№ 32070
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110100434 по описа за 2024 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу длъжника А. С. М.
за няколко суми, вкл. такси в размер на 193,72 лева и неустойка в размер на
45,73 лева. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за
паричен заем №*****, сключен с длъжника на 30.06.2020 г.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за
договорна неустойка. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в
чл. 6.2. от договора между заявителя и длъжника се дължи неустойка за
непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на
обезпечение по начина и реда, посочен в Общите условия. Съдът счита, че
подобна уговорка е нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за
неустойка, уговорена по посочения начин, въвежда възникването на
неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на
едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото
обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера
на заетата сума) и начина на уговарянето неустойката излязла извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована
вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
1
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтича вземането за такси в размер
на 193,72 лева е в противоречие с правилата на ЗПК. Подобни разпоредби са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл.10а и чл. 33 от ЗПК.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 16,65 лева до сумата от 25,00 лева,
както и за сумата над 33,29 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу длъжника А. С. М.
в частта за: сумата в размер на 45,73 лева, представляваща неустойка, сумата
в размер на 193,72 лева, представляваща такси, както и в частта за разноските
над сумата от 16,65 лева до сумата от 25,00 лева за държавна такса, и над
сумата от 33,29 лева до сумата от 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2