НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 5068/10.12.2018г.
Гр.Варна,10.12.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 5292 по
описа за 2018 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото
е образувано по предявен иск от ищцовото дружество „В.и К.“ ООД против ответника Р.В.Н. ЕГН **********,
с правно основание на специалните положителни установителни
искове чл. 422,ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и чл.
86, ал.1 ЗЗД,
Предметът на установителната защита е заявен след инициирано от страна
на *ООД заповедно производство против същия ответник –имащ качество длъжник в
заповедното производство и в срока по чл.415 ГПК.Видно от исковата молба и уточнителната, с уточнителната
молба ищцовата страна в точка 1-ва по повод депозираното Възражение /на
длъжника в заповедното производство/ ясно е завила, че оттегля иска си в следните части: По отношение на главното вземане
- за разликата от 267,44 лeва, дължима за периода 12.1.2015 г. – 11.11.2015 г., предявен с исковата молба до 561,02 лева – дължима за периода 12.01.2015 – 09.03.2017 г.,
предявен със заявлението по чл. 410 ГПК. По отношение на иска за мораторни лихви за разликата от 67,87 лева дължима за периода от 10.03.2015 г. до 28.01.2018 г.
предявен с исковата молба до 118,42 лева,дължима за периода от 10.03.2015
г. до 28.1.2018 г. предявен със заявлението по чл.410 ГПК. На второ място,
ищцовата страна изключително точно е
въвела яснота относно размерите на главните и акцесорни
искове, уточнявайки, че процесната сума в размер на 267,44 лева била дължима по
партида с абонатен номер *, която сума била формирана като сбор от главниците по посочените в Таблица 1 към същата молба фактури,
индивидуализирани : с номер - колона 1; дата на издаване - колона 2; размер на
всяка конкретна главница - колона 3; и отчетен период – колона 4. В точка 3-та
на уточнителната молба е посочено, че процесната сума в общ размер на 68,97 лв. е
формирана като сбор от длъжимата лихва за забава
върху всяка една от главниците по партида с абонатен номер * по посочените
фактури в Таблица 1, при конкретизирана лихва в колона 5, за всяка отделна
главница в колона 3, по съответната фактура и периода за който се претендира
чрез посочване на началната и крайната му дата /колона 6/, като сборът от всички лихви възлизал на претендирания размер от 68,97 лв. Видно и от Таблица 1 главниците от общо 267,44 лева се
претендират за периода 12.1.2015 – 11.11.2015 г. а
лихвите от общо 68,97 лева за периода от 10.3.2015 г. – 28.1.2018 г. При така
изложеното е видно, че ищцовата страна ЧАСТИЧНО е оттеглила исковата претенция
с правно осн. чл. 422 ГПК .Исковият съд намира за необходимо да посочи, че заповедният съд е издал
в полза на заявителя /ищец по исковото производство/ Заповед № 739/5.2.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГД № 1522/2018г., по
описа на съда за 2018г. 8 състав, по силата на която е било разпоредено:„Длъжникът
Р.В.Н. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати/ на Кредитор В.И К. ООД ЕИК/БУЛСТАТ *с адрес ***, СУМАТА от 561,02 лева (петстотин шестдесет и един лев и 02ст.),
представляваща главница за периода 12.01.2015г.
до 09.03.2017г., дължима за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида № * за обект, находящ се в *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 02.02.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 118,42
лева (сто и осемнадесет лева и 42ст.), представляваща обезщетение за забава
за периода 13.03.2015г. до 28.01.2018г.,
сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и 50 лева (петдесет
лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.“.С Определение № 5236/10.5.2018г. настоящият съдебен състав е прекратил частично образуваното
по сезиращата ВРС молба производството по гр.д. № 5292/2018 г.по описа на ВРС, ХLII – ри състав, на основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на
исковата претенция за следните разлики в ЗАЯВЕНИТЕ ИСКОВИ
СУМИ:
По
отношение на главното вземане
- за разликата от 267,44 лeва, дължима за периода 12.1.2015 г. – 11.11.2015 г., предявен с исковата молба до 561,02 лева– дължима за периода 12.01.2015 – 09.03.2017
г., предявен със заявлението по чл. 410 ГПК.
По
отношение на иска за мораторни лихви за разликата от 67,87 лева дължима за
периода от 10.03.2015 г. до 28.01.2018 г. предявен с исковата молба до 118,42 лева,дължима за периода от
10.03.2015 г. до 28.1.2018 г. предявен със заявлението по чл.410 ГПК, поради оттегляне на исковите претенции и на
основание чл.232 ГПК.
Със
същото Определение е била обезсилена частично издадената по частно гр.дело
№ ЧГД № 1522/2018г., по описа на
съда за 2018г. 8 състав Заповед № 739/5.2.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК САМО ЗА ЧАСТТА
в която ищцовата страна е оттеглила исковата претенция а именно:
По
отношение на главното вземане
- за разликата от 267,44 лeва, дължима за периода 12.1.2015 г. – 11.11.2015 г., предявен с исковата молба до 561,02 лева– дължима за периода 12.01.2015 – 09.03.2017
г., предявен със заявлението по чл. 410 ГПК.
По
отношение на иска за мораторни лихви за разликата от 67,87 лева дължима за
периода от 10.03.2015 г. до 28.01.2018 г. предявен с исковата молба до 118,42 лева,дължима за периода от
10.03.2015 г. до 28.1.2018 г. предявен със заявлението по чл. 410 ГПК, на
основание на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
В обобщение следва да бъде посочено,че
предметът на исковата претенция е поддържаният от ищцовата страна в исковото
производство след частичното оттегляне на исковите претенции.
Ищцовото дружество основава
исковата си молба на следните фактически твърдения:В
депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество
релевира, че в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предоставяло В и К услуги на ответника Р.В.Н., ЕГН **********
за имот, находящ се на адрес: ***, който в качеството
си на потребител на В и К услуги ги получавал и ползвал на същия адрес.
Ползваните от ответника В и К услуги на този адрес, релевира
ищцовото дружество
се отчитали по партида с абонатен номер *, чийто титуляр бил ответникът.
Съгласно чл. 5,т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата страна, потребителите
били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът в
заповедното производство и ответник в настоящото не бил направил. Посочено е още,
че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, ответникът бил длъжен за заплаща сумите за
ползваните В и К услуги в 30-ет дневен срок, след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок потребителят на В и К услуги изпадал в забава. Твърди се, че със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.02.2018
г.по искане на „В и К“ ООД било образувано ч.гр.д. № 1522/2018 год. по описа на
VІІІ-ми състав на ВРС срещу Н. .В полза
на кредитора (сега ищец) била издадена на 05.02.2018 г.Заповед № 739 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.,***
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора (ищец в исковото производство)
СУМАТА от 561,02 лв.представляваща стойност на ползвани В и К услуги за периода
от 12.1.2015 г. до 9.3.2017 г.; сумата от 118,42 лв. представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 13.3.2015 г. до 28.1.2018 г. законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда –02.02.2018 г.до окончателното изплащане, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски изразяващи в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение в размер на 50,00 лв. Сочи се още,
че на 23.02.2018 г.ответникът депозирал възражение срещу заповедта на основание
чл.414 ГПК, като посочил,че: „апартамента е продаден през 2015 г.“ Твърди се в
сезиращата съда молба, че ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 43,
ал. 2 , ап. 11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ във връзка с чл. 61, ал.
1 от Общите условия, според които разпоредби потребителят бил длъжен да
извършва актуализация на партидата си при оператора при промяна на
собствеността върху присъединения към В и К системите имот, като срокът затова
бил от 30-ет дни от датата на промяната. Предвид направеното възражение по чл.
414 ГПК, сочи ищцовата страна, за нея бил налице правен интерес за водене на
производството по специалния положителен установителен
иск сумите за които е била снабдена със Заповед за изпълнение на парично
задължение, като в съответствие с изложеното и по-горе е формулирала и искането
си по см.на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК. Искането както бе посочено е уточнено в
допълнителната молба и прецизирано след надлежно частично оттегляне на
исковете. Обективирано е искане за уважаване на
предявения иск ведно с присъждане на разноските и по заповедното и по исковото
производства.Видно от исковата молба ищцовата страна в подкрепа на
твърденията си е направила доказателствени
искания,сред които и искане за провеждане на съдебно счетоводна експертиза,
уважено от съда.
Видно от протокола от първото открито
съдебно заседание,проведено на дата 2.11.2018 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане за постановяване на
Решение при условията на чл.238 ГПК,като произнасянето на съда по това искане е
сторено във второто открито заседание на 16.11.2018 г., с оглед приемане на
доклада по делото и изслушване на заключението по допуснатата ССчЕ.
В проведените две открити съдебни
заседания ответникът по иска не се е явил, не е изпратил представител.От
протокола от проведено о.с.з. от 16.11.2018г. се вижда,че настоящият исков съд
е уважил искането на процесуалния
представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията
на чл. 238 от ГПК, като е намерил искането за постановяване на Неприсъствено
решение за основателно.Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238,
ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е уважено а след
приемането на доклада по делото и заключението на в.л.Д.П. по ССчЕ, съдебното дирене е прекратено .
Съдът,
като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е
поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск
вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като искът бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора съдът следва да определи и
да присъди разноските по делото дължими се в полза на дружеството ищец, както
по заповедното производство, така и по исковото .
Съгласно ТР № 6/6.11.2013
г. съдът констатира,че по заповедното производство водено под номер на частно
гр.дело 1522/ 2018 г. по описа на РС
Варна, Председателят на 8 –ми състав е определил разноските които е сторило дружеството заявител а именно
във Заповед № 739/5.2.2018 г. е определил размера на съдебно деловодните
разноски сторени от дружеството заявител = сумата от 25 лева за внесена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение (л. 9 – ти от заповедното производство ).Т.е. установен е
присъденият размер на разноски съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК дължими се в
полза на дружество „ Водоснабдяване и канализация –Варна „ – общо 75 лева.
В исковото производство съдът установи, че ищцовата
страна е заплатила сумата от 75 лева за държавна такса ( л.42 –ри ) и 120 лева депозит за ССчЕ
(л.60 –ти ). Т.е. двата
разхода за държавна такса и депозит за експертиза са установени и по размер и
по основание.Искането за присъждане на разноски по исковото производство се
съдържа още в исковата молба, поради което и съдът следва да определи
разноските които се дължат на ищцовата страна в настоящото производство по реда
на чл. 78, ал.8 ГПК .Спор няма,че дружеството ищец се е представлявало в настоящото
исково производство от юрисконсулт, поради което и съгласно трайната а и
задължителната съдебна практика разноски се дължат за процесуалното
представителство.Видно от нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК , в редакцията й ДВ бр.
8/2017 г.по отношение на размера на разноските за юрисконсултско
възнаграждение и посочено,че минимумът не може да надхвърля определения по реда
на чл. 37 ЗПрПом., който от своя страна препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ ,приета с ПМС 4/ 2006 г. Съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащане на правната помощ:
За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая ,с оглед
липсата на особена фактическа и или правна сложност на делото съдът определя
сумата от 100 лева за възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство.Т.е. разходите сторени от ищцовата страна в исковото производство
възлизат на сбора от 100 лева + 75 лева + 120 лева =295 лева.Или в обобщение съдебно деловодните
разноски в исковото производство са общо 295 лева а в заповедното от общо 75
лева.
Установявайки
размерите и основанията на съдебно деловодните разноски съдът следва да
съобрази и факта, че с Определение № 5236/10.5.2018 г. е приложил нормата на
чл.232 ГПК като е вписал, че по отговорността за разноски ще се произнесе с
крайния си акт.Ето защо съдът съобразява, че в заповедното производство
материалния интерес който е бил заявен е възлизал на сбора от главница от 561,02 лева и 118,42 лева – мораторна лихва =
679,44 лв.
В исковото производство материалният
интерес ,който се поддържа е равен на сбора от главниците от 267,44 лева +
68,97 лева .(л.
41 – ви от делото ). =
336,41 лева. Или уважената част на иска е равна на общо 336,41 лева а
първоначално заявената претенция е за 679,44 лева, което пресметнато в
процентно съотношение прави точно 0,50 % -т.е. исковият съд следва
съобразявайки частичното прекратяване на производството по делото да присъди
съдебно деловодни разноски в полза на ищцовата страна от ½ от реално
сторените разходи по заповедното и по исковото производство – 37,50 лева в
заповедното и 147,50 лева.
И на последно място, съдът пресмятайки
разноските по делото намира,че следва служебно макар и в акта си по същество да
приложи нормата на чл.247 ГПК .Това е така, защото е ясно,че ищцовото дружество поддържа иска за мораторни
лихви от 68,97 лева , така както е написано в обстоятелствената част на
Определение № 5236/10.5.2018 г., но не и
в диспозитива на същото определение, т.к. поради
очевидна фактическа грешка настоящият състав е записал не сумата от 68,97
лева а сумата от „67,87 лева „, което очевидно е техническа грешка и следва да
бъде изправена по почин на съда .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовото дружество „В.и
к.“ ООД, ЕИК *,със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В.и ответника Р.В.Н. ЕГН **********
с адрес ***, че СЪЩЕСТВУВА
ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в полза на ищцовото дружество, ДЪЛЖИМО
от ответника а именно: СУМАТА от
общо 267,44 лева – ( двеста
шестдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки ) - сбор от главници за периода 12.1.2015 – 11.11.2015 г. дължима за ползвани и неплатени В и К услуги
по партида № * за обект, находящ се в *, ведно
със законната лихва върху главницата от 267,44 лева считано от датата на подаване на заявлението - 02.02.2018 г.,
до окончателното погасяване на задължението; като и СУМАТА от общо 68,97
лева ( шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотнинки ) сбора от
дължими лихви за забава върху просрочените главни задължения, за периода от 10.03.2015 г.
– 28.01.2018 г., т.е. вземанията за
които е била издадена Заповед № 739/05.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
на ВРС,8 –ми състав по частно гражданско дело № 1522/2018 г . по описа на ВРС, в
необезсилените части, на основание чл. 422,ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА Р.В.Н. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление:***,представлявано
от управителя В. В.СУМАТА от ОБЩО 147,50 лева ( сто четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) -сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство,съобразно
уважената част на исковата претенция, пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.Н.
ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *,със
седалище и адрес на управление:***,представлявано от управителя В. В.СУМАТА от ОБЩО 37,50
лева (тридесет и
седем лева и петдесет стотинки ) сторените
от ищцовата страна, в качеството й на заявител съдебно - деловодни разноски
в заповедното производство по частно гражданско дело № 1522/2018 г .
по описа на ВРС,8 ми състав,
съобразно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1 ,ал.8 ГПК.
ДОПУСКА на
основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №
5236/10.05.2018 г. постановено от ВРС ХLII – ри
състав по гражданско дело № 5292/2018 г. по описа на ВРС в частите в които
съдът е изписал неправилно сумата „ 67,87 лева „ като постановява навсякъде в
Определението, грешно посочената сума да се чете:
ВМЕСТО „ 67,87 лева„ : 68,97
лева (шестдесет
и осем лева и деветдесет и седем стотинки ).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :