Определение по дело №578/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 736
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20223001000578
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
гр. Варна, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско
дело № 20223001000578 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278 от ГПК.
С разпореждане №3385/29.06.2022г., постановено по т.д. №33/2021г. сезираният
с молбата на ищците С. Н. П., ЕГН **********, действаща със съгласието на родител
Н. П. И., и В. И. П., ЕГН **********, Варненски окръжен съд е разпоредил да им бъдат
издадени изпълнителни листи въз основа на необжалваната осъдителна част от
решение №176/09.05.2022г. за част от присъдените им обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законна лихва върху всяка от сумите,
считано от 03.12.2019г. (изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до
влизане в сила на съдебното решение 25.06.2022г.
Това разпореждане се обжалва от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, ЕИК *********, седалище град София, с частна жалба вх.
№16985/14.07.2022г. Като твърди, че до постановяване на решението ищците не са
изпълнили изискването на чл.127, ал.4 ГПК, въпреки изричните указания на съда,
което препятства ответника да изпълни доброволно частта от решението, която е
влязла в сила, готовност за което заявява, жалбоподателят счита, че в случая не е
налице необходимост от принудително събиране на вземането, респективно от
издаване на изпълнителен лист. Достатъчно е да се посочат банкови сметки, по които
да бъдат преведени присъдените суми, без допълнителни разноски и в значително по-
кратък срок. Счита, че това е закономерна последица от неизпълнението на
разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК, която може да бъде изведена по тълкувателен път.
Отделно от това оспорва като неправилно разпореждането за издаване на
изпълнителен лист за законната лихва върху главниците като твърди, че решението в
1
частта му относно уважените акцесорни искове е било обжалвано изцяло с подадена от
ответника въззивна жалба, производството по която понастоящем не е приключило,
поради което и и няма основания да се издава изпълнителен лист за тях.
Моли за отмяна на обжалваното определение и цялостно отхвърляне на молбата
за издаване на изпълнителни листи, а в условие на евентуалност – касателно лихвите за
забава.
Разпореждането се обжалва частично и от ищците С. Н. П., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка Н. П. И. и В. И. П., ЕГН **********, с
частна жалба вх. №18749/08.08.2022г., поправена с молба вх. №20570/05.09.2022г.,
подадена чрез общ пълномощник адвокат П. К., САК. Като аргументират подробно
твърдения, че законът не свързва с никакви последици неизпълнението на изискването
по чл.127, ал.4 ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично
вземане, от ответника – застраховател не е определяно и предлагано застрахователно
обезщетение нито в процедурата по чл.380, ал.1 КЗ, нито в хода на исковото
производство, за да бъде нужно да бъде представена банкова сметка или посочен друг
начин на плащане, жалбоподателите обосновават становище, че съдът не е длъжен да
следи служебно дали непредставянето на банкова сметка ще възпрепятства
доброволното изплащане на застрахователното обезщетение, когато същото е
определено с влязло в сила съдебно решение и да обвързва това обстоятелство с краен
момент на присъждане на законна лихва. С оглед на това считат, че изпълнителният
лист на всяка една от ищците следва да бъде издаден за законна лихва така, както е
поискана, а именно до окончателното изплащане на присъдените главници, а не до
влизане в сила на съдебното решение (25.06.2022г.) както неправилно е разпоредено в
обжалваното разпореждане.
И двете частни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежни
страни, имащи интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт –
чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.407, ал.1 и чл.279 от ГПК. От ответното дружество е
внесена и следващата се за обжалването държавна такса. Ищците са освободени от
задължение за плащане на такси и разноски по делото.
В указания им срок всяка от страните е представила отговор, в който обосновава
становище за неоснователност на частната жалба на насрещната страна. Ответникът
аргументира становище и за недопустимост на жалбата на ищците, обосновано с
твърдения, че липсва правен интерес от обжалването. Исканията им са били уважени в
по-голямата им част, поради което няма логика да се търси пълна отмяна на
обжалваното разпореждане по наведените в частната жалба аргументи.
При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като
процесуално допустимо.

2
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази
следното:
С решение №176/09.05.2022г. постановено по т.д. №33/2021г.
първоинстанционният Варненски окръжен съд е осъдил ответника „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на ищцата С. Н. П.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Н. П. И., ЕГН **********,
обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“, сключена с №
BG/07/119000737510 за претърпени вреди от ПТП, настъпило на ********** на
ненаименувана второстепенна общинска улица в с. ***********, причинено от
застрахован малолетен и неправоспособен водач на л.а. „**********" с peг. №
*******, заявени с претенция на пострадало лице по щета № ********** от *********
г. без посочена банкова сметка, в размери съответно 40 000 лв. - за претърпени
неимуществени вреди; 3 149.05 лв. - за претърпени имуществени вреди, ведно със
законна лихва върху всяка от тези суми, считано от 03.12.2019г. (изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя) до влизане в сила на съдебното решение за определяне
на размер на главниците, както и до окончателно изплащане на сумите, в случай че
бъде посочена банкова сметка на пострадалата. на осн. на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.
493 ал.2 т. 1 и 2 от КЗ и чл. 497 КЗ, вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД и чл. 380 ал.3 КЗ.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на ищцата В. И. П., ЕГН **********,
обезщетение за причинените й от същото застрахователно събитие неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
03.12.2019г. (изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до влизане в сила на
съдебното решение за определяне на размер на главниците, както и до окончателно
изплащане на сумите, в случай че бъде посочена банкова сметка на пострадалата. на
осн. на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл. 493 ал.2 т. 1 и 2 от КЗ и чл. 497 КЗ, вр. чл. 84 ал. 3
ЗЗД и чл. 380 ал.3 КЗ.
Решението е обжалвано единствено от ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД в следните
негови части:
- за разликата над 28 000 лева до пълния размер на присъденото на ищцата С. Н.
П. обезщетение за неимуществени вреди;
- за разликата над 2 204,33 лева до пълния размер на присъденото на ищцата С.
Н. П. обезщетение за имуществени вреди;
- за разликата над 4 200 лева до пълния размер на присъденото на ищцата В. И.
П. обезщетение за неимуществени вреди;
-изцяло по отношение на законните лихви върху присъдените главници.

3
При тези фактически констатации е видно, че като необжалвано от никоя от
страните първоинстанционното решение е влязло в сила единствено по отношение
присъдените на ищцата С. Н. П. обезщетения в размери от 28 000 лева - за
неимуществените вреди, 2 204,33 лева - за имуществените вреди, съответно по
отношение присъденото на ищцата В. И. П. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 4 200 лева. Единствено в тази му част решението е стабилизирано и е
изпълняемо – чл.404, т.1, предл.1-во ГПК, и въз основа на него може да бъде издаден
изпълнителен лист.
Твърдението на ответника, че изпълнителни листи не следва да бъдат издавани
поради липса на посочени от ищците банкови сметки, не може да бъде споделено, тъй
като не намира опора в закона. Разпоредбите на чл.405 и сл. ГПК не предвиждат като
задължително условие за издаването на изпълнителен лист предварителна покана до
осъдената страна да изпълни доброволно, съответно санкция за ищеца при липсата на
посочена в исковата молба банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане.
Единствената дължима от съда проверка е относно редовността на акта от външна
страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника – чл.406, ал.1 ГПК. Ето защо в тази й част частната жалба на ответника се
преценява като неоснователна.
Основателно, обаче, е оплакването за липса на основание за издаване на
изпълнителен лист за уважените акцесорни претенции. По отношение на присъдените
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците решението е
обжалвано от ответника и към датата на подаване на молбата по чл.405, ал.1 ГПК
същото не е влязло в сила в тази му част, съответно не е изпълняемо. Ето защо
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази му част.
С оглед на това като изцяло неоснователна се преценява и частната жалба на
ищците. Както се посочи, по отношение законната лихва върху присъдените главници
решението не е изпълняемо, тъй като не е влязло в сила и въз основа на него не може
да бъде издаден изпълнителен лист. Единствено с цел пълнота следва да се посочи и
факта, че обжалваното разпореждане в тази му част съответства изцяло на
постановеното с решението на първоинстанционния съд досежно дължимите законни
лихви за забава. Твърдяната в частната жалба на ищците неправилност на това
произнасяне не може да бъде отстранена по реда на издаването на изпълнителен лист, а
само по реда на обжалването на решението.
При този изход на спора в полза на ответника – жалбоподател ЗД „ЕВРОИНС“
АД следва да се присъдят разноски в размер на 65 лева (платена държавна такса 15 лв.
и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение).
По тези съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №3385/29.06.2022г. на Окръжен съд - Варна,
постановено по т.д. №33/2021г. по описа на ВОС, в частта му, с която е разпоредено
издаване на изпълнителни листи в полза на ищците С. Н. П., ЕГН **********,
действаща със съгласието на родител Н. П. И., и В. И. П., ЕГН **********, за законна
лихва върху всяка от главниците, считано от 03.12.2019г. (изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя) до влизане в сила на съдебното решение 25.06.2022г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №13782/10.06.2022г. по описа на ВОС
на ищците С. Н. П., ЕГН **********, действаща със съгласието на родител Н. П. И., и
В. И. П., ЕГН **********, подадена чрез общ пълномощник адвокат П. К., САК, за
издаване на изпълнителни листи въз основа на постановеното по т.д. №33/2021г. по
описа на Варненски окръжен съд решение №176/09.05.2022г. за законната лихва върху
главниците 28 000 лева - за неимуществените вреди, 2 204,33 лева - за имуществените
вреди, присъдени на ищцата С. Н. П., съответно 4 200 лева- за неимуществените вреди,
присъдена на ищцата В. И. П..

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3385/29.06.2022г. на Окръжен съд - Варна,
постановено по т.д. №33/2021г. по описа на ВОС, в останалата му обжалвана част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №18749/08.08.2022г. по описа на
ВОС, поправена с молба вх. №20570/05.09.2022г., на ищците С. Н. П., ЕГН
**********, действаща със съгласието на родител Н. П. И., и В. И. П., ЕГН
**********, подадена чрез общ пълномощник адвокат П. К., САК, против
разпореждане №3385/29.06.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д.
№33/2021г. по описа на ВОС, в частта му, с която е отказано издаване на
изпълнителни листи в полза на ищците за законната лихва до окончателното
изплащане на присъдените главници, като неоснователна.

ОСЪЖДА ищците С. Н. П., ЕГН **********, действаща със съгласието на
родител Н. П. И., и В. И. П., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ответника
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, сумата 65
лева (шестдесет и пет лева), представляваща сторени разноски за въззивното
обжалване на разпореждане №3385/29.06.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено
5
по т.д. №33/2021г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6