г. съгласно пар.2е, ал.1 и ал.2 от
ДР на ЗСПЗЗ е в размер на 34 лева/дка за ЕПК, за стопанската 2016/2017г. е 32
лева/дка за ЕПК, за стопанската 2017/2018г. е 37 лева/дка за ЕПК. Съобразно
представеното удостоверение за наследници и чл.5, чл.9, ал.1, и чл.10, ал.1 от ЗН преди извършване на доброволната делба Ю.Н. е бил собственик на ½
ид.ч. от делбените имоти, а К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н. са били собственици всеки един от
тях на по 1/6 ид.ч. от делбените имоти.
Общата площ на делбените имоти е 8,701 дка и дължимата рента за тях за
стопанската 2015/2016г. съобразно средното рентно плащане, определено от
Комисия към ОД“Земеделие“ Варна е в размер на общо 295,84 лева, от които 147,91
лева са дължими на Ю.Н., а по 49,31 лева са дължими на К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н.. Съобразно с това и претенцията на
ищците за стопанската 2015/2016г. на Ю.Н. следва да се присъди обезщетение в
размер на 147,90 лева, както е претендирано от него, а на К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н. по 49,31 лева.
За стопанската 2016/2017г. дължимата рента за процесните имоти съобразно
средното рентно плащане, определено от Комисия към ОД“Земеделие“ Варна е в
размер на общо 278,43 лева, от които 139,20 лева са дължими на Ю.Н., а по 46,41
лева са дължими на К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н..
Тези суми следва да се присъдят на ищците.
За стопанската 2017/2018г. дължимата
рента за процесните имоти съобразно средното рентно плащане, определено от
Комисия към ОД“Земеделие“ Варна е в размер на общо 321,94 лева. От тази дължима
сума дневно се дължи по 0,88 лева, тъй като стопанската година включва 366 дни.
Доброволната делба между Ю.Н., К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н. е извършена на 29.06.2018 г.,
съобразно с това дължимото обезщетение на Ю.Н., К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н.
за периода от 01.10.2017г. (началото на стопанската година) до 28.06.2018г.
(деня преди доброволната делба) за 271 дни е в размер на общо 238,48 лева, от
които 119,23 лева на Ю.Н. и по 39,75 лева на К.К.Ж., Ж.К.П. и Б.Н.. За периода от сключването на делбата
29.06.2018г. до 01.10.2018г. (края на стопанската 2017/2018г.), дължимото
обезщетение на Ю.Н. съобразно придобитата от него индивидуална собственост
нивата с идентификатор 51487.30.44, находяща се в землището на с.Неофит Рилски
с площ от 5,402 дка за 95 дни е в размер на 51,88 лева, а за К.К.Ж. и Ж.К.П. съобразно придобитата
от тях съсобственост при равни квоти на нивата с идентификатор 51487.72.3, находяща
се в землището на с.Неофит Рилски с площ от 3,299 дка е в размер на по 15,84
лева, за всеки един от тях. На Б.Н. не се дължи обезщетение за периода от
29.06.2018г. до 01.10.2018г., тъй като от момента на извършване на доброволната
делба тя не е съсобственик в процесните имоти. Съобразно това и направеното от
ищеца искане за стопанската 2017/2018г. на Ю.Н. са дължими 171,11 лева, но
следа да се присъдят 160,96 лева, както е поискано от ищеца. На К.К.Ж. и Ж.К.П. са дължими за стопанката
2017/2018г. по 55,59 лева, на всеки един от тях, но трябва да се присъдят 53,66
лева, както е поискано от ищеца. На Б.Н. са дължими 39,75 лева за периода 01.10.2017г. – 28.06.2018г.
и следа да се присъди тази сума, като предявения иск за разликата от
размера 39,75 лева до претендирания размер – 53,66 лева следва да се отхвърли
като неоснователен. За горепосочените суми, които следва да се присъдят на Ю.Н., К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н. следва да се присъди и обезщетение за
забава в размер на законната лихва считано от подаване на исковата молба –
23.07.20118г. до окончателното изплащане на сумата.
По възражението по чл.79, ал.1 ЗС и иска по чл.108 ЗС
От събраните по делото доказателства се установи, че Ю.Н., К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н. са собственици
по наследство на процесните имоти, собствеността, върху които е възстановена на
Ж. Ж. с Решение от 23.04.1998г.. Нито ЕТ
„Агрошанс-53-И.В.“, нито М.Р.К. и И.В.И. успяха да докажат, че са придобили
собствеността върху процесните имоти в резултат на упражнявана от тях
придобивна давност. Както бе посочено, по-горе процесните земи са били ползвани
от М.Р.К. и И.В.И. в качеството им на земеделски производители през периода
2001г. до края на стопанската 2017/2018г., но не се доказа същите да са имали
намерение за ползване на тези земи като техни собственици. Напротив от
събраните по делото доказателства, се установява противното, че за периода 2001г. – 2010г., за
стопанската 2011/2012г. М.Р.К. и И.В.И. в качеството им на земеделски
производители по никакъв начин не са заявявали ползването и съответно
намерението си, че са собственици на процесните земи, за стопанската 2010/2011г. и
2012/2013г. имота с № 030044 е бил „бяло петно“ и е позлван от „К-ЕИ-Г“ АД,
имот с № 072003 не е заявяван по чл.70 ЗСПЗЗ и не е „бяло петно“ за стопанската
2010/2011г., за стопанската 2012/2013
имот с № 072003 ползван от ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“, като бяло петно, за
което е заплатил. За стопанската 2013/2014 за имота с № 030044 „бяло петно“ е
заплатил ЕТ“Рилски –М.Р.“, за имот с № 072003 е подаден в заявление по чл.70,
ал.2 от ППЗСПЗЗ от ЕТ“Рилски –М.Р.“. За стопанската 2014/2015г. процесните
имоти са „бели петна“, за които е заплатил ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“. За
стопанските 2015/2016, 2016/2017г., 2017/2018г. процесните имоти са подаден в
заявление по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ от ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“, участник в
споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ. Всички тези действия на М.Р.К. и И.В.И. в качеството им на земеделски производители, заплащането
за ползването на процесните земи, когато са били определени като бели петна и
подадените заявления по чл.70, ал.2
от ППЗСПЗЗ, където имотите не са декларирани като собствени, видно от
показанията на св.Касапски, изключва намерението за ползването на земите като
свои собствени, а за ползването им от М.Р.К. и И.В.И.
като държатели. М.Р.К. и И.В.И., ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“, не успяха да докажат,
че са собственици по давностно владение на процесните имоти, поради което
възражението по чл.79, ал.1 от ЗС на ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ е неоснователно,
както и иска по чл.108 ЗС предявен от М.Р.К. и И.В.И..
Страните са претендирали разноски, като такива
следва да се присъдят и на двете страни предвид частичното отхвърляне на иска
по чл.59 ЗЗД по отношение на Б.Н. за периода от 29.06.2018г. до 01.10.2018г..
Извършените разноски от Ю.Н., К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н.
са следните: 100 лева – държаван такса, 5 лева за съдебно удостоверение, 1000
лева адвокатско възнаграждение. Претендираните от ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ разноски са в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение, останалите сторени разноски 15 лева за издаване на съдебни
удостоверения, 12 лева за преписи от искова молба, 50 лева държавна такса по
предявения иск по 108 ЗС от И.И. и М.К. не следва да се присъждат, тъй като
иска е неоснователен. От горепосочените суми на Ю.Н., К.К.Ж. и Ж.К.П. и Б.Н. съразмерно с уважената част от исковете
следа да се присъдят 1087,85 лева. На ЕТ
„Агрошанс-53-И.В.“ следа да се присъдят разноски в размер на 9,32 лева,
които да бъдат заплатени от Б.Н., тъй като само част от предявен от нея иск е
отхвърлен.
Мотивиран така , Провадийски районен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание по чл.73, ал.1 ЗС и по чл.86 ЗЗД от К.К.Ж., ЕГН **********, Ж.К.П., ЕГН **********, Ю.Ж.Н., ЕГН **********, Б.М.Н.
с ЕГН *********** със съдебен адрес ***-53-И.В.“ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Неофит Рилски за осъждане на ответника да заплати на ищците следните
суми, представляващи обезщетение за
ползите, от които ги е лишил по отношение на земеделски земи, находящи се в землището
на с. Неофит Рилски, ЕКАТТЕ 51487, общ. Ветрино на Общинска служба по земеделие
с. Ветрино, а именно: НИВА от 5.402 дка, четвърта категория, местност „***“,
имот № 030044 по плана за земеразделяне с идентификатор № 51487.30.44 по
кадастралната карта и НИВА от 3.299 дка, втора категория, местност „***“, имот
№ 072003 по плана за земеразделяне на селото, с идентификатор № 51487.72.3 по
кадастралната карта както следва: на Ю.Ж.Н.
следните суми - 147,90 лева за стопанската 2015-2016г. ведно с обезщетение за
забава в размер на 42,17 лева за периода 01.10.2015г. – 22.07.2018г.; 139,20
лева за стопанската 2016/2017г. ведно с обезщетение за забава за периода
01.10.2016г. – 22.07.2018г. в размер на 25.52 лева; 160,96 лева за стопанската
2017г. – 2018г. ведно с обезщетение за забава за периода 01.10.2017г. –
22.07.2018г. в размер на 13,19 лева; на К.К.Ж., Ж.К.П., Б.М.Н. по 49,31 лева за стопанската
2015-2016г. ведно с обезщетение за забава в размер на по 14,05 лева за периода
01.10.2015г. – 22.07.2018г.; по 46,41 лева за стопанската 2016/2017г. ведно с
обезщетение за забава за периода 01.10.2016г. – 22.07.2018г. в размер на по
8,51 лева; по 53,66 лева за стопанската 2017г. – 2018г., ведно с обезщетение за
забава за периода 01.10.2017г. – 22.07.2018г. в размер на по 4,40 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.59 ЗЗД, ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Неофит Рилски да заплати на К.К.Ж., ЕГН **********, с адрес
***, Ж.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, Ю.Ж.Н., ЕГН ********** с
адрес *** и Б.М.Н. с ЕГН *********** с адрес *** следните суми, с които
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците от ползването на земеделски земи,
находящи се в землището на с. Неофит Рилски, ЕКАТТЕ 51487, общ. Ветрино на
Общинска служба по земеделие с. Ветрино, а именно: НИВА от 5.402 дка, четвърта
категория, местност „***“, имот № 030044 по плана за земеразделяне с
идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта и НИВА от 3.299 дка, втора
категория, местност „***“, имот № 072003 по плана за земеразделяне на селото, с
идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта, както следва: на Ю.Ж.Н. -
147,90 лева за стопанската 2015-2016г.; 139,20 лева за стопанската 2016/2017г.;
160,96 лева за стопанската 2017г. – 2018г.; на К.К.Ж. и Ж.К.П., по 49,31 лева за стопанската 2015-2016г. на всеки един от тях; по 46,41 лева за
стопанската 2016/2017 на всеки един от тях; по 53,66 лева за стопанската 2017г.
– 2018г., на всеки един от тях; на Б.М.Н. 49,31 лева за
стопанската 2015-2016г.; 46,41 лева за стопанската 2016/2017; 39,75 лева за периода 01.10.2017г.
– 28.06.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от размера 39,75 лева за периода 01.10.2017г. – 28.06.2018г., до
претендирания размер – 53,66 лева за стопанската 2017/2018г. по отношение на Б.М.Н..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от М.Р.К. с ЕГН ********** и И.В.И. с ЕГН **********
и дамата с адрес *** срещу К.К.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.К.П., ЕГН **********
с адрес ***, Ю.Ж.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.Н. с ЕГН *********** с
адрес *** за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на земеделски земи, находящи се в землището
на с. Неофит Рилски, ЕКАТТЕ 51487, общ. Ветрино на Общинска служба по земеделие
с. Ветрино, представляващи: НИВА от 5.402 дка, четвърта категория, местност „***“,
имот с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта, при граници имоти с
идентификатори: 51487.30.43, 51487.30.57, 51487.30.56, 51487.30.45, 51487.30.66
и НИВА от 3.299 дка, втора категория,
местност „***“, имот с идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта, при
граници имоти с идентификатори: 51487.72.2, 51487.72.73, 51487.72.4, 51487.72.157
и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху тези имоти.
ОСЪЖДА ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Неофит Рилски, М.Р.К.
с ЕГН ********** и И.В.И. с ЕГН ********** и дамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.К.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.К.П., ЕГН ********** с адрес ***,
Ю.Ж.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.Н. с ЕГН *********** с
адрес ***, сумата от 1087,85 лева разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.Н. с ЕГН ***********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агрошанс-53-И.В.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Неофит Рилски, сумата от 9,32 лева - разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………