Определение по дело №63/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 55
Дата: 30 януари 2025 г. (в сила от 4 февруари 2025 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20252200200063
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Сливен, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Елена Г. Христова
в присъствието на прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело
№ 20252200200063 по описа за 2025 година
На основание чл.64, ал.6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Д. П. Г., ЕГН **********, обвиняем по
досъдебно производство № 133/25 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№
211/25 г., пор. № 20/25 г. по описа на ОП - Сливен, мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Обвиняемият Д. П. Г. да се ПРИВЕДЕ в ГД „ИН“ Арест при Затвора-гр.
Сливен.
Настоящото определение подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано с частна
жалба или с частен протест пред Апелативен съд - Бургас, в 3-дневен срок,
считано от днес.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА съдебно заседание пред
Апелативен съд - Бургас на 06.02.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час се
съобщи на страните.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на началника на ГД „ИН”,
сектор „Арести” към Затвора - Сливен за сведение и изпълнение.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Окръжна прокуратура - Сливен за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение Рег. № 55 / 30.01.2025 по ЧНД № 63/2025г. на СлОС

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.
Образувано е по искане на ОП – Сливен, в което се твърди, че досъдебно
производство № 133/25г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 211/25г., пор. №
20/25г. по описа на ОП – Сливен било образувано на 29.01.2025г., по реда на чл.212
ал.2 от НПК, за престъпление по чл.354а ал.1 от НК. В хода на разследването, с
постановление на разследващия орган от 29.01.2025г. в качеството на обвиняем бил
привлечен Д. П. Г. за това, че на 28.01.2025г. в гр. Сливен, при условията на опасен
рецидив, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - около 16 грама метамфетамин и около 10 грама канабис
(марихуана) - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 т.4, вр. ал.1 изр.1 предл.4 от НК. От
събраните до настоящия момент доказателства можело да се направи обосновано
предположение, че обв. Г. извършил престъплението, в което бил обвинен и за което
се предвиждало наказание лишаване от свобода. Обвинението се подкрепяло от
гласните, писмените и веществени доказателства по делото. Обвиняемият се отличавал
с висока степен на обществена опасност, бил осъждан неколкократно, като търпял
ефективни наказания лишаване от свобода. След изтърпяване на последно наложеното
му наказание подновил престъпната си дейност. Деянието му, предмет на настоящото
обвинение, било извършено в условията на опасен рецидив. Изложените обстоятелства
сочели на извод за наличието на реална опасност обв. Г. да извърши друго
престъпление. Тази опасност, както и опасността да се укрие се презюмирала и от
разпоредбата на чл.63 ал.2 т. 1 от НПК, доколкото се касаело за деяние извършено при
условията на опасен рецидив. Искането е предвид наличието на предпоставките по
чл.63 ал.1 от НПК, на основание чл. 64 ал. 1 от НПК, съдът да вземе мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на Д. П. Г. – обвиняем досъдебно производство
№ 133/25 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 211/25 г., пор. № 20/25 г. по описа
на ОП - Сливен.
В с.з. представителят на ОП – Сливен поддържа искането и моли съда да го
уважи по съображенията, изложени в него. Счита, че от събраните по делото
доказателства можело да се направи обосновано предположение, че обв. Г. е извършил
престъплението, в което бил обвинен. От приложената справка за съдимост на обв. Г.,
се установявало, че бил осъждан многократно, в т.ч. и за деяния, свързани с държане и
за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, като е
изтърпявал и ефективно наложеното му наказание Лишаване от свобода по част от
тези присъди. Тези обстоятелства давали основание да се приеме, че обв. Г. бил
личност, която се отличава с висока степен на обществена опасност. След изтърпяване
на последно наложеното му наказание Лишаване от свобода, той подновил
престъпната си дейност, извършвайки деянието, предмет на разследване по
настоящото досъдебно производство. С оглед на предишните му осъждания,
процесното деянието се квалифицирало като такова, извършено при условията на
опасен рецидив. Всички тези обстоятелства давали основание да се приеме наличието
на реална опасност той да се укрие или извърши друго престъпление, като тази
опасност се презюмирала и от разпоредбата на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, доколкото
обвинението било за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.
Предлага съдът да вземе по отношение на обв. Д. Г. мярка за неотклонение Задържане
под стража.
Назначеният на досъдебното производство служебен защитник на обвиняемия
счита, за доказано по безспорен начин, че Г. е извършил деянието, за което му е
1
предявено обвинение. Признавал вината си и съжалявал, че го е извършил, въпреки че
вече бил осъждан за такъв вид престъпления. Обвиняемият имал постоянен адрес,
нямало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли съда да
постанови определение, с което да вземе по отношение на обв. Г. мярка за
неотклонение Домашен арест.
Обв. Г. изказва съжаление за постъпката си и моли за мярка за неотклонение
Домашен арест.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:
С постановление на разследващия орган от 29.01.2025г. по досъдебно
производство № 133/25 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 211/25 г., пор. №
20/25 г. по описа на ОП - Сливен, предявено на същата дата, Д. П. Г. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 т.4, вр. ал.1 изр.1
предл.4 от НК, за това че на 28.01.2025г. в гр. ***, при условията на опасен рецидив,
без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - около 16 грама метамфетамин и около 10 грама канабис (марихуана).
За престъплението, за което на обв. Д. П. Г. е повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от
двадесет хиляди до сто хиляди лева, т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК.
Обв. Д. П. Г. е на 38 години, с начално образование, не работи, не е женен.
Формално обвиняемият има постоянен адрес в гр. ***. Осъждан многократно за
престъпления по чл. 354а от НК, за които е търпял ефективни наказания. Последно е
изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца в периода от
05.10.2022г. до 24.02.2023г.
Обв. Д. П. Г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения на настоящия
етап от досъдебното производство. Разпитани са свидетели – М.И.Ю., А.С.Х. и И.И.И.,
чиито показания са относими към разследваното престъпление. Извършени са личен
обиск на обв. Г. и изземване, както и претърсване и изземване в жилището, обитавано
от него, при които са намерени и иззети вещи от значение за разследването.
Приложени са писмени доказателства – справка за съдимост на обвиняемия,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на ОП – Сливен е основателно и съдът счете, че следва да го уважи.
По отношение на обв. Д. П. Г. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от
НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С оглед на
посочените по-горе доказателствени източници, събрани до момента на този етап от
разследването по досъдебното производство (без съдът да им прави подробен
коментар, тъй като това е задължение на съда в друг вид производство, а именно при
решаването на делото по същество, а не в настоящото производство), съдът прие, че
обоснованото предположение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 т.4,
вр. ал.1 изр.1 предл.4 от НК от страна на обв. Д. П. Г. е налице (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). Наличните по делото данни сочат, че съществува
реална опасност обв. Д. П. Г. да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира
на свобода, респ. с мярка за неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е
неговото и на защитника му искане). Тази реалната опасност се презюмира при
първоначалното вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по силата
на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е оборена от събраните доказателства.
2
Разследваното деяние е с правна квалификация по чл.354а, ал.2, изр.2 т.4, вр. ал.1 изр.1
предл.4 от НК - тежко умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив и за
него законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и
глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Обвиняемият представлява лице със
завишена степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че разследваното
престъпление не се явява изолиран случай в живота му и той има трайни нагласи да
извършва престъпления. Осъждан е многократно за умишлени престъпления от общ
характер по чл. 354а от НК и е търпял ефективни наказания лишаване от свобода, но
очевидно те не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това
свидетелства приложената справка за съдимост, сочеща предходните осъждания на
обвиняемия. Обв. Г. няма легален източник на средства за препитание. Вярно е, че той има
постоянен адрес, но това обстоятелство само по себе си не налага извод за определяне на по-
лека мярка за неотклонение, тъй като не може да се противопостави на тежестта на
инкриминираното деяние и обстоятелствата, водещи до извод за опасност от укриване или
извършване на престъпление. Няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят
необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение. Изследвайки всички
факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия, съдът
направи правния извод, че в случая са налице условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и
ал. 2 т. 1 пр. 2 и от НПК. Гореизложеното в съвкупност налага несъмнен извод, че на този
етап от разследването най-съобразена с разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НПК по отношение
на обв. Д. П. Г. се явява най тежката по вид мярка за неотклонение, а именно „Задържане под
стража”. Тази мярка ще допринесе за постигане на целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложените съображения, доводите по отношение на обв. Г. да бъде взета друга
мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“, са неоснователни. Поради спецификата
на разследваната престъпна дейност, мярка за неотклонение „Домашен арест” или друга по –
лека мярка за неотклонение, не би препятствала възможността обвиняемият да комуникира с
други лица и не би обезпечила една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се
попречи на обвиняемия да извърши престъпление. Наличните по делото данни сочат, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако се
намира на свобода, респ. с някоя от останалите мерки за неотклонение - „Гаранция“ или
„Подписка“.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. Д. П. Г. по досъдебно производство
№ 133/25 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 211/25 г., пор. № 20/25 г. по описа
на ОП - Сливен най – тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под
стража”.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението си.


Съдия при Окръжен съд - Сливен:
3