№ 15
гр. Смолян, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235400600035 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимият В. Б. К., чрез
защитника а. Х. против Присъда № 6/24.02.2023г., постановена по НОХД №
2/2023г. по описа на Районен съд Смолян, с която подсъдимият е признат за
виновен и на осн. чл.183, ал.1 от НК във вр. чл.373, ал.2 от НПК във вр.
чл.58а, ал.5 във вр. 54 от НК му е наложено наказание „Пробация“, при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост на
присъдата. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не са
отчетени в пълнота наличните смекчаващи вината обстоятелства. Иска се
изменение на присъдата, като съдът намали размера на пробационните мерки
от осем месеца на шест месеца.
1
Пред съда представителят на Окръжна прокуратура Смолян оспорва
въззивната жалба и пледира същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и се потвърди присъдата. Наложеното наказание е справедливо
и съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на
отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Частния обвинител Д. Р. Ат., в качеството на майка и законен
представител на малолетния В. В.ов К., редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Подсъдимият В. К., редовно призован, се явява лично. В с.з. заявява,
че поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Защитникът адв. В. Х., редовно призован, не се явява.
Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалба,
становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът установи следното:
С присъда № 6/24.02.2023г., постановена по НОХД № 2/2023г. по
описа на Районен съд Смолян подсъдимият В. Б. К. е признат за виновен в
това, че за периода от месец декември 2015г. до месец ноември 2021г.
включително, в гр.Смолян, след като бил осъден с Решение №118 от
10.03.2014г. по гр. дело №1268/2013г. на Районен съд-Смолян, влязло в
законна сила на 04.07.2014г. да издържа свой низходящ - детето си В. В.ов К.
с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
и повече месечни вноски, а именно: - една месечна вноска за месец декември
2015г., - единадесет месечни вноски за месеците януари, февруари, март,
април май, юни, юли, август, септември, ноември и декември на 2016г., -
девет месечни вноски за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли,
август, октомври, ноември на 2017г., - пет месечни вноски за месеците
февруари, март, юли, август и септември на 2018г., - осем месечни вноски за
месеците февруари, април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември
на 2019г., - девет месечни вноски за периода от месец април до месец
декември 2020г. включително, - единадесет месечни вноски за периода от
2
месец януари до месец ноември 2021г. включително, или общо петдесет и
четири месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, всички общо в размер на 8
100 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.183, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 5, вр. чл. 54 от НК
е осъден на наказание "ПРОБАЦИЯ", включваща следната съвкупност от
пробационни мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр.
ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК:
- "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от осем
месеца, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК, изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, при периодичност два пъти седмично
- „Задължителни периодични срещи пробационен служител" за срок
от осем месеца, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от НК.
Подсъдимия В. Б. К. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР Смолян
направените по досъдебното производство разноски за експертиза в размер на
253,50лв.
Съдебното производство пред районен съд Смолян се е развило по
реда чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
На осн. чл.372, ал.4 от НПК районния съд е постановил определение,
че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата събрани на
досъдебното производство, също прие, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от тях.
На осн. чл.373, ал.3 във вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
В периода от 2007г. до 2010г. свидетелката Д. Р. Ат. от гр.Смолян и
подсъдимият В. Б. К. живели на семейни начала без да сключват граждански
брак. От съвместното им съжителство на 16.06.2009г. е родено детето В. В.ов
К..
3
През 2010г. свидетелката Д. Р. Ат. и подсъдимият В. К. се разделили,
като детето останало да живее с майка си.
Няколко години след раздялата, свидетелката Д. Ат. предявила иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК срещу В. Б. К.. Съгласно Решение
№118/10.03.2014г. по образуваното гражданско дело № 1268/2013г. по описа
на Районен съд Смолян В. К. бил осъден да заплаща на Д. Ат. в качеството й
на майка и законен представител на детето им, ежемесечна издръжка в размер
на 150 лева, считано от 25.11.2013г. Решението е влязло в законна сила на
04.07.2014г.
След издаване на съдебното решение, подсъдимият К. плащал
дължимите вноски, но не редовно, поради което свидетелката Д. Ат. подала
две жалби и съответно във връзка с тях били образувани преписка ЗМ
№349/2014г. по описа на РУ-Смолян, пр. пр.№864/2014г. по описа на РП -
Смолян и досъдебно производство № 112/2015г. по описа на РУ Златоград,
пр. пр.№494/2015г. по описа на РП - Смолян.
С постановление на РП-Смолян от 31.10.2014г. бил постановен отказ
да се образува досъдебно производство по пр. пр.№864/2014г. по описа на РП
Смолян. В обстоятелствената част на постановлението била описана
установената фактическа обстановка, а именно че след влизане на съдебното
решение, В. К. погасил задълженията за заплащане на издръжка за месеците
юли, август и септември 2014г. включително и същия се възползвал от
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, съответно било отказано да бъде
образувано наказателно производство и преписката била прекратена.
От приложеното копие на постановление по досъдебно производство
№112/2015 г. по описа на РУ-Златоград се установява, че считано до
м.септември 2015г. подсъдимият В. К. бил платил задълженията си за
издръжка като единствено не бил платил остатъка от сумата - 50 лева,
считано за м.октомври 2015г. Предвид на изложеното било прието, че не е
осъществено престъпление по чл.183, ал.1 от НК и досъдебното производство
било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Постановлението било
обжалвано пред РС-Смолян, като с определение №69 /05.02.2016г. по ЧНД
64/2016г. постановлението било потвърдено. Съдът е констатирал, че
дължимите суми за издръжка били изцяло заплатени за 2014г., като вноските
за месец април и месец март 2015г. били платени със закъснение през
4
следващите месеци.
За задълженията за издръжка на детето В. К. било образувано
изпълнително дело №20148810400502 по описа на ЧСИ П. М., район на
действие ОС-Смолян, с взискател - Д. Ат. и длъжник - подсъдимият В. К..
Разпитана по делото свидетелката Д. Р. Ат. заявила, че не може точно
да конкретизира месеците, за които подсъдимият К. не бил платил дължимите
суми за издръжка на детето им. В тази връзка била изискана справка от ЧСИ
П. М. и била назначена счетоводна експертиза.
По наказателното производство били приложени и копия на пощенски
записи удостоверяващи плащания на дължимите месечни вноски от
подсъдимият В. К.. Свидетелката Ат. заявила, че признала същите по
образуваното изпълнително дело при ЧСИ – П. М.. Към свидетелските си
показания от 20.10.2022г. свидетелката Ат. представила копие на покана -
потвърдително за паричен превод за сумата от 300 лева, преведени й от
подсъдимия К.. Свидетелката Ат. твърди, че тази сума не я била заявила пред
съдебния изпълнител. Приела обаче, че с тази вноска от 300лв. подсъдимият
К. е погасил издръжката за детето им за м.декември 2021г. и м. януари 2022г.
От депозирания по делото социален доклад на Д“СП“ гр.Смолян се
установява, че през учебната 2022/2023 г. детето В. К. на 13 г., е ученик в
седми клас в ОУ „Иван Вазов“ гр.Смолян. При извършеното проучване е
установено, че майката осигурява всички възникващи потребности на В.
адекватно.
Малолетният живее с майка си в апартамент в жилищен блок в
кв.Невястата в гр.Смолян, собственост на родителите на Д. Ат., заедно с
новия й партньор.
През инкриминирания период подсъдимият като цяло работел по
трудови договори и не е получавал обезщетение за безработица.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира,
че районният съд обосновано е приел, че подсъдимия В. К. е осъществил
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от
5
месец декември 2015г. до месец ноември 2021г. включително, в гр.Смолян,
след като бил осъден с Решение №118 от 10.03.2014г. по гр. дело
№1268/2013г. на Районен съд-Смолян, влязло в законна сила на 04.07.2014г.
да издържа свой низходящ В. В.ов К. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски.
Районния съд задълбочено и всестранно е обсъдил доказателствения
материал и е изложил правни изводи относно всички елементи на
престъпното деяние, които се подкрепят изцяло от въззивната инстанция.
От обективна страна безспорно е установено, че с Решение №
118/10.03.2014г. по гр. дело № 1268/2013г. по описа на Районен съд Смолян,
влязло в законна сила на 04.07.2014г., В. К. бил осъден да заплаща на Д. Ат., в
качеството й на майка и законен представител на детето им В. В.ов К.,
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 25.11.2013г.
Също така е установено, че след присъждането на издръжката,
подсъдимият не е изпълнявал редовно задължението си, като в периода от
месец декември 2015г. до месец ноември 2021г. включително, не е платил
общо петдесет и четири месечни вноски, т.е. подсъдимият не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски.
От събраните писмени и гласни доказателства, включително и от
заключението на вещото лице по изслушаната съдебна експертиза се
установява, че подсъдимия не е изпълнил задължението си по съдебното
решение, както следва: една месечна вноска за месец декември 2015г.;
единадесет месечни вноски за месеците януари, февруари, март, април май,
юни, юли, август, септември, ноември и декември на 2016г.; девет месечни
вноски за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври,
ноември на 2017г.; пет месечни вноски за месеците февруари, март, юли,
август и септември на 2018г.; осем месечни вноски за месеците февруари,
април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември на 2019г.; девет
месечни вноски за периода от месец април до месец декември 2020г.
включително; единадесет месечни вноски за периода от месец януари до
месец ноември 2021г. включително, или общо петдесет и четири месечни
вноски, всяка в размер на 150 лева, всички общо в размер на 8 100 лева.
С неплащането на дължимите издръжки, подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението.
6
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи,
даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
От приложените по делото справки безспорно се установява, че
подсъдимия през инкриминирания период е бил на работа, следователно е
получавал трудови доходи, от които е следвало да заплаща дължимата
издръжка.
Действително през месец март 2020г. е обявено извънредно
положение във връзка с COVID-19, в следствие на което много лица загубиха
работата си, а също така се затрудни намирането на работа, но това не
оневинява подсъдимия, тъй като и преди обявяване на извънредното
положение той не е изплащал дължимата издръжка. Освен това, се
установява, че по време на извънредното положение подсъдимия е работил,
следователно е могъл да изплаща издръжката.
Въззивният съд намира, че подсъдимия съзнателно не е изпълнявал
задължението си да заплаща месечната издръжка на сина си.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал, че е осъден с влязло в сила
съдебно решение да заплаща ежемесечно издръжка на малолетното си дете и
е съзнавал, че въпреки това не изпълнява задълженията си в размер на повече
от две месечни вноски.
Обосновано районният съд е приел, че за извършеното деяние на
подсъдимия следва да се наложи по-лекото наказание „пробация“.
Наложеното наказание е определено по реда на чл.54 от НК, тъй като
при налага не наказание "пробация", разпоредбата на чл.58а от НК е
неприложима. Неправилно в присъдата е посочена разпоредбата на чл.58а,
ал.5 от НК, тъй като за престъпление по чл.183, ал.1 от НК не се предвижда
наказан по чл.37, ал.1, т.2 - 11 от НК, като това не съставлява съществено
процесуално нарушение и не е основание за отмяна на присъдата.
Настоящият съдебен състав на въззивният съд намира, че не са налице
основания за намаляване на срока на пробационните мерки. С оглед
обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и
7
отегчаващи вината обстоятелства, обосновано районният съд е наложил на
подсъдимия едно справедливо наказание „пробация“, като наложените
пробационни мерки са към минимума предвиден от закона.
По изложените съображения, съдът намира, че ще следва да остави без
уважение въззивната жалба на подсъдимия, депозирана чрез защитника му а.
Х..
При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не установи
нарушения на материалния или процесуалния закон, които да обуславят
нейното изменение или отмяна и тъй като жалбата е неоснователна, ще
следва да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразно постановена.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/24.02.2023 год. постановена по НОХД
№ 2/2023 год. по описа на районен съд Смолян.
Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8