№ 13276
гр. С., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110138015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Д. Г., чрез адв. Г., срещу „Топлофикация
С.” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на
179,82 лв., за периода м.01.2011 г. – м.04.2011 г., от които: 94,95 лв., представляващи ½ от
цена на доставена от „Топлофикация С.“ ЕАД топлинна енергия и 84,87 лв. – ½ от
начислена лихва за забава, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“
№ 43, вх. „А“, ап. 9.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с Б.С.А.
са собственици на по ½ ид. част от топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.
„С.“ № 43, вх. „А“, ап. 9, и са абонати на „Топлофикация С.“ ЕАД. Поддържа, че ответното
дружество многократно и недвусмислено е претендирало от ищцата заплащане на суми за
топлинна енергия и лихви за забава за процесния имот в общ размер на 179,82 лв. за периода
м.01.2011 г. – м.04.2011 г., от които: 94,95 лв., представляващи ½ от цена на предоставена
топлинна енергия и 84,87 лв. – ½ от начислена лихва за забава. Счита, че така
претендираните от ответника претенции за задължения на ищцата за доставена и използвана
топлинна енергия, както и лихви за забава за процесния период са погасени по давност. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищцата не дължи
на ответника сума в общ размер на 179,82 лв., представляваща ½ от цена на предоставена
топлинна енергия и лихва за забава за периода м.01.2011 г. – м.04.2011 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявеният иск като недопустим, поради злоупотреба са право от страна на
ищцата, която е завела срещу „Топлофикация С.“ ЕАД повече от 14 самостоятелни искови
производства за установяване недължимост на суми за топлинна енергия за процесния имот
за периоди от 2008 г. до 2013 г. Същевременно ответникът поддържа, че по нито едно от
делата не оспорва, че е изтекла погасителната давност за вземания, възникнали преди повече
от 15 години, нито е предприел действия срещу ищеца. Твърди, че намерението на ищеца да
1
претендира установяване недължимост на суми за топлинна енергия е предварително
мотивирано с цел присъждане на разноски. В условията на евентуалност признава
предявеният иск, като поддържа, че за соченият период вземанията са погасени по давност и
по това спор няма. Ето защо счита, че с поведението си ответникът не е станал повод за
завеждане на делото. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния
отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла давност, което като правен резултат означава установяване, че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ищцата е собственик на ½ ид.
част от топлоснабдения имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 43, вх. „А“, ап. 9. В този
смисъл несъмнено се установява, че между страните е налице облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, като не е спорно, че в
периода м.01.2011 г. – м.04.2011 г. ответникът е доставил топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот на посочената в исковата молба стойност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В частност ищецът твърди, че задълженията за доставена топлинна енергия за периода
от м.01.2011 г. до м.04.2011 г. са погасени по давност.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не е предприемал действия
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като изрично е признал предявеният иск, поради което СРС приема за
несъмнено, че вземанията на ответника за главница за топлинна енергия, които се отнасят за
периода от м.01.2011 г. до м.04.2011 г. в общ размер на 94,95 лв., представляващи ½ от цена
на доставена от „Топлофикация С.“ ЕАД топлинна енергия са погасени по давност.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да
се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил предявеният иск, респ. с
поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Този извод
не се променя от представеното по делото писмо изх. № Г-27360 от 08.11.2019г., което е
изпратено от „Топлофикация С.“ ЕАД до Б.С.А., а не до Б. Д. Г.. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е претендирал
от Б. Д. Г. процесната сума, респ. че е предприел спрямо нея каквито и да било конкретни
действия за събирането й по принудителен ред. Също така, дори и да бъде взето предвид
писмото от 08.11.2019г., след тази дата до 13.07.2022 г. (датата на подаване на исковата
молба) също не се установява ответникът да е предприемал каквито и да било действия за
събирането на посочената сума по принудителен ред (в този смисъл Определение № 8838 от
15.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 8503/2022 г. по описа на СГС и др.). Ето защо съдът
приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не следва да
отговаря за направените от ищеца разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което при съобразяване на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в размер на 100 лв.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца и процесуалния му представител не
следва да бъдат присъждани разноски е обстоятелството, че от служебна справка в
деловодната система на съда се установява, че ищцата Б. Д. Г. е предявила срещу ответника
„Топлофикация С.“ ЕАД 16 (шестнадесет) на брой идентични претенции за отричане на
вземания за топлинна енергия за различни периоди от по няколко месеца – напр. 58,57 лева
за периода от м.04.2012 г. до м.06.2012 г. по гр.д. № 34491/2022 г., 36,41 лева по гр.д. №
34494/2022 г., 40,64 лева по гр.д. № 34495/2022 г., 64,18 лева по гр.д. № 34497/2022 г.).
Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до
присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение многократно
надвишаващи размера на исковата сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес –
гр. С., ул. „С.“ № 43, вх. „А“, ап. 9, срещу „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. С., ул. “Ястребец” № 23Б, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Г. не дължи чрез принудително
изпълнение на „Топлофикация С.” ЕАД сумата в общ размер на 179,82 лв., за периода
3
м.01.2011 г. – м.04.2011 г., от които: 94,95 лв., представляващи ½ от цена на доставена от
„Топлофикация С.“ ЕАД топлинна енергия и 84,87 лв. – ½ от начислена лихва за забава, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 43, вх. „А“, ап. 9, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Б. Д. Г. , ЕГН **********, с адрес – гр. С., ул. „С.“ № 43, вх. „А“, ап. 9, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 100
лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4