О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2079/17.10.2019г.
Град Пловдив, 17 октомври 2019
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията частно
административно дело № 3159 по описа
на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.60 АПК.
Образувано е по жалба на А.И.В. против разпореждане за
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № **т 19.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – павилион, намиращ се в град Пловдив, ул. „***“, срещу
книжарница, намираща се на ул. „**“ № **, стопанисван от А.И.В., и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, и се иска отмяна на разпореждането за
допускане на предварителното изпълнение и спиране на предварителното изпълнение
до окончателното решаване на спора, както и присъждане
на разноските.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
разпореждането за допускане на предварително изпълнение е съобразено със
специалните изисквания на закона и е съобразено с принципа за съразмерност.
Моли да се отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че
искането е направено от активно легитимирано лице, адресат на оспорената
заповед, и в срока по чл.60, ал.5 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по
същество, обаче, то е неоснователно поради следните съображения:
Съгласно чл.188 ЗДДС
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. Т.е., предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се допуска само по
изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от
основанията по чл.60, ал.1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на
материалноправните предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по
чл.60, ал.1 АПК. Следователно разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС трябва
да съдържа ясни мотиви, указващи конкретните фактически основания, свързани с
наличието на поне една от изчерпателно изброените материалноправни предпоставки
по чл.60, ал.1 АПК – осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита
на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или
сериозното затрудняване изпълнението на акта или съществуваща реална възможност
за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението.
В настоящия случай
съдът намира, че мотивите на административния орган за допускане на
предварителното изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално
да бъдат обвързани с предпоставките по чл.60, ал.1 АПК – защита на особено
важен държавен интерес, изразяващ се в спазването на фискалната дисциплина и
реда за отчитане на фискалните устройства, законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в конкретния търговски обект,
респективно правилното определяне на реализираните доходи и размера на
публичните задължения на задълженото лице, както и опасност изпълнението на
акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и настъпването на
значителни или трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на
изпълнението, тъй като е възможно извършването на ново нарушение от същия вид,
а оттам и непосредствена опасност от отклонение от данъчно облагане.
Съдът намира, че в
случая е налице сериозно накърняване на държавните интереси и конкретно на интересите
на фиска, за което говори както видът на осъществяваната от лицето търговска
дейност, така и местоположението на обекта, намиращ се в град Пловдив, на ул. „**“
в близост до гребната база на изключително оживено и посещавано място, с
възможност за реализиране на високи приходи от продажби предвид постоянното
търсене и богатия асортимент на предлаганите стоки – плодове и зеленчуци –
зелен фасул, корнишони, чушки, домати, грозде,
праскови и др. Следователно, налице е необходимост от защита на значим и особен
важен държавен интерес, изразяващ се в необходимостта да се осигурят
постъпленията в държавния бюджет чрез правилно отчитане и регистриране на
всички продажби в конкретния търговски обект, съответно заплащане на всички
преки и косвени данъци върху реализираните приходи, като по този начин се
осигури реалното функциониране на държавата и изпълнението на нейните
политически, икономически и социални функции. В този смисъл съдът намира, че
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е в достатъчна степен
мотивирано и не се споделят възраженията на жалбоподателя в този смисъл.
Противно на
застъпеното от жалбоподателя становище, съдът намира, че приложение в случая не
може да намери разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, уреждаща, че не е задължено
да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД
лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска
продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския
закон, доколкото със същата разпоредба са въведени изключения, а именно при продажби
във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на
производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити
помещения, като магазин, склад или други подобни. Не е спорно между страните, а
и това изрично е посочено от административния орган, че се касае за павилион –
затворена метална конструкция, което автоматично изключва възможността
физическото лице, което извършва продажби дори и на собствена и непреработена
продукция, да не регистрира извършените от него продажби чрез ФУ/ИАСУТД. В този
смисъл и цитираната съдебна практика няма как да бъде съобразена при
разрешаване на настоящия правен спор, тъй като в коментираните случаи се касае
обекти – сергии, които очевидно са различни от стопанисвания от жалбоподателя
обект – павилион – затворена метална конструкция. Отделно от това и по делото не са представени доказателства лицето да
продава единствено и само собствена и непреработена селскостопанска продукция.
При това положение,
немонтирането и невъвеждането в експлоатация и нерегистрирането в компетентната
ТД на НАП на фискално устройство за регистриране на извършваните продажби към
датата на проверката е не само основание за прилагане на принудителната мярка,
но, доколкото влече като последица неотчитане на приходи, представлява
основание за допускане на предварителното изпълнение, както това изрично е
посочено в мотивите на оспореното разпореждане. А установената наличност на
парични средства, съгласно опис от 06.09.2019 г. 46 лева и съгласно опис от
10.09.2019 г. 59,58 лева, без данни за произхода им, също е аргумент в подкрепа
на допуснатото предварително изпълнение, защото очевидно се налага извод, че
поведението на проверяваното лице е трайно насочено към неспазване на данъчното
законодателство и неотчитане на всички стопански операции.
Констатираните
нарушения по безспорен начин доказват наличие на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важни държавни или обществени интереси и съществуваща
реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от
закъснението на изпълнението, защото всекидневно неотчитане на извършени
продажби води до невъзможност да бъдат установени реалните обороти и реалните
приходи в конкретния търговски обект, съответно до невъзможност да бъдат
събрани реално дължимите публични задължения за преки и косвени данъци.
Изброените в
разпореждането за допускане на предварително изпълнение нарушения в поведението
на жалбоподателя са посочени от административния орган само като аргумент за
това, че жалбоподателят е формирал поведение, което явно е в разрез с
установения данъчен ред и в този смисъл представлява опасност за настъпване на
друга значителна или трудно поправима вреда за фиска, което е една от
предпоставките по чл.60, ал.1 АПК за допускане на предварително изпълнение.
Противно на
застъпеното в жалбата становище, съдът намира, че допуснатото предварително
изпълнение означава, че целите на принудителната административна мярка ще се
постигнат по-бързо, т.е., предварителното изпълнение ще доведе по-бързо до предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид, допускани от
същото задължено лице. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че чрез
предварителното изпълнение не може да се постигне защитата на държавния интерес,
се явява оксиморон.
Съдът намира, че в
случая не е нарушен принципът на пропорционалност по чл.6, ал.2 АПК, според
който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В случая предварителното изпълнение е насочено към запечатване
на търговския обект, целящо да прекъсне незаконосъобразното поведение жалбоподателя
и да му се даде възможност да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършените
продажби, съответно и да регистрира и отчита извършените от него продажби в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон)
или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг
данъчен документ. Т.е., не се засягат други права и законни интереси на жалбоподателя
извън дейността в проверения търговски обект.
От друга страна, в
жалбата дори не се твърди, съответно не се представят никакви доказателства, че
за самия жалбоподател ще настъпят значителни или трудно поправими вреди от
предварителното изпълнение. В този смисъл искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение е немотивирано и недоказано.
Водим от изложеното,
съдът намира, че искането за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. При този
изход на делото не е налице основанието по чл.60, ал.7 АПК за решаване на
въпроса по същество, съответно искането за спиране на предварителното
изпълнение до влизане в сила на настоящото определение се явява недопустимо,
поради което следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед изхода на
делото направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което
и на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ЦУ на НАП сумата 100 лева. Затова и на основание
чл.60, ал.6 и 7 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А.И.В.,
ЕГН **********,***, за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-617-0031152 от
19.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.И.В., ЕГН **********,***, за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-617-0031152 от 19.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,***,
да заплати на Централно управление на Националната агенция по приходите сумата
100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването.
Административен съдия: