РЕШЕНИЕ
№ 4464
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201134 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-2200542 от 22.11.2022 година директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-София област е наложил на „ЕЛ ТАНАЯ" ЕООД, с ЕИК
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3
от КТ за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл.62, ал.5 КТ/Наредбата/.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се
изтъква, че документите за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя Вера
Недкова са били надлежно изготвени в резултат на изразената от нея воля да преустанови
трудовата си дейност, но са останали неподписани поради отказа на същата да се яви за
оформяне на прекратяването. Поради това и доколкото служителят, относно когото е
подадено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, въобще е
преустановил явяването си, работодателят не е имал възможност да връчи заповедта за
прекратяване на ТПО.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
управителя Латиф Ауад, който поддържа искането за отмяна по съображения аналогични с
изложените в жалбата и изложените в нея аргументи. В допълнение се излагат оплаквания
относно начина на протичане на проверката.
В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на Дирекция "Инспекция по
труда"- София-област, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Христова, която
моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.Претендира за присъждане
1
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
„ЕЛ ТАНАЯ" ЕООД е търговско дружество регистрирано в Република България, с
ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя си Л А
А.
Дружеството било работодател на лицето В Л Н, нает по трудов договор №
39/21.04.2020г. за длъжността фризьор, в салона, стопанисван от дружеството, като същата
постъпила на работа на следващия ден. В последствие, а именно в началото на 2022г.,
служителката изявила желание да прекрати трудовото си правоотношение, поради започване
на работа при друг работодател като на 15.03.2022г. се явили в салона и върнала ключа за
същия. Прекратяването на трудовото правоотношение обаче не било извършено по
предвидения ред, а именно в изискуемата от чл.335, ал.1 КТ писмена форма, като липса
заповед на работодателя или друг документ за по за прекратяване на трудовия договор.
Въпреки това на 20.03.2022г., от страна на дружеството било подадено и прието
уведомление по чл.62, ал.5 КТ, с вх. № 22388223121463/20.03.2022г. за прекратяване на
трудовия договор на служителя Вера Недкова.
Тези обстоятелства били установени в хода на проверка, извършена от инспектори
при ДИТ- София област, резултата, от която е отразен в Протокол за извършена проверка №
ПР2220563/23.09.2022г.
В тази връзка от страна на свидетеля Д. Й, на 23.09.20202г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 23-2200542/23.09.2022 година, с който
срещу „ЕЛ ТАНАЯ" ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за
това, че е изпратило Уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор с
лицето Вера Недкова, преди прекратяване на трудовото правоотношение по предвидения за
това ред. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на
чл.62, ал.3 вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Актът бил съставен в присъствието на и връчен на представител на дружеството с
изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 23-2200542 от 22.11.2022 година директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
София област е наложил на „ЕЛ ТАНАЯ" ЕООД, с ЕИК имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.3
от КТ вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомленията по чл.62, ал.5 КТ/Наредбата/.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Д. Й, дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 23-2200542/23.09.2022 година;
наказателно постановление (НП) № 23-2200542 от 23.11.2022 година, Заповед № 3-
0693/15.08.2022г. за компетентност на административно-наказващия орган, Заповед № 3-
0683/11.08.2022г., заповеди за назначаване и длъжностни характеристики на
актосъставителя и наказващия орган, Протокол за извършена проверка №
2220563/23.09.2022г., идентификационна карта, саморъчни сведения, Трудов договор № 39
от 21.04.2020г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ от
24.04.2020г., Справка за подаване на уведомление вх. № 22388223121463/20.03.2022г.,
Протокол от 15.03.2022г.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Й, като
2
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля, по несъмнен
начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като същите са
напълно съответни на приобщените писмени доказателства, в частност относно факта на
липсваща заповед или друг писмен документ за прекратяване на трудовия договор, въпреки
изпращането на информация в регистъра на НАП. Представените по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът
възприема в цялост, като същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници.
Доказателствените източници са еднопосочни и по категоричен и безпротиворечив начин
установяват фактическата обстановка, така както е възприета от съда, поради което и по
аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК не се налага по-подробното им обсъждане поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество
налага изменение на наказателното постановление по изложените по- долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 23-
2200542/23.09.2022 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ,
актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни
органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните
подразделения, включително ДИТ-София област, чийто служител е и старши инспектор Д.
Й, съставила акта. Териториалната компетентност на актосъставителя пък почива на
изричните заповеди № З-0057/14.01.2022г. и № З-0683/11.08.2022г. на изпълнителния
директор на ИА ГИТ.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган. Съгласно т.5 на Заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА
"ГИТ", на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални
инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления, за
нарушенията установени от инспектори при съответната дирекция. По делото е представена
Заповед № ЧР-493/19.06.2015г. на изпълнителния директор на ГИТ, видно от която лицето
издало наказателното постановление- К В, заема именно посочената длъжност.
В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав
констатира, че са спазени, установените в закона давностни и преклузивни срокове за
съставяне на АУАН и издаване на НП, като факта на нарушението е станал известен по
време на проверката в дружеството в периода 21.06.2022г.-23.09.2022г., когато е извършена
проверка на място, както и са изисквани съответните документи свързани с
правоотношенията на отделните служители на дружеството, като именно приключването й
се явява и момента на установяване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен в
рамките на три месеца от установяване на нарушението и по-малко една година след
извършването му, а наказателното постановление издадено в рамките на шест месеца от
съставянето му, с оглед, на което действията са извършени в рамките на сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.42 от ЗАНН. На следващо
място, отчетени са и специфичните процедурни правила, свързани със самото съставяне на
3
акта, участието на свидетели и на нарушителя. Най-сетне, не се констатират допуснати при
издаване на атакуваното наказателно постановление нарушения на процесуалните правила,
като същото отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН.
Предвид на това не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да са основание за отмяна на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно издаденото НП, “ЕЛ ТАНАЯ” ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ
вр. чл.3, ал.1, т.2 Наредбата, тъй като в качеството си на работодател е изпратило до ТД на
НАП уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на работника Вера
Недкова, преди същият да е действително прекратен.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под
посочената в НП материално правна норма. Това произтича от обстоятелството, че трудовия
договор на служителя Недкова, не е бил надлежно прекратен , съобразно изисквания на КТ,
и в частност чл.335, ал.1 КТ, а именно "трудовият договор се прекратява писмено", но
въпреки това на 23.03.2022г. е изпратено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение, прието в ТД на НАП с вх. № 22388223121463/20.03.2022г.
Устно заявеното желание на работника да преустанови полагането на труд, дори вербално
постигнатото съгласие между служителя и работодателя за прекратяване на трудовото
правооотношение не може да замести изискуемата писмена форма за прекратяване, която е
въведена с императивната норма на чл.335, ал.1 КТ. Предвид на това и доколкото трудовото
правоотношение между дружеството жалбоподател "ЕЛ ТАНАЯ" ЕООД и работника Вера
Недкова не е било прекратено, то и подаването на уведомлението до ТД на НАП, при
ненастъпило такова се явява наршение на чл.62, ал.3 КТ. Следва да се отбележи, че при така
установената фактическа обстановка, и липсата на съдействие от страна на работника,
респективно ако се приеме самоволно преустановяване явяването на работа от страна на
последната, то трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено едностранно от
работодателя, за което са предвидени редица основания в КТ, и едва тогава да се пристъпи
към уведомяване на НАП.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът за субективната
страна на деянието не се поставя, в който смисъл и направените от жалбоподателя
възражения, свързани с липса на виновно поведение са несъстоятелни.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя “ЕЛ
ТАНАЯ” ЕООД, като на дружеството е наложена имуществена санкция съобразно
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ съгласно която на работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство, с изключение на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.
Наложената имуществена санкция от 2000 лева, е в размер близък до минималния, като
въпреки това обаче, съдът намира, че същият следва да бъде редуциран до
законоустановения минимум от 1500 лева. Съображенията за това са свързани с факта, че се
касае за единствено нарушение, няма данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство страна на дружеството, а наред с това видно от събраните доказателства
изпълнението на трудовото правоотношението е било фактически преустановено, с оглед на
което и обществената опасност на извършеното е относително по-ниска.
Не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно доколкото
предвид особената важност на правилата на трудовото законодателство, Кодексът на труда,
съдържа специална уредба на маловажните случай на административни нарушения - чл.415в
КТ, в който смисъл е и изричното тълкуване, дадено в ТР № 3/2011г. на ВАС- „специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по
4
чл.415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН“. На следващо
място нарушението, предмет на производството, а именно това по чл.62, ал.3 КТ е изрично
изключено от приложното поле на разпоредбата, уреждаща маловажни нарушения на
трудовото законодателство, видно от текста на чл.415в, ал.2 КТ, като наред с това липсват
данни за неговото преустановяване което също изключва приложимостта на правилата за
маловажен случай.
Предвид на изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
издадено при точно установени факти, в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, материалния закон е приложен
правилно, като единствено са налице основания за неговото изменение чрез редуциране на
санкцията до минималния установен в закона размер от 1500 лева.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира противоправно поведение, което
е основание за налагане на имуществената санкция, респективно не се установи
основателност на искането за отмяна, с което се обжалва наказателното постановление,
следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр.
чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително тълкуване на върховната съдебна
инстанция в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на
Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- директора на ДИТ-София област е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебни заседание и е разпитан само един свидетел, не са
представяни допълнителни доказателства. Същото съобразно искането следва да бъде
присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо с оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна,
като процесното наказателно постановление следва да бъде изменено в предвидения по-горе
смисъл.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-2200542 от 22.11.2022 година
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област е наложил на „ЕЛ ТАНАЯ"
ЕООД, с ЕИК имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ вр. чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл.62, ал.5
КТ/Наредбата/, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ЕЛ ТАНАЯ" ЕООД, с ЕИК да заплати на ИА ГИТ, сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесет- дневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5