Р
Е Ш Е
Н И Е
№61/21.5.2021г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова
и с участието на прокурора Рени Лефтерова,
разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 62 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП за
проверка на Решение № 260078/26.02.2021 г. постановено по анд № 1120 по описа
на Ямболския районен съд за 2020 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 529640-F558019/31.07.2020 г. издадено от Началник на Отдел
“Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Ти Амо 73” ЕООД-гр.Ямбол,
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“****“ № 40, ЕИК ****, с
управител Т.И.Т. от гр.Ямбол за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е
неправилно, т.к. при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление, не са допуснати процесуални нарушения и от приложените по делото
доказателства се установява, че задълженото лице не е изпълнило вменените му
задължения по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, защото не е
отбелязало промяната на касовата наличност на ФУ, чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, поради което осъщественото нарушение
правилно е квалифицирано от административно наказващия орган, а извода на съда,
че не е налице нарушение е неправилен. Претендира се за отмяна на решението на
районния съд и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява старши
юрисконсулт Е., който подържа жалбата и направените искания включително и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като доразвива посочените
съображения.
За ответника по касация се явява адв.К., който оспорва
жалбата по съображения посочени в депозирания писмен отговор, като счита постановеното
решение за правилно, законосъобразно и съобразено с фактите и доказателствата
по делото, поради което претендира да бъде потвърдено
и се признаят разноските пред настоящата инстанция.
Участващият в процеса прокурор намирам решението на районния
съд за правилно и законосъобразно, т.к. при допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, съдът
правилно го е отменил и затова следва да се остави жалбата без уважение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 260078/26.02.2021 г. по анд № 1120/2020 г.
Ямболският районен съд е отменил Наказателно постановление №
529640-F558019/31.07.2020 г. издадено от Началник на Отдел “Оперативни
дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Ти Амо 73” ЕООД-гр.Ямбол, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“***“ № 40, ЕИК ***, с управител Т.И.Т.
от гр.Ямбол за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС и
чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева.
Според съда АУАН и наказателното постановление са
издадени съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а при изготвянето на
акта и постановлението не са нарушени повелителни норми на ЗАНН, ДОПК, ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че ЮЛ е извършило описаното в АУАН и НП
административно нарушение, чрез своите служители, при което формално юридически
и контролния и наказващия органи законосъобразно и обосновано са приели, че е
нарушена материалната норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
За да отмени наказателното постановление първата
съдебна инстанция приема, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца по чл.185, ал.2, изр.2
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, но не е посочено категорично в АУАН и в НП,
че нарушението не води до неотразяване на приходи, което е нарушение на чл.53,
ал.1 от ЗАНН, както и че процесния случай е маловажен, защото са налице
условията за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя направения извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Правилно
и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и
аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз
основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и
становищата на страните.
Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се
споделят от настоящия съдебен състав, като в допълнение може да се посочи
следното.
В случая наказанието в
размер на 1000 лева е наложено на „Ти Амо
73” ЕООД-гр.Ямбол на
основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба-за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция-за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Наказанието е наложена за
това, че към момента на проверката в търговския обект на „Ти Амо 73” ЕООД-гр.Ямбол
е установено, че
дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в
размер на 488,10 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на
390,30 лв. Констатираната промяна в касовата наличност била в размер на 97,80
лв. и представлявала извеждане на пари от касата, която не е отразена на
фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута, с което дружеството
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касова наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени” суми.
При това и с оглед липсата
на твърдения дали нарушението води или не до неотразяване на приходи, не може
да се направи преценка хипотезата на ал.1 или ал.2 на чл.185 ЗДДС е налице и
коя е приложимата санкционна норма. Същото води до невъзможност както за
организиране на адекватна защита, така и за осъществяване на съдебен контрол.
От своя страна касатора и в
настоящото производство не ангажира доводи, които да обосноват правни изводи
различни от тези на районния съд.
В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е
приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което го е отменил.
Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде оставено в сила.
В съответствие с това следва да бъде уважено и
искането на ответника по касация за присъждане на направените пред тази инстанция
разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, като
видно от представеното по делото актуално състояние към настоящия момент
управител на дружеството е З.А.Д..
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 260078/26.02.2021 г. постановено по анд № 1120/2020 г. по
описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Ти Амо 73”
ЕООД-гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“***“ № 40, ЕИК
***, представлявано от управителя З.А.Д. направените по делото разноски в
размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете 2./п/не се чете