О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 53
гр.
Перник, 16.01.2020
г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 16 януари през две хиляди и двадесета
година, I-ви
въззивен състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Димитър
Ковачев
Антон
Игнатов
като
разгледа докладваното от съдия Игнатов в.ч.гр.д. № 854 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274- чл.278, във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.-
Управител, чрез процесуалния представител- ю.к.Д.В.А., против разпореждане от 14.11.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 7152/2019 г. на РС- Перник, в
частта за отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.З.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от
215,87 лв. – такси и
комисионни за допълнителни услуги, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и С.З.С., които
вземания се прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към същия от 01.01.2019 г., в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания, че разпореждането е необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че целта на производство по
чл.410 ГПК е да се установи спорно ли е твърдяното вземане и преценката на съда
се ограничава единствено до изложените от заявителя факти за установяване на
едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият. Нарушено е диапозитивното
начало, без да се даде възможност на заявителя да обоснове и докаже
индивидуално договаряне, като е предрешен евентуален спор между страните. Отбелязано
е, че значението на чл.143 от ЗЗП е
генерална клауза за неравноправност на уговорките на потребителските договори,
относно която заповедният съд не би могъл да направи изводи единствено от
заявлението по чл.410 от ГПК. Като е обсъдил по същество обстоятелство, според
частния жалбоподател, което и извън
предмета на проверка в настоящото производство, съдът е превишил правомощията
си. Не е отчетено приложението на Директива 2008/48 и Директива 2009/22, т. е.
в производствата, в които не се сочат доказателства проверката по чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК следва да се направи само в хипотезите, в които незаконността следва
по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане, а нищожността на
договорните клаузи, поради неравноправния потребителски характер е особен вид
недействителност, който е извън общите хипотези на противоречие със закона и
добрите нрави. При преценка на добрите нрави следва да се отчетат и други
фактори- свободата
на договаряне, равнопоставеност на страните, функции на неустойката, възможност
да длъжника сам да ограничи размера на неизпълнението. Иска се отмяна на
разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение в цялост
за претендираните със заявлението суми.
В съответствие с чл. 413, ал.2 от ГПК не е
осъществявана от районния съд процедура по връчване на препис от частната
жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема
следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване
против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Ч.гр. д. № 7152/2019 г. на РС- Перник е образувано по заявление от "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу С.З.С. за вземания за главница, договорна лихва, такси
за комисионни и допълнителни услуги, мораторна лихва, както и законна лихва, от датата на завеждане на
заявлението, до изплащане на вземането, произтичащи от договор за потребителски
кредит № ***, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и С.З.С., които
вземания се прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към същия от 01.01.2019 г., в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
В т.12 на заявлението се посочва, че съгласно договора
заемодателят /първоначалният кредитор/ се е задължил и е предоставил на заемателя /длъжника/
паричен заем в размер на 500 лв. Съгласно клаузите на договора длъжникът се е съгласил
да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите
съставляват: такса за оценка на кредитното досие, както и Такса кредит У дома.
Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски, с цел улесняване на
кредитополучателя. Таксата е по избор на клиента, като кредиторът се задължава
да му предостави допълнителна услуга по седмично събиране на вноските по
кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга
Такса Кредит У дома. За предоставяне на услугата кредитополучателят се е
задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки договора клиентът
удостоверява, че разбира и се съгласява, че услугата Такса Кредит У дома е
допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30 % от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит У дома и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, а останалата част е
свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните
вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор,
таксата за услуга Такса Кредит У дома е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни
вноски с цел улеснение на кредитополучателя.
Заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено от районния
съд в обжалваната част като е прието, че таксата е уговорена в противоречие с
разпоредбата на чл.10а ЗПК, както и това, че разходът е с хипотетичен характер,
тъй като е свързан с текущата платежоспособност на кредитополучателя.
Отбелязано е, че таксите се кумулират към погасителните вноски, което води до
скрито оскъпяване на кредита. – добавка към възнаградителната лихва на
търговеца- заемодател, която го обогатява неоснователно. В този смисъл услугата
Кредит У дома не може да се отнесе към допълнителните услуги по чл.10а ЗПК.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното
разпореждане, настоящият състав съобразява следното:
Въззивната
инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договора за
потребителски кредит, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект
на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит. В
чл.33, ал.1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя- потребител
кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В настоящата хипотеза с клаузата, на база която е
начислена процесната „такса и разноски за допълнителни услуги“, се цели именно
заобикаляне на горепосоченото нормативно предвидено ограничение. Така при едно
евентуално уважаване на заявлението в обжалваната част би се стигнало до
оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно
е в нарушение и на добрите нрави. Неоснователно е направеното от жалбоподателя
възражение, че такса „кредит у дома“ представлява допълнителна услуга, свързана
с договора, и с оглед на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК начисляването й
се явява законосъобразно. Настоящата инстанция приема, че на практика
дейностите във връзка с които е начислена процесната такса, не са допълнителни
услуги, а са дейности по усвояването и управлението на кредита. В тази насока
следва да се посочи, че в чл. 10а, ал.2 от ЗПК законодателят е предвидил
изрична забрана относно начисляването на такси и комисионни, свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което е верен и извода на
проверяваната инстанция, че същата се явява нищожна. Изложеното се потвърждава
и от последната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, отразена в Решение №
345/9.01.2019 г. по т.д. №1768/18 г.
С оглед
изводите за нищожност на уговорката за начисляване на такси и комисионни за
допълнителни услуги, конкретизирана в жалбата като такса „Кредит У дома“,
поради противоречие на закона, съдът намира, че за произтичащото вземане следва
да се откаже издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното
със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде
констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има
възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково
производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. Ето
защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното
производство от първоинстанционния съд е законосъобразно. При тази преценка
заповедният съд правилно и в съответствие с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е отказал
издаване на заповед за изпълнение за вземането за такси и комисионни за
допълнителни услуги. В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно и следва
да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 14.11.2019
г. по ч. гр. д. № 7152/2019 г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.